РЕШЕНИЕ
№ 144
гр. Сандански, 12.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Бисерка Н. Бакалова Тилева
при участието на секретаря Венета Бл. Петрова
като разгледа докладваното от Бисерка Н. Бакалова Тилева Гражданско дело
№ 20231250101006 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл. 34 от ЗС и е образувано въз основа на иск,
предявен от С. Я. Ц. от гр. С*****, общ. Ветово против Н. Я. А. от гр. С******.
Ищцата сочи, че с ответника са брат и сестра и са наследници на родителите им,
съответно Я. А. - баща, починал на 16.08.1999 г. и майка им, починала на 09.02.2001 г.
Сочи, че наследодателите им по време на брака на основание давностно владение са
придобили 1 / 2 ид.ч. от парцел XVII, в кв. 11 по рег. план на гр. С***, целият с площ от 504
кв.м., идентичен с поземлен имот с идентификатор 65334.300.338 по КККР на гр. С****.
Посочва, че през 1969 г. наследодателят им се е снабдил с констативен нотариален акт за
право на собственост върху тази част от парцела и че към онзи момент в парцела е
съществувала жилищна сграда, състояща се от мазе и един етаж, която е била с два калкана
– западен и североизточен. Ищцата твърди, че наследодателите й са завладели
североизточния калкан и в резултат на упражнявано давностно владение от 1969 г. са
придобили правото на собственост по давност върху западния калкан. Посочва, че през 1989
г. собствениците на парцела са учредили право на строеж с нотариален акт за суперфиция в
полза на брат й – ответникът по делото, за изграждане на вторя жилищен етаж и той е бил
изграден, поради което ищцата твърди, че към настоящия момент сградата се състои от мазе
и два жилищни етажа. Ищцата твърди, че след смъртта на родителите им двамата с
ответника са придобили по наследство по 1/ 2 ид.ч. от първи жилищен етаж и по 1 / 4 ид. ч.
от поземления имот. Ищцата твърди, че с ответника не могат доброволно да се разберат
1
относно подялбата на този имот, поради което предявява настоящия иск.
Иска от съда да постанови решение, с което да допусне извършването на съдебна делба
между нея и ответника на следните имоти: Една втора идеална част от поземлен имот с
идентификатор 65334.300.338 по КККР на гр. С****, с адрес на имота: гр. С****,
ул.“С*****“ № *, с площ на имота от 497 кв.м. , с трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване до 10 м., номер по предходен
план: 338, квартал 11, парцел 17, при съседи на имота: ПИ с идентификатори: 65334.300.339,
65334.300.336, 65334.300.335, 65334.300.337, 65334.300.359 при квоти по 1 / 4 (една четвърт)
идеална част за всеки от тях и на СОС с идентификатор 65334.300.338.2.2 по КККР на гр.
С***, който обект се намира на етаж първи в сграда № 2 – многофамилна, построена в ПИ с
идентификатор 65334.300.338 по КККР на града, с предназначение на обекта: жилище,
апартамент, с брой нива на обекта: 1 с площ на обекта 84 кв.м., при следните съседни
самостоятелни обекта: на същия етаж- няма, под обекта: 65334.300.338.2.1, над обекта:
65334.300.338.2.3, ведно с принадлежностите към етажа, а именно 1 / 2 ид. част от
приземния етаж и ведно със съответните идеални части от общите части на сградата при
квоти по 1 / 2 ид. част за всеки от тях.
Ответникът подава отговор на исковата молба, с който оспорва иска изцяло. Твърди,
че както първия жилищен етаж, така и парцела са както негова собственост, така и на
съпругата му, тъй като са придобити на основание давностно владение, продължило повече
от 10 години, започнало след смъртта на родителите му. Прави възражение за придобиване
по давност на основание чл. 79, ал. 1 от ЗС на процесните имоти. Сочи, че приживе е живял
заедно със своето семейство и родителите си в първия етаж и от 2008 г. той и съпругата му
започнали да осъществяват фактическа власт върху целия първия етаж и парцела -1 / 2 ид.ч.
от него и след изтичане на предвидения в закона десетгодишен срок са придобили по
давност. Посочва, че са извършвали строително ремонтни работи в жилището, подмяна на
дограма, поставяне на външна инсталация, смяна на ел. инсталацията. Посочва, че сестра му
– ищцата по делото, е живяла в гр. Сеново и е идвала в Сандански на гости, виждала е
всички тези действия, но не се е протИ.поставила на тях.
В съдебно заседание ищцата поддържа иска. Ответникът се явява и поддържа
възраженията си.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства намира за
установени следните факти:
Ищцата и ответникът са съответно сестра и брат и са деца на Я.A. А., починал на
16.08.1999 година и А. Н. А.а, починала на 09.02.2021 година.
Приживе баща им с нотариален акт № 192, том първи, дело № 465/ 1969 година на РС-
Сандански е бил признат за собственик по давностно владение заедно с лицето К. А. А. на
парцел XVII в кв. 11 по РП на гр. С*****, целият състоящ се от 504 кв.м. , при съседи:
улица, П. А., К. М. и К. П., ведно с построената в същия парцел жилищна сграда.
По делото е безспорно, че наследодателите на страните са владяли западната
2
половина - калкан от къщата и на основание давностно владение са станали собственици на
този калкан. По действащата КК на гр. С*** тази половина е означена като сграда с
идентификатор 65334.300.338.2 – видно от скица, издадена от СГКК- Благоевград.
Собственици на другата половина от сградата – североизточния калкан са трети,
неучастващи по делото лица Р. К. А. и Б. К. А. – видно от представени по делото нотариален
кат за суперфиция и нотариален кат за дарение.
От показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че западният калкан
представлява жилищна сграда на два етаж и мазе. Свидетелите сочат, че приживе
наследодателите Я. и А. А.и са живели на първия жилищен етаж и че заедно с тях в същия
етаж е живяло и семейството на ответника. Приживе на родителите си ищцата, която живее
в гр. С***, общ. Ветово е идвала в гр. С*** всяка година през лятото за период от около 2
седмици и е отсядала при родителите си на първия етаж. След смъртта на майка си през
2001 година тя е разредила посещенията си в гр. С****, като след годишнината от смъртта
на майка си през 2002 година е идвала по – рядко в града и е отсядала в същото жилище,
където е била приемана от брат й. От свидетелските показания на свид. Д. О., Б. С. и Н. К. се
установява, че след смъртта на наследодателите, ответникът и неговото семейство
продължили да живеят на първия етаж. Същите свидетели сочат, че в периода от 2007 –
2020 година ответникът със свои средства е извършил строително- ремонтни работи в
първия етаж, подменил е дограмата, изградил е нова ел. инсталация, подменил е мазилките,
направил е външна изолация, изградил е в първия етаж баня с тоалетна, тъй като до тогава те
са били външни. Свид. С. и К. посочват, че ответникът им е казал, че за всички тези
действия се е разбрал със сестра си и тя нямала претенции към етажа. От друга страна свид.
В. Ц. и К. Ц. – дъщери на ищцата сочат, че майка им не е знаела за извършваните
подобрения в наследствения имот, че двамата с брат й са се чували редовно по телефона и
той не я е уведомил, че извършва ремонт в жилището. Двете сочат, че когато майка им е
дошла през 2017 година в гр. С**** на родова среща и е видяла подобренията в къщата е
останала изненадана и тогава е предложила на ответника да си уредят отношенията и да си
разделят стаите от етажа, а той й е предложил да подаде декларация, че се отказва, но тя е
отказала и искала делба. Двете свидетелки сочат, че подобен разговор е бил проведен и
през 2023 година, когато той й е предложил да й плати по 2 -3 000 лева за стая и тя да му
отстъпи дела си.
От представени по делото съобщения и приходни квитанция, издадени от община
Сандански се установява, че след смъртта на наследодателите до 2007 година ответникът е
заплащал дължимите данъци и такси за процесния имот. На 20.08.2007 година той е подал
декларация по чл. 14 от ЗМДТ в община Сандански с вх. № 1248, с която е декларирал, че
той и ищцата са собственици по наследство на по 1 / 2 ид. част от първия жилищен етаж и
на по 1 / 2 ид. част от земя с площ от 227 кв.м. От представени по делото копия на
съобщения за дължими данъци и приходни квитанции се установява, че в периода от 2004 г.
до 2017 година, включително ответникът е плащал както своята част, така и частта на
ищцата от дължимите данъци и такси за имота. През 2018, 2019 г. и 2023 година ищцата е
3
заплатила своята част.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните изводи:
Настоящото производство е с правно основание чл. 34 от ЗС и е във фаза по допускане на
делбата. Съгласно разпоредбата на чл. 34 от ЗС, всеки от съсобствениците може да иска
делба на съсобствените имоти, а съгласно чл. 344, ал. 1 от ГПК в решението, с което се
допуска делбата, съдът се произнася по въпросите: между кои лица и за кои имоти ще се
извърши тя, както и каква е частта на всеки сънаследник.
В настоящия казус се установи, че процесният имот е съсобствен на страните по
делото, като съсобствеността е възникнала вследствие наследяване от Я.А. и А. А.а.
В тази връзка съдът намира за неоснователно възражението на ответника Н. А., че е
собственик на целия делбен имот на основание давностно владение, поради следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗС, правото на собственост по давност върху
недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години, а
съгласно разпоредбата на чл. 68, ал. 1 ЗС, владението е упражняване на фактическа власт
върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго, като своя. Т.е. владението се
състои от два елемента: – обективен елемент - упражняване на фактическа власт върху
вещта и субективен елемент – държане на вещта като своя. За да е налице придобивното
основание по чл. 79, ал. 1 ЗС трябва да са налице както двата елемента на владението, така и
предвиденият срок от 10 години. Особеното в случая е, че след смъртта на двамата родители
по силата на наследственото правоприемство имотът е станал съсобствен на страните и
щом ответникът се позовава на придобивна давност за чужди идеални части – тези на сестра
му, трябва да докаже, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо нея
намерението си да владее и нейните идеални части за себе си – така задължителната
съдебна практика - Тълкувателно решение № 1 от 06.08.2012 год. по тълк. дело № 1/
2012г. на ОСГК на ВКС.
Ответникът в отговора на исковата молба твърди, че в периода от 2008 до 2018 година
е осъществявал фактическа власт върху имота и го е държал като свой, т.е. твърди, че е
завладял целия имот през 2008 година. От събраните по делото доказателства се установи,
че той е живеел в жилището на първия етаж още приживе на родителите и е продължил,
заедно със семейството си да живее там и след тяхната смърт, както и че живее в това
жилище и към момента. Т.е. обективният елемент на владението е налице – осъществявал е
фактическа власт. От събраните по делото доказателства обаче съдът намира, че не се
доказа субективният елемент на владението – държането на имота и най- вече промененото
държане на идеалните части на ищцата в своене и най- вече обективиране на намерението
за владение пред нея. По делото безспорно се установи, че през по- големия период от време
след смъртта на родителите си до 2022 г., без 2018 г., 2019 г. и 2023 година, ответникът е
плащал дължимите данъци за целия имот, но това не може да се приеме за действие, с
което е манифестирал пред сестра си, че владее имота за себе си. Още повече, че през 2007
4
година той е декларирал имота пред Община Сандански като наследствен на двамата.
Установи се, че той е извършвал през периода от 2007 година до 2020 година ремонтни
работи в жилището, но без да уведоми сестра си, дори и когато са се чували по телефона,
понеже тя рядко е идвала в града, той не й е споменал за това, че със собствени средства е
поставил нова дограма, че е изградил в жилището баня и тоалетна и когато през 2017 година
тя е посетила имота е останала изненадана от промените. Всички тези действия са били
извършени тайно от нея, поради което съдът не ги приема за действия, с които той явно е
манифестирал пред сестра си намерение да свои целия имот. Дори и при един от последните
разговори той не е отрекъл правата на сестра си върху имота и й е предложил да й плати
дела.
От изложеното съдът намира, че в полза на ответника не се е осъществил фактическият
състав на придобивната давност, поради което намира, че процесният имот не е загубил
наследствения си характер и страните по делото по силата на наследяването са негови
собственици с равни дялове – по 1 / 2 идеална част по силата на чл. 5, ал. 1 от Закона за
наследството като единствени деца на Я.и А. А.и.
Предвид изложеното съдът намира, че следва да допусне извършването на делба на
процесното жилище при квоти по 1 / 2 ид. част за всяка от страните и делба на поземления
имот при квоти по 1 / 4 идеална част за всеки от тях.
Водим от горното и на основание чл. 34 от ЗС, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА извършването на съдебна делба между С. Я. Ц. с ЕГН **********, с адрес в
гр. С*** общ. Ветово, ул.“Р****“ № ** и Н. Я. А. с ЕГН **********, с адрес в гр. С***,
ул.“С******“ № *, на следните недвижими имоти:
Една втора идеална част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 65334.300.338 по
КККР на гр. С****, с адрес на имота: гр. С*****, ул.“С*****“ № 6, с площ на имота от 497
(четиристотин деветдесет и седем) кв.м., с трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване до 10 м., номер по предходен
план: 338, квартал 11, парцел 17, при съседи на имота: ПИ с идентификатори: 65334.300.339,
65334.300.336, 65334.300.335, 65334.300.337, 65334.300.359, при квоти 1 / 4 (една четвърт)
идеална част за С. Я. Ц. и 1 / 4 (една четвърт) идеална част за Н. Я. А..
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор 65334.300.338.2.2 по КККР
на гр. С****, който обект се намира на етаж първи в сграда № 2 – многофамилна, построена
в ПИ с идентификатор 65334.300.338 по КККР на града, с предназначение на обекта:
жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1 (едно) с площ на обекта по схема 84 (осемдесет
и четири) кв.м., при следните съседни самостоятелни обекта: на същия етаж- няма, под
обекта: 65334.300.338.2.1, над обекта: 65334.300.338.2.3, ведно с принадлежностите към
етажа, а именно 1 / 2 ид. част от приземния етаж и ведно със съответните идеални части от
общите части на сградата, при квоти 1 / 2 (една втора) идеална част за С. Я. Ц. и 1 / 2 (една
5
втора) идеална част за Н. Я. А..
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - гр. Благоевград в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сандански: _______________________
6