Решение по дело №514/2020 на Районен съд - Дупница

Номер на акта: 262
Дата: 6 август 2020 г. (в сила от 1 септември 2020 г.)
Съдия: Страхил Николов Гошев
Дело: 20201510200514
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 17 юни 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

06.08.2020

 

 

 

Дупница

 
 


Номер                                                  Година                                      Град

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

НО, V

 
 


Районен съд – Дупница                                                                                                        състав

30.07.

 

2020

 
 


на                                                                                                           Година

Страхил Гошев

 
В публично съдебно заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

 

 
        1.

 

 

Райна Боянова

 
         2.

 

 
Секретар:

Председателя на състава

 
Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

              АН

 

514

 

2020

 
 


                                      дело №                                     по описа за                                    година.

 

за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

С наказателно постановление (НП) № К-025897 от 09.05.2018 г., издадено от Директор на регионална дирекция за областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград към дирекция „Контрол на пазара“, при Комисията за защита на потребителите (КЗП), упълномощена със заповед № 891/12.10.2016 г. на Председателя на КЗП, на ЕТ „Т.Б. – К.“, със седалище гр. Благоевград, бул. „Димитър Солунски“, №16, ет. 1, ап. 1, с ЕИК *********, представлявано от физическото лице търговец Т.Б. са наложени две административни наказания “имуществена санкция”, както следва:

1.     На основание чл. 83, ал. 1 от ЗАНН и чл. 232, ал. 2 и по чл. 211 от Закона за туризма /ЗТ/ - „имуществена санкция“ в размер на 500,00 лева, за нарушение на чл. 117, ал. 1 от ЗТ;

2.     На основание чл. 83, ал. 1 от ЗАНН и чл. 232, ал. 2 и по чл. 206, ал. 1 от Закона за туризма /ЗТ/ - „имуществена санкция“ в размер на 1000,00 лева, за нарушение на чл. 114, т. 1 от ЗТ;

Наказателното постановление се обжалва в законовия 7-дневен срок от санкционирания субект. В подадената жалба се изтъква, че постановлението е незаконосъобразно. В подкрепа на тази теза се посочва подробно, че са допуснати редица процесуални нарушения при установяване на нарушението, съставяне на АУАН и на НП. Иска се отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно.

В съдебно заседание за жалбоподателя се явява законният му представител и редовно упълномощен процесуален представител – адв. А., който поддържа жалбата и допълва аргументите изложени в същата.

Административно наказващият орган (АНО), редовно призован се представлява от адв. Я., редовно упълномощен, който пледира за неоснователност на жалбата.

 

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено  от фактическа страна следното:

На 15.09.2017 г. в туристически обект стопанисван от жалбоподателя – хижа „Рибни езера“, общ. Рила, обл. Кюстендил по сигнал за лоши битови условия е била осъществена проверка от служителите на КЗП – свидетелите Ш. и К., придружавани от служител на РУ-Рила – св. К.. Проверката е извършена в отсъствието на законния представител на ЕТ „Т.Б.-К.“. На място в обекта присъствало само лицето Й.Ш., която указала съдействие на проверяващите. При проверката били установени параметрите на туристическия обект, който не работил за клиенти след края на туристическия сезон, но на място разполагал със заведение за хранене - туристическа столова за самообслужване, с капацитет 35 стола, с обособени две гишета. Било установено, че в обекта когато същият работи се предлагат на клиентите различни видове напитки и храни. С оглед на това проверяващите установили, че липсва ценоразпис: лист-меню за кухненската продукция и карт-меню за напитките с обявени цени и грамажи. По време на проверката на място не били предоставени никакви документи от присъствалото там лице като във връзка с това било установено, че липсва удостоверение за утвърдена категория или временно удостоверение за открита процедура по категоризация на обекта. Въз основа на това било установено, че жалбоподателят предоставя туристически услуги в некатегоризиран туристически обект. За посочените констатации по време на проверката бил съставен Констативен протокол № К-2629558/15.09.2017г., в който писмено било наредено на 28.09.2017 г., в 11:15 часа управителят  или упълномощено от него лице да се яви лично и да представи в гр. Дупница, пл. „Свобода“, 1 ет.3, ст. 57 оригинали и копия на лични документи на управителя  и документ за категория. Препис от същия е връчен на присъствалото при проверката лице Й.Ш..

На неустановена дата след проверката на посоченото в КП място се явил законният представител на жалбоподателя – Т.Б..

По-късно на 08.11.2017 г. в КЗП получили с писмо информация от собственика на хижа  „Рибни езера“  - фирма „ПРО“ ЕАД, че обектът е предоставен по наем на жалбоподателя – едноличен търговец, с посочване на имената, адреса и законния представител на същия. Към писмото приложено по АНП били представени още и копия от договори за наем и анекс.

След получаване на необходимата им информация, на 07.12.2017 г., в гр. Дупница, свидетелката Ш. в присъствието на св. К. и в отсъствие на представител на жалбоподателя съставила АУАН № К-025897 / 07.12.2017 г., подписан от нея и св. К.. АУАН е връчен по-късно  на 13.03.2018 г. на законния представител на жалбоподателя, чрез органите на МВР РУ-Рила, видно от приложената докладна записка. При връчването същият е изложил лично възражения в АУАН, че не е присъствал на проверката, тъй като не бил на хижата.

На 22.03.2018 г. до представителя на жалбоподателя ЕТ „Т.Б. – К.“ било изпратено писмо, с което същият бил известен за издадена заповед на Председателя на КЗП за налагане на ПАМ – „временно затваряне на туристически обект“, за връчването на която бил поканен да се яви в гр. Дупница, пл. „Свобода“ №1, ет. 3, ст. 57 на 27.03.2018 г.

Въз основа на съставения АУАН, е издадено месеци по-късно и обжалваното наказателно постановление (НП) № К-025897 от 09.05.2018 г., от Директор на регионална дирекция за областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград към дирекция „Контрол на пазара“, при Комисията за защита на потребителите (КЗП), упълномощена със заповед № 891/12.10.2016 г. на Председателя на КЗП, с което на ЕТ „Т.Б. – К.“, със седалище гр. Благоевград, бул. „Димитър Солунски“, №16, ет. 1, ап. 1, с ЕИК *********, представлявано от физическото лице търговец Т.Б. са наложени две административни наказания “имуществена санкция”, както следва:

1.     На основание чл. 83, ал. 1 от ЗАНН и чл. 232, ал. 2 и по чл. 211 от Закона за туризма /ЗТ/ - „имуществена санкция“ в размер на 500,00 лева, за нарушение на чл. 117, ал. 1 от ЗТ;

2.     На основание чл. 83, ал. 1 от ЗАНН и чл. 232, ал. 2 и по чл. 206, ал. 1 от Закона за туризма /ЗТ/ - „имуществена санкция“ в размер на 1000,00 лева, за нарушение на чл. 114, т. 1 от ЗТ;

НП е получено лично от управителя на 28.05.2020г. (видно от приложената по делото (л. 13) обратна разписка за доставяне на писмото, към което е било приложено).

 

Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от показанията на свидетелите Ш., К. и К., както и от събраните по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК, които съдът кредитира изцяло, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда.

Конкретно от приложените по делото заповед № 891/12.10.2016 г. и Заповед № 333 ЛС/22.04.2015 г. се установява, че лицата съставили АУАН и издали НП притежават необходимата по закон компетентност.

Съдът кредитира показанията на свидетелите Ш., К. и К., с изключение на изложеното от св. К. по отношение на обстоятелството, че проверения туристически обект е работил по време на проверката, казаното от него се опровергава напълно от показанията на другите двама свидетели. В останалата част показанията и на тримата свидетели очевидци са непротиворечиви, логични, последователни и ясни.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва да провери законността, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие (право и задължение) съдът служебно констатира, че АУАН е издаден изцяло в разрез с правилата на чл. 40, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН, тъй като същият не е бил съставен в присъствието на представител на нарушителя, а в негово отсъствие и то при положение, че нарушителят и законният му представител са били известни на органа и нарушителят е могъл да бъде намерен, но изобщо не му е била изпратена покана и поради това не се е явил при съставяне на акта.

В тази връзка изцяло основателни са направените в жалбата възражения в тази насока.  Според настоящия съдебен състав допуснатите нарушения на процесуалните правила на ЗАНН относно съставяне на АУАН са съществени и пряко рефлектират върху правото на защита на жалбоподателя, поради следното:

Основният принцип за съставяне на АУАН е регламентиран в чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, който определя, че акта се съставя в присъствието на нарушителя, респ. негов законен и упълномощен представител и свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението. Разпоредбата на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН допуска изключения от основното правило в две хипотези - актът да се състави в отсъствие на нарушителя, ако същият е известен, но не може да се намери или алтернативно, само ако след покана нарушителят не се яви. От събраните писмени и гласни доказателства е установено безспорно, че нарушителят изобщо не е бил поканен за съставяне на АУАН, поради което същия не е бил уведомен и известен по предвидения от закона ред за започналото срещу него административнонаказателно производство. В същото време без съмнение от доказателствената съвкупност се установява категорично, че актосъставителят е разполагал много преди съставяне на АУАН с необходимите данни /адрес/ за нарушителя и самоличността на неговия законен представител. Липсват обаче доказателства, същият, макар и известен на административния орган да е бил търсен и съответно да не е бил намерен на известния му адрес, което да обоснове едно евентуално законосъобразно съставяне на АУАН в негово отсъствие. В показанията си актосъставителят и свидетелят при установяване на нарушението и съставяне на акта признават добросъвестно, че  АУАН е съставен в отсъствие на представител на нарушителя, което физическо лице по-рано се е явило лично пред тях. Такова отбелязване има и на последната страница, долу в АУАН. Без съмнение представител на нарушителя не е бил канен да се яви за датата и часа на съставяне на акта. По делото е приложено единствено цитираното по-горе писмо от 22.03.2018 г., с което е поканен след датата на съставяне на АУАН за връчване на заповед, с която му е наложена цитираната ПАМ, както и вписаното в КП от 15.09.2017 г., нареждане за представяне на документи на 28.09.2017 г. в гр. Дупница, която дата предхожда датата на съставяне на АУАН с няколко месеца. Нарушено е правото на защита на санкционирания субект изначално, тъй като същият обективно е бил лишен от възможността непосредствено да възприеме действията на контролните органи по съставяне на АУАН и по формулиране на повдигнатото му обвинение с акта. Нарушението е от категорията на съществените и представлява самостоятелно основание за отмяна на НП. Изцяло в тази насока е и най-актуалната практика на касационната съдебна инстанция отразена в Решение № 141 от 09.07.2020 г. по к. адм. н. д. № 129 / 2020 г. на Административен съд – Кюстендил и споделяна от настоящия съдебен състав.

Извън изложеното по същество следва да се отбележи, макар и само за пълнота, че липсват доказателства за съставомерно деяние на жалбоподателя по чл. 117, ал. 1 от ЗТ, доколкото от събраните по делото такива с категоричност се сочи, че процесният туристически обект, вкл. намиращата се в същия туристическа столова не са работили и не са обслужвали клиенти на процесната дата. Това е така, тъй като проверката е извършена след края на летния туристически сезон, който приключва през месец Септември, съгласно заявеното от свидетелите. Не е имало приготвени в деня и предлагани ястия или напитки. В тази насока следва да се отбележи, че нарушението на чл. 117, ал.1 от ЗТ би било налице единствено, ако в един обективно работещ и функциониращ туристически обект, в който се обслужват клиенти не се предоставят на същите задължителните съгласно чл. 117, ал.1 ЗТ за съставяне от лицата извършващи ресторантьорство ценоразписи - лист-меню за кухненската и сладкарската продукция и карт-меню за алкохолни и безалкохолни напитки със съответните продажни цени и грамажи. При обективно неработещ и нефункциониращ обект, какъвто е бил процесния, в който вече не се обслужват клиенти, несъставянето или липсата на такива ценоразписи според настоящия съдебен състав не е съставомерно по посочения текст като административно нарушение.

При положение, че чисто хипотетично се приеме нещо различно, то такова деяние най-малкото би представлявало маловажен случай изискващ приложение на чл. 28 от ЗАНН, доколкото няма реално произтичащи общественоопасни последици за нито един потребител поради непредлагане на съответната ресторантьорска услуга във въпросната столова извън сезона. В ЗАНН не е предвиден законов критерий за маловажни случаи на административни нарушения, поради което следва да се изхожда от цялата съвкупност на конкретните смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, при които е извършено нарушението, като определяща е ролята на степента на обществена опасност на конкретното деяние, стойността на вредата (респ. липсата или наличието на такава), кръгът на засегнатите интереси, значимостта на конкретно увредените обществени отношения и др. Доколкото заведението не работи, липсват клиенти и не се обслужва никой в затворения след сезона обект наличието или липсата на ценоразписи обективно не се отразява негативно в ничия правна сфера при липса на търговско правоотношение между ресторантьор и клиент. АНО е следвало да не налага наказание, а само да предупреди жалбоподателя, че при повторно нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Като не е сторил това, АНО е нарушил материалния закон. Преценката за маловажност на случая подлежи на съдебен контрол, съгласно ТР № 1 от 12.12.2007г. на ВКС по тълк.н.д. № 1/2007г., ОСНК. Конкретно, относно характеристиките на маловажността по чл. 117, ал.1 от ЗТ, виж още Решение № 58 от 13.03.2017 г. по н. д. № 38 / 2017 г. на Административен съд - Ловеч.

Съобразно изложеното, съдът намира, че обжалваното наказателното постановление следва да бъде отменено изцяло от настоящия съд, като неправилно и незаконосъобразно.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 1 от ЗАНН, съдът

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ, НП № К-025897 от 09.05.2018 г., издадено от Директор на регионална дирекция за областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград към дирекция „Контрол на пазара“, при Комисията за защита на потребителите (КЗП), упълномощена със заповед № 891/12.10.2016 г. на Председателя на КЗП, с което на ЕТ „Т.Б. – К.“, със седалище гр. Благоевград, бул. „Димитър Солунски“, №16, ет. 1, ап. 1, с ЕИК *********, представлявано от физическото лице търговец Т.Б. са наложени две административни наказания “имуществена санкция”, както следва:

1.     На основание чл. 83, ал. 1 от ЗАНН и чл. 232, ал. 2 и по чл. 211 от Закона за туризма /ЗТ/ - „имуществена санкция“ в размер на 500,00 лева, за нарушение на чл. 117, ал. 1 от ЗТ;

2.     На основание чл. 83, ал. 1 от ЗАНН и чл. 232, ал. 2 и по чл. 206, ал. 1 от Закона за туризма /ЗТ/ - „имуществена санкция“ в размер на 1000,00 лева, за нарушение на чл. 114, т. 1 от ЗТ, като НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

  Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Кюстендил, в 14-дневен срок, считано от получаване на съобщението от страните, че е изготвено.

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: