Р Е Ш Е Н И Е
град
София, 03.04.2019 година
В
И М Е
Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на седми март през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
мл.с.: БИЛЯНА КОЕВА
при секретаря ЦВЕТЕЛИНА ПЕЦЕВА и с участието на прокурор ………. разгледа докладваното от съдия ПЕЙЧИНОВА въз.гр.дело №16996 по описа за 2018 година и за да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 – чл.273 от ГПК.
Със съдебно
решение №525047 от 05.11.2018г., постановено по гр.дело №8661/2017г. по описа
на СРС, ІІІ Г.О., 85-ти състав, е осъден С.И.Б. да заплати на Г. Ф. на правно
основание чл.288, ал.12 от КЗ /отм./ сумата
от 771.75 лв., представляваща възстановено от Г. Ф. на основание чл.288, ал.1, т.2, б."а" от КЗ /отм./ по щета
№320/09.05.2008г. обезщетение за имуществени вреди от ПТП, настъпило на 19.04.2008г.
в град София, по вина на ответника -С.И.Б., при управление на лек автомобил "Фиат
Пунто", с рег.№ *******, без да има валидна застраховка
"Гражданска отговорност", ведно със законната лихва, считано от
датата на завеждане на исковата молба в съда - 10.02.2017г. до окончателното
плащане, както и на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК сумата от 700
лв., представляваща направени по делото разноски.
Постъпила е
въззивна жалба от ответника - С.И.Б., чрез назначен особен представител адв.И.А.,
с която се обжалва изцяло съдебно решение №525047 от 05.11.2018г., постановено
по гр.дело №8661/2017г. по описа на СРС, ІІІ Г.О., 85-ти състав. Поддържа се,
че обжалваното решение е неправилно и необосновано, постановено в нарушение на
закона. Твърди се, че по делото е останал недоказан факта на извършеното плащане
от Г. Ф. на увреденото лице на обезщетение за причинени вреди от процесното
ПТП, предвид на което са останали недоказани предпоставките на нормата на чл.288, ал.12 от КЗ /отм./,
водещи ангажирането на отговорността на ответника. Не се излагат други
конкретни оплаквания за незаконосъобразност на атакувания съдебен акт. Моли
съда да постанови съдебен акт, с който да отмени изцяло обжалваното съдебно
решение и да постанови друго съдебно решение, с което да отхвърли предявения
иск. Претендира разноски.
Въззиваемата
страна - Г. Ф., депозира писмен отговор, в който взема становище относно
неоснователността на подадената въззивна жалба. Излага се, че правилно и
законосъобразно първоинстанционният съд е анализирал релевантните за спора
факти и доказателства и е приел за установено, че са налице основания за
ангажиране на отговорността на ответника - С.И.Б. да заплати на Г. Ф.
претендираната искова сума, представляваща възстановено от ищеца
на основание чл.288, ал.1, т.2, б."а" от КЗ /отм./ по щета
№320/09.05.2008г. обезщетение за имуществени вреди от ПТП, настъпило на 19.04.2008г.
в град София, по вина на ответника -С.И.Б., при управление на лек автомобил
"Фиат Пунто", с рег.№ *******, който към датата на настъпилото
събитие няма валидна застраховка "Гражданска отговорност". Моли съда да постанови съдебен
акт, с който да потвърди като правилно и законосъобразно обжалваното съдебно
решение. Претендира присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение за
въззивната инстанция. Представя списък по чл.80 от ГПК.
Предявен е от
Г. Ф. срещу С.И.Б. иск с правно основание чл.288, ал.12 от КЗ /отм., но
приложим в настоящото производство/.
Софийският градски съд, като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намира, че фактическата обстановка се установява така както е изложена от
първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови
доказателства по
смисъла на чл.266, ал.2 и ал.3 от ГПК, които да променят така приетата за установена от
първостепенния съд фактическа обстановка. В тази връзка в
мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните
в първата инстанция доказателства, които са правилно обсъдени и преценени към
релевантните за спора факти и обстоятелства.
В
конкретния случай не се спори между страните, а и от
представения по делото протокол за ПТП от 19.04.2008г., съставен от
автоконтрольор при СДВР-ОПП, след посещение на място, неоспорен по надлежния
ред от ответника, се установява, че на 19.04.2008г. в 13.00ч. в град София,
на ул."Рояк", на кръстовището с ул."Капач" е настъпило ПТП по вина на ответника С.И.Б., който при
управление на лек автомобил "Фиат Пунто", с рег.№ *******, не пропуска движещото се и приближаващо от дясно МПС - лек
автомобил "Форд Мондео", с рег.№ ******, и го удря и му
причинява имуществени щети.
Предвид възприемането на
установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Въззивната жалба е допустима -
подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса
срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване,
поради което следва да се разгледа по същество.
Разгледана по същество въззивната
жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по
допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни
материалноправни и процесуалноправни норми. Решението е и правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща
към мотивите изложени от СРС, обосноваващи окончателен извод за основателност
на предявения от ищеца Г. Ф.
срещу С.И.Б. иск с правно основание чл.288, ал.12 от КЗ /отм./ за заплащане на сумата
от 771.75 лв., представляваща възстановено от Г. Ф. на
основание чл.288, ал.1, т.2, б."а" от КЗ /отм./ по щета №320/09.05.2008г. обезщетение за имуществени вреди от ПТП,
настъпило на 19.04.2008г. в град София, по вина на ответника -С.И.Б., при управление на лек автомобил
"Фиат Пунто", с рег.№ *******, без да има валидна застраховка
"Гражданска отговорност". При правилно
разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и
изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК,
първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е
основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по
делото и съобразно
приложимия материален закон, поради което съдът
следва да разгледа доводите на жалбоподателя във връзка с неговата правилност. Настоящата въззивна инстанция споделя
изцяло изложените в мотивите на първоинстанционното решение решаващи изводи за основателност
на предявения иск с правно основание чл.288, ал.12 от КЗ /отм./, като на основание
чл.272 ГПК препраща към тях. Фактическите и правни констатации на настоящия съд
съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации /чл.272 ГПК/. Доводите в жалбата са изцяло неоснователни. Във
връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави и
следното:
В конкретната хипотеза правилно е
преценено от първостепенния съд при анализ на събраните по делото доказателства
/неоспорени по надлежния ред/, че за основателността
на предявения иск с правно основание чл.288, ал.12
от КЗ /отм./ на първо място следва да бъдат
установени фактите, релевантни досежно осъществяването на фактическия състав на
института на непозволеното увреждане, включващ кумулативно следните елементи:
деяние (действие или бездействие), противоправност на деянието, реално
претърпяна вреда, причинно-следствена връзка между претърпяната вреда и
деянието и вината на дееца. Наред с това следва да се докаже факта, че
процесното ПТП е причинено от водач, който към датата на настъпване на
процесното ПТП не е имал сключен валиден застрахователен договор за риска
гражданска отговорност, както и факта на възстановяване от страна на Г. Ф. на увреденото лице
на обезщетение за причинените му в следствие от процесното ПТП имуществени
вреди. В случая единственият наведен довод във въззивната жалба е за липсата на
доказателства, от които е видно извършено плащане от ищеца на застрахователно
обезщетение на увреденото от процесното ПТП лице. Настоящият състав счита
така наведеното възражение за неоснователно. В производството пред СРС е прието
заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което не е оспорено от страните и
съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, в което експерът е дал
категорично становище за извършено плащане от страна на ищеца на дължимото
застрахователно обезщетение на увреденото лице. Следователно съдът приема, че Г. Ф. е встъпил в правата на
увреденото лице до размера на платеното обезщетение на основание чл.288,
ал.12 КЗ (отм.). При това положение и след
като няма други доводи във въззивната жалба съдът счита, че е осъществен
фактическия състав на нормата на чл.288,
ал.12 КЗ (отм.) и е
налице основание за реализирането на отговорността
на сочения ответник по отношение на заявената искова претенция. Първостепенният съд като е
достигнал до същия правен извод и е уважил изцяло предявения иск е постановил
правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден на
основание чл.271, ал.1 от ГПК.
С оглед изхода на спора пред
настоящата инстанция основателна е претенцията на въззиваемата страна за
присъждане на разноски. На основание чл.81 и чл.273 във връзка с чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК (изм. и доп.,бр.8 от 24.01.2017г.)
въззивникът - С.И.Б. следва да бъде
осъден да плати на Г. Ф.
разноски във въззивното производство в размер на 100.00 лв., юрисконсултско
възнаграждение съгласно чл.25, ал.1 от Наредба за заплащане на правната помощ. Размерът
на юрисконсултско възнаграждение от
100.00 лв. съдът определя при съобразяване с правната и фактическа сложност на
спора, така и с извършените процесуални действия от юрисконсулт М., представляваща
въззиваемата страна. В тежест на въззивника следва да се възложат и сторените
от въззиваемия разноски пред въззивната инстанция в размер на сумата от 300
лв., платено възнаграждение на особен представител на ответника.
Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение №525047 от 05.11.2018г., постановено по гр.дело
№8661/2017г. по описа на СРС, ІІІ Г.О., 85-ти състав.
ОСЪЖДА С.И.Б.,
с ЕГН **********, с адрес: ***; да заплати на Г. Ф., със седалище и адрес на
управление:***; на правно основание чл.81
и чл.273 във връзка с чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК сумата от 300.00 лв.
/триста лева/, представляваща сторени разноски пред въззивната инстанция, както
и сумата от 100 лв. /сто лева/, юрисконсултско
възнаграждение за въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент на чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ
: 1./
2./