О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е №25
гр.П., 17.01.2020 г.
Поповският
районен съд, в закрито заседание на седемнадесети януари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПОЛЯ ПАВЛИНОВА
като
постави на разглеждане гр.д. № 905 по
описа на ПпРС за 2018 г., установи следното:
Производството е по реда на
чл.140 ГПК.
Производството
по делото е образувано по предявени от адв. И.В. от БАК, действаща като пълномощник
на „Т. Б.“ ЕАД – гр. С., против И.И.Р. ***, искове по чл. 422 във вр. чл. 415
от ГПК във вр. чл. 79 и сл. и чл. 92 от ЗЗД, за установяване съществуването на вземането на ищеца от ответника за
сумата 511.85 лв., в т.ч. 353.44 лв. – неплатени месечни абонаментни такси и използвани
услуги по Договор за мобилни услуги с предпочетен № ++359********* и 158.41 лв.
– неустойка, ведно със законната лихва върху главницата за периода от подаване
на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на вземането. С
исковата молба се претендират и разноски в заповедното и в исковото
производство.
Към исковата молба са приложени писмени
доказателства. Направено е доказателствено искане за прилагане на ч.гр.д. № 542/2018
г. по описа на ПпРС.
В
едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е подаден писмен отговор адв. Р.Д. ***,
назначена на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК за особен представител на ответника,
в който е изразено становище, че към момента няма доказателства за плащане по
покана за доброволно плащане от 18.05.2016 г. от страна на ответницата. С
отговора не са представени писмени доказателства, не са направени
доказателствени искания.
Съдът намира,
че предявеният иск е допустим, родово подсъден на районен съд и местно подсъден
на Районен съд – П..
Съдът прецени,
че приложените към исковата молба писмени доказателства са относими, допустими
и необходими за изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва
да бъдат допуснати.
Следва да бъде
уважено доказателственото искане на ищцовата страна и да бъде приложено ч.гр.д.
№ 542/2018 г. по описа на ПпРС.
Следва да бъде насрочено съдебно заседание, за
което страните да бъдат призовани, както и да им бъде указана възможността да
постигнат съгласие за започване на медиация или друг способ за доброволно
уреждане на спора.
Следва да бъде
изготвен и съобщен на страните проектът за доклад по делото.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 140 ГПК съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НАСРОЧВА съдебно заседание на 19.02.2020 г. от 9.30
ч., за която дата и час да се призоват страните.
НАПЪТВА страните към възможността да постигнат
съгласие за започване на медиация или друг способ за доброволно уреждане на
спора.
ДОПУСКА приложените към исковата молба писмени
доказателства:
заверени
копия на: Договор за мобилни услуги за предпочетен номер *** от 01.10.2015 г.; Общи
условия на „Т. Б.“ ЕАД за взаимоотношения с потребителите на мобилни и
телефонни услуги; последна покана за доброволно плащане от 18.05.2016 г.;
фактура № **********/18.03.2016 г., фактура № **********/18.04.2016 г.; фактура
№ **********/18.06.2016 г.
ПРИЛАГА ч.гр.д. №
542/2018 г.
по описа на Районен съд – П. към настоящото дело.
СЪДЪТ СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ ПРОЕКТА ЗА
ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
1. Обстоятелства, от които произтичат претендираните права
и възражения:
Ищцовата страна чрез пълномощник: адв. И. В. от АК – Б., твърди
в исковата си молба, че на 01.10.2015 г., между И.И.Р. и „Т. Б.“ ЕАД, бил
сключен Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ****, за срок 24 месеца по
програма Резерв с отстъпка 11.19, с тарифиране на интервали 60 секунди и
стандартен месечен абонамент в размер на 11.19 лева. Ответницата не изпълнявала
задълженията си по договора в общ размер на 353.44 лв., представляващи
неплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период 18.02.2016 г.
– 17.04.2016 г.
На 18.05.2016 г. мобилният оператор отправил писмена покана
за доброволно плащане до ответницата, с която я уведомил за общата стойност на задълженията
й, както и че при неплащане в посочения 10-дневен срок, ще настъпят следните
последствия:
- Договор за
мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* ще бъде прекратен, след което използване
съответния мобилен номер няма да бъде възможно;
- към общия
размер на дълга ще бъде добавена неустойка за номер ++359*********,
поради неизпълнение
на задълженията на потребителя като абонат на мобилни услуги, начислена
съгласно условията и сроковете посочени в договора.
След поканата и в посочения 10-дневен срок неизпълнението
по горепосочения договор продължавало, поради което мобилният оператор го
прекратил и начислил предвидените в т.11 от договора неустойка в размер 158.41
лв., формирана от стандартните месечни абонаменти до изтичане на срока на договора.
Задълженията на ответницата към ищеца били
индивидуализирани в следните фактури:
1. фактура № **********/18.03.2016 г., за отчетен период 18.02.2016 г. –
17.03.2016 г., срок за плащане: 02.04.2016 г., издадена за сумата от 381.26
лв., представляваща неплатени абонаментна такса и използвани услуги за предпочетен № ++359*********,
от която фактура ищцовата страна претендира сума в размер 342.26 лв. вследствие
извършено частично плащане в размер 39.00 лв.;
2. фактура № **********/18.04.2016 г., за отчетен период 18.03.2016 г. –
17.04.2016 г., срок за плащане: 03.05.2016 г., издадена за сумата 11.18 лв.,
представляваща неплатена абонаментна такса за предпочетен № ++359*********;
3. фактура № **********/18.06.2016 г. за отчетен период 18.05.2016 г. – 17.06.2016
г., срок за плащане: 03.07.2016 г., издадена за сумата 158.41 лв.,
представляваща начислена от мобилния оператор неустойка за предпочетен № ++359*********.
На 08.06.2018 г. „Т. Б.“ ЕАД подало заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до Районен съд – П. срещу И.И.Р., в
което се претендирали горепосочените суми в общ размер 511.85 лв. и законна
лихва от подаване на заявлението до изплащане на вземането. Образувано било
ч.гр.д. № 542/2018 г. по описа на Районен съд – П.. Издадена била заповед за
изпълнение, връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Предвид изложеното,
на основание чл. 415, ал.1, т. 2 от ГПК за „Т. Б.“ ЕАД възниквал правен интерес
от завеждането на установителен иск за вземанията на дружеството.
Поради изложените съображения моли съда да
постанови решение, с което да признае за установено, че „Т. Б.“ ЕАД има вземане
срещу И.Р., в горепосочените размери, ведно със законна лихва от подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК до окончателно изплащане на вземането. Претендира
разноски в исковото и в заповедното производство.
В едномесечния срок и по реда на чл. 131 от ГПК
е подаден писмен отговор от адв. Р.Д. ***, назначена на основание
чл. 47, ал. 6 от ГПК за особен представител на ответника, в който е изразено
становище, че към момента няма доказателства за плащане по покана за доброволно
плащане от 18.05.2016 г. от страна на ответницата. С отговора не са представени
писмени доказателства, не са направени доказателствени искания.
2. Правната квалификация на предявените искове е по чл. 422 от ГПК във
вр. чл. 415
от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД.
3. Права и обстоятелства,
които се признават: няма изрични признания на права и факти.
4.
Обстоятелства, които не се нуждаят от доказване: няма такива.
5.
Разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти:
Всяка от
страните носи тежестта да докаже фактите, от които черпи изгодни за себе си
правни последици.
Ищецът носи
тежестта да докаже качеството си на
кредитор; фактът, от който произтича
вземането му, както по основание, така и по размер, т.е. валидно сключен
договор за мобилни услуги, по който са издадени процесните фактури; че кредиторът
е изпълнил точно договорните си задължения и че е предоставил на длъжника
твърдените услуги; че договорът е предсрочно прекратен поради виновно
неизпълнение задълженията на потребителя във връзка с претенцията за неустойка.
Ответникът, в
случай, че има такива, следва да докаже правоизключващите, правопогасяващите и
др. възражения против правата на ищеца.
Препис от
определението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните, като на ищцовата страна да се връчи и
препис от писмения отговор, подаден от особения представител на ответницата.
СЪДИЯ: