РЕШЕНИЕ
№ 1240
гр. Варна, 24.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ТО, в публично заседание на
четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Галина Чавдарова
Членове:Ралица Ц. Райкова
Ралица Каменова
при участието на секретаря Мая Т. И.
като разгледа докладваното от Галина Чавдарова Въззивно гражданско дело
№ 20253100502036 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по постъпила въззивна
жалба, подадена от ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, р-н Красно село, ул."Ястребец"
№23 Б, срещу решение №790/06.03.25г., постановено по гр.д.№1471/24г. на
ВРС, с което са отхвърлени предявените от ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ ЕАД
срещу С. М. Т. от гр.София искове с правно основание чл.415 вр. с чл.422 ГПК
за признаване за установено, че С. М. Т. дължи на ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ ЕАД паричните вземания, за които е издадена заповед
№5275/05.09.2023г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
по ч.гр.дело №11386/23г. на ВРС, а именно: сумата от 1533,40лв.,
представляваща дължима главница за доставена, но неизплатена топлинна
енергия за периода от 05.2019г. до 04.2022г. за топлоснабден имот, находящ се
в ******, инсталация **********/аб.№******; сумата от 176,39лв.,
представляваща лихва за забава за периода от 15.09.2020г. до
28.06.2023г.,ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване
на заявлението в съда -07.07.2023г. до окончателното изплащане на
задължението; сумата от 28,98лв., представляваща дължима главница за
дялово разпределение за периода от 06.2020г. до 04.2022г. и сумата от 5,80
лв., представляваща лихва за забава за периода от 15.08.2020г. до 28.06.2023г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на
заявлението в съда-07.07.2023г. до окончателното изплащане на задължението.
В жалбата въззивникът е навел оплаквания за неправилност на
решението и постановяването му в противоречие с материалния закон. Счита,
1
че съдът не е съобразил чл.153, ал.1 от ЗЕ, по силата на който лицето било
клиент на топлинна енергия и за него важат разпоредбите на действащото
законодателство. Излага, че от събраните по делото доказателства се
установява, че ответникът е придобил процесния имот, като в случай, че
последният е отчужден доказ.тежест да докаже това била на ответника.
Намира за доказано наличието на валидно облиг.отношение. Моли да бъде
отменено решението, като бъде уважен иска.
В срока за отговор на депозираната въззивна жалба от възз.страна
С. М. Т. от гр.София, е постъпил отговор, с който счита жалбата за
неоснователна и моли обжалваното решение да бъде потвърдено.
За да се произнесе по спора Варненски Окръжен съд съобрази
следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявен от
ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ ЕАД, ЕИК *********, срещу С. М. Т. от
гр.София иск с правно основание чл.415 във вр. с чл.422 ГПК за приемане за
установено, че С. М. Т. дължи на ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ ЕАД както
следва: сумата от 1533,40лв., представляваща незаплатената топлинна енергия
за недвижим имот, находящ се в *********, за периода м.05.2019г. до
м.04.2022г.; сумата от 176,39лв., представляваща законна лихва за забава
върху главницата от 1533,40лв. за периода от 15.06.2020г. до 28.06.2023г.;
сумата от 28,98лв., представляваща сума за услуга за дялово разпределение за
периода м.06.2020г. до м.04.2022г. и сумата от 5.80лв., представляваща
мораторна лихва върху главницата от 28,98лв. за периода от 15.08.2020г. до
28.06.2023г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
заявлението – 07.07.23г. до окончателното изплащане на сумите, за които
вземания е издадена заповед №5275/05.09.2023год. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№11386/2023год. на РС-Варна.
В исковата молба твърди, че ответникът е собственик на следния
имот – апартамент №10, находящ се в ******, и клиент на топлинна енергия за
битови нужди по см. на чл.153, ал.1 от ЗЕ. Излага, че съгл. чл.150 , ал.1 от ЗЕ
продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни Общи условия, като спрямо ответника били влезли в сила
ОУ на ищеца, одобрени с Решение на ДКЕВР. Излага, че съгласно чл.33 от ОУ
ответникът бил длъжен да заплаща дължимите суми в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят, като при неизпълнение в срок
топлопреносното предприятие начислява обезщетение за забава в размер на
законната лихва. Твърди, че на осн. чл.139 от ЗЕ разпределението на
топлинна енергия се извършва по система за дялово разпределение, като
сумите за топлинна енергия са начислявани по прогнозни месечни вноски, а
след края на отчетния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата,
извършваща дялово разпределение ТЕХЕМ СЪРВИСИС ЕООД на база реален
отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на
Наредба №16-334/06.04.07г. Твърди, че ответникът е използвал доставяната
топл.енергия с абонатен №****** и не е погасил задълженията си.
В отговор на исковата молба С. М. Т. оспорва предявения иск по
основание и размер. Не оспорва факта на придобиване на собствеността върху
процесния апартамент, както и не оспорва размера на начислената топлинна
енергия след отразяване на изравнителни сметки и нейното счетоводно
отразяване. Навежда довода, че не е задължено лице, тъй като владението на
имота било предоставено на трето лице за безвъзмездно ползване по договор
2
за заем за послужване. Оспорва качеството си на потребител, като оспорва
представените доказателства да установяват наличието на ликвидно и
изискуемо вземане. Прави възражение за изтекла погас.давност.
Третото лице – помагач на страната на ищеца ТЕХЕМ
СЪРВИСИС ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр. София, не взема
становище по спора.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства и като съобрази предметните предели на въззивното
производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.2 от ГПК, от
надлежно легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
В обхвата на служебната проверка по чл.269 ГПК, съставът на
въззивния съд намира, че решението на ВРС е валидно като постановено от
надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна
власт и компетентност, съдържащо реквизитите по чл.236 ГПК, както и
допустимо.
По делото няма спор, че ответникът е собственик на недвижим
имот, находящ се в *********, придобит чрез договор за покупко-продажба,
обективиран в нотар.акт от 23.06.16г. на Н-с Н., рег.№609. Безспорно от
представените доказателства се установява, че имотът е топлоснабден.
Съгласно чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция
или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и
са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните
тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по
реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Съгласно чл.150 ЗЕ
продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти
на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни
общи условия, предложени от топлопреносното предприятие.
Съгласно §1, т.2а от ДР на ЗЕ "Битов клиент" е клиент, който купува
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за
собствени битови нужди. От изложеното следва, че по силата на закона между
битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква
правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни
общи условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. С
оглед изложеното се налага извод за съществуването на облигационно
правоотношение между страните през исковия период. Изрично в ОУ,
приложени по делото, в чл.64, ал.1 е предвидено, че клиент може да бъде и
ползвател на имота, при условие, че собственикът е представил писмено
съгласие в нотариално заверена форма. По делото обаче не са ангажирани
доказателства, от които да се установява, че в исковия период в полза на друго
лице е било учредено вещно право на ползване. Макар и от показанията на
3
разпитания по делото св.К. да е видно обитаването на апартамента от трето
лице, то липсват доказателства да е налице изпълнение на задължението по
чл.64, ал.1 от ОУ. С оглед на това съдът приема, че именно ответникът има
качеството на клиент на дружеството ищец и носи отговорност за доставената
топлинна енергия.
Съгласно чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Според чл.142, ал.2 ЗЕ топлинната енергия за отопление на
сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите, а чл.145, ал.1 ЗЕ предвижда
топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост,
при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери да се
определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
От изготвеното по делото заключение на вещото лице по съдебно-
техническата експертиза се установява, че на абоната е начислявана само
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, тъй като в имота няма
монтирани отоплителни тела. Установява се още, че топлинният счетоводител
правилно е използвал Методиката за дялово разпределение при определяне на
количеството топлина за загряване, но неправилно е изчислена топлината,
отдавана от сградната инсталация за отоплителните сезони 01.05.20г.-
30.04.21г. и 01.05.21г.-30.04.22г. Вещото лице изчислява, че сумата за
заплащане на топлината за загряване на битова гореща вода за процесния
период е 879,92лв без ДДС, а сумата за заплащане на топлината, отдадена от
сградната инсталация, е 258,10лв без ДДС, или общо стойността на
топл.енергия възлиза на 1138,02лв без ДДС, като разликата с извършеното от
топлинния счетоводител отчитане възлиза на сумата от 196,12лв без ДДС,
формирана за периода м.05.20г.-м.04.22г. /94,16лв без ДДС за периода
м.05.20г.-м.04.21г. и 101,97лв без ДДС за периода м.05.21г.-м.04.22г./.
По делото е събрана и съдебно-счетоводна експертиза, от която се
установи, че размерът на дължимите суми за топлинна енергия възлиза на
1533,41лв, в т.ч. 93,01лв с ДДС за периода 01.06.19г.-30.04.20г., 217,74лв с
ДДС за периода 01.05.20г.-30.04.21г. и 1222,66лв с ДДС за периода 01.05.21г.-
30.04.22г.
От ответника по делото е наведено възражение за изтекла
погас.давност. В тази връзка съдът съобразява, че съгласно чл.33, ал.1 от ОУ
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Доколкото вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и
водоснабдителни дружества, както и на доставчици на комуникационни
услуги, са периодични плащания по смисъла на чл.111, б.в ЗЗД, то за тях се
прилага тригодишната давност / в този смисъл е ТР №3/18.05.12г. по т.д.
№3/11г. на ОСГТК на ВКС/. В разглеждания случай заявлението за издаване
на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК е депозирано на 07.07.23г., поради
което и погасени по давност се явяват вземанията, чиято изискуемост е
настъпила преди 07.07.20г. Следователно погасени по давност се явяват
вземанията за периода м.05.19г.-м.04.20г. възлизащи на сумата от 93,01лв с
ДДС и върху тях не се дължи мораторна лихва по аргумент от чл.119 ЗЗД.
Относно претендираните вземания за периода 01.05.20г.-30.04.21г.
и 01.05.21г.-30.04.22г. съдът намира, че същите се явяват основателни до
4
размера от 104,75лв с ДДС за периода 01.05.20г.-30.04.21г. и 1100,30лв с ДДС
за периода 01.05.21г.-30.04.22г., или общо 1205,05лв, с оглед установената от
вещото лице по СТЕ разлика в отчитането, която подлежи на приспадане от
размера, установен от ССЕ.
Относно претенцията за мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия съдът намира следното: Съгласно чл.33, ал.2 ОУ, клиентите
са длъжни да заплащат стойността на фактурата за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнася. Обезщетението за забава, съгласно чл.33, ал.4 ОУ,
се начислява при неплащане на задължението по фактурата в определения
срок. След като задължението за плащане на сумата за топлинна енергия е с
определен падеж, то вземането за мораторна лихва възниква на
основание чл.84, ал.1 ЗЗД с изтичане на крайния срок за плащане, без да е
необходима покана. Изчислена с помощта на лихвен калкулатор дължимата
лихва за забава върху непогасените по давност вземания за периода от
15.09.2021г. до 28.06.2023г. върху общата главница от 1205,05лв възлиза на
115,20лв.
Що се касае до претенцията за дължима главница за дялово
разпределение, то съдът съобрази, че съгласно чл.36, ал.2 от ОУ е предвидено,
че редът и начинът на заплащане на услугата се определя от продавача,
съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово разпределение, и се
обявява по подходящ начин на клиентите. По делото обаче ищецът не е
ангажирал доказателства за начина на определяне на стойността на
дължимите годишни такси за извършваната услуга за дялово разпределение,
поради което и тази претенция като недоказана следва да бъде отхвърлена.
Неоснователността на главната претенция обуславя и неоснователност на
претенцията за мораторна лихва върху сумата за дялово разпределение.
В заключение, предявеният иск за главница за неизплатена
топлинна енергия се явява основателен за сумата от 1205,05лв и за периода
01.05.20г.-30.04.22г., като основателен се явява и искът за мораторна лихва
върху главницата от 1205,05лв за периода от 15.09.2021г. до 28.06.2023г. в
размер на 115,20лв. Следва да се присъди и законната лихва върху главницата,
считано от подаване на заявлението в съда-07.07.2023г. до окончателното
изплащане на задължението. Решението на ВРС като неправилно следва да се
отмени в тези части.
В останалата част - за сумата от 93,01лв за периода м.05.19г.-
м.04.20г. като погасен по давност и за горницата над 1298,06лв до 1533,40лв
като неоснователен искът за главница подлежи на отхвърляне. Неоснователен
се явява и искът за мораторна лихва за горницата над 115,20лв до пълния
предявен размер от 176,39лв и за периода от 15.09.2020г. до 14.09.2021г.вкл,
като решението на ВРС в тази част следва да се потвърди.
С оглед разясненията, дадени в т.12 на Тълкувателно решение № 4
от 18.06.2014г. по тълк.д.№4/2013г. на ОСГТК на ВКС, отговорността за
разноските по издаване на заповедта за изпълнение следва да се разпредели от
съда в исковото производство, или с решението си по установ.иск съдът дължи
произнасяне по дължимостта на разноските за заповедното производство. С
оглед на това, предвид установения размер на вземанията в настоящото
производство, съдът намира, че дължимите в заповедното производство
разноски на ищеца са в размер на 64,24лева– д.т. и ю.к.възнаграждение, за
която сума е издадена заповед за изпълнение.
5
В съответствие с този изход на спора обжалваното решение следва
да се ревизира и по отношение на присъдените на страните разноски.
Съобразно уважената част от предявения иск дължимите на ищеца разноски
по съразмерност за първата инстанция са в размер на 823,33лв. Във връзка с
отправено възражение за прекомерност съдът съобрази, че с оглед на даденото
с Решение на СЕС от 25.01.24г. по дело С-438/22 разрешение, което съобразно
чл.633 ГПК е задължително за всички съдилища, той не е императивно
обвързан в преценката си за размера на подлежащите на възстановяване
разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен
спорът, вкл. и в хипотезата на чл.38 ЗАдв, с фиксираните в Наредба
№1/09.07.04г. размери на адв.възнаграждения, и може да определи
възнаграждение и в по-нисък размер. Съгласно преобладаващата съдебна
практика нормите от наредбата могат да служат единствено като ориентир
при служебното определяне на възнаграждения, като преценката на съда се
формира с оглед вида на спора, материалния интерес, вида и количеството на
извършената работа и преди всичко–фактическата и правна сложност на
делото. Съгласно приложения договор за правна защита и съдействие е
отразено заплащане на адв.възнаграждение в размер на 500лв в брой. В
конкретния случай отчитайки фактическата и правна сложност на спора,
обема и съдържанието на предоставената от адвоката правна защита, съдът
намира договореният размер на възнаграждение за справедлив и обоснован,
поради което и липсват основания за намалението му. Така дължимите на
ответника разноски съразмерно с отхвърлената част за първа инстанция
възлизат на 121,61лв.
С оглед изхода от спора пред въззивния съд и направеното искане
разноски за въззивното производство разноски се следват на двете страни.
Доколкото въззивникът е защитаван от юрисконсулт, то следващото се
възнаграждение на осн. чл.78, ал.8 ГПК за настоящата инстанция се определя
на осн. чл.25а от НЗПП в размер на 100лв. Ето защо на въззивника следва да
се присъдят разноски в размер на 155,65лв-д.т. и ю.к. възнаграждение, на осн.
чл.78, ал.1 ГПК. С оглед релевирано възражение за прекомерност на
адв.възнаграждение пред настоящата инстанция и като съобразява
гореизложеното, съдът, отчитайки фактическата и правна сложност на спора,
обема и съдържанието на предоставената от адвоката правна защита, липсата
на събрани доказателства пред настоящата инстанция, съдът намира за
справедливо и обосновано възнаграждение на проц.представител за въззивна
инстанция в размер на сумата от 400лв. Предвид това разноските за
въззивното производство, които по съразмерност се следват за въззиваемата
страна са 97,29лв-адв.възнаграждение на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №790/06.03.25г., постановено по гр.д.
№1471/24г. на ВРС, в частта, с която са отхвърлени предявените от
ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, р-н Красно село, ул."Ястребец" №23 Б, срещу С. М. Т.,
ЕГН **********, с адрес ******, искове с правно основание чл.415 вр. с
чл.422 ГПК за признаване за установено, че С. М. Т. дължи на
ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ ЕАД паричните вземания, за които е издадена
6
заповед №5275/05.09.2023г. за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК по ч.гр.дело №11386/23г. на ВРС, а именно: сумата от 1205,05лв.,
представляваща дължима главница за доставена, но неизплатена топлинна
енергия за периода от 01.05.20г. - м.04.22г. за топлоснабден имот, находящ се в
******, инсталация **********/аб.№******; сумата от 115,20лв.,
представляваща лихва за забава за периода от 15.09.2021г. до 28.06.2023г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на
заявлението в съда -07.07.2023г. до окончателното изплащане на
задължението, както и в частта му, в която е осъдено ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ ЕАД да заплати разноски за горницата над 121,61лв на осн. чл.78,
ал.3 ГПК, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, р-н Красно село, ул."Ястребец" №23 Б, и С. М. Т., ЕГН
**********, с адрес ******, че С. М. Т. ДЪЛЖИ на ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ ЕАД СУМАТА в размер на 1205,05лв., представляваща
незаплатената топлинна енергия за недвижим имот, находящ се в *********,
за периода 01.05.20г. - м.04.22г. и СУМАТА от 115,20лв., представляваща
законна лихва за забава върху главницата от 1205,05лв. за периода
от 15.09.2021г. до 28.06.2023г., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на заявлението – 07.07.23г. до окончателното изплащане на
сумите, за които вземания е издадена заповед №5275/05.09.2023год. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.
№11386/2023год. на РС-Варна.
ПОТВЪРЖДАВА решение №790/06.03.25г., постановено по гр.д.
№1471/24г. по описа на Варненски районен съд, в останалата му обжалвана
част.
ОСЪЖДА С. М. Т., ЕГН **********, с адрес ******, ДА
ЗАПЛАТИ на ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, р-н Красно село, ул."Ястребец"
№23 Б, СУМАТА от 64,24лева, представляваща направените в заповедното
производство разноски, за които вземания е издадена заповед
№5275/05.09.2023год. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
по ч.гр.д.№11386/2023год. на РС-Варна.
ОСЪЖДА С. М. Т., ЕГН **********, с адрес ******, ДА
ЗАПЛАТИ на ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, р-н Красно село, ул."Ястребец"
№23 Б, СУМАТА от 823,33лв, представляваща разноски за първа инстанция,
както и СУМАТА от 155,65лв, представляваща разноски за въззивното
производство, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, р-н Красно село, ул."Ястребец"
№23 Б, ДА ЗАПЛАТИ на С. М. Т., ЕГН **********, с адрес ******,
СУМАТА от 97,29лв, представляваща сторени съдебно-деловодни разноски
за въззивно производство, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на ТЕХЕМ
СЪРВИСИС ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр.София, в качеството му
на трето лице помагач на страната на ищеца ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ
ЕАД, ЕИК *********, на основание чл.220 във вр. с чл.219, ал.1 от ГПК.
7
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване съгл.
чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8