РЕШЕНИЕ
№
………..
гр. София, 30.09.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 20-ти състав, в публично заседание на седемнадесети юни две хиляди
и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: АЛБЕНА БОТЕВА
при
секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа гр. дело № 791/2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 365 и сл. ГПК.
Образувано
е по искова
молба с вх. № 7736/18.01.2018 г., предявена от И.В.Н., с ЕГН: **********, с
адрес: ***, против „Д.З.“ АД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на
управление:***.
По
повод на описаното ПТП, бил съставен Констативен протокол за ПТП № 9/20.08.2017
г., и било образувано досъдебно
производство № 208/2017г. по описа на РУ-Банско.
Ищцата
твърди, че в резултат на ПТП, е получила следните увреждания: тежка контузия на
лявата ръка, фрактура на лява раменна кост, контузия на главата, с рана на
лицето, обработена с шевове, комоцио, контузия на
тялото с множество натъртвания, посинявания и отоци.
В
резултат на ПТП, за кратко време, ищцата изпаднала в безсъзнателно състояние.
След ПТП, ищцата била откарана в Център за спешна медицинска помощ в гр.
Разлог, откъдето била насочена към МБАЛ гр. Перник. За периода от 29.08.2017 г.
до 01.09.2017 г., ищцата била приета за лечение в УМБАЛ „Софиямед“,
където й била поставена окончателна диагноза „Фрактура Хумери
синистри, Аутоостеопластика,
РСОМ кум плаце“. На ищцата била извършена оперативна
интервенция под обща анестезия, с трансделтоиден
достъп до фрактурата, репозиция, пластично възстановяване с автоспонгиозни
костни присадъци на костния дефект, монтиране на LPC
плака, задържаща се временно с костодържател и
фиксираща се дефинитивно с винтове.
Ищцата
твърди, че от причинените й от описаното ПТП увреждания е претърпяла
неимуществени вреди, изразяващи интензивни и продължителни болки и страдания,
които ищцата търпяла и към предявяване на исковата молба и щяла да търпи и в
бъдеще. Затруднен бил нормалният начин на живот на ищцата, поради
невъзможността да се обслужва самостоятелно и да извършва елементарни битови
дейности. Процесното ПТП се отразило негативно и на
психичното здраве на ищцата, която изпитвала силен страх и стрес, страдала от
посттравматичен стресов синдром, изпаднала в депресия, нарушена била
способността й да спи, будела се от
кошмари, избягвала да пътува с кола и да пресича натоварени кръстовища. В
семейството си, ищцата се чувствала безполезна и не можела да се грижи за
своето дете. Ищцата твърди, че лечебният и възстановителен период щял да
продължи повече от година, като пълно възстановяване било почти невъзможно
според медицинско становище на лекари-специалисти, както и че предстояло нова
операция поради огнищна остеопороза
в проекция на главата на шийката на ляв хумерус
вследствие на операцията.
Ищецът
твърди, че към датата на увреждането, ответникът е застраховал гражданската отговорност
на лицата, управляващи л.а. „Фолксваген Голф“, с рег. № *******, включително и
на водача Г.Б.И.. Застрахователният
договор бил сключен със застрахователната полица № BG/08/117000577318, валидна до 17.02.2018 г.
На 05.10.2017 г., на основание чл. 380 КЗ, ищцата предявила претенцията си пред
ответника, и била образувана преписка по щета с № *********/2017 г.
Предвид
изложеното, ищцата моли да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде
осъден да й заплати: сумата от 80 000
лева, представляващо обезщетение за причинените й неимуществени вреди,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 06.01.2018 г. (с оглед уточнението, направено с допълнителната
искова молба). Претендира и направените разноски по делото.
В срока по чл. 367 ГПК, ответникът „Д.З.“ АД е депозирал отговор
на исковата молба. Ответникът не оспорва, че към датата на процесното ПТП - 20.08.2017
г., по
силата на договор за застраховка „Гражданска отговорност“, е застраховал
гражданската отговорност на водача на лек автомобил „Фолксваген
Голф“, с рег. № ******* - Г.И.Б., който виновно е причинил процесното ПТП, в
резултат на което на И.В.Н. са причинени уврежданията.
