Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 09.12.2015 г. гр.Д.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Д.ският районен съд .......…..........…………………… колегия в
публичното заседание на девети октомври ………........................................................
през две хиляди и петнадесета година в състав:
Районен съдия: АНДРЕЙ АНДРЕЕВ
Съдебни заседатели: .........................................
Членове:
при секретаря Е.Н.
.........................…....…........................... и в присъствието на
прокурора
..................................................………….…..…… като
разгледа докладваното от съдия А. Андреев
.....................……....................…................ гр. дело № 1171 по описа
за 2014 год., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Искът е с правно основание чл.135 ЗЗД.
ИЩЕЦЪТ – „АЛФА
БАНКА“ АД Гърция, „АЛФА БАНКА – КЛОН БЪЛГАРИЯ“ КЧТ – София твърди, че на
05.11.2008 г. между него и „Стратус“ ЕООД бил сключен Договор за кредит продукт
„Алфа Бърз кредит“ за лица на свободна практика и малки фирми № 544-218/2008
г., по силата на който на кредитополучателя била предоставена сумата от
22 000 лева. Ответниците С.М.Т. и В.М.Т. се задължили при условията на
чл.138 ЗЗД – като поръчители. Съгласно договора и анекс към него от 07.12.2009
г., крайният срок за погасяване на всички задължения по кредита бил 07.01.2015
г., а съгласно анекса крайният срок на издължаване бил 29.01.2015 г. Банката
обявила кредита за предсрочно изискуем, считано от 27.08.2010 г., поради
неплащане на месечните погасителни вноски в срок. На длъжниците било изпратено
уведомително-писмо покана. Поради неплащане по ч.гр.д. № 46/2011 г. банката се
снабдила със заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист срещу
кредитополучателя и поръчителите. На 29.08.2011 г. поръчителите сключили
договор за покупко-продажба на недвижимия имот, по силата на който продали на
третия ответник своята 30/36 ид. ч. от имота – сграда с идентификатор 21052.1014.229.1 Имотът бил притежаван от продавачите – първите двама
ответници в режим на СИО. С извършената сделка били увредени интересите на
кредитора. Било налице отчуждаване на актив. Продавачът съзнавал, че извършваните
от него сделки увреждат кредитора, като разпореждането било извършено след като
било изпратено уведомлението от банката, след образуване на изпълнителното дело
и след получаване на ПДИ. Страните по сделката имали знание за наложената
възбрана на друга сграда в същия имот. Моли да бъде обявена за недействителна
по отношение на него извършената покупко-продажба на 30/36 ид.ч. от имота. Претендира деловодни разноски.
ОТВЕТНИКЪТ - С.М.Т.
оспорва иска. Намира иска за недопустим, тъй като не бил индивидуализиран
имота. Върху имота не била налагана възбрана. Счита иска за неоснователен. Не
бил полагал подпис по обратните разписки за получаване на покана уведомление.
Оспорва се твърденията на ищеца.
ОТВЕТНИКЪТ – В.М.Т. не подава отговор и не взема становище
по иска.
ОТВЕТНИКЪТ - Г.Т.М.
подава отговор, в които изцяло оспорва иска. Оспорва твърденията за знание
относно задълженията на продавача.Счита, че презумпцията на чл.135, ал.2 ЗЗД не
била налице. Бил трето лице, което нямало как да знае за задължения на лица, с
които не е роднина или с които няма близки отношения. По отношение на
процесните 30/36 ид.ч. от имота – липсвало вписване. При подписване на
предварителните договори били правени справки за тежести, като по отношение на
имота нямало вписана възбрана. Не било доказано знанието за увреждане. Към
датата на подписване на предварителния договор имотът бил напълно заплатен,
съгласно представените разписки. Били извършени подобрения в имота, вложени суми
в ремонти и направени разходи, дълго преди длъжниците да изпаднат да забава. За
първите двама ответници не съществувало задължение да не се разпореждат с
имуществото си. Тяхната отговорност възниквала едва след като
кредитополучателят изпадне в забава. Кредитополучателят изпаднал в забава на
27.08.2010 г., а поръчителите узнали за издадения изпълнителен лист на
17.01.2011 г. Счита се, че имуществото на длъжника било напълно достатъчно да
се удовлетворят интересите на кредитора. По отношение на атакуваната част от
сделката към датата на изповядването й не е имало наложена възбрана или друго
обезпечение. Посочва още, че след падежа на главното задължение кредиторът
бездействал в продължение на 6 м. и 11 дни, като законът свързвал
прекратяването на поръчителството в периода от време след падежа на главното
задължение, а не с този на отделните анюитетни вноски. Оспорват се твърденията
на ищеца за това, че това не била действителната цена на имота и че същата е
прекалено ниска. Земята под имота била купена от други собственици. Отделно от
това били направени разходи за подготовката и сключването на окончателния
договор на стойност 2-3 хиляди лева.
Съдът, след като
прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
приема за установено от фактическа страна следното:
На 05.11.2008 г
между „Алфа Банка - Клон България“ КЧТ „Алфа банк“ АД-Гърция и „Стратус“ ЕООД –
Д. - кредитополучател, представлявано от С.М.Т. и поръчител С.М.Т. е сключен Договор
за кредит продукт „Алфа Бърз Кредит“ за лица на свободна практика и малки фирми № 544-218/2008 г., като е
предоставен кредит в размер на 22 000 лева – за оборотни средства, срок –
едногодишен, който се подновява за същия период, ако не настъпят основанията за
прекратяване на финансирането. В
приложимите към договора Общи условия е посочено, че в случай на неизправност
по чл.31 от ОУ, един от които е просрочие от 2 месеца на плащането на която и
да е дължима сума по кредита, банката има право да обяви кредита за изцяло
предсрочно изискуем и да пристъпи към принудително изпълнение – чл.32.2 ОУ.
На 29.12.2009 г.
е подписан Анекс № 1 към договора за кредит, сключен между ищеца и „Стратус“
ЕООД –кредитополучател и С.М.Т. и В.М.Т. като поръчители, като считано от
датата на подписване на анекса ползването на суми и режимът на револвиране на
средствата по кредита се преустановява, като кредитополучателят се задължава да
погаси дългът по предоставения кредит:
главницата от 22 000 да се издължи на 60 месечни анюитетни вноски,
съгласно погасителен план.
Представя се и
уведомително писмо – покана за доброволно изпълнение до кредитополучателя и
поръчителите изх. № 4297/30.09.2010 г., с което същите се уведомяват, че поради
неплащане в срок на погасителните вноски, на основание чл.32.2 вр. чл.31.1 от
Договора, банката е обявила цялото вземане по кредита за предсрочно изискуемо,
считано от 27.08.2010 г. Прилага се 3 бр. куриерски товарителници за получаване
от С.Т. на 01.10.2010 г. на уведомителното писмо покана, които се оспорват от
последния.
Представя се
Заповед № 29/19.01.2011 г. по чл.417 ГПК по ч.гр.д. № 46/2011 г. на РС-Д., по
силата на която е разпоредено длъжниците „Стратус“ ЕООД , С.М.Т. и В.М.Т. да
заплатят солидарно на ищеца сумите: 21 386,56 лева главница, 674.74 лева –
просрочена лихва, 1938.02 лева – наказателна лихва, такса за обслужване, 201.47
лева – годишна такса за управление на кредита и деловодни разноски. Посочено е,
че вземането произтича от извлечение от счетоводните книги на банката към
13.01.2011 г. по цитирания договор за кредит и анекс към него.
В съдебно
заседание ищецът представи и издаденият по ч.гр.д. № 46/2011 г. изпълнителен
лист, както и молба от 28.03.2011 г. до ЧСИ с № 875 при КЧСИ за образуване на
изп. дело № 383/2011 г. против „Стратус“ ЕООД и първите двама ответници по
настоящото дело.
Представят се ПДИ
от 05.04.2011 г. по същото изпълнително дело до длъжниците, като съгласно разписките,
същите са били връчени на С.М.Т. на 28.04.2011 г. и на В.М.Т. на 05.04.2011 г.
С нотариален акт
за покупко-продажба на недвижим имот от 29.08.2011 г. № 120, т.2, рег. № 4226,
д. № 306/2011 г. на Нотариус с № 096, С.М.Т.
лично и като пълномощник на В.М.Т. и на Т. Ж.Г., М.Г. Т. и Е.Ж.Ч. като
продавачи и Г.Т. М. като купувач, С.Т. и В.Т. са продали на Г.М.
следния свой съсобствен в режим на СИО недвижим имот: 30/36 ид.ч. от СГРАДА с
идентификатор 21052.1014.229.1 със застроена площ от 75 кв.м., ожилищна сграда
– еднофамилна, на един етаж, гр.Д., ул.“*** № 21а, разположена в поземлен имот
с идентификатор 21052.1014.229, както и
СГРАДА с идентификатор 21052.1014.229.2 с площ от 21 кв. м., с
предназначение хангар, депо, гараж, на едни етаж в същия поземлен имот, върху
който имот – гараж съгласно забележката в акта има наложена възбрана от 28.07.2011
г. Продажната цена е 9 075.00 лева. Купувачът е придобил собствеността на
останалите 6/36 ид.ч. от сградата с идентификатор 21052.1014.229.1, прехвърлена
му останалите собственици.
В подкрепа на
твърденията си ответникът Г.М. представи Предварителен договор за
покупко-продажба с посочена дата 07.06.2010 г. и останалите продавачи по
нотариалния акт, с предмет едноетажната жилищна сграда и гараж, при обща цена
от 10 000 лева и срок на сключване на окончателен договор – 26.05.2011 г.
Представи и Предварителен договор от 26.05.2011 г. с нотариална заверка на
подписите от същата дата, сключен със С.М.Т. относно прехвърляне собствеността
на 30/36 ид.ч. от посочените сгради, като е заплатена сумата от 10 000
лева и срок за сключване на окончателния договор – 26.06.2011 г. Представя се и
декларация за съгласие от С.Т., с нотариална заверка на подписа от 26.05.2011
г., за ползване на кладенец в поземления
имот, както и Нотариален акт от 23.12.2011 г. № 104, т.3, рег. № 6404, д. №
476/2011 г. на Нотариус с № 96 за закупуване на поземления имот, върху който са
построени посечените по-горе сгради, от Г. Ж.П.. Прилага се и договор
между Г.М. и „Топограф“ ЕООД с посочена
дата 22.06.2010 г. с предмет – геодезическо заснемане на съществуващи сгради в
поземления имот, както и изготвеното въз основа на договора геодезическо
заснемане от 05.03.2011 г.
Представя се и писмо
от 27.06.2012 на ЧСИ до АВ-Д., за налагане на възбрана върху процесните
30/36 ид.ч. от еднофамилната жилищна сграда, която е била вписана на 29.06.2012
г.
По искане на
ответника Г.М. бяха разпитани свидетелите А.К. и Г. Ж.П.. Свидетеля К.
установи, че познавал ответника Г.М., като през м. август 2011 г. трябвало да
се извърши подмяна на „ВиК“ инсталация в къщата, като той следвало да помага
заедно със свид. Г. П..
От показанията на
свид. П., който е внук на ответника Г.М., се установи, че още през 2009 г. разбрали, че тази къща се
продава, като през 2010 решили да я закупят и през лятото на 2010 г. бил
сключен предварителен договор със С.М.. В началото на 2011 г. бил сключен
нотариално заверен договор. След първия договор не се сключела сделката, тъй
като имало редица пречки – неуточнена
собственост и идеални части. В този период започнали ремонт на къщата,
почистване, ВиК“, нови инсталации. Проверили, че къщата нямала възбрани, при
сключването на втория договор също проверили. В деня на окончателното
прехвърляне разбрали, че има запор върху ½ от гаража, тогава и дядо му
научил за това. С.М. заявил, че това е грешка, която щял да поправи. Когато узнали за възбраната отишли до
съдебния изпълнител. Решели, че възбраната е наложена за малка сума и за това,
решили да купят имота. Не си спомня дали са узнали, за какво е била наложена
възбраната.
При така
установената фактическа обстановка се налага следните правни изводи.
Съгласно чл.135,
ал.1 ЗЗД кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него
действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при извършването им е
знаел за увреждането. Когато действието е възмездно, лицето, с което длъжникът
е договарял, трябва също да е знаело за увреждането.
В случая
безспорно по делото ищецът установи качеството си на кредитор по отношение на
длъжниците С.М.Т. и В.М.Т.. Същите са поръчители по договора за кредит и анекса
към него, като са се задължили спрямо кредитора на друго лице – „Стратус“ ЕООД
да отговарят за изпълнение на неговото задължение. В случая същественото за
делото е дали към момента на извършване на атакуваната сделка, ищецът е имал
качеството на кредитор по първите двама
ответници. Това безспорно се установи. В случая по реда на чл.417 ГПК
кредиторът се е снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист, по силата на който дружеството кредитополучател и поръчителите
са осъдени солидарно да заплатят на кредитора съответните суми, като въз основа
на изпълнителния лист и молба на кредитора е било образувано изп.д. № 383/2011
г. на ЧСИ с № 875, по което на длъжниците за били връчени покани за доброволно
изпълнение съответно на 28.01.2011 г. и на 05.04.2011 г. ПДИ не бяха оспорени
от първите двама ответници, не се излагат твърдения и не се представят
доказателства за подадено възражение от длъжниците в заповедното производство.
Кредитор по
смисъла на чл.135 ЗЗД е всяко лице, титуляр на парично или непарично вземане по
отношение на ответниците. Правото на кредитора да иска обявяването за недействителни
спрямо него увреждащите го актове на длъжника е предпоставено от наличието на
действително вземане, което може да не е изискуемо и ликвидно. Възникването на
това право не е обусловено и от установяване на вземането с влязло в сила
решение. Съдът по павловия иск не може да проверява, съществува ли вземането,
което легитимира ищеца като кредитор, освен ако вземането не е отречено с
влязло в сила решение. С иска по чл.135 ЗЗД не се засяга и обвързващата сила на
увреждащата сделка в отношенията между сключилите я страни – те продължават да
бъдат валидно обвързани от нея и след уважаването на този иск, а увреждащата
сделка се смята за несъществуваща единствено по отношение на увредения кредитор
и само с оглед на това негово качество.
В случая съдът
изхожда от положението, че вземането съществува, ако произтича от твърдените
факти. Съдът може да приеме обратното, ако вземането е отречено със сила на
присъдено нещо. Именно в тази връзка съдът не споделя възраженията и доводите
на ответниците, изложени относно изискуемостта на вземането, падежа и т.н.,
които са могли да направят в заповедното производство, респ. в предявен иск за
съществуване на вземането.
Увреждащо
кредитора действие е всеки правен и фактически акт, с който се засягат права,
които биха осуетили или затруднили осъществяването на правата на кредитора
спрямо длъжника. Увреждане е налице, когато длъжникът се лишава от свое
имущество, намалява го или по какъвто и да е начин затруднява удовлетворението
на кредитора, в т.ч. извършено опрощаване на дълг, обезпечаване на чужд дълг,
изпълнение на чужд дълг без правен интерес. Длъжникът знае за увреждането,
когато знае, че има кредитор и че действието му уврежда правата на кредитора.
Всяко отчуждаване
на имот обективно води до намаляване на имуществото на длъжника и с това се затруднява изпълнението
на задължението. Процесните по делото идеални части от недвижими имот – 30/36
ид.ч. от еднофамилна жилищна сграда, по
силата на договор за покупко-продажба са продадени на третия ответник Г.М..
Тъй като се касае
за възмездно действие, ищецът следва да докаже, че лицето с което длъжниците са
договаряли, трябва също да е знаел за увреждането. Знанието за увреждането на
кредитора, поради отчуждаването на процесния имот, с което се отнема възможността
му да се удовлетвори от стойността на имота, както по отношение на длъжниците,
така и по отношение на техния съконтрахент, трябва да е налице към момента на
извършване на транслативната сделка.
В случая остават
недоказани твърденията на ищеца за наличието на знание у третия ответник,
купувач по сделката.
Действително със
същия нотариален акт от 29.08.2011 г. Г.М. е закупил от първите двама ответници
и сграда – хангар, депо, гараж, върху ½ ид.ч. от която е имало наложена
възбрана от 28.07.2011 г. Това е отразено в нотариалния акт. Безспорно се
установява, че за наложената възбрана третия ответник е узнал в деня на
сделката, но въпреки това сделката е сключена, тъй като според купувача,
сделката е била подготвяна дълго време, били са набавяни документи, водени са
разговори с останалите съсобственици, от които Г.М. е закупил останалите 6/36
ид.ч., била е платена продажната цена.
В тази връзка
ответникът представи 2 бр. предварителни договори, единият от които от
м.06.2010 г., ведно с приемо-предавателен протокол, но тъй като се касае за
частен документ, неговата дата не се ползва с достоверност. Представен е по
делото и предварителен договор от 26.05.2011 г. сключен между първия ответник и
третия относно продажбата на 30/36 ид.ч. от едноетажната жилищна сграда, който
е с нотариална заверка на подписите от 26.05.2011 г. Така представения
предварителен договор подкрепя твърденията на третия ответник относно
сключването на предварителен договор, предхождащ окончателния такъв, както и за
набавяне на документи, в каквато връзка се представят договор за възлагане на
геодезическо заснемане на сгради и поземлени имоти, както и самото геодезическо
заснемане.
В тази насока са
и показанията на свид.Г. П., който
посочва че при сключване на предварителния договор са извършили проверка за
тежести, при които такива не се установили. Свид. П. посочва, че дядо му узнал
за наложен запор върху половината гараж, но продавачът заявил, че е грешка,
която щяла да бъде поправена.
Съдът не споделя
посоченото от ищеца, че ако купувачът е бил проверил по изпълнителното дело
каква възбрана е наложена, могъл да види, че е искано да се наложи възбрана
върху цялото имущество на длъжниците.
За да е налице
знание за увреждане, е достатъчно да са му известни обстоятелствата, от които
произтича вземането на кредитора. Тези твърдения на ищеца остават недоказани.
Към момента на сделката е безспорно, че купувачът е узнал за наложената
възбрана върху 1/2 ид.ч. от сградата – хангар, гараж, което е видно от
нотариалния акт, който е подписал, но не се доказа знание относно
обстоятелствата, от които произтича вземането на кредитора.
В случая няма
каквито и да са доказателства за това, че при извършване на сделката, респ. по
нотариалното дело да е бил представен акта на възбраната или справка по
партидата на продавачите от съответната служба по вписвания.
Нещо повече. Дори
и да са били налични тези документи, не се доказва, че купувачът е знаел за
предприетото от банката принудително изпълнение върху имуществото на
продавачите.
Ищецът се позовава на оповестителното действие
на вписването на възбраната. Вписването на възбраната цели да оповести на
третите лица наложената възбрана, като им я противопостави. Същата поражда
процесуално правомощие на съдия-изпълнителя да продаде възбранения имот на
публична продан и задължава длъжника да не извършва действия на разпореждане с
възбранения имот, както и да не изменя, поврежда или унищожава имота. По
отношение на последиците на възбраната
се състоят в недействителността на разпореждането с възбранения имот,
извършено от длъжника в полза на третото лице.
В случая разпореждането с възбранената ½ ид.ч. от гаража не може
да се противопостави на кредитора, но последиците на възбраната касаят именно
този имот. Не би могло да се разшири действието на възбраната и по отношение на
останалите имоти на длъжниците, респ. по отношение на третите лица придобили
имоти от длъжниците.
От изпратеното в хода на процеса
уведомление-молба от ответника Г.М. до ищеца, както и представената по делото
декларация, не биха могли да се приемат като извънсъдебно признание. Напълно
логично е след подписване на нотариалния акт, купувачът да потърси допълнителна
информация относно вписаната възбрана върху ½ ид. ч. от гаража,
съответно за естеството на задължението, което се обезпечава с нея, относно кредитора, както и по отношение на
прехвърлителите, с цел да защити правата си, тъй като за него вписаната
възбрана е била изненада. Липсват доказателства за наличието на съответна
фактическа степен на близост в отношенията между страните по сделката, които да
подкрепят извод за наличието на знание.
Гореизложеното
налага извод за неоснователност на предявения иск за обявяване за недействителен спрямо ищеца
на договора за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт
за покупко-продажба на недвижим имот № 120, т.2, рег. № 4226, д. № 306/2011 г.
на Нотариус с № 096 по рег. на Нот. камара, относно 30/36 идеални части от
сграда с кадастрален идентификатор 21052.1014.229.1, който следва да се
отхвърли.
В полза на
ответника Г.М. следва да се присъдят направените деловодни разноски в размер на
1500 лева, като в тази връзка съдът намира възражението на ищеца за
прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от 2000 лева за
основателно.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „АЛФА БАНК“ АД
със седалище и адрес на управление в Република Гърция, гр.А. ул.“**** № 40
чрез клона си „АЛФА БАНКА – КЛОН
БЪЛГАРИЯ“, КЧТ, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, ****,
представлявано заедно от **** К.с против С.М.Т., ЕГН ********** и В.М.Т., ЕГН **********,***
и Г.Т.М. ***, ЕГН ********** иск с
правно основание чл.135, ал.1 ЗЗД за обявяване за недействителен спрямо ищеца
на Договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт
за покупко-продажба на недвижим имот № 120, т.2, рег. № 4226, д. № 306/2011 г.
на Нотариус с № 096 по рег. на Нот. камара, относно 30/36 идеални части от сграда с кадастрален идентификатор 21052.1014.229.1, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „АЛФА БАНК“ АД със седалище и
адрес на управление в Република Гърция, гр.А. ул.“**** № 40 чрез клона си „АЛФА БАНКА – КЛОН БЪЛГАРИЯ“, КЧТ,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, ****,
представлявано заедно от **** К.с да
заплатят на Г.Т.М. ***, ЕГН ********** направените деловодни разноски в
размер на 1500.00 лева.
Решението подлежи
на обжалване пред Окръжен съд –Хасково в 2-седмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: