РЕШЕНИЕ
№ 4092
гр. Варна, 21.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 17 СЪСТАВ, в публично заседание на шести
декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Иван Стойнов
при участието на секретаря Валентина М. Милчева
като разгледа докладваното от Иван Стойнов Гражданско дело №
20223110100199 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по предявени по реда на чл. 422 ГПК от „*“
ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *, срещу А. С. Ч., ЕГН **********,
чрез законния й представител С. Н. *, ЕГН **********, от с. *, обективно кумулативно
съединени положителни установителни искове за ПРИЕМАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО между
страните, че ответницата дължи на ищеца сумата от 1 471,45 лв. /хиляда четиристотин
седемдесет и един лева и четиридесет и пет стотинки/, представляваща главница по партида
с аб. № 3215279, дължима за периода от 10.02.2020 г. до 19.02.2020 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението /21.10.2021 г./ до
окончателното погасяване на задължението и сумата от 212,54 лв. /двеста и дванадесет лева
и петдесет и четири стотинки/, представляваща обезщетение за забава за периода 22.03.2020
г. – 16.10.2021 г., всички суми, дължими във връзка с фактурирани ВиК услуги, по аб. № *,
за обект, находящ се на адрес: с. *, за което е издадена фактура № **********/20.02.2020 г.,
за които суми е издадена Заповед № 6561 от 23.11.2021 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 6561/2021 г. на ВРС.
В исковата молба ищецът „*“ ООД твърди, че в качеството си на ВиК оператор
предоставя такива услуги на ответницата за имот на адрес: с. *, с аб.№ *. Сочи, че
ответницата не е заплатила ползваните от нея и отчетени ВиК услуги за периода 10.02.2020
г. до 19.02.2020 г., срещу които не е подавала възражение. Предвид забавата на ответницата
същата дължи и обезщетение, което също не е било заплатено. В тази връзка ищецът е
подал заявление по реда на заповедното производство и съдът е издал заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 6561/2021 г. на ВРС, срещу която длъжницата е
подала възражение по чл. 414 ГПК. Сочи, че за него е налице правен интерес от предявяване
на исковете за установяване на вземанията по заповедта в размер на 1 471,45 лв. главница и
212,54 лв. обезщетение за забава. Моли за уважаване на исковете и присъждане на разноски.
Ответницата А. С. Ч., чрез нейния баща и законен представител С. Н. *, подава
отговор, с който оспорва исковете. Твърди, че не е потребила процесното количество вода.
Сочи, че на 17.02.2020 г. служители на ищеца след подаден сигнал за авария извършват
проверка на водомерна шахта в имот в с. *, собственост на * (съсед на ответницата). Излага,
1
че в шахтата са монтирани два водомера, които обслужват имотите на * и на ответницата,
като при пристигането на проверяващите шахтата е била пълна с вода. Твърди, че се е
наложило да се използва специализирана техника за изпомпването на водата и служителите
са съставили констативен протокол, от който се е установило, че водомерната шахта се
намира извън регулацията на имота на ответницата, в нея са монтирани два броя водомерни
възли, констатирана е повреда във водомерния възел на ответницата и показанията на
водомера от 713 куб.м., при разлика от предишно отчитане 673 куб.м. Сочи, че водомерният
възел е бил подменен на същия ден, за което е съставен констативен-двустранен протокол за
подмяна на индивидуален водомер. Излага, че предходното отчитане на потребеното
количество вода е било извършено на 10.02.2020 г., като тогава водомерът е отчитал 40
куб.м., като за период от 7 дни ищецът твърди, че са потребени 673 куб.м. при средно
потребление в имота от 3 до 7 куб.м. месечно. Счита, че това количество вода не е
потребено, а в резултат от авария в съседния имот. Позовава се на Общите условия на ВиК,
според които операторът е длъжен да поддържа изградената ВиК система и водомерните
възли, като сочи, че доколкото водомерния възел е извън границите на имота й, то и не е
нейно задължението да го поддържа. В тази връзка сочи, че доколкото ищецът следва да
поддържа съоръженията то и самият той е станал причина за настъпилата авария, поради
което и не следва ответницата да отговаря за огромното количество вода. Отделно излага, че
доколкото се касае за авария, е следвало ищецът да приложи процедурата по чл. 26, ал. 1 от
ОУ и да начисли служебно количество вода. Моли за отхвърляне на исковете и присъждане
на разноски.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата
молба. Допълнително твърди, че отчетите на водомера са извършвани два пъти годишно,
доколкото същият се намира във водомерна шахта.
В съдебно заседание ответницата, чрез процеусалния си представител, поддържа
отговора.
Настоящият състав на съда, въз основа на твърденията и възраженията на
страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение,
формира следните фактически изводи:
По делото са представени Общите условия за предоставянето на „В и К” услуги на
потребителите от „В и К оператор”: „Водоснабдяване и канализация” ООД, ведно с извадка
от Решение №Ц-37 от 23.12.2019 г. на ДКЕВР, ведно с два броя обяви в местни
всекидневници.
Представени са Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от
ВиК Оператор „*“ ООД.
Представена е по делото справка за недобора на частен абонат с кл.№ *А. С. Ч. за
периода от 10.02.2020 г. до 16.10.2021 с последни показания на водомера 713
Представен е Констативен протокол № ********** от 17.02.2020 г. от който се
установява, че на тази дата служители на ищцовото дружество са извършили проверка на
обект в с. * /собственост на ответницата/ в присъствието на баща й С. *. Констатирано е, че
има водомерна шахта на 10 метра от регулацията на имота, който е собственост на *. В
същата има монтирани два броя водомери, които са отчитали за А. Ч. и за *. Установила се е
пукната /сцепена/ холендрова гайка след измервателното устройство. След демонтажа на
водомера се установила надраскана външна резба на корпуса на водомера. Не е спазено
задължението на потребителя съгласно чл. 14 от ОУ.
Представен е констативен-двустранен протокол № 1000 за подмяна на индивидуален
водомер или общ, от който се установява, че на 17.02.2020 г. е подменен водомера на
ответницата, който е бил с показания 713 и е сменен с нов. Метрологичната пломба е била
от 2020 г.
Представена е справка за облога и плащанията на частен абонат с кл.№ *А. С. Ч., от
която са видни показанията на водомера за периода 02.07.2020 г. – 03.09.2021 г.
2
От приетото по делото експертно заключение на вещото лице А. Т. по допуснатата от
съда съдебно-счетоводна експертиза, се установява, че задължението за незаплатени „В и К”
услуги предоставени на адреса на потребление е в размер на 1 471,45 лв. главница и 212,54
лв. лихва за забава по партида с абонатен номер № 3215279, като са потребени услуги в
размер на 673 куб.м., установени с протокол от 17.03.2020 г., за които суми е издадена
процесната фактура от 20.02.2020 г. Към 29.08.2022 г. няма постъпили плащания по
фактурата. Средномесечното потребление в имота преди 10.02.2020 г. е било 12.92 куб.м., а
след 19.02.2020 г. е било 5.69 куб.м. Задълженията за потребена вода в имота на ответника
преди 10.02.2020 г. и след 19.02.2020 г. са платени в пълен размер, с изключение на
последните две фактури от 06.07.2022 г. и 04.08.2022 г. Средномесечното потребление в
имота за предходните три години е посочено в таблица и е приблизително 5 куб.м.. При
последния отчет преди аварията, извършен на 10.02.2020 г., показанията на водомера в
имота са били 40 куб.м.
От приетото по делото експертно заключение на вещото лице В. Г. по допуснатата от
съда съдебно инженерна техническа експертиза, се установява, че показанията на водомера
в имота е 164.017 куб.м. Водомерната шахта е монтирана до сградата на съседа, на 20 м. от
улицата, извън имота на ответницата, на 10 м. от него и на 35 м. от сградите й. От имота на
ответницата няма визуален контакт към шахтата, която е вкопана в земята. Вещото лице
посочва, че на 17.02.2020 г. ищецът издава констативен протокол, в който е отчетено
показание 713 куб.м. след констатирана авария. Аварията на настъпила до 7 дни преди
17.02.2020 г. Аварията не настъпила поради повреда на холендера /вид гайка/ към водомера.
Натягането на гайка води до вътрешни деформации. Зъбците на тръбния ключ водят до
външни деформации на гайката. За периода 10.02.2020 г. до 17.02.2020 г. за тръба със
сечение Ф20 – 400 куб.м., а за тръба със сечение ф26 – 642 куб.м. Процесната шахта е
изградена съобразно нормите и мерките, предвидени в чл. 27, ал. 3 от Наредба № 4 от
17.06.2005 г. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че е допустимо да премине
количеството от 640 куб.м. вода за една седмица. Посочва, че това е огромно количество
вода, което няма как да попие в ямата. Шахтата е била добре изолирана. Не е ясно колко
време е текла водата. Холендерът е свързващата част между тръбата и водомера. За
монтирането му се поставят две гайки – в началото и в изхода на водомера.
От показанията на разпитания по делото свидетел С. Н. */баща на ответницата/ се
установява, че водомерната шахта е в съседен двор, на 10-15 м. от оградата на процесния
имот. Няма всеки дневен пряк достъп до нея, както и визуален контакт. Получил е обаждане
от съседа в деня на аварията и като е пристигнал техниците вече са били там. Средно за този
период от годината потребяват 5-10 кубични метра вода. Искали са преди ВиК да разделят
водомерите, но те отговаряли, че е невъзможно. Не знае как съседът е заземил водомера
през 2019-2020 г.
От показанията на разпитания по делото свидетел * /съсед/ се установява, че
водомерната шахта е в неговия парцел. Видял е да излиза вода от шахтата и се е обадил на
съседа. Зазимява шахтата и слага слама всяка година. След като са източили водата са
видели, че водомерът на съседа се върти. Неговият нямал проблем. Всяка година той
зазимява шахтата и уведомява съседа за това. Шахтата никога не е замръзвала.
От показанията на разпитаната по делото свидетелка * се установява, че същата
работи във ВиК *. Посочва къде се намира процесния имот. Споделя, че водомерите се
отчитат през лятото и не ги отварят през зимата. Водомерите се заземяват края на октомври
до май месец, когато се изравняват показанията. Водомерът се отчита целогодишно, ако е в
къщата. Външните водомери се зазимяват.
От показанията на разпитания по делото свидетел Й* се установява, че същият
работи като инспектор инкасо и обслужва общините *, *, * и *. Спомня си за извършената
проверка в с. * Бил е уведомен, че е имало голямо количество питейна вода след водомера.
В същия ден е посетил абоната и към момента на проверката шахтата е била празна, но
разбрал, че е била пълна с вода, която са изпразнили. Изготвил е констативен протокол в
присъствието на собствениците. Двата водомера са били в метрологична годност и с модул
3
за дистанционно отчитане. Те подлежат на зазимяване. Ако то е неправилно доста често има
аварии на водопроводни отклонения.
Въз основа на горната фактическа установеност, настоящият състав на съда
формира следните правни изводи:
Предявени са искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД,
с който се търси съдебно установяване на дължимостта на вземанията, претендирани от
ищеца „*” ООД от страна на ответницата А. С. Ч. за доставени ВиК услуги и обезщетение за
забава.
В настоящето производство ищецът е следвало да докаже, че ответницата е
потребител на ВиК услуги (не се спори), изправността си по възникналото правоотношение
по доставка на водоснабдителни и канализационни услуги по партида с посочения абонатен
номер, доставяне на количеството потребени, но незаплатени услуги, основанието и размера
на претендираните суми за тези услуги, както и изпадането в забава на ответницата и
размера на претендираното обезщетение. В тежест на ответницата е било да докаже
правоизключващото си възражение за недължимост на сумите или че е изпълнила надлежно
задължението си да заплати цената на предоставените ВиК услуги, както и обезщетението за
забава.
Между страните не се спори, че ответницата е потребител на ищеца и притежава
водоснабден обект, находящ се на адрес: с. *
Видно от събраните по делото доказателства процесният водомер е бил поставен във
водомерна шахта, намираща се в съседен имот, в която шахта се е намирал и водомера на
свидетеля *. Съгласно разпоредбата на чл. 23, ал. 1, т. 3 от ОУ, доколкото е поставен на
място, при което водомерния възел е изисква зазимяване, то водомерите са се отчитали два
пъти годишно. Спор за това по делото няма. Установява се по делото, че на 17.02.2020 г. е
констатирана авария във водомерната шахта, доколкото същата е била пълна с вода. Водата
е била източена и служители на ВиК са извършили проверка, за което е съставен
констативен протокол. От този протокол е видно, че причината за аварията е пукната
/сцепена/ холендрова гайка след измервателното устройство. След демонтажа на водомера се
установила надраскана външна резба на корпуса на водомера. Вещото лице по делото също
дава заключение, че причината е пренавиване на тази холендрова гайка. Установени са
показания на водомера 713, което индикира отчетени 673 куб.м. вода, които са преминали
през него. Вещото лице изяснява, че се касае за огромно количество вода. Възможно е
същата да премине през измервателното устройство, но не и в рамките на ден. Водомерът е
бил в метрологична годност и няма данни същият да не е отчитал правилно.
Безспорно се установява по делото, че ответницата не е потребила реално процесното
количество вода, предвид средното й месечно потребление и липсата на данни за
необходимостта от използването на такова количество вода. В случая се касае за авария във
водомерната шахта, в резултат на която се е получило изтичането на водата.
Спорният въпрос по делото е кой носи отговорността за тази авария и в тежест на коя
страна /доставчика или потребителя/ следва да се възложат негативните последици.
Съгласно разпоредбите на чл. 11, ал. 5 от Наредба № 4 от 2004 г. за условията и реда
за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи и чл. 17, ал. 4 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги
на потребителите от ВиК Оператор „*“ ООД доставката, монтажът, проверката
поддържането и ремонтът на индивидуалните водомери са задължение на потребителите и
се извършва за тяхна сметка. В чл. 5, т. 14 от ОУ е предвидено също, че потребителите са
длъжни да осигуряват водомерните възли, разположени в имотите, против замръзване,
увреждане и замърсяване.
Задължението да поддържа шахтата, водомерния възел и индивидуалния водомер е
на потребителя. В случая водомерният възел не е бил разположен в имота на ответницата, а
в чужд имот, но собственикът на този имот също притежава водомер в тази шахта, поради
4
което за него съществува задължението по чл. 5, т. 14 от ОУ.
Доколкото е налице отделно правоотношение между ВиК и всеки отделен потребител
на дружеството, то спрямо ищцата следва да се провери дали не е налице хипотезата на чл.
7, т. 4 и чл. 8, ал. 6, вр. чл. 7, т. 4 от ОУ. В случая доколкото водомерната шахта и
водомерния възел са извън границите на имота на ответницата, то следва да се приеме, че
същите се изграждат, поддържат и стопанисват от ВиК или от съответния потребител, на
който е собственост водомерната шахта. Ответницата няма задължението по чл. 5, т. 14 ОУ,
доколкото шахтата не се намира в нейния имот. Дори и да имаше това задължение по делото
не се установи безспорно, че причината за аварията е липсата на зазимяване или недобре
извършеното такова. Нито от показанията на допуснатите по делото свидетели, нито от
заключението на вещото лице може да се направи такъв извод.
Общият принцип на разпределяне на отговорността е, че ВиК операторът има
задължението да ремонтира и поддържа цялата водопроводна мрежа до общия водомер,
както и на самия него. Потребителите на дружеството отговарят за вътрешната
водопроводна инсталация след общия водомер.
Спорен е въпросът по делото дали причината за аварията е индивидуалния водомер
на ответницата или повреда във водопроводното отклонение намиращо се във водомерната
шахта. Установява се по делото, че причината е повреда в холендровата гайка след водомера
/изходящият холендър/. Спорен е въпросът дали холендърът е част от водомера. Настоящият
състав приема, че холендърът не е част от водомера. Изходящият и входящият холендър
представляват гайки, които се навиват на резбите на водомера и го свързват с
водопроводната инсталация, след което входящият холендър се пломбира, за да се избегнат
манипулации. Тези части се предлагат отделно като продукти в търговската мрежа. В общия
случай, доколкото причината за аварията е холендърът след водомера, то и отговорността би
била на потребителя, доколкото за същият е налице задължението да поддържа вътрешната
си водопроводна мрежа, която започва от индивидуалния водомер. В настоящия случай това
не е така, защото частта от водопроводната мрежа след изходящият холендър до границата
на имота на ответницата не следва да се счита за част от вътрешната й водопроводна мрежа.
За нея е налице да поддържа водомерния възел и шахтата, но само ако се намира в
границите на нейният имот, което се установи, че не е така. Повредата също не е в самия
индивидуален водомер, поради което и отговорността за аварията следва да се понесе от
доставчика, а не от потребителя. Ответницата не следва да отговаря за повредата и същата
не следва да заплаща изразходваното количество вода.
Дори да се приеме, че ответницата следва да отговаря за последиците от аварията, то
отговорността й следва да се уреди по правилата на чл. 26 от Общите условия и да й бъдат
служебно начислени количества вода. В случаите по ал. 1, ако се приеме, че повредата е във
водомерния възел на водопроводното отклонение, да се начисли средномесечен разход за
съответния период през предходните три години, а не да се начисли цялото реално
количество преминала вода. В случаите по ал. 2, ако се приеме, че повредата е в
индивидуалния водомер, то отново количеството се начислява според средномесечния
разход за съответния период от предходната година. Тази методика не е приложена от
ответното дружество.
В заключение настоящият състав намира, че предявеният иск за приемане за
установено, че ответницата дължи процесната сума за главница е неоснователен.
Неоснователен и акцесорният иск за заплащане на обезщетение за забава.
С оглед изхода на спора разноските следва да се възложат в тежест на ищеца.
Ответницата е сторила разноски в размер на 850 лв. за адвокатско възнаграждение и
депозити за вещи лица, които следва да й се присъдят изцяло, на основание чл. 78, ал. 3
ГПК.
Водим от горното, съдът
5
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422 ГПК от „*“ ООД, ЕИК *, със седалище и
адрес на управление: гр. *, срещу А. С. Ч., ЕГН **********, чрез законния й представител
С. Н. *, ЕГН **********, от с. *, обективно кумулативно съединени положителни
установителни искове за ПРИЕМАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО между страните, че ответницата
дължи на ищеца сумата от 1 471,45 лв. /хиляда четиристотин седемдесет и един лева и
четиридесет и пет стотинки/, представляваща главница по партида с аб. № *, дължима за
периода от 10.02.2020 г. до 19.02.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението /21.10.2021 г./ до окончателното погасяване на
задължението и сумата от 212,54 лв. /двеста и дванадесет лева и петдесет и четири
стотинки/, представляваща обезщетение за забава за периода 22.03.2020 г. – 16.10.2021 г.,
всички суми, дължими във връзка с фактурирани ВиК услуги, по аб. № *, за обект, находящ
се на адрес: с. *, за което е издадена фактура № **********/20.02.2020 г., за които суми е
издадена Заповед № 6561 от 23.11.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК по ч.гр.д. № 6561/2021 г. на ВРС.
ОСЪЖДА „В*“ ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. **, ДА
ЗАПЛАТИ на А. С. Ч., ЕГН **********, чрез законния й представител С. Н. *, ЕГН
**********, от с. *, сумата от 850 лв. /осемстотин и петдесет лева/ представляващи
дължими разноски в исковото производството, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6