Р Е Ш Е Н
И Е
№……
23.10.2019г.,
Гр.Провадия
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Провадийски райoнен съд, ІV-ти състав в
публичнo заседание на двадесет и октомври май през две хиляди и деветнадесета
гoдина, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: КАТЯ САВОВА
при секретаря
Мариана Ангелова катo разгледа дoкладванoтo oт съдията гр. делo № 293 пo oписа за 2019 г., за да се прoизнесе, взе
предвид следнoтo:
Предявен е иск от Университетска многопрофилна болница за
активно лечение “Света Марина” ЕАД, ЕИК103562052, със седалище и
адрес на управление: гр. Варна,
бул. „Христо Смирненски“ № 1, представлявана от проф. д-р Валентин Любомиров
Игнатов, д.м. в качеството му на изпълнителен директор чрез юрисконсулт Е. Д. срещу И.М.М.,
ЕГН **********, с адрес *** с правно основание чл.422 от ГПК, да се
приеме за установено, че ответникът в
качеството му на пациент с ИЗ № 43488, дължи на ищцовото дружество сумата от 2
000 лв., представляваща оказаното му в периода от 15.10.2018 г. до 25.10.2018 г.
лечение по клинична пътека (КП) № 57 в Първа клиника по инфекциозни болести при
МБАЛ „Света Марина“ ЕАД, ведно със законната лихва ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда –
08.11.2018 г. до изплащане на
вземането, за което вземане е издадена в полза на МБАЛ „Света Марина“ ЕАД
Заповед № 1037/28.11.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 1555/2018 г. по описа на ПРС.
Ищецът твърди, че
ответникът е постъпил в Инфекциозна
клиника на 15.10.2018 год. с ИЗ № 43488 в увредено общо състояние с диагноза
Енцефалопатия остра вирусна. Към датата на хоспитализация е извършена справка в
НАП относно здравноосигурителния статус на пациента И.М., от която е
установено, че същият е с прекъснати здравноосигурителни права поради неплащане
на дължимите от него вноски за здравно осигуряване от мес. ноември 2013 год.
вкл. до момента на предявяване на настоящия иск. Във връзка с осигурителния
статус, на 15.10.2018 год. пациентът е подписал информирано съгласие, в което
декларира, че му е известно, че лечението в УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД ще бъде
проведено по Клинична пътека (КП) № 57 на стойност 2000 лв.
Лечебното
заведение е изпълнило задълженията си по оказване на медицинска помощ на И.М.
съобразно неговото състояние и Клиничната пътека, по която е лекуван. Същият е
бил с прекъснати здравноосигурителни права към датата на дехоспитализацията,
когато самоволно е напуснал. Съгласно нормата на чл. 52 от ЗЗО неосигурените
лица по този закон заплащат оказаната им медицинска помощ по цени, определени
от лечебните заведения, поради което и ответника дължи на УМБАЛ „Света Марина“
ЕАД сума в размер на 2000 лв. за оказаното му по КП № 57 лечение.
Разпоредбата на
чл.109 от ЗЗО предвижда, че здравноосигурителните права на лицата, които са
длъжни да внасят осигурителни вноски за своя сметка, се прекъсват, в случай че
лицата не са внесли повече от три дължими месечни осигурителни вноски за период
от 36 месеца до началото на месеца, предхождащ месеца на оказаната медицинска
помощ, а здравноосигурителните им права се възстановяват от датата на заплащане
на дължимите по ал.2 вноски. Предвид обстоятелството, че пациентът М. към
датата на хоспитализацията (15.10.2018 год.) е бил с прекъснати
здравноосигурителни права, то същият е следвало да ги възстанови преди датата
на дехоспитализация. В случая, същият е напуснал самоволно стационара на
лечебното заведение без да заплати стойността на КП или да внесе здравноосигурителните
си вноски, с което е създал пречки
за заплащането й от НЗОК.
Подадено е
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, въз основа на
което е образувано ч.гр.д. № 1555/2018 год. по описа на ПРС и е издадена
Заповед № 1037/28.11.2018 год. за изпълнение на парично задължение.
Моли да се
признае за установено, вземането на УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Христо Смирненски“ № 1,
представлявано от проф. д-р Валентин Игнатов, д.м., в качеството му на изпълнителен
директор по отношение на И.М.М., пациент с ИЗ № 43488, че същият дължи на
ищцовото дружество сумата от 2 000 лв., представляваща оказаното му в периода
от 15.10.2018 год. до 25.10.2018 год. лечение по клинична пътека (КП) № 57 в
Първа клиника по инфекциозни болести при МБАЛ „Света Марина“ ЕАД, ведно със
законната лихва
върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда –
08.11.2018 г. до
изплащане на вземането, за което вземане е издадена в полза на МБАЛ „Света
Марина“ ЕАД Заповед № 1037/28.11.2018 год. за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 1555/2018 год. по описа на ПРС.
Ищецът
претендира и съдебно-деловодни разноски в настоящото и в заповедното производство.
В едномесечния срок за отговор
ответникът е депозира писмен отговор чрез своя процесуален представител и изразява
становище за допустимост и за неоснователност на предявения срещу него иск .
Съдът,
след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията
на страните, намира следното от фактическа и правна страна.
По частно гражданско дело № 1555/2018
г. на ПРС е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК в полза на заявителя УМБАЛ „Света
Марина“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Христо
Смирненски“ № 1, представлявано от проф. д-р Валентин Игнатов, д.м., в
качеството му на изпълнителен директор срещу И.М.М., ЕГН **********, с адрес *** да заплати
сумата от 2000 лева (две хиляди лева) – представляваща
парично вземане съгласно утвърдения ценоразпис на лечебното заведение
стойността на пътеката по която е бил лекуван М. като пациент с ИЗ № 43488 в
Първа клиника по инфекциозни болести при МБАЛ“Света Марина“ ЕАД в периода от
15.10.2018 г. до 25.10.2018 г. по Клинична пътека/КП/ № 57. Пациентът е бил с
прекъснати здравноосигурителни права и е декларирал писмено, че в случай, че не
възстанови здравноосигурителния си статус преди датата на дехоспитализация на
осн. чл. 52, вр. чл. 109, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване като здравно
неосигурено лице ще дължи заплащане на стойността на оказаната му медицинска
помощ по КП № 57 и към него момент посочената сума не е платена от пациента М.;
ведно със законната лихва, считано
от датата на подаване на заявлението в съда – 08.11.2018 год. до окончателното
изплащане на задължението; 90.00 лева (деветдесет лева), представляваща
сторени в заповедното производство разноски за заплатена държавна такса – 40
лв. и юрисконсултско възнаграждение – 50 лв., на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК вр. чл.26 от
Наредба за заплащането на правната помощ.
Като писмени доказателства по делото са
приобщени направление за
хоспитализация/лечение по амбулаторни процедури; Епикриза на И.М.М.; Здравно
осигурителен статус към 15.10.2018 г.; Заповед № Р-188/04.04.2018 г.; Заповед №
Р-52/30.01.2018 г.; декларация от И.М.М.; Удостоверение за настоящ адрес №
ГР09-28/1 от 08.04.2019 г.; Удостоверение за постоянен адрес № ГР09-27/1 от
08.04.2019 г.; Извадка от КП № 57.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск е при наличие на
предпоставките по чл.415 т.2 от ГПК, заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК е
връчена при условията на чл.47 ал.5 от ГПК. Претенцията е допустима за разглеждане
с оглед спазения срок по чл. 415, ал. 4 от ГПК.
Предявеният
иск е с правно основание чл.422 вр. чл.415 от ГПК има за предмет да се установи
съществуване на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение по реда на
чл.410 и сл. от ГПК. За успешното провеждане на установителен иск в тежест на
ищеца е да докаже твърдението си, че ответника му дължи сумите за които е
издадена заповедта за изпълнение.
Страните не
спорят, а и от приетите по делото писмени доказателства се установява, че на
15.10.2018г. ответникът е постъпил на лечение в МБАЛ“Света Марина“ ЕАД, като е
напуснал здравното заведение на 25.10.2018г. Няма спор и че същият е лекуван по
Клинична пътека № 57 от Приложение № 16 на НРД за 2014 г., както и че са му
извършени отразените в исковата молба медицински услуги и изследвания.
Установява се от
приложеното на л. 7 от делото Удостоверение от ТД на НАП – Варна, че ответника И.М.М.
е бил с прекъснати здравноосигурителни права
през периода на хоспитализацията му при ищеца 15.10.2018г. - 25.10.2018г. Няма
данни здравноосигурителните права на лицето да са възстановени .
Ищцовото
болнично заведение е страна по Националния рамков договор за медицинските
дейности към процесния период, като на ответника безспорно е оказана болнична
помощ, включена в обхвата на медицинските дейности при задължителното здравно
осигуряване, предвиден в чл. 45 от Закона
за здравното осигуряване /ЗЗО/, които се заплащат от НЗОК. Към периода
на предоставяне на медицинска помощ – 15.10.2018г. - 25.10.2018г. ответникът е
бил с прекъснати здравноосигурителни права,
поради което на основание чл. 52 от ЗЗО следва да
заплати оказаната му медицинска помощ по цени на съответното болнично
заведение. Последният не оспорва нито факта на осъщественото му лечение,
изследвания и манипулации, нито тяхната стойност. Липсва подадено възражение от
ответника в производството по чл.410 от ГПК.
В заключение
следва да се приеме, че в полза на ищеца съществува съответното парично
вземане, по отношение на което вече е издадена заповед за изпълнение.
Поради
тези съображения, съдът намира, че искът е основателен и следва да бъде уважен,
като на ищеца бъде присъдена претендираната сума.
На ищеца следва да се
присъдят и направените по делото разноски.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК и
направеното искане ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
направените в исковото производство разноски - внесена държавна такса 40 лева,
6 лева държавна такса за съдебно удостоверение, 300 лева депозит за особен
представител и 300 лева юрисконсултско възнаграждение, определено на осн.чл.7,
ал.2 ,т.1 от по Наредба №
1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Предвид т.12 от Тълкувателно решение №
4/2013г. на ВКС на ОСГТК, настоящият състав дължи произнасяне относно
извършените в заповедното производство по чл.410 от ГПК разноски, който предвид
изхода на спора следва да се присъдят в пълен размер 40 лв. внесена д.т. и 50
лв. за юрисконсултско възнаграждение или общо сумата в размер на 75 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните на основание чл.422 вр. чл.415 от ГПК, че И.М.М., ЕГН **********, с адрес *** дължи на Университетска
многопрофилна болница за активно лечение “Света Марина” ЕАД, ЕИК103562052, със седалище и
адрес на управление: гр. Варна,
бул. „Христо Смирненски“ № 1, представлявана от проф. д-р Валентин Любомиров
Игнатов, д.м. в качеството му на изпълнителен директор вземането, за което е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч. гр. д. № 1555/2018 г. на ПРС, за
сумата от 2000 лева (две хиляди лева), дължима за оказана и незаплатена
медицинска помощ по Клинична пътека /КП/ №57 за периода от15.10.2018г. -
25.10.2018г., в
качеството му на лекуван здравно неосигурен пациент и определена по утвърден
Ценоразпис на
МБАЛ “Света Марина“ ЕАД за здравно неосигурени
лица, на основание чл.52 ЗЗО, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в
съда – 08.11.2018г. до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА И.М.М.,
ЕГН **********,
с адрес *** да заплати на Университетска многопрофилна болница за активно
лечение “Света Марина” ЕАД, ЕИК103562052, със седалище и
адрес на управление: гр. Варна,
бул. „Христо Смирненски“ № 1, представлявана от проф. д-р Валентин Любомиров
Игнатов, д.м. в качеството му на изпълнителен директор сумата от 646 лв. /шестотин четиридесет и шест лева/, представляваща
направените разноски в производството по чл.422 от ГПК, на основание чл.78,
ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА И.М.М., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на Университетска
многопрофилна болница за активно лечение “Света Марина” ЕАД, ЕИК103562052, със седалище и
адрес на управление: гр. Варна,
бул. „Христо Смирненски“ № 1, представлявана от проф. д-р Валентин Любомиров
Игнатов, д.м. в качеството му на изпълнителен директор сумата 90 лв. /деветдесет лева/, представляваща разноски в производството
по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 1555/2018 г. на ПРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му пред
Варненски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: