№ 406
гр. *** , 20.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на осемнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Ася Т. Ширкова
при участието на секретаря ПЕТЯ С. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от Ася Т. Ширкова Гражданско дело №
20214430100111 по описа за 2021 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Постъпила е искова молба от „Т*** със седалище и адрес на управление
гр.***, Ин***, представлявано от *** против Ц. К. С. И С. Ц. С., двмата от
гр.***. Ищецът твърди, че ответниците са собственици на топлоснабден имот,
апартамент, находящ се в гр.***, ***. Ищецът твърди, че като собственици на
топлоснабден имот, находящ се в гр.***, ответниците са клиенти на топлинна
енергия за битови нужди по смисъла на чл.153 ал.1 ЗЕ. Твърди, че всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение са клиенти на топлинна енергия и за тях важат
разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в
областта на енергетиката. Твърди, че съгласно чл.150 ал.1 продажбата на
топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни Общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет.
Твърди, че съгласно чл.150 ал.2 ЗЕ, същите влизат в сила 30 дни след първото
им публикуване в един централен и един местен ежедневник и имат силата на
договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна
енергия без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите.
Твърди, че Общите условия са били публикувани във вестник „Нощен труд“
от 13/14.12.2007г. и във вестник “Посоки” бр.239 /13.12.2007г. Твърди, че с
тях се регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на
1
топлинна енергия и Дружеството, правата и задълженията на двете страни,
редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинна
енергия, отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. Твърди, че
в Раздел VІІ от Общите условия е определен срока и реда, по който
купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните суми за
топлинна енергия в тридесет дневен срок след изтичане на периода, за който
се отнасят. Твърди, че в този смисъл, задължението на ответниците за
заплащане на дължимите от тях суми в размера, посочен в ежемесечно
получаваните фактури е най-късно до края на текущия месец, следващ месеца
на доставка на топлинна енергия. Твърди, че с изтичане на последния ден от
месеца, ответниците са изпаднали в забава за тази сума като на основание
чл.31 ал.6 от Общите условия ежедневно е начислявана лихва върху
дължимата сума. В заключение моли съда да признае за установено по
отношение на двамата ответника, че дължат на ищцовото дружество
претендираните суми, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.дело
№ 5482/2020г. по описа на ПлРС. Представя писмени доказателства. Прави
искане за допускане на експертиза със задачи, посочени в исковата молба.
Двамата ответника представят писмен отговор, в който признават исковете.
С оглед направеното от страна на ответниците признание на исковете, съдът
не е назначавал съдебно – икономическа експертиза относно размера на
задълженията на ответниците.
С определение от същото съдебно заседание от 20.05.2021г. съдът е приел, че е
налице валидно извършено признание на исковете от страна на ответниците и
предвид направено от ищеца искане, е прекратил съдебното дирене и е обявил, че
ще се произнесе с решение съобразно признанието на исковете.
Следва да се посочи, че предявените искове са допустими, внесена е
дължимата държавна такса, исковете са предявени пред надлежния съд съобразно
правилата за родовата и местната подсъдност.
По същество, като се има предвид признанието на иска, направено от
ответниците, следва да се приеме, че исковете са основателни, без да се налага да
се обсъждат събраните по делото доказателства, касаещи наличието на
облигационни отношения между ответниците и ищцовото дружество, доставяне
на топлоенергия през процесния период, както и неплащане на главницата в
претендирания размер и задълженията за заплащане на лихва за забава. Заявеното
признание означава, че всички обстоятелства на които ищецът основава
претенцията си, са безспорни между страните по делото, което води и до
съвпадане на становищата им относно заявеното като спорно с исковата молба
право. Ищцовото дружество е заявило, че ответниците Ц. К. С., ЕГН **********, с.
адрес: гр. ***, ж*** и С. Ц. С., ЕГН **********, с. адрес: гр. ***, ж*** солидарно му
дължат сумата от 568,34 лв. за главница за периода 01.11.2018 г.– 30.04.2020 г. и лихва
върху главницата в размер на 44,55 лв. за периода 03.01.2019 г. до 07.10.2020 г. и
законната лихва върху главницата от 21.10.2020 г. до изплащане на вземането . Така
заявеното е признато от двамата ответници.
Заедно с това, съдът счита, че не са налице пречките по чл.237, ал.3, т.1 и 2 от
ГПК за постановяване на решение при признание на иска. Поради това
предявените два иска следва да бъдат уважени, като решението се основава на
2
признанието на иска – чл.237, ал.2 от ГПК.
С оглед изхода на делото, ответниците следва да заплатят на ищцовото
дружество направените по делото разноски в размер на 175 лева, от които
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева и държавна такса в размер
на 75 лева. В заповедното производство разноските на ищеца са в размер на 75
лева, от които 50 лева юрк.възнаграждение и 25 лева държавна такса. С оглед
изхода на делото, ответниците следва да заплатят солидарно и тези разноски.
Воден от горното и на основание чл.237, ал.2 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Ц. К. С., ЕГН **********,
с адрес: гр.***, *** и С. Ц. С., ЕГН **********, с адрес: гр.***, ***, че дължат
СОЛИДАРНО на „ТО***ъс седалище и адрес на управление гр. ***, Източна
индустриална зона № 128, представлявано от *** сумата от 568,34 лв. за главница за
периода 01.11.2018г.– 30.04.2020г. и лихва върху главницата в размер на 44,55 лв. за
периода 03.01.2019г. до 07.10.2020г. и законната лихва върху главницата от
21.10.2020г. до изплащане на вземането , за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение № 260476/23.10.2020г. по ч.гр.дело №
5482/2020г. по описа на ПлРС.
ОСЪЖДА Ц. К. С., ЕГН **********, с адрес: гр.***, *** и С. Ц. С., ЕГН
**********, с адрес: гр.***, ***, че дължат СОЛИДАРНО да заплатят на
„ТО***ъс седалище и адрес на управление гр. ***, Източна индустриална зона №
128, представлявано от ***, сумата 175 лв., представляваща направени
деловодни разноски, както сумата 75 лв., представляваща направени деловодни
разноски по ч.гр.дело № 5482/2020г. по описа на ПлРС.
Решението подлежи на обжалване пред ***ския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – ***: _______________________
3