Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 03.08.2016г. гр. Асеновград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН
СЪД, първи граждански състав на двадесет и седми юни две хиляди и шестнадесета година в публичното заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ КАРАДЖОВА
секретар Й.А.
като
разгледа докладваното от съдия МАРИЯ КАРАДЖОВА гражданско дело № 1393
по описа за 2015г. и като обсъди:
Обективно
съединени искове с правно основание чл. 55 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 09,10,2009г. между страните е сключен договор за
отпускане на финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади
фермери“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013г.,
подкрепена от Земеделския Европейски Фонд за развитие на селските райони,
съгласно който ответникът е следвало да получи безвъзмездна финансова помощ в
размер на 48892 лева за изпълнение на всички инвестиции, основните дейности и
цели, заложени в бизнес плана по проект №16/112/02474 и включени в Приложение
1. В изпълнение на задълженията си ищецът е предоставил първото от двете
плащания от 24446 лева на 06,11,2009г. В срок до 09,10,2012г. ответникът е
следвало да подаде заявка за второто плащане, към която да приложи всички
изискуеми документи, описани в приложение 4 от Наредба №9 от 03,04,2008г. Той
не е изпълнил това задължение, поради което е бил уведомен, че няма да получи
второ плащане по договора и че следва да възстанови първото такова, както и че
договорът е прекратен и развален. Въпреки отправената покана за плащане на
сумата от 24446 лева, той не е направил това. Ето защо моли да бъде постановено
решение, с което да бъде осъден да заплати сумата от 24446 лева, ведно със
законната лихва за периода от 09,12,2014г. до 11,09,2015г. в размер на 1883,80
лева и със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното й заплащане. Претендира направените по делото разноски.
Ответникът оспорва предявения иск по основание и размер. Признава, че между
страните е сключен описания в исковата молба договор, както и че не е подал
заявка за второ плащане, каквато е предвидена в клаузите на същия. Твърди, че
първоначално е изпълнявала всички поети задължения, но след това преди второто
плащане се е разболяла тежко, като именно това е причината да преустанови
изпълнението. Тъй като това е извънредно обстоятелство, което не е могла да
контролира. За настъпването му е уведомила ищеца, като му е представили
медицински документи, удостоверяващи твърденията й, и е поискала прекратяване
на договора поради причини, които не могат да се вменят в нейна вина. Въпреки
това в продължение на три години не получила никакъв отговор. Оспорва
твърденията, че ищецът не разполагал с адрес връзка, тъй като наред с другите
документи тя му представила пълномощно с нотариална заверка на подписа, в което
посочила, че адресът за кореспонденция с нея е този на нейния пълномощник – гр.
Пловдив, ул.“Детелин Войвода“ №3. Нито едно от посочените в исковата молба писма
и покани не е изпратено на същия. Ето защо моли предявения иск да бъде
отхвърлен.
След като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
намира за установено следното:
Не се спори между страните, а и е представен договорът,
сключен между тях на 09,10,2009г., с който Държавен фонд „Земеделие“ е
предоставил на Е.З.М. безвъзмездна финансова помощ в размер на 48892 лева за
изпълнение на всички инвестиции, основаните дейности и цели, заложени в бизнес
плана по проект №16/112/02474 и включени в приложение №1. Същата е за период от
пет години и се изплаща на два етапа по 24446 лева. Не се спори също така, че
ищецът е изпълнил задължението си е извършил плащане на сумата от 24446 лева по
банкова сметка ***,11,2009г.
Не е спорно също така, че ответникът не е подал заявка за
второ плащане, което е следвало да стане не по-късно от един месец след
изтичане на срока по чл. 3.1 от договора
- 09,10,2012г., или до 09,11,2012г. Този случай е предвиден в чл. 4.4 от
договора като една от хипотезите, в които Държавен фонд „Земеделие“ има право
да откаже да извърши второ плащане и да изиска да се възстанови цялата сума на
полученото първо плащане, заедно със законната лихва. Ищецът е обективирал
отказа си в Заповед №03-16-РД/32 от 05,02,2013г., издадена от Директора на ОД
гр. Пловдив на ДФ „Земеделие“. Същата е изпратена на бенефициента на адреса му
в с. Избеглии с писмо от същата дата. Поради невъзможността да бъде намерен и
на основание чл. 61, ал.3 от АПК на таблото на ДФ „Земеделие“ за периода от
12,02,2014г. до 05,03,2014г. е поставен списък с лицата, на които е издаден
отказ за второ плащане, включващ и Е.М.. Впоследствие на 03,04,2014г. до нея е
изпратено уведомително писмо за отказа да бъде извършено второ плащане отново
на адрес в с. Избеглии, в което се съдържа и изявление за прекратяване на
договора на основание чл. 4.7 във връзка с чл.6, б.“г“ от същия. Идентично е
съдържанието на изпратената на 15,09,2014г. нотариална покана.
На 18,04,2013г. Е.М. е уведомила ищеца, че поради
заболяване не е в състояние да изпълнява поетите с договора задължения и тъй
като това е обективна причина за настъпилата невъзможност и представлява
форсмажорно обстоятелство по смисъла на договора, то моли същият да бъде
прекратен и да бъда освободена от възстановяване на полученото първо плащане.
Изявленията на ползвателя са направени чрез негови упълномощени представители,
за което са представени съответни пълномощни, но едва с писмо от 15,09,2014г.
ищецът е уведомен за промяна на адреса за кореспонденция.
С оглед на горното е безспорно, че договорът между
страните е прекратен, като всяка от страните твърди, че това е станало по
различни причини. Представените амбулаторни листове са от 17,04,2013г. и от
11,03,2013г. и от тях е видно, че основната диагноза на Е.М.. От тях би могло
да се направи извод, също така, че първоначалния преглед и установяване на
заболяването „множествена склероза“ е станало на 23,04,2012г., когато е издаден амбулаторен лист за първично
посещение при СИМП. Но това не е пълно и пряко доказване на обстоятелството
относно датата на настъпване на заболяването, а също така и относно това, че
същото води до невъзможност на ответницата да изпълнява поетите с договора
задължения. Не е доказано и че то обуславя продължителна професионална
нетрудоспособност на ползвателя, което страните са уговорили в чл.8.2, б.“б“ от
договора, че представлява форсмажорно обстоятелство. А именно при наличие на
такова е предвидено да не се
възстановява сумата, получена като първо плащане. Освен това изпълнението на
задължението за подаване на заявка за второ плащане е следвало да стане до
09,11,2012г., тоест преди ответницата да уведоми ДФ „Земеделие“ за заболяването
си и за прекратяване на договора. А както се посочи по-горе не е проведено
пълно доказване, че към този момент е съществувала обективна причина за
неизпълнение. Същественото в случая е, че сключеният договор предвижда
изчерпателно случаите, в които не се възстановява първото плащане. Поради това
и поради клаузата на чл. 4.7 не е от съществено значение кое изявление е довело
до прекратяването му, тъй като последното не обуславя връщането на сумата от
24446 лева, а то следва от неизпълнение на задължението по чл.4.4, б“е“ за подаване
на заявка за второ плащане в уговорения срок. Ето защо предявеният иск е
основателен и ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца 24446
лева.
По силата на чл. 4.7 от договора се дължи и законната
лихва от датата на изтичане на срока за доброволно изпълнение, определен в
нотариална покана (който е след датата, на която ответницата твърди, че е
настъпило прекратяване) – 09,12,2014г. до окончателното изплащане на главното
задължение. Размерът на законната лихва до датата на подаване на исковата молба
е 1897,28 лева, но предвид диспозитивното начало следва да се присъдят 1883,80
лева.
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът следва да
заплати на ищеца направените по производството разноски в размер на 1053,19
лева, държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 1319,68 лева.
Ето защо и поради
мотивите, изложени по-горе, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Е.З.М., ЕГН **********
от с. Избеглии, община Асеновград, ул.“Градинарска“ №8 да заплати на Държавен фонд „Земеделие“ гр. София със
седалище и адрес на управление гр. София, ул.“Цар Борис ІІІ“ №136 представляван
от изпълнителен директор Румен Андонов Порожанов, сумата от 24 446 лева (двадесет и четири хиляди четиристотин
четиридесет и четири лева), представляваща получена безвъзмездна финансова помощ, първо
плащане по договор №16/112/02474 от 09,10,2009г. за отпускане на финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади
фермери“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013г.,
подкрепена от Земеделския Европейски Фонд за развитие на селските райони, дължима поради неизпълнение на
задължението за подаване на заявка за второ плащане в предвидения за това срок,
ведно с обезщетение за забава в размер на 1883,80 лева (хиляди осемстотин
осемдесет и три лева и осемдесет стотинки) за периода от 09,12,2014г. до 13,09,2015г. и в размер на законната лихва от
датата на подаване на исковата молба 14,09,2015г. до окончателното й изплащане, както
и сумата от 2372,87 лева (две хиляди триста седемдесет и два лева и
осемдесет и седем
стотинки), направени по производство разноски.
Решението подлежи
на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: