Р Е
Ш Е Н
И Е
№…….....................
гр. София, 14.06.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IV – Б състав, в публичното заседание на осми февруари две хиляди и двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
мл.с.
ЛОРА ДИМОВА
при секретаря К. Лозева, като
разгледа докладваното от младши съдия Димова въззивно гр. дело № 15922 по описа за 2019 г. на СГС, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
258 и сл. ГПК.
С Решение № 173297 от 22.07.2019
г. по гр.д. № 33768 по описа за 2018 г. на Софийски районен съд, 66-ти състав
на основание чл. 422 във вр. чл 415, ал. 1 ГПК е признато за установено,
че С.Ц.Д. с ЕГН **********, с адрес *** дължи на „Т.С.“ ЕАД с ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:*** следните суми 2420,35 лв. – стойност
на потребена топлинна енергия през периода от 01.08.2014 г. до 30.04.2016 г. в
имот, находящ се в гр. София, ж.к. “*******, абонатен № 056672, ведно със
законната лихва от 11.09.2017 г. до окончателно изплащане на вземането, както и
сума в размер на 38,06 лв. – стойност на извършена услуга дялово
разпределение за периода от 01.08.2014 г. до 30.04.2016 г., ведно със
законната лихва от 11.09.2017 г. до окончателно изплащане на вземането, за
които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д №
63172/2017 г. по описа на СРС, 66 с-в и са отхвърлени предявените искове
за потребена топлинна енергия за разликата над уважения размер от 2420, 35
лв. до пълния предявен размер от 2598, 47 лв. и за периода от 01.05.2014 г.
до 31.07.2014 г., за дялово разпределение над уважения размер от 38, 06 лв.
до пълния предявен размер от 56, 42 лв. и за периода от 01.05.2014 г, до 31.07.2014
г., както и исковете за сумата в размер на 260, 12 лв. – законна лихва
за забава върху главницата за потребена топлинна енергия за периода от
15.11.2015 г. до 09.06.2017 г. и за сумата в размер на 12,05 лв. –
законна лихва за забава върху главницата за стойност на извършена услуга дялово
разпределение от 15.11.2015 г. до 09.06.2017 г.; на основание чл. 78, ал. 1 ГПК С.Ц.Д. е осъден да заплати на „Толпофикация София“ ЕАД сторените
по делото разноски, както следва: сумата от 91,05 лв. - за заповедното
производство и сумата от 510, 48 лв. – за исковото производство; на основание чл.
78, ал. 3 ГПК „Т.С.“ ЕАД е осъдена да заплати на С.Ц.Д. сторените по
дело разноски, както следва сумата от 35, 77 лв. – за заповедното производство
и 80, 57 лв. – за исковото производство. Решението е постановено с участието на
трето лице - помагач на страната на ищеца “ТА-ЕС-Н.И.” ООД.
Срещу така постановено Решение в
частите, с които са уважени предявените установителни искове е депозирана въззивна
жалба вх. № 5146418/10.09.2019 г. по регистъра на СРС от ответника по
исковете С.Ц.Д., подадена чрез адв. Х.М.. Съдържат се оплаквания за неправилност
на първоинстанционното решение в атакуваната част. Според жалбоподателят съдът е
допуснал множество процесуални нарушения при събирането на доказателствата и
установяването на спорните обстоятелства. Сочи, че са допуснати нарушения на
материалния закон, доколкото от събраните доказателства не се установява да притежава
качеството „потребител на топлинна енергия“ за процесния имот и не дължи заплащане
на цена. Поддържа още, че не е установено в периода 2014 г. -2015 г. да е ползвана
топлинна енергия в процесния имот, а в периода 2015 г. - 2016 г не е отчетено
потреблението. Иска се отмяна на атакуваното решение и отхвърляне на предявените
искове, както и присъждане на разноски.
В срока по чл. 263, ал.
1 ГПК не е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна „Т.С.“ ЕАД.
Трето лице-помагач на ищеца
“ТА-ЕС-Н.И.” ООД не е изразило становище по делото.
В
откритото съдебно заседание на 08.02.2021 г. въззивникът С.Ц.Д. не се явява и не се представлява.
Постъпило е писмено становище, в което се поддържа въззивната жалба.
Въззиваемата
страна „Т.С.“ ЕАД не изпраща
представител. По делото е постъпила подадена от юрисконсулт А.К.молба, с която се
оспорва на въззивната жалба. Претендират се разноски за юрисконсултско
възнаграждение и се възразява за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение.
Третото лице – помагач “ТА-ЕС-****И.” ООД не изпраща представител и не изразява
становище.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е
сезиран с искова молба вх. № 2010789/24.04.2017 г. на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******
срещу С.Ц.Д., ЕГН ********** с която дружеството е поискало от съда да признае
за установено на основание чл. 415 ГПК съществуване на вземанията му спрямо
ответника за заплащане на сумата от 2927,06 лв., от които 2598,47лв. –
главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за
топлоснабден имот за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г., 260, 12 лв.
– законна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия от
15.11.2015 г. до 09.06.2017 г., 56, 42 лв. – главница за дялово
разпределение за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г. и 12,50 лв. -
законна лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от
15.11.2015 г. до 09.06.2017 г., ведно със законната лихва върху главниците от
01.09.2017 г. до окончателно изплащане на вземанията, за които суми е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по заповедно дело № 63172/17 по описа на
СРС, 125 с-в.
В срока по чл. 131 ГПК е
постъпил отговор на исковата молба от ответника С.Ц.Д., подаден чрез адв. Силвия
Семчева. Направено е възражение за недопустимост на предявените искове поради
липса на пасивна процесуална легитимация на ответника. Исковете са оспорени по
основание и по размер. Направено е възражения за изтекла погасителна давност по
отношение на част от претендираните вземания. Оспорени са представените
доказателства. Иска се отхвърляне на предявените искове и присъждане на
разноски.
На основание чл. 219, ал. 1 ГПК “ТА-ЕС-****И.”
ООД е конституирано като трето лице - помагач на страната на ищеца.
Към делото е приложено заповедно
дело № 63172/2017 г. на СРС, от което се установява, че по заявление вх. № 3070850/11.09.2017
г. е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от 26.10.2017 г., с която е разпоредено С.Ц.Д. да заплати на „Т.С.“ ЕАД
следните суми: 2598, 47 лв. - главница за доставена от дружеството топлинна
енергия за периода от 01.05.2014 г. – 30.04.2016 г., ведно със законната
лихва за периода от 11.09.2017 г. до окончателно изплащане на вземането, 260,
12 лв. – мораторна лихва върху главницата за доставена топлинна енергия
за периода от 15.11.2015 г. до 09.06.2017 г.; 56, 42 лв. – такса за дялово
разпределение за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г., ведно със законната
лихва за периода от 11.09.2017 г. до окончателно изплащане на вземането,
12, 50 лв. - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода от 15.11.2015 г. до 09.06.2017 г. и 108, 54 лв. – съдебни разноски по
делото. В заповедта е посочено, че вземането произтича от обстоятелствата,
че длъжникът е ползвал топлинна енергия за топлоснабдения имот, находящ се в
гр. София, ж.к. “******* и не е погасил задълженията си. За заповедта длъжникът
е уведомен на 14.12.2017 г. и
двуседмичния срок е предявил възражение по чл. 414 ГПК. На основание чл. 415,
ал.1, т. 1 ГПК на 30.04.2018 г. заявителят е уведомен за необходимостта от
представяне в едномесечен срок от съобщението на доказателства, че е предявил
иск за установяване съществуване на вземанията по заповедта, като такива са
представени на 29.05.2018 г.
Прието като доказателство е
писмо № 1/09.02.2017 г. от Столична община – Район „Надежда“ до Директора на
Дирекция „Правна“ в „Т.С.“ ЕАД, в което е посочено, че апартамент № 99, находящ
се в гр. София, ж.к. “*********3 е закупен от В.К.Х.с Договор за продажба от
03.07.1986 г. на Коларовски РНС – гр. София. Приет е и Констативен протокол от
13.04.1992 г. издаден от инкасатора Р.Д., която констатира, че досегашният
абонат по партидата в апартамент № 99, ж.к. “*******е напуснал и на негово
място е настанен абонатът В.К.Х., като семейството ѝ се състои от трима
души. Прието като писмено доказателство е и Удостоверение за наследници на В.К.Х.–
Д., издадено на 27.02.2019 г. от Столична община, Район Надежда, видно от което
след като на 05.03.2016 г. В.К.Х.– Д. е починала, е оставила като законен
наследник сина си ответника С.Ц.Д..
Прието е Писмо с изх. №
К0-700-19/1/22.04.2013 г., в което Столична община е удостоверила пред „Т.С.“
ЕАД *** - идентичен с „*******
По делото са приети като
доказателство договор № 100/06.11.2007 г. при Общи условия за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинна енергия по чл. 139в, ал. 2 от Закона
за енергетиката, сключен между „Т.С. ЕАД- възложител и “ТА-ЕС-****И.” ООД –
изпълнител, по силата на който възложителят е възложил, а изпълнителят е приел да
извърши услугата дялово разпределение на топлинна енергия между потребители в
сграда етажна собственост или в сграда с повече от един потребител, като
възложителят заплаща извършваната услуга съгласно ценоразпис. Приет като
доказателство е и договор от 18.09.2015 г. между „Т.С.“ ЕАД и „Н.“ ЕАД със
същия предмет.
Като доказателство е приет
протокол от 24.09.2002 г. на Общото събрание на етажните собственици от жилище
блок 253 в ж.к. “********, в който е обективирано взетото решение за монтиране
на уреди за индивидуално отчитане на топлинна енергия и сключване на договор с Топлоснабдителна
агенция и енергиен сервиз „****И.“ ООД за извършване на услугата дялово
разпределение. За абонатен № 56672 протоколът съдържа подпис, по отношение на
който е придадено значение да е на В.К.Х..
Приета като доказателство е
справка, издадена от „Т.С.“ ЕАД за абонатен № 056672, от която е видно, че в
счетоводството на топлинното дружество към 09.06.2017 г. по отношение на този
абонатен номер е отразено задължение за главница в размер на 2654,89 лв.,
мораторна лихва в размер на 272, 17 лв., общо – 2927,06 лв. Вземанията за
главница представляват сбор от дължими суми за дялово разпределение за м.
06.2014 г., м. 08.2015 г., 09.2015 г., 10.2015 г., 11.2015 г., м. 12.2015,
м.01.2016, 02.2016, м. 03.2016, м. 04.2016 г. и суми по издадени общи фактури
от м. 07.2015 г. и м.07.2016 г. Приети като доказателства са съобщение към
Фактура № ********** от 30.09.2015 г. за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2015
г. за задължение в размер на 778,26 лв. и съобщение към Фактура № ********** от
31.07.2016 г. за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2016 г. за задължение в
размер на 1820, 21 лв.
Приети като доказателства по
делото са и заключенията по изслушаните съдебно-техническа и съдебно-счетоводна
експертиза.
С оглед на така установената
фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по
допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е
ограничен от посоченото в жалбата.
Предмет на въззивно обжалване е
първоинстанционното решение, в частите, с които са уважени исковете за
установяване съществуването на вземания за заплащане на стойността на доставена
топлоенергия и за заплащане на възнаграждение за дялово разпределение на
енергията. В останалата част, с която исковете са отхвърлени решението е влязло
в сила.
В конкретния случай
постановеното по делото решение е валидно, а в обжалваната част -
допустимо.
По правилността на решението в
обжалваната част, която съдът прие за допустима:
Предявените искове, които са
предмет на обжалване, са с правно основание чл. 422 вр. с 415 вр.
с чл. 124 ГПК вр. с чл. 149 и
сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79
ЗЗД – за установяване съществуване на вземания за заплащане на стойност на
доставена топлоенергия за битови нужди за имот в сграда - етажна собственост и
за обезщетение за забавено изпълнение, за които е издадена заповед за
изпълнение по реда на глава ХХХVІІ ГПК.
За да се уважи искът за установяване
съществуването на вземания за заплащане на стойността на доставена топлинна
енергия по делото следва да се установи, че за процесния период между страните
е съществувало валидно правоотношение по силата на което ищецът се е задължил
да доставя на ответникът топлинна енергия срещу задължение на ответникът да
заплаща стойността ѝ, както и че ищецът е изпълнил точно своите
задължения и е доставил конкретно количество топлоенергия, начислил е суми за
същото съобразно с действащите към съответния момент разпоредби на ЗЕ вр.
с Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007
г./, поради което и за ответникът да е възникнало задължение за заплащане на
стойността на същото.
По делото се установи, че по
заявление по чл. 410 от ГПК е образувано заповедно производство, по
което е издадена заповед и с нея е уважено изцяло искането на заявителя
„Топлофикация-София“ ЕАД като С.Ц.Д. е осъден да му заплати стойност на
потребена топлинна енергия и мораторна лихва върху главницата, както и
възнаграждение за дялово разпределение и мораторна лихва. Възражение срещу
заповедта е депозирано в срок, а заявителят в срока по чл. 415 от ГПК е предявил исковете, предмет на настоящото производство.
Действащата към периода на
облигационните отношения между страните нормативна уредба, която ги урежда се
съдържа в Закона за енергетиката (ЗЕ) и Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването
(обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г.).
Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ всички носители на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са потребители на топлинна енергия /аналогична дефиницията за
потребител по см. на § 1, т. 42 от ЗДР на ЗЕ/ и са длъжни да монтират средства
за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите
си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в
съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Според ал. 2 на същия текст когато всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, не желаят да бъдат потребители на топлинна енергия за отопление
и/или за горещо водоснабдяване, те са длъжни да декларират писмено това пред
топлопреносното предприятие и да поискат прекратяване на топлоснабдяването за
отопление и/или горещо водоснабдяване от тази абонатна станция или от нейното
самостоятелно отклонение, като съгласно ал. 3 лицата по ал. 2 се смятат за
потребители на топлинна енергия до датата на прекратяване на топлоснабдяването.
Съдът приема, че по делото е
установено че ищецът е енергийно предприятие, доставящо топлинна енергия. „Т.С.“
ЕАД е дружество регистрирано по Търговския закон и вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията с предмет
на дейност производство на топлинна енергия, пренос на топлинна енергия,
производство на топлинна и електрическа енергия и други дейности обслужващи
основните.
Настоящият състав намира за
основателни оплакванията на жалбоподателя по отношение на правилността на
изводите на първоинстанционния съд, че С.Ц.Д. притежава качеството
„потребител на топлинна енергия“ за процесния имот. От събраните по делото
доказателства не може да се установи, че ответникът е титуляр на правото на
собственост върху апартамент № 99, находящ се в гр. София, ж.к. “*********3,
абонатен № 056672, каквото е твърдението на ищцовото дружество. Единствените
доказателства – писмени документи, които съдържат индиции в този смисъл са
писмото от Столична община до „Т.С.“ ЕАД, в което е отразено, че жилището е
продадено на В.К.Х., изявление на инкасатор, че е по партидата на абонатния
номер в процесния апартамент има друг потребител и удостоверение за наследници
на посочената като собственик на имота, от което е видно, че ответникът е неин
наследник по закон. Посочените документи обаче не са годни да удостоверяват
правото на собственост на В.К.Х.върху процесния имот, респективно, че същото е
преминало в патримониума на нейния наследник по закон. Въпреки изрично дадените
от първоинстанционния съд указания за липса на доказателства, установяващи, че
именно ответницата е собственик на имота, такива не са представени от ищцовото
дружество и този факт е останал недоказан. На „Т.С.“ ЕАД е била дадена
процесуалната възможност да докаже твърденията си, а дружеството не я е
реализирало. В писмото от Столична община изрично е посочено, че имотът е
продаден на лицето В.К.Х.по силата на Договор за продажба от 03.07.1986 г.
на Коларовски РНС – гр. София,като ищецът е имал възможност да се снабди с този
договор или да направи съответното доказателствено искане, включително и да
извърши справка за собствеността на имота в Имотния регистър към Агенция по
вписвания. Липсата на активност от страна на ищеца да установи собствените си
твърдения не може да предпоставя постановяването на вероятни изводи от страна
на съда или прилагане на презумпции, които не са предвидени в закона.
Обстоятелството, че в писмото е посочен конкретен договор не може да се
приравни на прилагането му като доказателство по делото. Гражданският процес е
състезателен и всяка страна следва да докаже своите твърдения, а съдът не може
служебно да събира доказателства. Макар да не се касае за спор за собственост,
ищецът не е освободен от задължението да докаже твърденията си. Писменото изявление на инкасатор при
топлоснабдителното дружество относно смяната на титуляра на партидата на
абонатния номер няма никакво удостоверително значение, нито е доказателство за
собственост, тъй като не удостоверява придобивен способ. Протоколът от общо
събрание на етажните собственици, в който се е подписала наследодателката на ответника
също не обуслявя извод, че тя е била собственик на имота. От една страна тя
може да се намира в имота на различни основания и дори в качеството на негов
ползвател да участва в общо събрание на етажната собственост, а от друга страна
при наличие на изрично оспорване от страна на ответника, че същият въобще не е
бил собственик на имота, ищцовото дружество е следвало да проведе пълно и
главно доказване на този факт. Въз основа на събраните доказателства не може да
се направи извод, че е налице първият елемент от фактическия състав, обуславящ
основателността на иска, а именно – наличие на валидно облигационно отношение
между ищцовото дружество и ответника за доставка на топлинна енергия в
процесния имот - апартамент № 99, находящ се в гр. София, ж.к. “*********3,
абонатен № 056672, доколкото не се установи твърдението на ищеца, че ответникът
е собственик на имота, респективно че притежава качеството „потребител на
топлинна енергия“ по смисъла на чл. 153 ЗЕ. Поради което и не е необходимо да
се изследва налице ли са останалите предпоставки за уважаването на иска.
По изложените съображения
настоящата инстанция намира първоинстанционното решение в обжалваната допустима
част за неправилно, поради което същото следва да бъде отменено, а предявеният
иск да бъде отхвърлен.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК въззивникът С.Ц.Д. има право на разноски. Пред заповедния
съд ответникът е направил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 222
лв., а пред исковия в размер на 500 лв., поради което тези суми следва да му
бъдат присъдени с оглед изхода на производството. Заплащането на претендираните
адвокатски възнаграждения в брой е удостоверено в приложените по делото
договори за правна помощ и съдействие.
Пред въззивния съд въззивникът
претендира сумата от 49, 17 лв. – заплатена държавна такса, която следва да му
бъде присъдена с оглед уважаването на жалбата му.
Пред СГС С.Ц.Д. е бил защитаван
от адв. Семчева при условията на чл. 38, ал. 2 ЗАдв, поради което и в нейна
ползва следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение, което съдът съгласно
чл. 36 ЗАдв определи в размер на 300 лв. съгласно чл. 9 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г.
Така мотивиран, Софийският
градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 173297 от 22.07.2019 г. по гр.д. № 33768
по описа за 2018 г. на Софийски районен съд, 66-ти в частта, с която е
признато за установено по предявените от „Т.С.“ ЕАД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** срещу
С.Ц.Д. с ЕГН **********, с адрес *** искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ, че ответникът дължи на ищцовото дружество следните суми: 2420,35 лв. – стойност на
потребена топлинна енергия през периода от 01.08.2014 г. до 30.04.2016 г. в
имот, находящ се в гр. София, ж.к. “*******, абонатен № 056672, ведно със
законната лихва от 11.09.2017 г. до окончателно изплащане; 38,06 лв. – цена на
извършена услуга дялово разпределение за периода от 01.08.2014 г. до 30.04.2016
г., ведно със законната 11.09.2017 г. до окончателно изплащане, за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д № 63172/2017 г. по
описа на СРС, 66 с-в, както и в частта, с която С.Ц.Д. е осъден да заплати
на „Толпофикация София“ ЕАД сторените по делото разноски за сумата от 91,05
лв. за заповедното производство и за сумата от 510, 48 лв. – за исковото
производство И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователни исковете на „Т.С.“
ЕАД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** срещу С.Ц.Д. с
ЕГН **********, с адрес *** с
правно основание на чл. 422, ал.
1 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 149 и сл., чл. 154-155 ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за признаване на
установено, че ответникът
дължи на ищцовото дружество
следните суми: 2420,35 лв. – стойност на потребена топлинна енергия през
периода от 01.08.2014 г. до 30.04.2016 г. в имот, находящ се в гр. София,
ж.к. “*******, абонатен № 056672, ведно със законната лихва от 11.09.2017 г. до
окончателно изплащане и 38,06 лв. – цена на извършена услуга дялово
разпределение за периода от 01.08.2014 г. до 30.04.2016 г., ведно със
законната 11.09.2017 г. до окончателно изплащане, за които суми е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д № 63172/2017 г. по описа на СРС,
66 с-в.
В останалата част
решението е влязло в сила като необжалвано.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на С.Ц.Д. с ЕГН **********,
с адрес ***2 лв., представляваща съдебни разноски в заповедното производството
пред СРС, сумата от 500 лв., представляваща съдебни разноски в исковото
производството пред СРС и сумата от 49, 17 лв., представляваща съдебни
разноски във въззивното производство.
ОСЪЖДА Т.С.“ ЕАД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на адв. С.Я.С.сумата от 300 лв., представляваща
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ.
Решението е постановено при
участието на трето лице помагач на страната на ищеца “ТА-ЕС-****И.” ООД.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване по арг. чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.