Ответникът
оспорва иска с възражението, че е неоснователен. Твърди, че по преписка по щета
№ *********/2017 г., за обезщетяване на претърпените неимуществени вреди, от
процесното ПТП, на 29.01.2018 г., е изплатил на ищцата сумата от 21 937.19
лева, от които: 19 800 лева - обезщетение за неимуществени вреди и
2 173.19 лева – обезщетение за
имуществени вреди.
Ответникът
оспорва твърденията на ищцата за изпадане в безсъзнателно състояние, тъй като в
медицинската документация, предоставена по делото, липсва подобно състояние.
Оспорва и твърденията за много тежкото понасяне на травмата, невъзможността за
пълно възстановяване, твърденията за проблеми със съня и силното главоболие,
както и твърденията за усложнения в психическото здраве, депресия, страх от
пресичане и пътуване с МПС
Ответникът релевира възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на ищцата, като твърди, че при настъпване на процесното ПТП, И.В.Н. е пътувала в МПС без
поставен обезопасителен колан, независимо че
въпросното МПС е било фабрично оборудвано с такова. Твърди се, че ако ищцата е
пътувала с поставен обезопасителен колан, травмите
биха били единствено леки.
Ответникът
заявява и че искът е предявен в завишен размер, който не е съобразен със съдебната
практика, не отговаря на действително претърпените вреди, както и на приноса от
страна на пострадалото лице.
Предвид
изложеното, моли искът да бъде отхвърлен.
С
допълнителната искова молба, ищецът признава, че на 29.01.2018 г., ответникът
му е платил сумата от 19 800 лева – обезщетение за неимуществени вреди
(както и сумата от 2 173.19 лева - обезщетение за имуществени вреди).
Счита, обаче, че ответникът му дължи законната лихва върху сумата от
19 800 лева, за периода от 06.01.2018 г. до 29.01.2018 г. Ищецът оспорва
възраженията на ответника и излага съображения, че същите са неоснователни,
както и че размерът на изплатеното обезщетение не кореспондира
с принципа на справедливост, с икономическите условия в страната и стандарта на
живот.
В
допълнителния отговор „Д.З.“ АД оспорва иска и поддържа направените в отговора
твърдения и възражения.
Съдът
приема от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правна квалификация чл. 493, ал. 1 КЗ, вр. чл. 432, ал.1 КЗ (обн.,
ДВ, бр. 102
от 29.12.2015 г., в сила от 01.01.2016г.).
Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ, увреденият, спрямо който
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, който, съгласно ал. 2
на чл. 432 КЗ, може да прави възраженията, които произтичат от договора и от
гражданската отговорност на застрахования. Видно от законовата разпоредба, за
да бъде уважен иска, следва да бъде установено наличието на валидно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” между ответника -
застраховател и делинквента относно управлявания от
последния автомобил. Наред с това, за да се ангажира отговорността на
застрахователя, следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от
фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД /деяние, вреди, противоправност,
причинна връзка и вина/, пораждащи основание за отговорност на прекия
причинител – застрахован за обезщетяване на причинените вреди, тъй като
отговорността на застрахователя е функционално обусловена от отговорността на
застрахования делинквент и има вторичен характер – застрахователят дължи
обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е отговорен спрямо увреденото
лице за репатрирането им. Вината се предполага – чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, като
опровергаването на тази презумпция е в тежест на ответника при условията на
обратно пълно доказване.
В настоящия случай не се спори по делото, че
към датата на процесното ПТП – 20.08.2017 г., по силата на Договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, сключен във формата на
застрахователна полица № BG/08/117000577318, валидна до 17.02.2018 г., „Д.З.“
АД е застраховало гражданската отговорност на лицата, управляващи правомерно
лек автомобил „Фолксваген
Голф“, с рег. № *******, включително и на водача Г.Б.И.. Този факт е приет за безспорен и
ненуждаещ се от доказване в отношенията между страните по делото (с определението
от 06.11.2018 г.).
Установяват се и останалите правопораждащи правото на ищеца юридически
факти, представляващи елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД:
Не се спори по делото на 20.08.2017 г., в гр. Банско, на
кръстовището, образувано от ул. „Цар Симеон“ и ул. „Яворов“, Г.Б.И., при
управление на лек автомобил „Фолксваген Голф“, с рег. № *******, е нарушил правилата за
движение по пътищата, и е реализирал пътно-транспортно произшествие с лек
автомобил „Фиат Стило“, с рег. № *******,
в което ищцата И.В.Н. е била пътник.
