Р Е Ш Е Н И Е
№ 299, 04.03.2020г., Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Окръжен
съд , шести граждански състав
на двадесет и седми
февруари две
хиляди и двадесета година
в публично
заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Надежда Дзивкова
ЧЛЕНОВЕ: Виделина Куршумова
Таня Георгиева
секретар : Елена
Димова,
при участието на
прокурор от ОП-Пловдив - В. Вълев,
като разгледа
докладваното от съдия Дзивкова
въззивно гражданско
дело Nо 220 по описа за 2020 година
и за да се
произнесе взе предвид следното :
Образувано е по въззивна
жалба на В.З.Г. против
Решение № 4655/06.12.2019г., пост. по гр.д.№ 4133/2019, ПРС, с което
жалбоподателката е лишена на осн. чл. 132, ал.1, т.1 вр. чл. 131 от СК от родителски права по отношение на детето В. В. В.,
определено е местоживеенето на детето при бащата В.Л.В., определени са мерки на
лични отношения с майката, присъдена е издръжка дължима от майката, като са присъдени и разноски.
Жалбоподателят В.Г. е останала
недоволна от постановеното решение и го обжалва изцяло. Развива съображения за
неправилност и незаконосъобразност на
решението.Счита, че тази най-тежка мярка на лишаване от родителски права може
да бъде прилагана при извънредност и изключителност
на случая, когато тежко са засегнати или застрашени интересите , живота и здравето
на детето. Твърди случаят да не е такъв, а да е налице единствено лошо социално
и емоционално положение на майката, което да е дало отражение и на отношенията
й с детето. Твърди, че от доказателствата по делото не се установява майката да
има поведение спрямо детето, което да го поставя в опасност. Поддържа, че
наличието на насинявания и охлузвания по тялото на детето са се получили от
случайни падания, като следва да се отчете и че самото дете е момче, което е
палаво и игриво. Развива и доводи, че в случая не е налице хипотеза на недаване
на издръжка и неполагане на необходимата грижа от родителя. Поддържа и че от социалния доклад по
отношение на майката се установява изградената емоционална връзка между нея и
детето, както и факта, че е осигурила нормална среда и условия за живот. Оспорва констатациите в СПсЕ
относно личностното й разстройство, като счита че подобни заболявания могат да
бъдат установени по надлежен ред само с документи от лечебно заведение. Моли съда да отмени решението и да постанови
ново, с което отхвърли предявения иск. Счита и че не следва да бъде осъждана за
разноски, т.к. е освободена от заплащане на такива.
Въззиваемата страна В.Л.В. оспорва
подадената въззивна жалба като поддържа правилност и законосъобразност на
постановеното решение. Развива
съображения, че съдът правилно е преценил поведението на майката. Моли за
потвърждаване на решението.
Контролиращата страна ОП-Пловдив
взима становище за неоснователност на жалбата.
Жалбата е подадена в срока
по чл.259, ал.1 от ГПК, изхожда от легитимирано лице – ответник, чийто е осъден
с постановено атакуваното съдебно решение за заплащане на посочените в
решението суми, откъм съдържание е редовна, поради което и се явява допустима.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в съвкупност, намери за установено следното :
Обжалва се решение, с което
е уважен иск на В.В.
за лишаване на другия родител – В.Г. от родителски права над детето В., като е
определено и местоживеене на детето при бащата, режимът на лични контакти с майката,
както и дължимата издръжка от последната. За да постанови решението си съдът е
приел, че поведението на майката представлява опасност за личността, здравето и възпитанието на детето, преценил е и че с оглед нанесените травми на детето, това представлява
особено тежък случай. Обсъдил е нанесеното увреждане на здравето на детето,
както и липсата на емоционална връзка между ответницата и детето. Преценил е и
личностните проблеми на самата ответница, невъзможността й да се справя сама със
стресови житейски и битови ситуации, при което е достигнал до извод, че този
родител не е способен да изпълнява родителските си задължения. Поради това е
достигнал до извод, че родителските права на този родител следва да се отнемат.
В същото врече е подложил на анализ поведението и отношението към детето на
другия родител и е достигнал до извод, че същият е пригоден, справя се добре с
родителските си задължения и е в състояние да осигури нормален и спокоен живот
за детето си.
От фактическа страна е
безспорно, че детето В. В. В., р. 2014г., има за свои родители В.Г. и В. Л. В..
Безспорно е, че родителите не живеят заедно, а детето е живяло при майка си до 08.03.2019г.
като след тази дата се отглежда от бащата
Представен е лист за преглед в Спешно отделение от 08.03.2019г., от
който се установява, че детето В. е заведено на преглед от бащата , като е
подадена информация за нанесен побой от майката. Видно от СМУ №212/11.03.2019г.,
изд. от д-р Б., Съдебна медицина при УМБАЛ „ Св. Георги“, по тялото на детето В.
са констатирали следните травматични увреждания – кръвонасядане
в областта на дясната част на лицето, на бузата, с размери 2*2 см.,
а по лявото слепоочие – 1*1см., по гръдния кош по лявата ребрена дъга – две кръвонасядания с размери 2*2см., по задната повърхност на
дясната предмишница – три кръвонасядания
с размери 1*1см. Според заключението
описаните травматични увреждания съответстват по начин на възникване на
описанието на бащата на детето - нанесен
побой от майката на 08.03.2019г.
По делото са изискани
социални доклади за майката, детето и бащата. ДПС-Хисаря е изпратила доклад за
майката, която живее в района на тази дирекция. Констатира, че детето не живее
в района на дирекцията. Посочва, че майката В. и детето й Т. живеят в
наследствена къща , от която ползват две стаи с коридор и пристройка. Имат
баня, тоалетна и кухня. Има базови електроуреди и мебели. Стаите са обзаведени
с най-необходимото, елекрифицирани са и в същата има
течаща вода. Хигиената, обаче, била занижена. Детето В. до м.03.2019г. е
посещавало детска градина в гр. Хисаря. По сведения на майката, тя има
изградена връзка с детето си. Според социалния работник детето Т. / което живее
при майката/ има изградена връзка със своите братя – В. и Н., като се чува с
тях и периодично се срещат.
Социалният доклад от
ДПС-Пловдив е касателно проучването за детето В. и
неговия баща. Социалния работник установява, че детето отказва да се върне да
живее при майка си, страхува се от нея, защото го бие. В момента грижите за
детето се полагат от бащата. Осигурени са добри битови условия, като жилището е
новообзаведено с всичко необходимо, има обособена детска стая, като се поддържа
много добра хигиена. Подсигурени са и подходящи за възрастта на детето играчки.
Социалният работник установява добра емоционална привързаност между бащата и
детето. Твърди, че в разговор детето му показвало къде го е ритала майка
му. И двете експертизи поддържат, че не
е в интерес на детето да прекъсне връзката с майка си, а напротив – да изгради
стабилна емоционална връзка и с двамата си родители.
По делото са събирани гласни доказателства –
разпитвани са свидетелите Т. В., дъщеря на В. Л. В., Д. Ф.
Т. В. твърди, че баща й
имал уговорка с майката на детето В. да го взима, когато е свободен от работа и
затова на 08.03.2019г. заедно с баща й отишли да го вземат от Хисаря. Отишли в
квартирата на баща й в Хисаря и там установили, че детето има голям хематом на
лицето. Детето започнало да плаче и разказало, че майка му го е била, както и
че това се е случвало много пъти. Веднага отишли в РПУ Хисар, от където ги
пратили първо в съдебна медицина в Пловдив.
По пътя за Пловдив на детето му прилошавало, повръщало му се и се
налагало да спират на няколко пъти. Било прегледано в болница, а в първия
работен ден след това било прегледано и
в съдебна медицина. За около месец детето се чувствало зле. От този момент за
него се грижил единствено баща му, като получавал помощ както от свидетелката,
така и от своята майка, т.е. от бабата на детето. В началото В. се напикавал през нощта и бил
постоянно гладен. Сега нещата са се нормализирали.
Свидетелката Ф. твърди, че
е съсед на В.. Твърди да е виждала В. на
07 и на 08.03.2019г., но не е видяла белези по него. Твърди отношенията между
майката и детето да са нормални. Не е виждала да го бие.
Изготвени и приети по
делото са и комплексни съдебно-психиатрична и психологична експертизи за детето
и родителите му, които съдът кредитира като обективни, задълбочени и компетентни.
Експертизата по отношение на майката заключава , че липсва емоционална връзка
между майката В. и детето В.. Според
експертизата В. не покрива критериите за наличен родителски капацитет и
отношение, които да обусловят грижа за правилното физическо и психическо
израстване и оформяне на детето. Лекарите са на мнение, че при майката е налице
личностно разстройство с афективно-параноиден облик с
данни за алкохолна злоупотреба. При
майката липсват ефективни модели за справяне със стресови житейски ситуации. Изводът
на специалистите е, че Г. не може да се справи с ролята на родител за
изграждане на социализирано, образовано и интегрирано дете.
По отношение на бащата
експертизата установява, че има
изградено родителски отношения с детето , налице е родителски капацитет и
отношение, което да доведе до полагане на нужната грижа за правилното физическо
и психическо израстване и оформяне на детето като личност.
За
детето експертизата установява, че е по-привързано към баща си отколкото към
майка си, като детето представя последната като отрицателен образ. Разказва, че
го биела, като експертите не установяват тези твърдения да са манипулирани. Не
се установява детето да изпитва страх, а по-скоро негативно отношение към
майката.
За имущественото състояние
на майката се установява от представените трудови договори и удостоверение от
община Хисар, че същата работи по програма за временна заетост, като в периода
м.05.2018-м.02.2019г. е реализирала възнаграждение около 370лв. Същата има още
две непълнолетни деца с други бащи.
За имущественото състояние
на бащата е представена справка от НАП, от която е видно, че работи по трудов
договор с П. Р. ООД от 2017г. и има
осигурителен доход над 1000лв.
Представено е копие от
полицейско разпореждане до В. Л. В. от 2013г., в което е предупреден да не
упражнява насилие над малолетния Н. Г..
При така установената
фактическа обстановка съдът намира, че искът за лишаване на ответницата от
родителски права е основателен. СК предвижда в чл.132 възможност за отнемане на
родителски права като крайна мярка за защита на децата в отношенията с
родителите им. Хипотезите , в които може да се приложи тази мярка са две : по
т.1 – в особено тежки случаи , в които поведението на родителя представлява опасност
за личността, здравето, възпитанието или имуществото на детето ; по т.2 - когато
без основателна причина родителят трайно
не полага грижи за детето и не му дава издръжка. Такива мерки могат да бъдат взети
и когато поради продължителна физическа или душевна болест или други обективни причини
родителят не е в състояние да упражнява родителските си права. За да бъде квалифициран
случаят като "особено тежък" по смисъла на чл. 132, във връзка с чл.
131 СК, то следва да е налице особено голяма опасност за детето, то да не би
могло да бъде защитено чрез някоя от по-леките мерки, предвидени в закона.
Целта е опазване интересите на детето, неговите живот, здраве, имущество,
възможност за нормално развитие и адаптация в обществото. За прилагане на тази
мярка не се изследва вина на родителя, т.к. целта не е налагане на наказание за
негово поведение. В някои случаи както вече бе казано лишаването от родителски
права може да се приложи и при болестно състояние на родителя, за което
очевидно не може да се търси вина. Критерии е високата степен на опасност за
интересите на детето, а поведението на родителя е предмет на преценка
единствено като източник на тази опасност, без
да се търси вина изобщо или някаква нейна проявна
форма.
В случая безспорно се
установява от медицинските документи по делото, които кореспондират с
показанията на свидетелката Т. В., че върху детето е било упражнено физическо
насилие. Предвид установените телесни увреди може да се направи извод, че
детето В. е било удряно със значителен интензитет
по различни части от тялото. Показанията на свид. В.
установяват, че извършител на тези насилствени по отношение на детето действия
е неговата майка. Вярно е, че тази свидетелка е близка родственица с ищеца, но
тези й твърдения се потвърждават от приетата по делото СМЕ. В същата, при
обсъждане на детето, е констатирано, че то разказва че е било бито от майка си,
като няма индикации тези твърдения да са манипулирани от трето лице, т.е. да са
резултат от външни внушения. Ето защо съдът кредитира показанията на
свидетелката В. като подкрепени с други
доказателства по делото. Обстоятелството, че показанията на другата свидетелка Ф.
са в насока, че тя не е виждала синини по детето или други видими белези на
побой, не може да удостовери, че такъв не е нанасян на детето от майката. Нещо
повече, в обследването от СМЕ е констатирано, че детето говори не за единичен
епизод на насилие, а че такова поведение на майката изобщо. Ето защо съдът, кредитирайки медицинската
документация, СМЕ и свидетелските показания на В., приема, че майката има
опасно за здравето на детето поведение. Вярно е, че нанесените побои не са
застрашили живота на детето, но при данни за системно поведение, следва да се
предприемат мерки за съхранение на здравето на детето, дори и в известна степен
тези мерки да се явяват превантивни. Отделно от това, е необходимо да се
отчетат и данните за това, че детето е неглижирано от
майката по отношение на грижи на битово ниво и за осигуряване на съществуването
му. Според социалния доклад, а и от СМЕ се установява, че хигиената в дома на
майката била силно занижена. В показанията си свид. В.
установява, че В. бил постоянно гладен в
първите дни след като баща му го взел за живее при себе си. Установява се, че майката не е осигурявала
нормални условия за живот на детето -
било е недохранено и с недобра хигиена. СМЕ установява , че майката няма
родителски капацитет да отглежда и възпитава детето, като има поведение
отклоняващо се от нормалното - има личностно
разстройство с афективно-параноиден облик с данни за алкохолна
злоупотреба. При това положение, цялостното отношение на майката към детето е
опасно за неговото здраве и развитие. Обективната липса на родителски капацитет
е породило опасното й поведение спрямо здравето на детето. Без правно значение
са причините, довели до това поведение на майката, т.к. както вече бе
отбелязано целта е съхранение интересите на детето, а не коригиране поведението
на родителя.
Предвид изложеното, съдът
намира, че по делото се доказват основанията по чл.132, ал.1, т.1 от СК –
особено тежък случай, в който поведението на майката представлява опасност за
здравето и възпитанието на детето. Майката В. Г. следва да бъде лишена от
родителските права над детето В..
В същата насока е и
постановеното от първоинстанционния съд решение, поради което като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено.
При постановяване на
лишаване от родителски права следва да се определи режим на лични контакти
между лишения родител и детето, с оглед съхраняване на връзката помежду им. В
случая първоинстанционния съд е
определил ограничен режим на лични контакти – всяка първа и трета неделя от
месеца за времето от 12,00ч. до 17,00ч. с присъствието на бащата. Тази режим е
адекватен и защитава интересите на детето, поради което и следва да бъде
потвърден.
При лишаване от родителски
права следва да се определи и размера на дължимата от родителя издръжка за
детето. Видно от представените по делото доказателства, майката има жилище,
работи по договор за временна заетост, като липсват данни за
неработоспособност. Детето е на 5г., без данни за специфични нужди от издръжка.
Съгл. чл.143 от СК родителите дължат безусловно издръжка на своите ненавършили
пълнолетие деца, а размерът на издръжка се определя съобразно нуждите на детето
и възможностите на родителите да я осигуряват. При това положение, съдът
намира, че месечната издръжка следва да бъде определена на 150лв., което е
около минималния размер, т.к. това е необходимия и възможен да се дава такъв от
родителя.
Първоинстанционното
решение е постановено при установена идентична фактическа обстановка и при
същите правни изводи, поради което и следва да бъде потвърдено.
Разноски
На осн.
чл.78 от ГПК жалбоподателката ще следва да бъде осъдена да заплати на
въззиваемата страна сторените в производството разноски в размер на 250лв., за
заплатено адвокатско възнаграждение.
Във въззивната жалба се
прави оплакване, че съдът не следва да я задължава за разноски, след като я е
освободил от заплащане на такива. Следва да се посочи изрично, че
освобождаването от заплащането и такси и разноски от съда касае единствено
дължимите такси и разноски по движението на делото, но не и от задължението по
чл.78 от ГПК , в случай че изхода на делото е неблагоприятен за тази страна да
заплати сторените от ответната страна разноски. Това е така, т.к. задължението
по чл.78 от ГПК е основано на принципа на репариране на вреди от деликта – страната, която неоснователно е поддържала правен
спор и е нанесла вреди на ответната стана / разноските по водене на делото/, да
я обезщети за същите.
На осн. чл.
136 от СК препис от решението следва да се изпрати служебно на общината по постоянния
адрес на родителя за вписване на лишаването от родителски права, както и на дирекция
"Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето.
С оглед на изложеното съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
4655/06.12.2019г., пост. по гр.д.№ 4133/2019, ПРС.
ОСЪЖДА В.З.Г., ЕГН **********,***
да заплати на В.Л.В. , ЕГН **********,***, сумата от 250лв., разноски във въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ :