Р Е Ш Е Н И Е
№ 151
гр. Велико Търново,25.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, първи
касационен състав, в публично заседание на шести юли две хиляди двадесет и
трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАНКА МАТЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИЯ ДАНАИЛОВА
РОСЕН
БУЮКЛИЕВ
при
секретаря М.Н.и участието на прокурора Весела Кърчева, разгледа докладваното от
съдия Данаилова касационно НАХД № 10142/2023 г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс, вр. с чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания.
С Решение № 68 от 24.04.2023г. по НАХД № 25/2023г.
по описа на Районен съд Горна Оряховица е отменено Наказателно постановление № НП №
РД-11-044 от 07.09.2022 г. на изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по
лекарствата, с което на „АНАФАРМ“ ЕООД, гр. Лясковец, е наложена имуществена
санкция в размер на 15 000лв., на основание чл. 287, ал. 4, пр. 2, вр. с
чл. 291, ал. 1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, за
нарушение на чл. 6, т. 3 от Наредба № 29 от 09.12.2008г. за условията и реда за
организацията на работа в дрогерията и осъдена ИАЛ София да му заплати 1750лв.
В
законния срок срещу решението е подадена касационна жалба от изпълнителен директор на
Изпълнителна агенция по лекарствата, чрез ***Ц.К., с което въззивното
решение се обжалва по касационен ред като неправилно - постановено при
нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1
от НПК. По същество касаторът излага доводи за неаргументираност на твърдението
на съда, че от събраните доказателства се установявало, че контролните органи
не са установили контакт със служителите в дрогерията, за да се убедят дали на
територията на търговския обект е обособено складово помещение, в което
действително се съхраняват стоки, подлежащи на продажба в него. Противно на
изводите на съда, по делото никъде не били представени касови бележки/фискални
бонове, в оригинал или фотокопия, доказващи твърдението. Следвало да се обърне
внимание на обстоятелството, че от ежедневната справка от РЗИ – В. Търново се
виждало, че болните от COVID – 19 на
територията на с. Джулюница са били едва 7. Описаните 46 бр. лекарствени
продукти са забранени за съхранение и продажба в дрогерия по силата на чл. 6,
ал. 3 от Наредбата. Неправилно намира изложеното от съда, че обстоятелствата в
АУАН и в НП се описани без да бъдат подкрепени с доказателства от контролните
органи. На последно място, съхранението и евентуалната продажба в дрогерия на
лекарствени продукти, отпускани по лекарско предписание, криело високи здравни
рискове за пациентите. По тези съображения моли решението да бъде
отменено и да се постанови друго, с което НП да се потвърди. В писмено
становище вх. № 3365/03.07.2023г. поддържа жалбата. Претендира разноски. Прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника.
Ответникът по касация, „АНАФАРМ“ ЕООД, гр. Лясковец, чрез ***К.М.
от ВТАК, заема становище за неоснователност на жалбата. Моли да се остави в сила
процесното решение на първоинстанционния съд. Счита, че то е законосъобразно,
отговаря на всички законоустановени критерии, поради което не са налице
касационни основания в НПК за отмяната му.
Представителят на ВТОП дава становище за
неоснователност на касационната жалба. ГОРС
е направил задълбочен анализ на доказателствата, правилно е изяснил
фактическата обстановка и правилно е приложил материалния закон. Споделя
доводите на съда. Предлага да се остави решението в
сила.
Настоящият касационен състав на Административен
съд – Велико Търново, като взе предвид събраните по делото доказателства от РС
Горна Оряховица и наведените от касатора възражения намира за установено от
правна страна следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно
чл. 210, ал. 1 от АПК и отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от същия
кодекс, приложими по силата на чл. 63в от ЗАНН. Като такава същата е
процесуално допустима за разглеждане в настоящото производство. Разгледана по
същество жалбата е неоснователна.
При
извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН проверка,
съдът не установи наличието на пороци, засягащи валидността и допустимостта на
обжалвания съдебен акт.
Въз основа на събраните в
хода на административно-наказателното и съдебното производство доказателства,
се установи, че фактическата обстановка по делото е правилно изяснена от
районния съд. Изложената фактическа обстановка се установява от представените
по делото писмени доказателства и от гласните доказателствени средства. Въз основа на така изяснените обстоятелства и след
извършване на проверка по отношение законосъобразността на АУАН и НП, районният
съд е формирал краен извод за основателност на разглежданата от него жалба. Той
е преценил, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, при спазване на
нормативно установените изисквания за форма, но налагане на санкцията в
нарушние на закона. От изнесената фактическа обстановка, базирана на събраните
в хода на делото данни е видно, че
контролните
органи открили лекарствени продукти с режим на отпускане "по лекарско
предписание", върху които имало маркирани цени за продажба. Лекарствата
били групирани по няколко и към всеки пакет била прикрепена касова бележка,
издадена от аптека "Анна" гр. Велико Търново. Св. М. обяснила на
контролните органи, че лекарствата били закупени лично от нея от аптеката,
където работела (аптека "Анна" гр. Велико Търново) за нейни близки в
с. Джулюница, които били болни от Covid - 19. Впоследствие на контролните
органи били предоставени фактури за закупените лекарствени продукти от аптека
"Анна"(13.12.21 г.; 01.02.22 г.; 03.02.22 г.; 07.02.22 г.; и 08.02.22
г.) и съответната им продажба на 15.02.2022 г. На дружеството е наложено
административно наказание Имуществена санкция в размер от 15 000 лв. на
основание чл. 287, ал. 4 пр. 2 вр. чл. 291, ал.
1 от Закон за лекарствените продукти в хуманната медицина (ЗЛПХМ),
за извършено нарушение по чл. 6, т. 3
от Наредба № 29 от 09.12.2008 г. за условията и реда за
организацията на работа в дрогерията.
При постановяване на решението на Районен съд – Горна Оряховица не са
допуснати нарушения на процесуални правила и делото е попълнено с необходимия
доказателствен материал, вкл. чрез събиране на гласни доказателства. Съдът е
формирал изводите си, след като е обсъдил значимите за разрешаването на спора
обстоятелства, както и наведените от страните доводи и възражения. Делото пред
въззивната инстанция е било приключено и решението е било постановено от
законен състав и в границите на вменената му компетентност, като за проведеното
открито заседание е съставен протокол. Не се установява при постановяването на
обжалваното решение да е била нарушена тайната на съвещанието.
По
делото са събрани доказателства, че лекарствата отпускани по лекарско
предписание са били закупени от св. М. от аптека "Анна" и опаковани в
отделни пакети от нея, ведно с касови бележки, за да бъдат предадени на жители
на с. Джулюница – болни и карантинирани към този момент и изписани им от лекар
със съответните рецепти. Съставът на
административното нарушение е съхранението на лекарствени продукти с цел
извършването на бъдеща продажба. В случая се касае за вече продадени от аптека
„Анна“ продукти, които е следвало да бъдат взети от конкретни лица жители на с.
Джулюница – болни и карантинирани към този момент. Доказателство
за това са освен събраните гласни доказателства в тази връзка, но и начинът, по
който са били подредени лекарствените продукти (в пакетчета, ведно с поставена
маркирана продажна цена). Тези обстоятелства са били описани от представляващия
дружеството в изготвените възражения, но те не са били обсъдени от
административнонаказващия орган, нито е извършено разследване на спорните
обстоятелства. Обстоятелствата
в АУАН и в последствие в НП са за лекарствени продукти с „маркирани цени за
продажба“. От това описание не става ясно дали разпределените в отделни
пакетчета лекарства са били придружени с касови бележки/финансови бонове, тъй
като контролните органи не са изготвили при извършване на проверката фотоснимки
(веществени доказателствени средства) доказващи установеното нарушение.
Тежестта на доказване на извършеното нарушение е за административнонаказващия орган,
който следва да събере всички възможни доказателства, за да обоснове тезата си. Този
извод не може да се опровергае от ежедневната справка от РЗИ – В. Търново, че
болните от COVID – 19 на територията
на с. Джулюница са били 7. АНО не е предприел действия за служебно обезпечаване
на доказателствените материали по административнонаказателната преписка, като
по този начин се е стигнало до издаването на НП при липса на годни
доказателства.
Предвид изложеното по-горе
и липсата на доказателства за обратното, обосновани са изводите на районния
съд, че на „АНАФАРМ“ ЕООД, гр. Лясковец е било
наложено наказание за нарушения, извършването на които не е безспорно доказано
от обективна страна, до какъвто извод е достигнал и районният съд.
Съобразно всичко изложено, обжалваното съдебно
решение не страда от визираните в жалбата на касатора пороци, представляващи
основания за отмяната му. Същото е правилно и законосъобразно постановено,
поради което следва да бъде оставено в сила.
При
този изход на делото на основание чл. 63д от ЗАНН в полза на ответника, при съобразяване на възражението за
прекомерност, следва да се присъдят направените разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 1750лв., определени по чл. 18, ал. 2,
вр. с чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 година за
минималните размери на адвокатските възнаграждения за настоящата инстанция при
материален интерес 15 000лв. и доказателства за заплащането по банков път
(л. 35 от делото) на уговореното адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Велико Търново, първи
касационен състав
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 68 от 24.04.2023г. по НАХД № 25/2023г.
по описа на Районен съд Горна Оряховица.
ОСЪЖДА Изпълнителна
агенция по лекарствата София, ул. Дамян Груев“ № 8 да заплати на „АНАФАРМ“ ЕООД, ЕИК:
*********, гр. Лясковец направените
по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1750 (хиляда и
осемстотин) лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.