Тези факти
също са отделени като безспорни по делото - с определението от 06.11.2018 г., а и се установяват от
събраните по делото доказателства и
доказателствени средства:
Настъпването на процесното ПТП и участието на лицето, чиято гражданска
отговорност е застрахована при ответника се установява от представения по
делото Протокол за оглед на местопроизшествие (л. 46 и сл.), съставен на 20.08.2017
г. от разследващ полицай при РУ на МВР – гр. Банско, в съответствие с чл. 155,
чл. 156, и чл. 128-130 НПК. Протоколът има характера на официален свидетелстващ
документ, с обвързваща съда доказателствена сила,
съгласно чл. 179 ГПК относно установените обстоятелства при огледа на
произшествието.
Настъпването на процесното ПТП и участието на водача, чиято гражданска
отговорност е застрахована при ответника, се установява и от представения Констативен
протокол за ПТП № 9/20.08.2017 г., съставен от дежурен ПТП при ОД на МВР, РУ -
Банско, който е посетил мястото на ПТП – гр. Банско, кръстовището между ул.
„Цар Симеон“ и ул. „Яворов“.
Като причини и обстоятелства в Констативния протокол е посочено, че лек
автомобил “Фолксваген Голф“, с рег. № *******, управляван от Г.Б.И., „движейки
се по ул. „Цар Симеон“ в гр. Банско, посока изход за гр. Разлог, на
кръстовището, образувано с ул. „Явор“, предприема маневра завиване на ляво,
като отнема предимство на движещия се по път ІІ-19 направо участник № 2“ - лек
автомобил „Фиат Стило“, с рег. № *******,
и реализира ПТП.
По случая е било образувано досъдебно производство № 208/2017 г. по описа
на РУ – Банско, което няма данни да е приключило.
По делото е прието заключението по извършената автотехническа
експертиза (АТЕ). Вещото лице, след като се е запознало с представените по
делото доказателства, е описало следният механизъм на ПТП:
На 20.08.2017 г., около 14.00 ч., в гр.
Банско по ул. „Цар Симеон“ в посока към гр. Разлог, се е движел л.а.
„Фолксваген Голф” с peг. № *******управляван
от Г.И.. Приближавайки кръстовището с ул. „Явор“ скоростта му е била от
порядъка на 31 км/ч. В обратна посока, по ул. „Цар Симеон“, се е движел л.а.
„Фиат Стило” с peг. № *******,
управляван от Д.М., със скорост 66 км/ч. Водачът на л.а. „Фолксваген”
навлязъл в кръстовището, извършвайки
маневра „завиване на ляво“ със скорост 31 км/ч, като в този момент л.а. „Фиат”
е отстоял на 25 метра от мястото на удара. Водачът на л.а. „Фиат” е нямал
техническа възможност да спре и е последвал удар с челната дясна част на л.а.
„Фолксваген” върху челната лява зона на л.а. „Фиат”. Поради по-високата скорост
и маса на л.а. „Фиат”, на л.а. „Фолксваген” е придадена енергия и се е създал
въртящ момент. Л.а. „Фолксваген” е започнал да се върти в посока обратна на
часовите стрелки и се е установил на
мястото, на което е намерен при огледа
на ПТП. Л.а. „Фиат” се е завъртял в посока на часовите стрелки и се е установил
на мястото, на което е намерен при огледа на ПТП. По двата автомобила са
регистрирани деформации и разрушения в зоната на удара. Произшествието е
станало в светлата част на денонощието, при добра видимост и сухо пътно платно.
Видно от АТЕ,
причина за настъпилото ПТП е субективното поведение на водачя
на л.а. „Фолксваген Голф” Г.И., който е навлязъл в кръстовището, извършвайки
маневра „завиване на ляво“, като не е пропуснал насрещно движещия се л.а.
„Фиат” .
По
делото е прието заключението по съдебно-медицинската експертиза (СМЕ). Вещото
лице, след като се е запознало с представената по делото медицинска документация и след личен преглед
на ищеца, е приело, че в следствие на процесното ПТП, И.В.Н. е получила следните травматични
увреждания:
-
Контузия на
главата с разкъсно- контузна
рана;
-
Полифрагментно счупване в проксималната част на лявата
раменна кост.
Било е проведено е следното лечение: На 20. 08. 2017 г. е обработена хирургически
раната на главата, поставен е ТАП и е имобилизиран
левия горен крайник. На 30. 08. 2017 г. е направена автоостеопластика на раменната кост и е фиксирана
със заключваща плака (оперативен
протокол с № 1036 от 2017 г.). Последвало е амбулаторно лечение с носене на ортеза за 35 дни, антикоагулантна
терапия с Ксарелто за 35-40 дни и рехабилитация; На 07.06.2018 г., по повод на контрактура е извършена артролиза на лявата раменна става, ексцизия на меки тъкани и отстраняване на металния имплант; Ищцата е продължила рехабилитацията и физиолечението.
В заключение по СМЕ е посочено, че в острия период болките са били много
силни в горната част на раменната кост. Вещото лице уточнява, че патоморфологично се касае за високоенергийно раздробено счупване в горната
част на раменната кост със загуба на костна субстанция. Следоперативно, болковият синдром е бил много
силен и се е свързвал с откритото наместване на счупването и фиксацията му. В периода на рехабилитация, неприятните и
постоянни болки при движение са били в резултат на фиброзните страствания
около ставата и оформилата се контрактура. След втората операция е изпитвала силни болки поради артролизата
и отстраняването на импланта.
Към извършване на СМЕ (заключението е представено в СГС на 23.03.2019 г.),
неприятните усещания и болки са причинени от невъзстановения обем на движение
в ставата. Страданията са причинени от
невъзможността ефективно да бъде използвана ръката, носенето на ортеза и трудности при осъществяването на тоалет и в
ежедневната дейност.
Вещото лице по СМЕ е приело, че счупването е зарастнало
за средностатистическия срок от 35-40 дни в добра
анатомична позиция. Активните движения в лявата раменна става не са
възстановени в пълен обем поради адхезии в меките
тъкани около ставата. За подобряването на функцията са необходими упорита
рехабилитация и балнеолечение. Белегът по предната част на рамото от 15 см. ще
остане траен, като горните 6 см. са хипертрофични. Ищцата е била във временна
нетрудоспособност за около 250 дни. Видно от СМЕ, ще остане известен дефицит в
активните движения на раменната става- най-вече в отвеждането и в ротацията на рамото. Към изготвяне на
заключението, не се обсъждат или планират нови оперативни интервенции.
Заключенията по АТЕ и СМЕ са изготвени от вещи в съответната област на
науката лица, които са висококвалифицирани експерти, за чиято професионална
компетентност и добросъвестност не са налице основания за поставянето им под
съмнение. Заключенията са пълни, ясни и обосновани, вещите лица са съобразили
всички обективни данни по делото, поради което и съдът не намира основание да се съмнява в тяхната
правилност и ги кредитира
В
открито съдебно заседание, ВЛ по СМЕ е уточнило, че при счупвания с такава патоморфология много често се получава срастване на сухожилията с меки тъкани към околните
части на ставата (адхезия). След втората операция,
това състояние е подобрено, но винаги остава едно леко ограничение на
движението, особено на ръката. ВЛ е констатирало при прегледа на ищцата, че
ръката й може да бъде отвеждана до 110 градуса, при нормален обем от 180
градуса. Този дефицит може да намалее, но няма да изчезни. Същото важи и за
ротацията – и вътрешната и външната ротация има дефицит от 15 градуса, което
означава, че при нормално положение, ръката може да се постави зад тила, а в
случая не може.
По
делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелката В.И.А.,
която е майка на ищцата. Свидетелката сочи, че след произшествието на
20.08.2017 г. е видяла дъщеря си, след като последната се прибрала в дома си.
Ръката на ищцата била обезопасена с бинт, имала счупване на лявата раменна
става, натъртвания по главата, прорезна рана в
слепоочието, която била зашита. Свидетелката сочи, че дъщеря й е била много
разстроена, притеснена и уплашена. Имала силни болки в раменната става, както и
главоболие. Била й извършена операция в София мед, където й сложили планка.
Ставата била „разцепена“ по дължина. Ищцата била в болничен шест месеца, след
това ходела на раздвижване и рехабилитация.
Впоследствие, планката била отстранена, за което на ищцата била направена нова
операция през 2018 г. След това ръката отново трябвало да се раздвижва, тъй
като движенията й били ограничени. Ищцата не можела да вдига ръката си на
високо. През това време, свидетелката се грижела за ищцата, за сина й, за
домакинството. Свидетелката обличала дъщеря си, помагала й при къпането. Ищцата
изпитвала много силни болки, пиела болкоуспокояващи. Свидетелката сочи, че като
цяло, животът на дъщеря й се е променил. Ищцата се променила, произшествието й
повлияло на психиката, страхувала се, избягвала контакти, не излизала. Дълго
време не смеела да пътува с кола.
При
така установените факти, съдът приема, че се установяват всички елементи от
фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, а презумпцията
по чл. 45, ал. 2 от ЗЗД не беше
опровергавана. Водачът Г.Б.И.
е действал противоправно, тъй като при управлението на л.а. „Фолксваген Голф“,
с рег. № *******, е навлязъл в кръстовището без да пропусне насрещно движещия
се л.а. „Фиат Стило” с peг. № *******, с което е нарушил разпоредбата на чл.
37, ал. 1, изр. І ЗДвП, предвиждаща, че при завиване наляво за навлизане в
друг път водачът на завиващото нерелсово пътно превозно средство е длъжен да
пропусне насрещно движещите се пътни превозни средства. Следователно, на
основание чл. 432, ал. 1 КЗ, застрахователят по застраховка „Гражданска
отговорност“ „Д.З.“ АД
дължи да заплати обезщетение за доказаните неимуществени вреди на увреденото
лице, каквото като пострадал се явява И.В.Н. (чл. 478, ал. 2 и ал. 1 КЗ).
Що
се отнася до размера на
обезщетението за претърпените неимуществени вреди, съдът намира следното:
Въпреки
липсата на възможност за съпоставяне между претърпените болки и страдания и
паричната престация, законодателят е дал възможност
на увредения да претендира парично обезщетение за неимуществени вреди, като е
предоставил на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият
размер на това обезщетение – по силата на чл. 52 ЗЗД, предвиждащ, че обезщетението
за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Критериите за
определяне на този размер са възрастта на пострадалия, видът, обемът и тежестта
на причинените неимуществени вреди, интензивността и продължителността на
претърпените болки и страдания, продължителността на възстановителния период, общовъзприетото понятие за справедливост и общото
икономическо състояние на обществото, което е от значение за номиналния размер
на обезщетението. Обезщетението за неимуществени вреди следва да се определи
съвкупно като обезвреда за цялостните последици за
здравето и претърпени от ищеца болки, в каквато насока е константната съдебна
практика на всички съдилища в Република България. В тази връзка съдът съобрази
указанията, дадени с Постановление № 4/68г. на Пленума на ВС и с Постановление
№ 17/63г. на Пленума на ВС, съдебната практика по сходни случаи и отчете вида и характера на
уврежданията, претърпените болки и страдания, продължителността и
интензивността на болките и страданията, както са описани по-горе при
установяване на фактическата страна на спора; необходимостта от чужда помощ за
задоволяване на елементарни битови потребности на ищцата Н. в периода след ПТП;
общата продължителност на лечебния и възстановителен период, ограниченията, които
е търпяла пострадалата, възрастта на
ищцата към датата на ПТП – 39 години, начина, по който ПТП се е отразило на
психиката на ищеца (решение №
13/19.04.2017 г. по гр. д. № 50074/2016 г. на ВКС, I ГО), както и отражението,
което е дало и продължава да дава процесното ПТП върху живота на ищеца.
Предвид
всички тези обстоятелства по настъпването на вредите, вида и характера на
уврежданията, претърпените болки и страдания, степента на увреждане и ефектът,
който са оказали и ще окажат върху начина на живот на И.В.Н., съдът намира, че
справедливото обезщетение за претърпените неимуществени вреди възлиза общо на
сумата от 38 000 лева.
При
това положение, съдът следва да разгледа възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат
от пострадалия ищец.
По
обективния характер на съпричиняването е налице задължителна за съдилищата
съдебна практика – т. 7 от ППВС № 17/1963г. В константната си практика по
приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а и в създадената по реда на чл. 290 ГПК практика
(решение № 45/ 15.04.2009г. по т. д. № 525/2008г. на ІІ т. о., решение №
159/24.11.2010г. по т. д. № 1117/2009г. на ІІ т. о., решение № 206 от
12.03.2010г. по т. д. № 35/2009г. на ІІ т. о., решение № 58/29.04.2011г. по т.
д. № 623/2011г. на ІІ т. о., решение № 59 от 10.06.2011г. по т. д. № 286/2010г.
на І т. о., решение № 153/31.10.2011г. по т. д. № 971/2010г., решение №
169/28.02.2012г. по т. д. № 762/2010г. на ІІ т. о., решение № 54 от 22.05.2012г. по т.д. № 316/2011г.,
на ВКС, ТК, ІІ ТО и др.), Върховният касационен съд последователно е застъпвал
становище, че намаляването на обезщетението за вреди от деликт на основание чл.
51, ал. 2 ЗЗД е обусловено от наличие на причинна връзка между поведението на
пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване от пострадалия
по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, следва неговото поведение обективно да е в
причинна връзка с настъпването на вредите, т.е. пострадалият трябва обективно
да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с
поведението си неговото настъпване, като вина на пострадалия в тази насока не
се изисква. Или, от съществено значение е конкретното проявление на действието
или бездействието на пострадалия, което съставлява пряка и непосредствена
причина за причинените вреди. Релевантен за съпричиняването и за прилагането на
чл. 51, ал. 2 ЗЗД е само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без
който не би се стигнало (наред с неправомерното поведение на делинквента) до увреждането като неблагоприятен резултат.
Правните последици от съпричиняването и значението му за размера на
обезщетението, което увреденият има право да получи като паричен еквивалент на
произлезлите от деликта вреди, изключват
допустимостта съдът да обосновава изводите си за съпричиняване с вероятности
или с предположения. Както в т. 7 на ППВС № 17/63 г., така и в постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК решения на ВКС (решение
№ 154/10.10.2017 г. по т. д. № 2317/2016 г. на ВКС,
II ТО, решение №
206/12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на ВКС, ІІ ТО, решение № 59/10.06.2011 г. по т. д. №
286/2011 г. на ВКС, I ТО, решение
№
98/24.06.2013 г. по т. д. № 596/2012 г., решение № 169 от
28.02.2012 г., по т. д. № 762/2010 г. на ВКС, II ТО и мн.
други) е прието, че изводът за наличие
на съпричиняване на вредата не може да почива на предположения. Т.е. във всички
случаи на предявен иск по чл. 45 ЗЗД срещу делинквента
или по чл. 432, ал.1 КЗ срещу застрахователя съпричиняването подлежи на
доказване от ответника, който с позоваване на предпоставките по чл. 51, ал. 2 ЗЗД цели намаляване на отговорността си към увреденото лице.
Освен
това, според цитираната съдебна практика, дори безспорните нарушения на ЗДвП от
страна на пострадалия, имат значение при преценката на приноса му, само ако се
намират в причинна връзка и са допринесли за настъпване на вредоносните
последици, тъй като вината на увреденото лице не е елемент от фактическия
състав на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, т.е. във всички случаи на предявен иск по чл. 45 ЗЗД срещу делинквента или по чл. 432, ал.1 КЗ срещу застрахователя
съпричиняването подлежи на доказване от ответника, който с позоваване на
предпоставките по чл. 51, ал. 2 ЗЗД цели намаляване на отговорността си към
увреденото лице.
В постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК решение № 165/26.10.2010 г. по т. д. № 93/2010 г. на ВКС, II т.
о. и решение № 44/26.03.2013г. по т. д. № 1139/2011 г. на ВКС, ІІ ТО също е
прието, че вината на пострадалия не е елемент от фактическия състав на чл. 51,
ал. 2 от ЗЗД и с оглед на това способността на увредения да действа разумно и
да предвижда евентуалните негативни последици от своите действия и бездействия
са правно ирелевантни за института на
съпричиняването. Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е налице винаги,
когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е улеснил механизма
на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди.
В
настоящия случай, ответникът твърди, че И.В.Н. е е
допринесла за настъпване на уврежданията, тъй като при настъпване на процесното
ПТП, е пътувала в МПС без поставен обезопасителен
колан
Видно
от АТЕ, процесният л.а. „Фиат Стило” с peг. № ******* е бил
оборудван фабрично с предпазни колани за всички места за пътниците. Вещото
лице, след като е анализирало техническите характеристики на типа обезопасителни колани в тези автомобили (триточкови бедрено
– раменни колани инерционен тип) е приело, че в конкретния случай, ако пътникът
седящ на задна лява седалка, е бил с поставен предпазен колан в момента на
настъпването на ПТП, при първоначалния удар с л.а. „Фолксваген“ горната част на
тялото му под въздействие на инерционната сила ще продължи напред, което ще
задейства предпазния колан и ще бъде задържано в първоначалното си положение на
седалката. При последващото завъртане на автомобила
по часовниковата стрелка спрямо вертикалната му ос, обаче, тялото ще излезе от
зоната на захващане на колана между точка 1 и точка 2. Областта на таза ще бъде
задържана върху седалката от колана между т. 1 и т.З. При това движение,
главата на пътника и горната част на тялото е възможно да се ударят в части от
автомобила, намиращи се вляво от него. Възможен е удар в задната лява колонка и
стъклото на задна лява врата на автомобил.
В
открито съдебно заседание, вещото лице по СМЕ също заявява, че при този
механизъм на ПТП е възможно уврежданията на ищцата да се получат и при поставен
предпазен колан.
Възражението
за съпричиняване следва да бъде доказано по нетърпящ съмнение начин, каквото по
делото не е проведено. Поради това, съдът приема, че не се установява, че
ищецът е допуснал соченото нарушение на Закона за движение по пътищата. Възражението на ответника е неоснователно,
поради което и определеното по-горе обезщетение не следва да бъде намалявано.
Не
се спори по делото, че на 29.01.2018 г. - след предявяване на исковата молба,
ответникът е платил на ищеца сумата от 19 800 лева, както и че ищецът е
приел извършеното частично плащане. Това е факт, който е настъпил след предявяване
на иска и съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК, съдът не само може да вземе предвид този
факт, но е длъжен да го прецени в решението си по същество, тъй като доводите и
възраженията във връзка с него ще бъдат преклудирани
с влизането на съдебното решение по настоящото дело. Поради това, съдът приема,
че със заплащането на сумата от 19 800
лева, ответникът частично е изпълнил породеното
парично задължение, представляващо обезщетение за причинените на ищеца
неимуществени вреди от процесното ПТП.
Поради
изложеното, искът следва да бъде уважен за сумата от 18 200 лева (38 000 лв. – 19 800 лв.). За разликата
над 18 200 лева до 38 000 лева, искът следва да бъде отхвърлен, като
погасен чрез плащане, а за разликата над 38 0000 лева до пълния предявен размер
от 80 000 лева, искът следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
Съгласно
чл. 432, ал. 1 КЗ, отговорността
на застрахователя е обусловена от отговорността на прекия причинител на
увреждането. При задължение от непозволено увреждане, деликвентът
се смята в забава и без покана и дължи лихва от деня на увреждането (чл. 84,
ал. 3 ЗЗД). Разпоредбите на новия КЗ (в
сила от 01.01.2016г.), обаче, предвиждат, че
застрахователят дължи лихва за забава от
един по- късен момент. Съгласно чл. 497, ал. 1 , т. 1 и т. 2 КЗ, застрахователят
дължи законната лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение,
ако не го е определил и изплатил в срок, считано от по-ранната от двете дати:
1. изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства
по чл. 106, ал.
3; 2. изтичането на срока по чл. 496, ал.
1 освен в случаите, когато увреденото лице не е представило
доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал.
3. Съгласно чл. 106, ал. 3 КЗ, когато ползвателят на застрахователната услуга е увредено лице по
застраховки „Гражданска отговорност“ или трето ползващо се лице по други
застраховки, застрахователят го уведомява за доказателствата, които той трябва
да представи за установяване на основанието и размера на претенцията му.
Допълнителни доказателства може да се изискват само в случай че необходимостта
от тях не е можела да се предвиди към датата на завеждане на претенцията и
най-късно в срок 45 дни от датата на представяне на доказателствата, изискани
при завеждането по изречение първо. Чл.
496, ал. 1 КЗ предвижда, че срокът за окончателно произнасяне по
претенция по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите не може да е по-дълъг от три месеца от нейното предявяване по
реда на чл. 380
пред застрахователя, сключил застраховката „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, или пред неговия представител за уреждане на претенции.
В
настоящия случай, ищецът е заявил претенцията си пред застрахователя на 05.10.2017
г. (л. 24 от делото). С оглед на така установените факти и цитираните по-горе
разпоредби, обезщетението за забава в размер на законната лихва върху
обезщетението за неимуществени вреди в размер на 18 200 лева, е дължимо от 06.01.2018 г.
Ответникът дължи
законната лихва и върху частично изплатената сума (в размер на 19 800 лв.) до момента на момента на плащането, което не се спори,
че е станало на 29.01.2018 г.
Относно
разноските:
Тъй като частичното изпълнение е извършено по време на процеса,
като ответникът е дал повод за предявяване на иска и за тази сума, той следва
да понесе разноските, съответстващи и на тази част от иска, която е отхвърлена
поради извършеното плащане.
На
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 38, ал. 1, т.
2 от ЗА, вр. чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 за
минималният размер на адвокатските възнаграждения, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на Адвокатско
дружество „М.и Д.“, сумата от 1406.40 лева – адвокатско възнаграждение, (2930 лв. х 0.48)
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответника следва да се присъди сумата от
208 лева от общо направените
разноски в размер на 400 лева (400 лв. х 0.52), вкл. депозит за АТЕ и за СМЕ. На
основание чл. 78, ал. 8 от ГПК /изм. – ДВ бр.8/2017/, вр.
чл. 37, ал.1 от ЗПП вр. чл. 25 от Наредба за заплащането на правната помощ, на ответника се дължи юрисконсултско възнаграждение, което съдът
определя на 300 лева. Съразмерно на отхвърлената част от иска на основание чл.
78, ал. 3 от ГПК, на ответника следва да се присъди сумата от 156 лева (300 х 0.52) за юрисконсултско
възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК и съобразно уважената част от иска,
ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на Софийски градски съд,
сумата от 1728 лева, от която държавна такса в размер на 1520 лева (38 000
лв. х 4 %), и депозити за АТЕ и СМЕ – 208 лева (400 лв. х 0.52), от внасянето
на които съдът, на основание чл. 83, ал. 2 ГПК, е освободил ищеца.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, 20 състав,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Д.З.“ АД, ЕИК: *******,
със седалище и адрес на управление:***, да заплати на И.В.Н., с ЕГН: **********, с
адрес: ***, на
основание чл. 493, ал. 1 КЗ, вр. чл. 432, ал. 1 КЗ, сумата от 18 200 лева – главница,
представляваща застрахователно
обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди от ПТП,
реализирано на 20.08.2017 г., в гр. Банско, ведно със законната лихва,
считано от 06.01.2018 г. до окончателното плащане, както и законна лихва върху сумата от 19 800 лева, за периода
от 06.01.2018 г. до 29.01.2018 г., като
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 493, ал. 1
КЗ, вр. чл. 432, ал.1 КЗ, за разликата над 18 200 лева до 38 000 лева, като погасен
чрез плащане, и за разликата над 38 000 лева до пълния предявен размер от 80 000
лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА „Д.З.“ АД, ЕИК: *******,
със седалище и адрес на управление:***, да заплати на АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО „М.И Д.“, БУЛСТАТ *******, със седалище и адред на
управление:***, офис 8,
на основание чл. 38, ал. 2 от
Закона за адвокатурата, сумата от 1406.40
лева – адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА И.В.Н., с ЕГН: **********,
с адрес: ***, да заплати на „Д.З.“
АД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 208 лева – разноски по делото и на основание чл. 78, ал.
8 ГПК, сумата от 156 лева - юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА „Д.З.“ АД, ЕИК: *******,
със седалище и адрес на управление:***, да заплати на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, на основание чл.78, ал. 6 ГПК, сумата от 1728 лева – държавна такса и депозит за експертизи.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
СЪДИЯ: