Р Е Ш Е Н И Е

21.11.2019г.

 

номер ..................                                                       град ПЛЕВЕН

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Плевенски районен съд на дванадесети ноември

Шести наказателен състав година 2019

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ВАЛЕРИ ЦВЕТАНОВ

Секретар: Луиза Илиева

Като разгледа докладваното от съдия ЦВЕТАНОВ

НАХ дело номер 1928 по описа за 2019 година

и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН

 

         С наказателно постановление №444112-F4913***от 25.06.2019г Началник на Отдел „Оперативни дейности“- Велико Търново в Централно управление но Национална агенция за приходите е наложил на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС във връзка с чл.185, ал.1 във връзка с чл.118,ал.4 от ЗДДС на *** ЕООД, Булстат *** гр.Плевен *** представлявано от А.Б.З. административно наказание имуществена санкция в размер на 500лв.

Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателят *** ЕООД гр.Плевен представлявано от А.Б.З., който го обжалва в срок и моли съда да го отмени, като незаконосъобразно. Процесуалният представител на жалбоподателя адв.П.Д. навежда правни доводи, че извършеното деяние представлява маловажен случай на административно нарушение по смисъла на чл.28 от ЗАНН.

         За въззиваемата страна ТД на НАП Велико Търново, офис Плевен, се явява юрк.Ц.Г., която изразява становище, че обжалваното НП е правилно и законосъобразно.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, допустима е, разгледана по същество е неоснователна.

Обжалваното наказателно постановление е издадено въз основа на Акт №F4913***от 08.06.2019г за установяване на административно нарушение от който е видно, че при извършена проверка в 13,25 часа на 05.06.2019г в търговски обект  по смисъла на параграф  1, т.41 от ДР на ЗДДС– павилион, находящ се в гр.Плевен, общ.Плевен ******, стопанисван и експлоатиран от *** ЕООД с ЕИК *** е установено, че всяка промяна на касовата наличност извън случаите на продажби/сторно операции не се регистрира във фискалното устройство чрез операциите „служебно въведени“ или „служебно изведени“ суми в касата. От фискалното устройство е разчетена наличност в размер на 63,40лв, а фактическата наличност, съгласно изготвен опис на паричните средства е в размер на 73,58лв. Установената разлика между разчетената наличност по документи и фактическата наличност към момента на проверката е в размер на 10,18лв, които не са отразени чрез фискалното устройство, като „служебно въведени“ в касата суми.

Установените факти и обстоятелства при проверката са документирани с ПИП № 0373075/05.06.2019г., съставен на основание чл.110, ал.4, във връзка с чл.50,ал.1 от  ДОПК.

Горните обстоятелства се установяват от показанията на разпитания актосъставител Р.Н.А. и свидетеля П.Г.П., чиито показания съдът кредитира изцяло с оглед тяхната последователна и логическа изложеност, взаимна кореспондентност и съответствие с приложените по делото писмени доказателства – протокол за извършена проверка №1211876/8.06.2019г, протокол № 0373075/5.06.2019г., опис на парични средства, фискален бон, дневен финансов отчет. И актосъставителят А. и свидетелят П. са категорични, че при извършената проверка на търговски обект – павилион, находящ се в гр.Плевен, общ.Плевен ******, стопанисван и експлоатиран от *** ЕООД с ЕИК *** е установено, че всяка промяна на касовата наличност извън случаите на продажби/сторно операции не се регистрира във фискалното устройство чрез операциите „служебно въведени“ или „служебно изведени“ суми в касата. Според актосъставителя А. и свидетеля П. от фискалното устройство е разчетена наличност в размер на 63,40лв, а фактическата наличност, съгласно изготвен опис на паричните средства е в размер на 73,58лв., като установената разлика между разчетената наличност по документи и фактическата наличност към момента на проверката е в размер на 10,18лв, които не са отразени чрез фискалното устройство, като „служебно въведени“ в касата суми. Съдът кредитира напълно показанията на актосъставителя А. и свидетеля П., тъй като техните показания са конкретни, ясни и последователни, изясняват в пълнота всички факти и обстоятелства във връзка с възприетата от тях разлика между разчетната наличност по документи и фактическата наличност. Освен това няма данни по делото, които да създават съмнения относно обективността и безпристрастността на тези свидетели, или да сочат на наличието на мотив да набедят жалбоподателя *** ЕООД в нарушение, което не е извършил.

При така приетото за установено от фактическа страна законосъобразно и обосновано административно наказващият орган е приел, че с действията си жалбоподателят *** ЕООД е извършил нарушение по чл.33 ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г на МФ и правилно и законосъобразно му е наложил административно наказание на основание чл.185 ал.2 от ЗДДС вр.чл.185 ал.1 от ЗДДС. Административно-наказателната отговорност на търговеца е ангажирана за нарушение на чл.33 ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискално устройство, която норма въвежда задължение за лицата, извън случаите на продажби, да регистрират всяка промяна на касовата наличност /начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата/ на ФУ във фискалното устройство чрез операциите „служебно въведени” или „служебно изведени” суми. Описаните в АУАН и НП факти и обстоятелства съответстват на посочената нарушена норма. От събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно се установява наличието на разлика между фактическата касова наличност и разчетната такава на фискалното устройство, като търговецът не е изпълнил задължението си да регистрира тази промяна на касовата наличност на ФУ чрез операцията „служебно въведени” суми във ФУ, притежаващо такава функция. Видно от текста на чл.33 ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г, законодателят не е придал правно значение на това какви са причините, довели до наличието на така разлика – достатъчно е констатиране на нейното наличие и неотразяването й във ФУ, за да е налице осъществен състав на нарушението. Правилно за нарушението е приложена санкционната норма на чл.185 ал.2 изр.последно във вр.чл.185 ал.1 от ЗДДС, тъй като нарушението не е довело до неотразяването на приходи, поради което имуществената санкция следва размерите по чл.185 ал.1 от ЗДДС. Законосъобразно и обосновано административно-наказващият орган е определил размера на имуществената санкция, преценявайки обстоятелствата по чл.27 ал.2 от ЗАНН, като в това число е съобразил, че разликата между разчетната наличност по документи и фактическата наличност към момента на проверката е в размер на 10,18лв.  

Съдът счита, че в случая правилно административнонаказващият орган не е приложил разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Маловажен случай на административно нарушение е този, при който извършеното нарушение с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по – ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид. Нарушението на  чл.33 ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискално устройство е резултатно –установена е разлика между разчетената наличност по документи и фактическата наличност към момента на проверката, която в случая е в размер на 10,18лв, които не са отразени чрез фискалното устройство като „служебно въведени“ в касата суми. Действително нарушението е първо за жалбоподателя, но въпреки това не може да се приеме, че неговата тежест не е голяма и извършеното представлява по – ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. Именно и за това е наложена санкция в предвидения в закона минимален размер. ЗДДС урежда обществените отношения, свързани с данъчното облагане на лицата, като законодателят е предвидил по – тежки санкции за нарушенията, с които те се засягат, в сравнение с обичайните случаи на административни нарушения.

Съдът не констатира да са допуснати съществени процесуални нарушения, както при съставянето на АУАН, така и при съставяне на обжалваното НП, които да са довели до ограничаване правото на защита на наказаното лице – жалбоподател в настоящото производство.

Съдът счита, че следва да бъде потвърдено обжалваното наказателно постановление относно наложените административни наказания по чл.185 ал.2 от ЗДДС вр.чл.185 ал.1 от ЗДДС, като законосъобразно и обосновано.

Водим от горното, съдът

 

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №444112-F4913***от 25.06.2019г на Началник на Отдел „Оперативни дейности“- Велико Търново в Централно управление но Национална агенция за приходите, с което е наложено на основание чл.185 ал.2 от ЗДДС във връзка с чл.185 ал.1 от ЗДДС на *** ЕООД, Булстат *** гр.Плевен *** представлявано от А.Б.З. административно наказание имуществена санкция в размер на 500лв, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО и ОБОСНОВАНО.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд – Плевен в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

 

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: