РЕШЕНИЕ
№ 1095
гр. Пловдив, 14.06.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ,
І отделение, XV състав в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди
двадесет и втора година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: МАРИЯ НИКОЛОВА
при секретаря М.Г., като
разгледа докладваното от Председателя адм.
дело №
3326 по описа за 2021 год., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по чл.145 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.54,
ал.6 от Закона за кадастъра и имотния регистър, след
постановено Решение №
13116 от 22.12.2021 г. по адм. дело № 7131/2021 г., по описа на ВАС,
Второ отделение, с което е отменено постановено по спора решение № 578 от 17.03.2021 г. по адм. дело № 3198/2020 г. по описа
на Административен съд Пловдив и делото е върнато за ново разглеждане от друг
състав на съда, с указания по тълкуването и прилагането на закона.
Образувано е по жалба на Р.И.В., с адрес: ***
срещу Отказ за извършване на услуга от кадастралната карта и кадастралните
регистри с изх. № 24-24160 от 07.10.2020 г. на Началника на СГКК
гр. Пловдив, с който е отказано одобряване на изменение на кадастралната карта
и кадастралния регистър (КККР) на с. Марково, общ. Родопи, обл. Пловдив,
състоящо се в промяна на контура на нанесена в КК сграда идентификатор № 47295.124.276.2 (неправилно
посочено в отказа като №47295.124.2), обхващаща една сграда и пристройка
към нея, с обособяване и нанасяне в кадастралната карта на две отделни сгради
по заявление вх. № 348215 от 06.08.2020г.
В жалбата се твърди, че оспореният отказ е
неправилен, необоснован и незаконосъобразен, издаден при неправилно тълкуване и
приложение на материалния и процесуалния закон и в противоречие със събраните и
приложени към административната преписка доказателства. Жалбоподателят твърди,
че е едноличен собственик на сграда, представляваща - нова двуетажна сграда с
ЗП - 102,90 кв.м. и РЗП - 193,30 кв.м., построена в качеството му на
инвеститор/собственик, въз основа на одобрен инвестиционен проект и издаденото
въз основа на него Разрешение за строеж № 223 от 12.09.2003г. на
Главния архитект на Община Родопи. Посочва, че в изпълнение на обекта са
създадени следните строителни книжа: Акт Образец 2 - протокол от 06.02.2004г.
за откриване на строителна площадка; Акт Образец 3 - протокол от 06.02.2004г.
за определяне на строителна линия и ниво на строежа; Акт Образец 14 от
10.05.2008г. за приемане на конструкцията; Акт Образец 15 - Констативен акт от
12.09.2019г. за установяване годността за приемане на строеж.; Удостоверение за
въвеждане в експлоатация № 93 от 05.06.2020г. Според жалбоподателя
построената нова двуетажна сграда/ пристройка е със статут на самостоятелен
обект по смисъла на чл.181, ал.2 от ЗУТ и че е деклариран на основание
разпоредбите на ЗМДТ. Твърди още, че този самостоятелен обект не е отчуждаван
от него чрез правна сделка и същият не е бил предмет на принудително
отнемане/отчуждаване, по смисъла на закона след 10.05.2008г. Изложено е, че не
е налице конструктивна и/или функционална свързаност между новата постройка и
старата жилищна сграда със ЗП - 42,00 кв.м. Иска се отмяна на отказа и
присъждане на разноските по делото.
При повторното разглеждане на делото от Административен
съд Пловдив жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, адв. Г. в молба (лист 16)
претендира присъждане на разноските по делото.
С молба от 13.06.2022г., адв. Г. моли съда да
отмени извършените процесуални действия
и даденият ход по същество на спора и делото да бъде отложено/насрочено за след
15.09.2022г. с цел осъществяване правото на защита. Като причини изтъква внезапно оперативно
лечение и невъзможността да заяви предварително това възпрепятстване, и да
осъществи правото на защита на доверителя си по настоящото дело. Към молбата са
представени 2 бр. болничен лист.
Ответникът – Началника на Служба по геодезия,
картография и кадастър - гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител адв. И.,
изразява становище за неоснователност на жалбата, като посочва, че новата
постройка не може да бъде приета за самостоятелен обект, който може да бъде
нанесен в КК на с.Марково. Излага подробни доводи, че жалбоподателят няма
качеството на заинтересовано лице. Моли за потвърждаване на отказа. Претендира
разноски по делото.
Заинтересованата страна – И.Р.В., чрез
процесуалния си представител, адв. Д. поддържа, че жалбоподателят не е
процесуално легитимиран да иска процедура за попълване на кадастъра, доколкото
по делото няма доказателства за учредяване правото на строеж само на името на Р.В.,
а през 2009г. последният е прехвърлил всичко и се оказал с право на ползване,
което по ЗКИР не го прави заинтересовано лице. Твърди, че по силата на
приращението И.В. е станал собственик на пристройката след прехвърлителната
сделка. Претендира присъждане на направените по настоящото дело разноски, както
и разноските при първото гледане на делото пред ПАС и за производството пред
ВАС. Подробни съображения са изложени в представени по делото писмени бележки.
Съдът като
разгледа направените възражения и приложената административна преписка, намери
за установено следното:
При първото разглеждане на делото, решаващият съд
Административен съд Пловдив е отхвърлил жалбата. При осъществено касационно
обжалване, по жалба на Р.И.В., с постановеното решение № 13116/22.12.2021 г. по адм. дело № 7131/2021г., ВАС е върнал делото за
ново разглеждане, с указания, при
новото разглеждане на спора, съдът да установи относимите към спора факти и
обстоятелства, включително чрез използване на специални знания, досежно
заявеното искане за изменение на КККР по заявлението на Р.В. и по-конкретно
дали заявената като изменение с искане за нанасяне като обект на КК на
двуетажната постройка представлява самостоятелен строеж със самостоятелно
функционално предназначение по ЗКИР. По отношение на възраженията на И.В.
досежно пороци на разрешението за строеж, въз основа на което е изградена
сградата, ВАС се е произнесъл, че същите са неотносими в това производство,
като в тази връзка и предвид липсата на изразена воля за прехвърляне на
собствеността на тази новоизградена сграда на И.В. с нотариалния акт от 2009г.,
ВАС е счел за неправилен извода на съда при първото разглеждане на делото и на
административния орган за това, че Р.В. не се легитимира като лице с права на
собственост върху новоизградената сграда, оправомощено по чл.51 ал.3 ЗКИР да
подаде заявление за изменение на КККР досежно поисканото изменение. ВАС е дал
указания при новото разглеждане на делото, съдът да се произнесе и по
претенциите на страните за присъждането на разноски.
За
допустимостта:
Оспореният отказ е връчен на жалбоподателя на 13.10.2020г.,
за което по на лист 15 по дело № 3198/2020г. по описа на ПАС е приложено известие за
доставяне, а жалбата е подадена чрез органа на 20.10.2020г., т.е. в предвидения
за това процесуален срок и при наличието на правен интерес (от адресат на
акта), поради което жалбата се явява ДОПУСТИМА.
Що се отнася до молбата на процесуалния представител на
жалбоподателя за отмяна
на извършените процесуални действия и на даденият по делото ход по същество, следва да се отбележи, че съгласно чл.142 ал.2 от ГПК във
вр. с чл.144 от АПК, съдът
отлага делото, ако страната и пълномощникът й не могат да се явят поради
препятствие, което страната не може да отстрани. Т.е. тези предпоставки трябва
да са налице кумулативно (едновременно и за жалбоподателя и за неговия
процесуален представител). В случая няма данни жалбоподателят да е бил
възпрепятстван да се яви в открито съдебно заседание.
Съдът, като
съобрази, постъпилата молба от 13.06.2022 г., както и приложените писмени
доказателства от адв. Г. намира, че не са налице непреодолими и неотстраними
препятствия по смисъла на чл.142, ал.2 от ГПК, едновременно както за
жалбоподателя, така и за неговия процесуален представител, поради което не са
налице основания за отмяна на извършените процесуални действия и даденият по
делото ход по същество. Жалбоподателят е
бил редовно призован за първо съдебно заседание, като съгласно чл.142 ал.1 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК, неявяването на някоя от страните, която е редовно призована, не е пречка за
разглеждането на делото. Отделно от това в молбата от 13.06.2022г. не са
направени доказателствени искания, като адв. Г. е посочил само, че оспорва
заключението на вещото лице, без да иска допускане на допълнително или повторно
заключение.
Разгледана
по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
От приложения по ад. д. № 3198/2020г. по описа на ПАС, НА № 154, том I, рег.№ 531, дело № 167 от 1998г. е видно, че жалбоподателят Р.И.В. е закупил
дворно място находящо се в с.Марково, цялото застроено и незастроено с площ 515
кв.м., съставляващо парцел V-161 в кв.13 по плана на селото.
Няма спор между страните по делото, че жалбоподателят Р.В. е
баща на заинтересованата страна И.В., както и че на 20.03.2001г. е починала
съпругата на жалбоподателя и майка на И.В. - К.Б.В.(лист 66 по адм.д № 3198/2020 г. по описа на ПАС-
препис извлечение от акт за смърт). Не се формира спор и че след смъртта на К.Б.В.,
нейни законни наследници са жалбоподателят и заинтересованата страна. От
приложения на лист 67 по адм.д.№ 3198-2020г. по описа на ПАС, НА № 177, том 77, дело № 14429/2009 г. на Службата по
вписванията Пловдив се установява, че през 2009 година жалбоподателят е продал
на своя син и съсобственик И.В. - заинтересована страна по настоящото дело, 3/4
идеални части от поземлен имот с идентификатор 47295.124.276 по КККР на с.
Марково, община Родопи, едноетажната масивна жилищна еднофамилна сграда със
застроена площ 42 кв.м и всички останали подобрения и приращения, като е
запазил за себе си правото на безвъзмездно ползване върху имота, докато е жив.
Със заявление вх.№ 01-348215 от 06.08.2020 г. (лист 11 по адм.д. № 3198/2020г.по описа на ПАС)
жалбоподателят е поискал от СГКК Пловдив да се нанесат промени в кадастралната
карта по отношение на поземлен имот с идентификатор 47295.124.276 въз основа на
приетия проект за изменение на КККР на с. Марково (удостоверение изх.№ 25-203020 от 25.08.2020 г. – лист
12 по адм.д. №
3198/2020г. по описа на ПАС). Видно от обяснителната записка към проекта,
изменението се състои в отстраняване на непълноти и грешки в КККР – разделяне
на сграда на две сгради, неправилно показана като една – сграда с идентификатор
47295.124.276.2 се заличава и се нанасят новообразуваните сгради с проектни
идентификатори 47295.124.276.3 и 47295.124.276.4. Изменението е поискано въз
основа на разрешение за строеж № 223 от 12.09.2003 г. на главния архитект на община Родопи,
протокол за откриване на строителна площадка от 06.02.2004 г., акт обр.14 от
10.05.2008 г., акт обр.15 от 12.09.2019 г. и удостоверение за въвеждане в
експлоатация №
93 от 05.06.2020 г. на главния архитект на община Родопи, с което е въведен в
експлоатация строеж: „Реконструкция на съществуваща жилищна сграда и нова
двуетажна пристройка към нея“ с възложител Р.В. (всички документи на лист 69 и
сл. по адм.д. №
3198/2020г. по описа на ПАС).
На основание чл.26, ал.1 от АПК началникът на СГКК Пловдив е
изпратил уведомление на И.В., собственик на процесния имот и на сградата в
него, за постъпилото заявление и приетия проект за изменение на КККР, като му е
дадена възможност за отговор. На 18.09.2020 г. заинтересованото лице е подало
писмено възражение (лист 18-19 по адм.д. № 3198/2020г. по описа на ПАС), че не е съгласен с исканото
изменение и възразява срещу започналата процедура, защото сградата, за която се
иска изменението не е самостоятелна, а е нова пристройка към съществуваща
сграда, и че самият той е единствен собственик на процесния имот, съответно
само той може да инициира производство по изменение на КККР.
На 07.10.2020г. началникът на СГКК Пловдив е издал оспорения
в настоящото производство отказ, с който е отказано одобряване на изменение на
кадастралната карта и кадастралния регистър (КККР) на с. Марково, общ. Родопи,
обл. Пловдив, състоящо се в промяна на контура на нанесена в КК сграда
идентификатор №
47295.124.276.2, обхващаща една сграда и пристройка към нея, с обособяване и
нанасяне в кадастралната карта на две отделни сгради по заявление вх. № 348215 от 06.08.2020г.
В изпълнение на указанията дадени от ВАС с Решение № 13116 от 22.12.2021 г. по адм. дело
№
7131/2021 г., по настоящото дело е назначена и изслушана съдебно-техническа
експертиза изготвена от вещото лице арх. П.А., според която съгласно подробно описаните функционални връзки в
констативно-съобразителната и аналитична част на експертизата на двата
обекта/жилища/ в кадастрален обект с ИД №47295.12.2476.2, същият представлява
една сграда, тъй като за самостоятелните обекти в него има функционални
връзки (изба под старата сграда достъпна от гаража към жилището в
пристройката) и общо външно стълбище, представляващо вход за жилището в
пристройката и допълнителен вход към двора за жилището в старата сграда, които не
определят разполагането на самостоятелните обекти поотделно във всяка една от
сградите. На следващо място вещото лице посочва, че е налице пристроена
част към съществуващата сграда, която е изпълнена с калканна стена на
пристройката, като е оформена калканна стена и на съществуващата сграда и между
тези калканни стени има изпълнена фуга. Според експерта е налице връзка
между съществуващата сграда и пристройката, които по заявения проект за
изменение на КК са предвидени да се заснемат като отделни кадастрални обекти (изба
под старата сграда достъпна от гаража в първи етаж на пристройката функционално
свързан с жилището в пристройката) и общо външно стълбище (представляващо вход
за жилището в пристройката и допълнителен вход към двора за жилището в
съществуващата сграда).
Според заключението,
одобреният архитектурен проект и разрешението за строеж не са спазени при
строителството, като на място вещото лице е констатирало редица отклонения от
тях. Посочено е, че в удостоверението за въвеждане в експлоатация също са
допуснати нарушения, тъй като е издадено без да са изготвени проекти при
промяна на инвестиционните намерения след издаване на разрешението за строеж
съгласно чл.154 от ЗУТ и дори не е съставена екзекутивна документация
отразяваща отклоненията от одобрените проекти съгласно чл. 175 от ЗУТ. Поради
тези съображение вещото лице счита, че не би трябвало да се позовава на
одобрените проекти, разрешението за строеж и удостоверението за въвеждане в
експлоатация на строежа. Експертът е посочил, че абстрахирайки се от тези факти
и позовавайки се само на наличния одобрен проект, въпреки че същият не е верен
и не е спазен при строителството, счита, че не са налице две отделни сгради,
тъй като съгласно проекта има предвиден общ външен достъп за двете жилища към
улицата - стълбище и общо входно предверие за жилището в пристройката и за
жилището в съществуващата сграда и общо стълбище за достъп на двете жилища към
двора.
Съдът кредитира заключението на вещото лице като
компетентно и безпристрастно изготвено.
При
така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.168 АПК, съдът
преценява законосъобразността на административния акт, като проверява дали е
издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са разпоредбите
при издаването и съобразен ли е с целта, която преследва закона. При преценката
си съдът изхожда от правните и фактическите
основания, посочени в акта.
Съгласно чл.51,
ал.1 от ЗКИР, одобрените кадастрална карта и
кадастрални регистри могат да се изменят само в случаите, изрично посочени в
закона: когато при установяване на: изменения в данните за обектите на
кадастъра, настъпили след влизането в сила на кадастралната карта и кадастралните
регистри; непълноти или грешки; явна фактическа грешка.
В случая от обяснителната записка към
представения проект за изменение на КККР (лист 28-29 по адм.д. № 3198/2020г. по описа на ПАС) става ясно, че искането е подадено
на основание чл.51, т.2 от ЗКИР във връзка с отстраняване на непълнота или грешка.
Съгласно чл.54, ал.4 от ЗКИР, измененията в кадастралната карта и кадастралния
регистър на недвижимите имоти при отстраняване на непълнота или грешка се
одобряват със заповед на началника на службата по геодезия, картография и
кадастър по местонахождение на имота. В случая отказа за изменение на КККР е
издаден от компетентен орган - Началник СГКК град Пловдив.
Не са допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила. В съответствие с изискването на чл.26, ал.1 от АПК,
административния орган е изпълнил задължението си да уведоми заинтересованите
лица за започналото производство по издаването на административен акт, както и
да осигури участието им в производството, съгласно чл.34 от АПК. Това е
дало възможност на заинтересованото лице да представи допълнителни
доказателства, както и да изрази становище във връзка със запозналото
административно производство.
Съгласно чл.51, ал.3 от ЗКИР измененията в кадастралната карта и кадастралните регистри се
извършват по заявление от собственик, друго лице, когато това е предвидено в
закон, или въз основа на служебно постъпила информация от ведомство или община.
Процесуалните представители на ответника и на заинтересованата страна поддържат,
че Р.В. не е процесуално легитимиран да иска изменение в КККР. В тази връзка в Решение
№
13116 от 22.12.2021 г. по адм. дело № 7131/2021 г., ВАС е приел за неправилен извода на
административния орган и на съда при първото гледане на делото досежно извода,
че Р.В. не е имал право да подава заявлението. Както е посочил ВАС, в случая
искането за изменение на КККР касае искане за отстраняване на непълнота и
грешка в КККР на с. Марково с разделяне на сграда идентификатор № 47295.124.276.2 на две отделни
сгради с проекто идентификатори № 47295.124.276.3 (стара сграда с площ 42 кв.м.) и проекто
идентификатори №
47295.124.276.4 (нова сграда, изградена
по РС №
223 от 2003г.).
Както бе посочено и по-горе, видно от НА № 154, том I, д. № 167 от 1998г. Р.В. е придобил чрез
покупко-продажба при условията на СИО дворно място представляващо УПИ V – 161,
кв. 13 по плана на с. Марково. С НА № 155, том III, д. № 517 от 26.11.2009г., след смъртта на съпругата си Р.В.
продава на сина си И.В. - заинтересована страна в производството собствените си 3/4 идеални части от имот
идентификатор №
47295.124.276, заедно с построената в имота сграда с идентификатор № 47295.124.276.1 – едноетажна
масивна жилищна сграда със застроена площ от 42 кв.м. Както е посочил и ВАС, в
документите за собственост липсва волеизявление досежно съществуващата към
2009г., построена нова сграда със ЗП 102,90 кв.м. и РЗП – 193,30 кв.м. въз
основа на разрешение за строеж № 223 от 12.09.2003г. Посоченото разрешение за строеж е
издадено през 2003г. за „реконструкция на съществуваща жилищна сграда и нова
двуетажна пристройка към нея“, към който момент Р.В. е бил собственик на 3/4
идеални части от поземления имот, в който е построена. Сградата – новата
двуетажна пристройка - е изградена въз основа на разрешение за строеж, издадено
на името на Р.В. към момент, в който същият се е легитимирал като собственик на
3/4 идеални части от поземления имот, съответно е издаден акт обр. 14 от 10.05.2008г.
Така според решението на ВАС към момента, в който Р.В. е бил още собственик на
идеални части от поземления имот, съответно към този момент новопостроената
сграда е придобила статут на обект на правото, включително на кадастъра. В тази
връзка съставът на ВАС се е позовал на чл.23 ал.1 т.2 от ЗКИР и § 1 т.2 от ДР
на ЗКИР. Направен е извод, с който с оглед задължителността на указанията на
ВАС, настоящия съд следва да се съобрази а именно, че в случая е налице
завършен груб строеж, удостоверен с издаден акт обр. 14, за приемане на
конструкцията от 10.05.2008г., т.е. налице е годен обект на собственост към
момент, в който Р.В. е и собственик на идеални части от поземления имот и то
обект, извършен със съответни строителни книжа.
Що се отнася до цитираната от процесуалния представител на
заинтересованата страна практика на ВКС, по отношение на чл.92 ЗС, според която
собственикът на земята е собственик и на постройките и насажденията върху нея,
освен ако е установено друго, следва да се съобрази, че И.В. не противопоставя
конкуриращи се титули за собственост на новоизградената сграда. В този смисъл е
Решение №
10016 от 05.10.2021г. по адм. дело № 3497/2021г., въпреки че в настоящия казус не е наличен НА
за правото на собственост върху новоизградената сграда, но пък е налице
разрешение за строеж на същата, както и строителни книжа, като според Решение № 13116 от 22.12.2021 г. по адм. дело
№
7131/2021 г. на ВАС, наведените от И.В. възражения досежно пороци на
разрешението за строеж, въз основа на което е изградена сградата, са неотносими
в това производство. Пак според ВАС, предвид липсата на изразена воля за
прехвърляне на собствеността на тази новоизградена сграда на И.В. с нотариалния
акт от 2009г., е неправилен извода на съда при първото разглеждане и на
административния орган за това, че Р.В. не се легитимира като лице с права на
собственост върху новоизградената сграда, оправомощено по чл.51 ал.3 от ЗКИР да
подаде заявление за изменение на КККР досежно поисканото изменение. Указанията
на ВАС са задължителни за настоящия съд, който дължи съобразяване с тях.
По отношение на извода на административния орган
досежно липсата на предпоставки да се приеме наличието на самостоятелен обект,
който може да бъде нанесен като такъв досежно пристроената двуетажна постройка
(сграда), съдът счита, следното:
Съгласно чл.23 от ЗКИР недвижим
имот - обект на кадастъра е: поземлен имот; сграда, включително изградена в
груб строеж, както и съоръжение на техническата инфраструктура, в което има самостоятелен обект; самостоятелен обект в сграда или в съоръжение на
техническата инфраструктура.
Предмет на процесното искане за изменение на ККР
е промяна на контура на нанесена в КК сграда идентификатор № 47295.124.276.2, обхващаща една сграда и пристройка към нея, с
обособяване и нанасяне в кадастралната карта на две отделни сгради.
Съгласно легалната дефиниция дадена в § 1, т.1 от ДР на ЗКИР
"самостоятелен обект в сграда или в
съоръжение на техническата инфраструктура" е обособена част от сградата
или съоръжението, която е обект на собственост и има самостоятелно функционално
предназначение.
Съгласно § 5, т.30 от ЗУТ,
"жилище" е съвкупност от помещения, покрити и/или открити
пространства, обединени функционално и пространствено в едно цяло за
задоволяване на жилищни нужди, а според § 5, т.39 от ЗУТ "обект" е самостоятелен строеж или реална част от строеж с
определено наименование, местоположение, самостоятелно функционално
предназначение и идентификатор по ЗКИР.
Видно от посочените разпоредби в събирателното понятие недвижим имот - обект на
кадастъра се включва поземлен имот, сграда, но и обект в сграда, т. е.
обособена част от сградата, която може да бъде обект на собственост и има
самостоятелно функционално значение.
Следователно за да може една сграда/постройка да
бъде отразена като отделен обект в КККР, тя трябва да има определено
наименование, местоположение и самостоятелно функционално предназначение, както
и да отговаря на специфичните изисквания, така, че самостоятелно да бъде обект на собственост.
Според изготвеното по
делото заключение, двата обекта/жилища/ в кадастрален обект с ИД №47295.12.2476.2 представлява
една сграда, тъй като за обектите в него има функционални връзки (изба под
старата сграда достъпна от гаража към жилището в пристройката) и общо външно
стълбище, представляващо вход за жилището в пристройката и допълнителен вход
към двора за жилището в старата сграда, които не определят разполагането на
самостоятелните обекти поотделно във всяка една от сградите. Пак според
експерта е налице връзка между съществуващата сграда и пристройката.
Следва да се има предвид и извода на вещото лице, че не са налице две
отделни сгради, тъй като съгласно проекта има предвиден общ външен достъп за
двете жилища към улицата - стълбище и общо входно предверие за жилището в
пристройката и за жилището в съществуващата сграда и общо стълбище за достъп на
двете жилища към двора.
С оглед изложеното и доколкото по делото се
установи, че обектите, за които се иска изменение на КККР нямат самостоятелно
функционално предназначение, следователно пристроената двуетажна постройка
/сграда/ не е самостоятелен обект по смисъла на ЗКИР. Въпреки несъгласието на
настоящия съд с изводите на ответния орган, че жалбоподателят Р.И. не се
легитимира като лице с права на собственост върху новоизградената сграда,
оправомощено по чл.51 ал.3 ЗКИР да подаде заявление за изменение на КККР
досежно поисканото изменение, то отказът на ответния орган, като краен резултат
е правилен и законосъобразен, а жалбата
срещу него се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на спора и предвид своевременно направените
искания, на основание чл.143, ал.3 и ал.4 от АПК на ответника и на
заинтересованата страна се дължат направените по делото разноски. За ответника
такива се констатираха в размер на 900 лева - заплатен адвокатски хонорар по
договор за защита и съдействие по настоящото дело (лист 9 гръб), за реалното
изплащане на който е представено платежно нареждане (лист 10 по делото).
Направените от заинтересованото лице разноски са за адвокатски възнаграждения,
както следва: 1000 лв. по настоящото дело (съгласно договор за правна защита и
съдействие на лист 51 по делото), 900 лв. пред ВАС (договор за правна защита и
съдействие на лист 35 по делото на ВАС) и 600 лв. при първото гледане на делото
(съгласно договор за правна защита и съдействие на лист 97 по адм.д. № 3298/2020г. по описа на ПАС) или
всичко общо 2500 лева.
Водим от горното, Съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р.И.В., ЕГН ********** със адрес: ***
срещу Отказ за извършване на услуга в кадастралната карта и кадастралните
регистри с изх. № 24-24160 от 07.10.2020 г. на Началника на СГКК
гр. Пловдив, с който е отказано одобряване на изменение на кадастралната карта
и кадастралния регистър (КККР) на с. Марково, общ. Родопи, обл. Пловдив,
състоящо се в промяна на контура на нанесена в КК сграда идентификатор № 47295.124.276.2, обхващаща една сграда и пристройка към нея, с
обособяване и нанасяне в кадастралната карта на две отделни сгради по заявление
вх. № 348215 от 06.08.2020г.
ОСЪЖДА Р.И.В., ЕГН ********** със адрес:
*** да заплати на Агенцията по геодезия картография и кадастър, направените по
делото разноски в размер на 900 (деветстотин) лева адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Р.И.В., ЕГН ********** със адрес:
*** да заплати на И.Р.В., ЕГН **********, с адрес: ***, направените по делото
разноски в размер на 2500 (две хиляди и петстотин) лева адвокатско
възнаграждение
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна
жалба пред Върховен административен съд на Република България, в 14-дневен срок
от съобщаването на страните за неговото постановяване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /П/