О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 221

 

гр.Пловдив,31.01.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Пловдивският окръжен съд,въззивно гражданско отделение, в закрито заседание на тридесет и първи януари,през две хиляди и двадесета година в състав:

 

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ИЗЕВА

                                             ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА СТЕФАНОВА

                                                             ЗОРНИЦА ТУХЧИЕВА

 

като разгледа  докладваното от председателя ч.гр.д.№ 2809 по описа на ПдОС за 2019г.,за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производство по реда на чл.274 във вр.с чл.64 от ГПК.

Образувано по частна жалба на С.М.Б.,ЕГН-********** чрез пълномощника му адв.К.С. против определение № 862/15.10.19г.на РС Карлово,2-ри гр.с.,постановено по гр.д.№ 496/19г.,с което е оставена без уважение молбата на адв.К.С.-пълномощник на С.Б.,с която се иска възстановяване на срока за подаване на въззивна жалба против решение № 270/18.07.19г.,постановено по същото дело.

Частният жалбоподател поддържа,че пропуснатият срок е поради незаконосъобразни действия на съда, изразяващи се в невръчване на съдебния акт на пълномощника му адв.С. на посочения от него по делото адрес,който адрес бил различен от адреса на другия пълномощник на  С.Б.-адв.А.Липсата на отделно уведомяване на адв.С.,различно от това на адв.А., съставлявало непредвидено обстоятелство по см.на чл.64,ал.2 от ГПК. Иска отмяната на обжалвания акт и възстановяване на срока за обжалване на решението,постановено по делото.

Въззиваемите страни-Агенция за социално подпомагане,Дирекция“Социално подпомагане“-Карлово,Е.М.Д. и Т.А.Д.,***,не са изразили становище по частната жалба.

Пловдивският окръжен съд намира,че частната жалба е допустима,а по същество е неоснователна.

По делото е постановено решение от 18.07.19г.,като съобщението за изготвянето му е изпратено на всички страни,включително и на С.М.Б..Последният е представляван по делото от двама адвокати с  приложени по делото пълномощни-адв.К.С. и адв.С.А.И двамата са упълномощени валидно,като няма никакви данни за ограничаване на представителната власт на адв.А.,нито за оттегляне на пълномощното ѝ от страна на упълномощителя Б.

С писмена молба от 07.08.19г.и уточняваща такава,депозирана на следващия ден-08.08.19г.адв.С. като пълномощник на С.Б. е поискал възстановяне на срока за обжалване на съдебното решение с твърдението,че на него не му било връчено съобщение за постановения съдебен акт,поради което пропуснал срока  да го обжалва.За решението на съда разбрал от другия пълномощник по делото адв.А.,когато срокът за обжалване вече бил изтекъл.Счита,че независимо от уведомяването на адв.А.,на него също следвало да му бъде връчено съобщение,тъй като канторите им били на различни адреси.

С атакуваното пред ПдОС определение от 15.10.19г.районният съд е оставил без уважение молбата за възстановяване срока на обжалване на решението на две основания: от една страна е приел,че липсата на отделно уведомяване на адв.С. не съставлява особено непредвидено обстоятелство по см.на чл.64,ал.2 от ГПК,което обективно да е лишило С.Б. и неговия процесуален представител от възможността да обжалват съдебното решение.От друга страна съдът е констатирал,че не е спазено изискването на чл.65,ал.2 от ГПК,като молителят не е представил едновременно с молбата за възстановяване на срока и книжата,за подаването на които иска възстановяване на срока-в случая въззивна жалба.

Настоящата инстанция напълно споделя изводите на  първоинстанционния съд.

Съгласно чл. 64, ал. 2 ГПК,страната, която е пропуснала установения от закона или определения от съда срок, може да поиска неговото възстановяване, ако докаже, че пропускането се дължи на особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее.В молбата се посочват всички обстоятелства, които я обосновават и всички доказателства за основателността й (чл. 65, ал. 1 от ГПК), като едновременно с нея се подават онези книжа, за подаването на които се изисква възстановяването на срока, а ако срокът е за внасяне на суми за разноски, съдът определя нов срок за внасянето им ( чл. 65, ал. 2 от ГПК).Следователно,за да подлежи на разглеждане молбата за възстановяване на срок за обжалване на  постановеното по делото съдебно решение,следва да е придружена от въззивна жалба,с която се атакува това решение.Неизпълнението на това изискване е достатъчно основание за отхвърляне на молбата по чл.64 от ГПК,както правилно е приел и КРС,който е цитирал и съдебна практика в този смисъл.

Отделен е въпросът,че изтъкнатите обстоятелства за процесуални нарушения на първостепенния съд не представляват особени непредвидени обстоятелства, които страната не е могла да преодолее и установяването на които да може да послужи за възстановяването на срок.

В тази връзка районният съд е изложил подробни мотиви,позовавайки се на константната практика на ВКС,които  изцяло се  споделят и от настоящата инстанция,поради което тя препраща към тях на осн.чл.272 от ГПК.

Действително въззивна жалба срещу съдебното решение не е подадена в законовия срок.За тази възможност на заинтересованата страна С.Б. е съобщено чрез единия от двамата му пълномощници-адв.А.Неуведомяването на другия пълномощник-адв.С. не представлява особено непредвидено обстоятелство  по см.на чл.64,ал.2 от ГПК,тъй като  няма законово изискване при упълномощаването на повече от един адвокат страната да бъде призовавана поотделно чрез всеки от тях.Това би било  допустимо при направено изрично искане от страна на пълномощниците,каквото по делото няма данни да е направено.Освен това целта на закона е да бъде уведомена самата страна и в случая такова уведомяване е налице-С.Б. е уведомен за съдебното решение чрез единия от пълномощниците му.Въпрос на преценка на самата страна е дали да се възползва от възможността да обжалва решението и към кой от двамата си пълномощници да се обърне за изготвяне на въззивна жалба,ако прецени,че ще го обжалва.Ето защо неуведомяването на  другия пълномощник-адв.С. не е лишило обективно С.Б.,(както и другия му процесуален представител-адв.А.)от възможността да обжалват съдебното решение.Още повече,че,както бе споменато по-горе,няма данни по делото самият Б. да е ограничил  представителната власт на адв.А. или да е оттеглил пълномощията си от нея.

По изложените съображения обжалваното определение е законосъобразно,а частната жалба срещу обжалвания акт като неоснователна следва да се остави без уважение.

Водим от горното съдът

 

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 862/15.10.19г.на РС Карлово,2-ри гр.с.,постановено по гр.д.№ 496/19г.,с което е оставена без уважение молбата на адв.Кр.С.-пълномощник на С.Б. за възстановяване на срока за подаване на въззивна жалба против решение № 270/18.07.19г.

Определението  подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от съобщението за изготвянето му.

 

 

           ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                          ЧЛЕНОВЕ: