Р Е Ш Е Н И Е
№ 147
гр. С., 24 април 2015 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е. Чернева
гр. д. № 1632 по описа на съда за 2013 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Ищецът
В.Г.Д. претендира от съда да постанови решение, с което да намали дарственото разпореждане относно следния недвижим имот: 4
/ 6 ид. ч. от УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, находящ се в с. П., ул. П. м. № , общ.
С., област С., с площ от 1686 кв. м, съставляващ имот № 501. 0151, за който е
отреден парцел І от кв. 58 по регулационния план на селото, одобрен със Заповед
№ 235 / 20. 12. 1991 г., заедно с построената в имота ЖИЛИЩНА СГРАДА, състояща
се от четири стаи и мазе, и СТОПАНСКИ СГРАДИ, при съседи на имота: от двете
страни улици, наследници на С. Г. и наследници на М. и И. Г., извършено от неговия наследодател Г.Д. Т.
в полза на ответницата Д.Г.Д. с ЕГН – ********** с нотариален акт № 46, т. ІХ, рег. № 8385, дело № 931 / 2011 г.
на нотариус с рег. № 105 на НК, вписан в СВ с вх. рег. № 5437 от 14. 07. 2011
г., акт № 102, том ХІІІ, дело № 2492 / 2011 г., партидна книга том 48529, до размера на 1 / 3 ид. ч. от
подареното имущество, както и да допусне
делбата между него и ответницата при квоти
7 / 18 ид. ч. за него и 11 / 18 ид. ч. за нея на описания недвижим имот.
Ищецът
твърди, че съсобствеността му с ответницата по отношение на процесния недвижим
имот е възникнала в резултат на наследяване от родителите им Тодорка
Костадинова Тодорова, починала на 28. 10. 2004 г., и Г.Д. Т., починал на 23.
04. 2013 г. В тази връзка са представени удостоверения за наследници на двамата
наследодатели, а за доказване на правото им на собственост върху имота са
представени три нотариални акта, от които се установява, че имотът е придобиван
от тях на части по силата на договор за покупко-продажба, давност и в резултат
на прилагането на дворищната регулация.
Представена е и скица на имота, от която се установява сегашната му
индивидуализация, а също и съответствието му с имотите, описани в нотариалните
актове. Изтъква се, че след смъртта на
наследодателката Т. Т. е възникнала съсобственост между наследниците й –
преживелият й съпруг Г.Д. Т. и двете й деца, страните по делото, при квоти – 4
/ 6 ид. ч. за преживелия съпруг и по 1 / 6 ид. ч. за низходящите й. В
последствие Г.Д. Т. дарява на ответницата собствените си 4 / 6 ид. ч. от имота.
Ищецът счита, че с извършеното дарение е накърнена запазената му част в
наследството, което го е мотивирало да инициира настоящото производство. Допълнително
в първото съдебно заседание ищецът е представил новооткрито саморъчно завещание
от Т. К. Т., според което тя е завещала на двете си деца притежаваната част от
процесния имот, както и притежаваните от нея земеделски имоти. Във връзка с
това завещание ищецът е изтъкнал, че Г.Д. Т. не е бил собственик на 4 / 6 ид.
ч. от процесния имот, колкото е прехвърлил на ответницата, а само на 1 / 2 ид.
ч. от прекратената със смъртта на съпругата му съпружеска общност.
Ответницата
оспорва предявената претенция за намаляване на дарственото разпореждане;
изразила е становище, че делбата на имота следва да се допусне при квоти 5 /6
ид. ч. за нея и 1 / 6 ид. ч. за ответника. Твърди, че е спомогнала за
увеличаване на наследствената маса приживе на наследодателите посредством
извършени подобрения в процесния имот, които са увеличили стойността на имота с
3000 лева, а също и посредством подпомагане на наследодателите ежемесечно със
средства в продължение на 12 години, поради което извършеното дарение в нейна
полза е с възнаградителен характер. Оспорва представеното от ищеца саморъчно
завещание от Т. К. Т..
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства, доводите и становищата на
страните, намира за установено следното:
ПРЕДЯВЕН
е иск по чл. 30, ал. 1 ЗН, обективно съединен с иск по чл. 69 от ЗН.
От представените по делото удостоверения за наследници на Т. К. Т.,
починала през 2004 г., и Г.Д. Т., починал през 2013 г., (л. 14 и 15) се установява, че ищецът и
ответницата са техни низходящи от първа степен, респ. и единствени наследници.
Процесният недвижим имот е придобит от двамата наследодатели в режим на
съпружеска имуществена общност, като придобиването е станало поетапно по силата
на договор за покупко-продажба, давност и в резултат на прилагането на
дворищната регулация. За доказване на изброените обстоятелства по делото са
приложени нотариален акт № 62 / 1979 г. на СРС (л. 9 и 10), нотариален акт № 60
/ 1989 г. на СРС (л. 11) и нотариален акт № 77 / 1989 г. на СРС (л. 12).
Съответствието на имота, предмет на делото, с имота, описан в приложените по
делото нотариални актове, се установява от приложената по делото скица № 239 /
09. 10. 2013 г., издадена от Общ. С. (л. 22).
Относно описаните по-горе обстоятелства страните не спорят.
След смъртта на съпругата си Г.Д. Т. е дарил на ответницата 4 / 6 ид. ч. от
процесния имот, като договорът е сключен с нотариален акт № 46 / 2011 г. на
нотариус с рег. № 105 на НК (л. 13). Във връзка с този договор между страните
съществува спор относно това дали Г.Д. Т. се е разпоредил с повече от
притежаваните от него права и относно това дали запазената част на ищеца е накърнена.
Първият спорен въпрос е свързан с това дали представеното саморъчно
завещание от Т. Т. е автентично и дали след смъртта на наследодателката в
резултат на нейната воля е променен кръга на наследниците й. Във връзка с
проверката на автентичността на завещанието по делото е назначена първоначално
единична, а в последствие и тройна графическа експертиза. Вещите лица и по
двете експертизи са установили, че почеркът, с който е изписан ръкописният
текст на завещанието и подписът под него не съответстват на почерка и подписа
на лицето Т. Т.. Въз основа на категоричното заключение на вещите лица може да
се направи несъмнен извод, че процесното завещание не е написано ръкописно от наследодателката
и следователно е нищожно на основание чл. 42, б. „б” във вр. с чл. 25, ал. 1 ЗН.
В този ред на мисли следва да се счете,
че след смъртта на Т. Т. преживелият й съпруг Г. Т. е придобил общо 4 / 6 ид.
ч. от процесния имот.
На следващо място е необходимо да се обсъди претенцията на ищеца за
намаляване на дарственото разпореждане, извършено от Г.Д. Т. в полза на
ответницата, до размера на запазената му част. За определяне на размера на
запазената част на ищеца беше съставена маса от притежаваното от наследодателя
имущество към датата на смъртта му - 1 / 2 ид. ч. от шест земеделски имота на
обща стойност 10690 лв. Отделно беше изчислена и стойността на извършеното
дарение на 4 / 6 ид. ч. от процесния имот – 5480. 00 лв. Във връзка с
направеното от ответната страна възражение по чл. 12, ал. 2 от ЗН относно
увеличаване на стойността на наследството посредством извършените в имота подобрения
по делото бяха изслушани множество свидетели както по настояване на
ответницата, така и по искане на ищцовата страна. При преценка в съвкупност на
свидетелските показания за съда се налага извода, че в имота са правени два
ремонта – през 2002 г. и през 2009 г., като първият от тях е финансиран от
ответницата, а вторият от ищеца. Въз основа на показанията на свидетелите И. -
съседка на имота, свидетеля Д. – брат на наследодателя Г. Т., разпитани в с. з.
на 07. 07. 2014 г., както и на показанията на свидетеля И. – непосредствено
ангажиран с извършването на строителни дейности в имота, разпитан в с. з. на
15. 10. 2014 г. съдът приема, че ответницата е била тази, която е организирала
и заплатила извършените през 2002 г. подобрения, изразяващи се в изграждане на
вътрешна тоалетна и баня, направа на вътрешна канализация, ел. инсталация,
поставяне на плочки в тоалетната и една от стаите, като според вещото лице по
назначената по делото техническа и ценова експертиза тези подобрения са
увеличили стойността на имота с 2846 лева. В тази връзка следва да се спомене,
че съдът не кредитира показанията на свидетелите Р. и В., разпитани в с. з. на 07. 07. 2014 г., тъй като първият от тях към
момента на ремонта и дълго време след това е пребивавал в чужбина и няма
непосредствени впечатления от живота на наследодателите тогава, а показанията
на втората, която е сестра на починалата през 2004 г. Т. Т., се разминават
съществено с показанията на останалите свидетели. От показанията на свидетеля Й.,
разпитан в с. з. на 15. 10. 2014 г., става ясно, че ремонтът на жилището,
извършен през 2009 г., състоящ се в подмяна на стъкла на прозорци, шпакловане и
боядисване е извършен от ищеца. Според вещото лице по назначената експертиза
вторият ремонт е увеличил стойността на процесния имот с 291. 00 лева. Общата
сума на увеличението на стойността на имота в резултат на двата ремонта е 3137
лева. Тъй като наследодателят Г. Т. е бил собственик на 4 / 6 ид. ч. от имота, то в резултат на
извършените подобрения оставеното от него наследство е било увеличено с 2091
лева (4 / 6 от 3137 лв.). Сумата на увеличението следва да се извади от
стойността на притежаваното от наследодателя имущество към момента на смъртта
му (10690 лв. – 2091), като към получената сума от 8599 лева следва да се
прибави стойността на процесното дарение
5480. 00 лева. Резултатът от 14 079 лева е базата, въз основа на
която следва да се определи размера на запазената част на ищеца. Съгласно чл.
29, ал. 1 от ЗН размерът на запазената част при две и деца или низходящи от тях
е 2 / 3. Тъй като ищецът и ответницата са единствените деца на Г. Т., то
запазената част на ищеца е в размер на 1 / 3 от определения размер на
наследствената маса или 4693 лв. (1 / 3 от 14 079). При условие, че
наследодателят е оставил земеделски имоти, чиято стойност е 10690 лв., от които
ищецът има право да получи половината, следва да се приеме, че извършеното
дарение не накърнява по никакъв начин размера на неговата запазена част от
наследството на Г. Т., поради което предявеният иск по чл. 30, ал. 1 от ЗН е
неоснователен.
В заключение на гореизложената съдът счита, че след сключването на договора
за дарение между наследодателя Г. Т. и ответницата, последната се легитимира
като собственик на 5 / 6 ид. ч. от процесния имот, от които 4 / 6 ид. ч. е
придобила по силата на договора, а 1 / 6 ид. ч. по наследство от своята майка Т.
Т.. Ищецът, като наследник на своята майка Т. Т., притежава 1 / 6 ид. ч. от
имота. По делото не е посочен юридически факт, който допълнително да е внесъл
промени в кръга на съсобствениците, правата им в съсобствеността или в самия
предмет на правото на собственост. Ето защо съдът счита, че делбата на процесния имот следва да се допусне
между двамата съделители при посочените по-горе квоти: 1 / 6 ид. ч. за ищеца и
5 / 6 ид. ч. за ответницата.
Ето защо СРС
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен
предявения иск от В.Г.Д. с ЕГН – ********** от гр. С. против Д.Г.Д. с ЕГН – ********** от гр.
С. за намаляване на дарственото
разпореждане относно следния недвижим имот: 4 / 6 ид. ч. от УРЕГУЛИРАН
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, находящ се в с. П., ул. П. м.№ , общ. С., област С., с площ от
1686 кв. м, съставляващ имот № 501. 0151, за който е отреден парцел І от кв. 58
по регулационния план на селото, одобрен със Заповед № 235 / 20. 12. 1991 г.,
заедно с построената в имота ЖИЛИЩНА СГРАДА, състояща се от четири стаи и мазе,
и СТОПАНСКИ СГРАДИ, при съседи на имота: от двете страни улици, наследници на С.
Г. и наследници на М. и И. Г., извършено
от Г.Д. Т., починал на 23. 04. 2014 г., в полза на Д.Г.Д. с ЕГН – ********** с
нотариален акт № 46, т. ІХ, рег. № 8385,
дело № 931/ 2011 г. на нотариус с рег. № 105 на НК, вписан в СВ с вх. рег. №
5437 от 14. 07. 2011 г., акт № 102, том ХІІІ, дело № 2492 / 2011 г., партидна
книга том 48529.
ДОПУСКА
ДЕЛБАТА на следния недвижим имот: УРЕГУЛИРАН
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, находящ се в с. П., ул. П. м. № , общ. С., област С., с площ от
1686 кв. м, съставляващ имот № 501. 0151, за който е отреден парцел І от кв. 58
по регулационния план на селото, одобрен със Заповед № 235 / 20. 12. 1991 г.,
заедно с построената в имота ЖИЛИЩНА СГРАДА, състояща се от четири стаи и мазе,
и СТОПАНСКИ СГРАДИ, при съседи на имота: от двете страни улици, наследници на С.
Г. и наследници на М. и И. Г.,
при следните квоти и между следните лица:
· 1 / 6 ид. ч.
за В.Г.Д. с ЕГН – ********** от гр. Силистра;
· 5 / 6 ид. ч.
за Д.Г.Д. с ЕГН – ********** от гр. Силистра
Решението подлежи на обжалване пред С. окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:.