№ 1869
гр. Варна, 23.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Нела Кръстева
при участието на секретаря Гергана Д. Найденова
като разгледа докладваното от Нела Кръстева Гражданско дело №
20243110101633 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод предявен от ищеца М. В. М. ЕГН
********** срещу ответника „ДЗИ - О. З."ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр.С., бул. "В." № ***, иск с правно основание вр. с 405, ал.1 КЗ, който след
допуснато в с.з. на 10.05.2024г. изменение на основание чл.214 ал.1 пр.3 от ГПК, е за
осъждане на ответника да заплати в полза на ищеца сумата в размер на 15256.11лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на предна
дясна врата, задна дясна врата, предна лява врата и задна лява врата на л.а. марка „М. * ***,
с per. № *** за настъпило на 16.12.2023г. застрахователно събитие по договор № *** от
21.12.2022г. за „К. +", клауза „Пълно К." на л.а. марка „М. * ***, с per. № ***, ведно със
законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба – 08.02.2024г. до
окончателното изплащане на сумата.
Претендира се за осъждане на ответното дружество да заплати направените по делото
съдебно-деловодни разноски и адвокатски хонорар.
Заявява се желание, обезщетението да бъде изплатено по следната банковата сметка: ***, с
титуляр Й. К. А..
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения,
изложени в обстоятеллствената част на исковата молба: Ищецът, сочи, че на
15.12.2023г. е закупил лек автомобил марка „М. * ***, с per. № ***. Същият е имал
сключена застраховка „К.+", клауза „Пълно К." с ответника „ДЗИ - О. З." ЕАД, със срок на
действие от 22.12.2022г. до 21.12.2023г. Автомобилът е бил застрахован за 17 000.00 лева,
като застрахователната премия, която е заплатена, съгласно застрахователна полица № ***
1
от 21.12.2022г., възлизаща на 779.48 лева, е била разсрочена на 4/четири/ вноски, като към
момента на подаване на исковата молба всички вноски са платени. Автомобилът се сочи, че
е бил паркиран в гр. В., ул.“Б. п.“*. На 16.12.2023г., сутринта, отивайки до автомобила
ищецът сочи, че е установил, че същият е с надрани и подбити врати. На 16.12.2023г.,
ищецът сочи, че е уведомил Първо РУ на МВР за злоумишлените действия, за което му е
било издадено Удостоверение с peг. № 430000-28840/18.12.2023г. На 19.12.2023г., е
уведомил застрахователя за настъпилото застрахователно събитие, като последния
извършил оглед на автомобила, изготвил снимков материал и съставил Опис - заключение
по щета №***/19.12.2023г. В описа, като увредени детайли са били описани: предна дясна
врата, задна дясна врата, предна лява врата и задна лява врата. Като застрахователно
обезщетение, ищецът сочи, че е получил сумата в размер на 1743.89лв. Провел проучване и
установил, че сумата необходима за възстановяване на автомобила е в размер на 15
200.00лв. От необходимата сума за ремонт в размер на 15200.00лв., след приспадане на
сумата, заплатена на ищеца, в размер на 1 743.89лв.,дължима от ответника се настоява, че се
явява сумата в размер на 13 456.11 лв.
В рамките на предоставения му срок по чл. 131 ГПК, ответникът „ДЗИ - О. З."ЕАД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.С., бул. "В." № ***, е депозирал отговор
на исковата молба, обективиращ съображенията му за оспорване на така предявените
искове, както по основание, така и по размер. Настоява се с отговора, че с подаването на
уведомление на 19.12.2023г., с което е образувана щета № ***, изично е потвърдено
желанието за определяне на застрахователно обезщетение да бъде по „експертан отценка".
Съгласно т.3.3. от Раздел II „К." от общите условия, неразделна част към застрахователна
полица № ***, е регламентирано понятието „Експертна оценка", а именно, че при
настъпване на застрахователно събитие размерът на дължимото застрахователно
обезщетение се определя на база експертна оценка на застрахователя. Сочи се, че въз основа
на посочения застрахователен договор, предявената от ищцеца извънсъдебна претенция и
избрания начин на обезщетяване - „по експертна оценка", „ДЗИ - 03"ЕАД застрахователя е
определил застрахователно обезщетение в размер на 1743,89лв. Настоява се от ответната
страна, че с определеното застрахователно обезщетение в размер на 1743,89лв. и с
изплащането му, дружеството е изпълнило коректно и изцяло задължението си по
застрахователния договор, поради което не дължи други суми. Твърди се, че претендираната
от ищеца сума за ремонт на МПС не отговаря на средните пазарни цени за отстраняване на
настъпилите вреди и същите не са съобразени с годината на производството на автомобила,
както и, че същият е подлежал на отремонтиране в доверен сервиз. Направените проучвания
относно размера на претенцията, се сочи, че нямат обвързваща сила за ответника и за съда.
Ответната страна оспорва и иска за лихва за забава, като акцесорен на главния, доколкото
неоснователността на главния иск води до неоснователност на акцесорния.
Предвид гореизложеното, от ответната страна се отправя искане за отхвърляне изцяло, като
неоснователен и недоказан предявения иск срещу "ДЗИ - О. З." ЕАД, и за присъждане на
направените по делото разноски, както и юрисконсултско възнаграждение.
2
В условията на евентуалност, се настоява, че претендираната с исковата молба сума е в
завишен размер, и не съответства на действителните стойности на авточастите и цената на
труда по средни пазарни цени в доверените на дружеството сервизи, каквато договорка има
между страните, както и, че стойността на същата не е съобразена с определеното и
изплатено застрахователно обезщетение.
Съдът, като прецени по реда на чл. 12 от ГПК събраните по делото и относими към
решаване на спора доказателства, и като съобрази приложимите за спорното
правоотношение нормативни правила, приема за установено следното от фактическа и
правна страна:
Прието по делото за безспорно и за ненуждаещо се от доказване в отношенията между
страните на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, е че :
- че е налице действително застрахователно правоотношение между "ДЗИ - О. З." ЕАД и М.
В. М. по договор за доброволна застраховка "К.+", обективиран в застрахователен
сертификат към застрахователна полица № ***, с валидност от 00:00 часа на 22.12.2022 г. до
23:59 часа на 11.12.2023 г., с обект на застраховане: лек автомобил лек автомобил М. * ***, с
рег. № ***, при разсрочено плащане на застрахователната премия на четири равни вноски;
- че механизма за настъпване на имуществените щети на лек автомобил М. * ***, с рег. №
***, както и обстоятелствата около настъпването им, са такива, каквито са посочени в
исковата молба;
-че ищцата е завела извънсъдебна претенция на 19.12.2023 г., за което е образувана щета №
***;
-че застрахователя е заплатил на ищцата М. В. М., сума в размер на 1743,89лв., за
репариране на вредите по лек автомобил М. * ***, с per. № ***.
Предявения иск е с правно основание по чл. 405, ал.1 КЗ.
По така предявения иск в тежест на ищеца е да докаже съществуването на валидно
застрахователно правоотношение между него и ответното дружество, както и настъпване в
срока на застрахователното покритие на застрахователно събитие, за което застрахователят
носи риска, съответно размера на действителна пазарна стойност на щетата към датата на
застрахователното събитие. В разглеждания случай, в тежест на ищеца е да установи,
следните правнорелевантни факти, а именно: -че към датата на настъпване на ПТП по
отношение процесния лек автомобил е бил налице валидно сключен договор за застраховка
„К.” при ответника; -възникване на застрахователно събитие - покрит риск по
застрахователния договор; -изпълнение на поетите от него задължения по уведомяване на
застрахователя и окомплектоване на изискуемите документи; -причинна връзка между
застрахователното събитие и настъпили за ищеца вреди; -размера на средствата,
необходими за отстраняване на вредите.
Ответникът следва да докаже фактите, които изключват, унищожават или погасяват
отговорността му. В тежест на ответника от своя страна е да установи наведените от него
положителни твърдения за факти, от които черпи благоприятни за себе правни последици: –
3
плащането на претендираните суми, в случай че ищеца докаже тяхната дължимост.
Съгласно разпоредбата на чл. 405, ал. 1 от КЗ, при настъпване на застрахователното
събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок.
По смисъла на чл. 386, ал. 2 от КЗ /идентичен с разпоредбата на чл. 208, ал.3 от КЗ /отм./,
при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня
на настъпване на събитието.
Съгласно разпоредбата на чл. 400, ал.1 и ал.2 от КЗ, за действителна застрахователна
стойност се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се
купи друго от същия вид и качество, а за възстановителна застрахователна стойност се
смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това
число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане
на обезценка. В този смисъл е практиката на ВКС, обективирана в постановените по реда на
чл. 290 ГПК решения, която и към днешна дата не е загубила своето правно значение и се
явява приложима за случая: решение № 6/02.02.2011 г. по т. д. № 293/2010 г. на ВКС, I т. о.;
решение № 206/03.09.2013г. по т. д. № 107/2011 г. на ВКС, II т. о.; решение №79/02.07.2009
г. на ВКС по т.д. № 156/2009 г., I т. о.; определение № 156/27.03.2015 г. по т. д. № 1667/2014
г. на ВКС, II т. о., постановени при действието на КЗ /отм./, но приложими и в настоящия
случай, съгласно която при съдебно предявена претенция за заплащане на застрахователно
обезщетение съдът следва да определи застрахователното обезщетение по действителната
стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие.
Съгласно ал.3 на чл.400 от КЗ, когато друго не е уговорено, приема се, че застрахователната
сума по договора е определена съгласно действителната стойност на имуществото. За
установяване на действителната стойност застрахователят има право да извърши оглед на
застрахованото имущество.
В случая, размерът на реалната стойност на вредата следва да се определи по пазарни цени.
Обезщетението не може да надвишава действителната /при пълна увреда/ или
възстановителна /при частична увреда/ стойност на застрахованото имущество, т. е.
стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със
същото качество - чл.400, ал.2 от КЗ.
В случая, страните са уговорили, че обезщетението ще бъде изплатено по експертна оценка -
по правилата на Застрахователя и приетите от него методики. Посочената клауза от общите
условия противоречи на императивната разпоредба на чл. 386, ал. 2 от КЗ, според която
обезщетението следва да е равно на действително претърпените вреди към деня на
настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по
договорена застрахователна стойност, каквато хипотеза не е налице. Съгласно постоянната
практика на ВКС, обективирана в множество решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК,
/напр. решение № 6/02.02.2011 г. по т. д. № 293/2010 г. на ВКС, I т. о., решение №
206/03.09.2013 г. по т. д. № 107/2011 г. на ВКС, II т. о., решение № 235/27.12.2013 г. по т. д.
4
№ 1586/2013 г. на ВКС, II т. о., решение № 115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС, II
т. о. / при изчисляване размера на застрахователното обезщетение не следва да се прилага
корекционен коефициент за овехтяване на вложените при ремонта части.
Посочената уговорка, че обезщетението ще бъде изплатено по експертна оценка, съдът
счита, че не следва да се тълкува във вреда на застрахованото лице, като му се отрече
възможността за обезвреда на претърпените вреди по действителната им пазарна оценка.
Правото на справедлив размер на обезщетението и възможност за поправка на същото,
съобразно средните пазарни цени, не може да се отрече.
В тази връзка следва да бъде съобразена практиката на ВКС, представляваща задължителна
такава, постановена по реда на чл.290 от ГПК в решение №155/05.12.2016г. по т.д.
№1092/2015г. на ВКС, 2-ро т.о., в което е прието, че не е възможно влезлият в сила и
действащ застрахователен договор, по който е заплатена дължимата застрахователна
премия, да не осигурява застрахователно покритие за поетия застрахователен риск.
Съдът намира, че влезлият в сила застрахователен договор поражда за застрахователя
задължение при настъпване на застрахователно събитие да изплати на застрахования
обезщетение за претърпените от събитието вреди, в случая да покрие възникналите за ищеца
разходи за възстановяване на автомобила в състояние годно за обикновената му употреба.
Ограничаване на действието на договора и изплащането на по-малък размер
на обезщетението, предвид амортизацията на вещта, би довела до невъзможност на
застрахованото лице да получи застрахователното покритие за поетия застрахователен риск,
което противоречи на целите и функциите на договора за застраховка.
В създадената съдебна практика: решение № 235 от 27.12.2013г. по т.д. № 1586/2013г. на
ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 37 от 23.04.2009г. по т.д. № 667/2008г. на ВКС, ТК, І т.о.,
решение № 209 от 30.01.2012г. по т.д. № 1069/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 115 от
09.07.2009г. по т.д. № 627/2008г. на ВКС, ТК, II т.о. и др. е прието, че обезщетението по
имуществена застраховка се определя в рамките на договорената максимална
застрахователна сума, съобразно стойностния еквивалент на претърпяната вреда, който не
може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество, определена като
пазарната му стойност към датата на увреждането. Този отговор е застъпен е в разпоредбата
на чл. 386, ал. 2 КЗ, уреждаща че по имуществена застраховка, застрахователят дължи
действителната стойност на увреденото имущество, а за такава се смята стойността, срещу
която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество,
арг. чл. 400, ал. 1 КЗ.
Съдът е допуснал провеждането на САТЕ за установяване действителната пазарна стойност
на увреденото имущество.
Щетите по процесния лек автомобил, са установени посредством събрани по искане на
страните специални познания на вещо лице по допусната САТЕ. Според заключението на
вещото лице, което съда кредитира като компетентно дадено и обосновано, общата
стойност на щетите на автомобила поотделно и като обща сума, като се определи стойността
5
на ремонта по средни пазарни цени за части и труд към датата на произшествието, като при
определяне на средната пазарна цена на труда, се използва цената предлагана в сервизи,
отговарящи на съвременните изисквания за качество, а именно да притежават европейски
сертификат за качество, както и сервизи не притежаващи европейски сертификат за
качество, е в размер на 25820.74лв., която включва следните позиции:
Обща стойност за резервни части – 22918.66лв.
Общо за операции за Д/М и Р/О – 22.8 ч. х 40.00 лв. = 912.00лв.
Общо за операции за Боядисване – 30.7 ч. х 40.00 лв. = 1228.00лв.
Общо за Основни и допълнителни материали – 762.08лв.
Посочено е от вещото лице, че уврежданията, които са установени по автомобила при
извършения оглед от представител на застрахователя, и видими на предоставения снимков
материал, са вследствие на съприкосновение с твърд предмет с остра контактна повърхност
при умишлено нараняване на автомобила. При съпоставяне на механизма на събитието и
установените увреждания става ясно, че е налице причинно-следствена връзка между
процесното събитие и настъпилите вреди за лек автомобил „М. * ***”, рег. N: *** и е
възможно същите да са причинени по степен и вид при описаното събитие. Уврежданията
по автомобила не са в следствие на пътнотранспортно произшествие.
На практика, ищецът в настоящото производство претендира обезщетение за настъпилите
вреди,в размер на 15256,11лв., изчислено като от застрахователната сума по оценка на самия
застраховател 17000,00лв. приспада изплатеното застрахователно обезщетение в размер на
1743,89лв.
С оглед изложеното, съдът приема, че ищецът е установил при условията на пълно и главно
доказване предпоставки за ангажиране на отговорността на застрахователя по
имуществената застраховка по чл. 405, ал.1 КЗ, като предявеният иск следва да бъде уважен
в претендирания размер от 1431.55лв. Така претендираното обезщетение се явява
основателно, предвид че установената обща стойност на вредите по проведената по делото
САТЕ възлиза на сума в по-голям размер - 25820.74лв.
Към претендираната сума за вреди, следва да се присъди и законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба – 08.02.2024г. до окончателното изплащане на задължението.
По разноските:
С оглед изхода на спора, в полза на ищецът, следва да се присъдят сторените по делото
съдебно – деловодни разноски.
Претенцията е за присъждане на разноски общо в размер на 2960,24лв., на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК, явяващи се сбор от следните суми: за д.т.610,24лв./50.00лв.+560,24лв./, за САТЕ
350.00лв., за адв.възнаграждение 2000.00лв. с ДДС.
Ответното дружество е направило възражение за прекомерност по отношение на размера на
адв.възнаглаждение, като надхвърлящо минималните размери по Наредба № 1/2004г. за
МРАВ. В разпоредбата на чл.7, ал.2 от посочената Наредба, за процесния случай, е
6
предвидено възнаграждение, което не надхвърля допустимите размери в цитираната наредба
и предвид конкретната правна сложност на делото, съдът приема, че определеното
адв.възнаграждение не се явява прекомерно, поради което и не следва да се редуцира.
Разноските, следва да се присъдят в полза на ищеца, така, както са заявени.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.405, ал.1 във вр. с чл.386, ал.2 от КЗ, „ДЗИ - О.
З."ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.С., бул. "В." № ***, ДА
ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА М. В. М. ЕГН **********, с адрес: гр.В., бул.“В. Л.“№*, вх.*,
ет.*, ап.*, сумата в размер на 15 256.11лв., представляваща обезщетение за имуществени
вреди, изразяващи се в увреждане на предна дясна врата, задна дясна врата, предна лява
врата и задна лява врата на л.а. марка „М. * ***, с per. № *** за настъпило на 16.12.2023г.
застрахователно събитие по договор №*** от 21.12.2022г. за „К. +", клауза „Пълно К." на
л.а. марка „М. * ***, с per. № ***, ведно със законната лихва, считано от датата на
предявяване на исковата молба – 08.02.2024г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК, „ДЗИ - О. З."ЕАД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление: гр.С., бул. "В." № ***, ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА М. В. М. ЕГН
**********, с адрес: гр.В., бул.“В. Л.“№*, вх.*, ет.*, ап.*, сумата в общ размер 2
960,24лв., представляваща сбор от сторени по делото съдебно – деловодни разноски, както
следва: за д.т.610,24лв., за САТЕ 350.00лв., за адв.възнаграждение 2000.00лв. с ДДС.
ПРИСЪДЕНИТЕ СУМИ могат да бъдат изплатени по следната банковата сметка: ***,
с титуляр Й. К. А..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненския окръжен съд, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на съдебните решения по чл.235, ал.5 от ГПК.
ПРЕПИС от настоящето решение да се връчи на страните, заедно със съобщението за
постановяването му.
7
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8