Р Е Ш Е Н И
Е
гр. София, 08.01.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Б
въззивен състав, в публичното съдебно заседание на пети октомври две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
КАЛИНА АНАСТАСОВА
мл.
с. ЕВЕЛИНА
МАРИНОВА
при
участието на секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от мл.съдия
Евелина Маринова в. гр. д. № 423 по
описа за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 - чл.273 от ГПК.
С решение № 176174 от 25.07.2019 г., постановено по
гр.д. № 24184/2014 г. на СРС, 37 състав, Н.Н.Я., В.С.Я. и Н.П.Я. са осъдени да
заплатят солидарно на В.Х.С. и Л.В.С. сумата от 2 401, 06 лв.,
представляваща разходи за ремонт на стени и таван на хол, кухня, спалня, външна
мазилка на щурца под прозореца в апартамент № 9, находящ се в гр. София, ул. „********,
на трети жилищен етаж, който по кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр. София представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор
68134.1913.352.1.9, причинени от теч от имота на ответниците. Ответниците са
осъдени да заплатят на ищците, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 1 003, 07 лв. разноски по делото.
Срещу така постановеното решение е депозирана въззивна
жалба от ответниците Н.Н.Я., В.С.Я. и Н.П.Я. чрез особения представител адв. М.П..
Считат, че решението е неправилно, тъй като е постановено в нарушение с
материалния и процесуалния закон и е необосновано. Навеждат оплакване, че
вредите в апартамента на ищците се изразяват в нарушени мазилки и гипсови
шпакловки по тавани и външни стени на всяка една от стаите (хол, кухня и
спалня), което води до извод, че причината на щетите не са повреди в имота на
ответниците, а повреди в общите части на сградата, каквито представляват
улуците. Считат, че претенцията на ищците следва да се отправи към етажната
собственост, тъй като дори да се приеме, че вредите в имота на ищците са
причини от неизправност в сградата, то тя е в общите части, а не в имота на
ответниците. Навеждат оплакване, че не е налице хипотезата на чл.45 ЗЗД, като
правилната правна квалификация е тази по чл.50 ЗЗД, но такъв иск не е бил
разгледан от съда. Молят съда да отмени обжалваното решение и вместо това да
постанови друго, с което да отхвърли предявените искове. Претендират разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил отговор на
въззивната жалба от ищците В.Х.С. и Л.В.С..
Съдът, след като прецени
представените по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед
разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, приема за установено следното
от фактическа страна:
Първоинстанционният
съд е сезиран със субективно съединени искове с правно основание чл.45 ЗЗД.
Ищците
твърдят, че са собственици в режим на СИО на апартамент № 9, находящ се в гр.
София, местност „Павлово-Бъкстон“, район „Витоша“, ул. „********, ет. 3, с
идентификатор 68134.1913.352.1.9. Твърдят, че първата ответница Н.Н.Я. е
собственик на намиращия се над техния апартамент мезонет, представляващ
апартамент № 11 с идентификатор 68134.1913.352.1.11, находящ се в гр. София,
местност „Павлово-Бъкстон“, район „Витоша“, ул. „********, а вторият и третият
ответник са със запазено вещно право на ползване на имота. Твърдят, че в
причинна връзка с виновното и противоправно деяние на ответниците, изразяващо
се в бездействие – неосъществяване на поддръжка на апартамент № 11, са
претърпели имуществени вреди, изразяващи се в разходи за отстраняване на течовете
в собствения им апартамент в общ размер на сумата от 2 401, 06 лв. Молят
съда да постанови решение, с което да осъди ответниците да им заплатят солидарно
посочената сума, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до
окончателното изплащане. В условията на евентуалност претендират процесната
сума от втория и трети ответник в качеството им на родители на непълнолетната
първа ответница. В условията на евентуалност претендират процесната сума от
ответниците на основание чл.50 ЗЗД. Претендират разноски.
В срока
по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответниците Н.Н.Я., В.С.Я.
и Н.П.Я. чрез особения представител адв. М.П., с който исковете се оспорват по
основание и размер.
Не е спорно между страните, а и от ангажираните
писмени доказателства се установява, че ищците са собственици в режим на СИО на
апартамент № 9, находящ се в
гр. София, местност „Павлово-Бъкстон“, район „Витоша“, ул. „********, ет. **, с
идентификатор 68134.1913.352.1.9.
Не се
спори между страните, а се установява и от представения нотариален акт за
дарение на недвижим имот № 66, том IV, рег. № 14410, дело № 596/2008 г. от 20.12.2008
г., че В.С.Я. и Н.П.Я. са дарили на дъщеря им Н.Н.Я. собствения им недвижим
имот, а именно: апартамент № 11 на терасовидния етаж в обема на подпокривното
пространство на триетажна жилищна сграда с офиси и гаражи на приземния етаж и
две жилищни нива на подпокривното пространство, построени съгласно одобрен
архитектурен проект върху северната част на поземлен имот, находящ се гр.
София, бул. „********, целият апартамент със застроена площ от 88, 97 кв.м.,
състоящ се от: входно антре, дневна, кухненски бокс, тераса, баня с тоалетна,
спалня, като дарителите са си запазили правото на ползване на всеки един от тях
поотделно върху целия имот , заедно и поотделно, пожизнено и безвъзмездно.
Не се спори и че собственият на ответника Н.Н.Я. апартаментът № 11 е разположен над
собствения на ищците апартамент № 9.
В развилото се производство по обезпечение на
доказателства по реда на чл.207 и сл. ГПК по гр.д. № 38110/2013 г. на СРС, 49
състав, приложено към настоящото дело, е изготвена съдебно-техническа
експертиза, въз основа на материалите по делото и оглед на място, от която се
установява, че в апартамент № 9 са нанесени следните вреди от течове: в хола са
установени петна от течове и нарушена цялост на мазилката и гипсовата шпакловка
по тавана и външната стена с площ 1, 8 кв. м.; в кухнята - петна от течове и
нарушена цялост на мазилката и гипсовата шпакловка по тавана и външната стена с
площ 1, 4 кв. м., както и петно по тавана и нарушена цялост на гипсовата
шпакловка около вертикалния канализационен клон с площ 0, 1 кв. м.; в спалнята - петна от течове и нарушена цялост
на мазилката и гипсовата шпакловка по тавана и външната стена с площ 4, 2 кв.
м., както и паднала част от декоративен гипсов корниз с дължина 2, 1 кв. м.;
щурцът над прозореца е с паднала външна мазилка и е оголен до бетон с площ 1, 2
кв. м. Констатира се от вещото лице, че причината за вредите е нарушената
цялост на хидроизолациите по терасите в ап. 11 и лошото им отводняване, вследствие
на което част от атмосферните води „не се поемат“ от улуците, а проникват през
плочите към ап. 9, както и че вредите в спалнята са причинени от аварийно
наводнение вследствие на теч от пералното помещение в ап. 11. Според
заключението на вещото лице за отстраняване на констатираните щети е необходимо
да се извършат СМР, подробно описани в експертизата, на обща стойност 2 401, 06
лв.
При така установената фактическа
обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Въззивната
жалба е подадена в срока по
чл.259, ал.1 ГПК, изхожда от легитимирани страни, като същата е процесуално
допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.
Съгласно
нормата на чл.269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността на решението,
а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси съдът е
ограничен от посоченото в жалбата.
При
извършената служебна проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното
решение е валидно и процесуално допустимо.
Основателността на иск с правно основание чл.45 ЗЗД
предпоставя кумулативното наличие на елементите от фактическия състав на
деликта, а именно: 1) поведение (действие/бездействие) на делинквента; 2)
неговата противоправност; 3) вреда; 4) причинна връзка на вредата с поведението
на делинквента и 5) вина.
В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно
и главно доказване наличието на първите четири предпоставки, а именно: че е
претърпял твърдените от него имуществени/неимуществени вреди в причинна връзка
с противоправното поведение на делинквента. По отношение на вината нормата на
чл.45, ал.2 ЗЗД установява оборима презумпция за наличието й, поради което, ако
ответникът твърди, че не е действал виновно, в негова тежест е да обори
презумпцията. В тежест на ищеца е да докаже и че размерът на вредите
съответства на исковата сума.
Съгласно задължителните
разяснения, дадени с ППВС № 4/30.10.1975 г., т.3, налице е отговорност по чл.50 ЗЗД, когато при ползване на вещта не е допуснато нарушение на предписани или
други общоприети правила. Когато при ползване на вещта е допуснато такова
нарушение, тогава отговорността е по чл.45 ЗЗД, съответно по чл.49 ЗЗД. С оглед
на това собственикът на вещта отговаря по чл.45 ЗЗД, съответно по чл.49 ЗЗД,
при възможност за обезопасяване на вещта, ако това не е направено, като
отговорността по чл.50 ЗЗД е в случаите на невъзможност да се обезопаси вещта,
а вредите са причинени от присъщите на вещта свойства. С оглед изложеното правилно
първоинстанционният съд е приел, че е сезиран със субективно съединени искове с
правна квалификация чл.45 ЗЗД, като доводите на жалбоподателите – че правната
квалификация на исковете е по чл.50 ЗЗД се явяват неоснователни. За пълнота
следва да се посочи, че искове с правна квалификация чл.50 ЗЗД са предявени в
условията на евентуалност от страна на ищците, като вътрешно-процесуалното
условие за разглеждането им не се е сбъднало, доколкото са били уважени
предявените от ищците главни искове.
Доводите на жалбоподателите се
съсредоточават до липсата на материалноправна легитимация на ответниците по
съображение, че твърдените вреди произтичат от повреди в общите части на
сградата, а не в апартамент № 11, собствен на първата ответница, по отношение
на който вторият и третият ответник са си запазили вещно право на ползване. От
заключението на СТЕ, изготвена в производството по обезпечение на
доказателства, приложено към настоящото дело, се установяват вредите в имота на
ищците и причината за настъпването им – нарушената цялост на хидроизолациите по терасите в ап. 11 и лошото им отводняване, вследствие на
което част от атмосферните води „не се поемат“ от улуците, а проникват през
плочите към ап. 9, а по отношение на вредите в спалнята – че същите са
причинени от аварийно наводнение
вследствие на теч от пералното помещение в ап. 11. Не могат да бъдат
споделени доводите на жалбоподателите, че се касае за повреди в общите части на
сградата, които се навеждат с оглед обосноваване материалноправна легитимация
на етажната собственост, която да изключи тази на ответниците. Не могат да
бъдат споделени доводите на жалбоподателите, че се касае за покривна тераса. От
представения нотариален акт за дарение
на недвижим имот № 66, том IV, рег.
№ 14410, дело № 596/2008 г. от 20.12.2008 г. се установи, че апартамент № 11 се
намира на терасовидния етаж в обема на подпокривното пространство на триетажна
жилищна сграда с офиси и гаражи на приземния етаж и две жилищни нива на
подпокривното пространство и се състои от входно антре, дневна кухненски бокс, тераса, баня с тоалетна, спалня. Доколкото
съгласно представения по делото нотариален акт дареното лице е придобило
правото на собственост върху процесния апартамент № 11, заедно с прилежащата му
тераса, включена изрично в обема на прехвърленото му право на собственост
съгласно нотариалния акт, в тежест на ответниците в случая е да ангажират
доказателства, от които да може да се направи извод, че се касае за тераса в
сграда в етажна собственост, която служи за покрив на намиращите се под нея
апартаменти и други помещения. Доказателства, от които да се формира такъв
извод в случая не са ангажирани, а извод в сочения смисъл не може да се
обоснове единствено въз основа съдържанието на представения по делото
нотариален акт, поради което доводите на жалбоподателите в обратния смисъл се
явяват неоснователни.
По
изложените съображения неоснователно се явява оплакването за липса на
материалноправна легитимация на ответниците, подкрепено с довода, че
претенцията следва да се насочи към етажната собственост, а не към ответниците.
С оглед
така приетото, правилно първоинстанционният съд е достигнал до извода за
основателност на ищцовата претенция с оглед наличието на елементите от
фактическия състав на непозволеното увреждане.
Тъй като
крайните изводи на двете инстанции съвпадат, обжалваното решение следва да се
потвърди.
По разноските:
С оглед
неоснователността на въззивната жалба, на жалбоподателите не се дължат
разноски.
В полза
на ответниците по жалбата следва да се присъди сумата от 398, 07 лв.,
представляваща заплатен депозит за особен представител за въззивната инстанция.
Според
задължителните разяснения, дадени с т.7 на ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, особеният
представител на ответника по чл. 47, ал. 6 ГПК не дължи държавна такса, тъй
като същата се дължи от страната. Дължимата държавна такса по жалбата и
разноските следва да се присъдят от съда с решението по спора и да се възложат
на съответната страна, съобразно изхода на делото. С оглед изхода на спора
дължимата държавна такса в размер на 48, 02 лв. следва да се възложи в тежест
на жалбоподателите.
Воден
от горното, Съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №
176174 от 25.07.2019 г., постановено по гр.д. № 24184/2014 г. на СРС, 37
състав.
ОСЪЖДА Н.Н.Я., ЕГН **********,
В.С.Я., ЕГН ********** и Н.П.Я., ЕГН ********** да заплатят на В.Х.С., ЕГН **********
и Л.В.С., ЕГН **********, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 398, 07 лв.
разноски по делото.
ОСЪЖДА Н.Н.Я., ЕГН **********,
В.С.Я., ЕГН ********** и Н.П.Я., ЕГН ********** да заплатят по сметка на СГС
сумата от 48, 02 лв., представляваща дължима държавна такса за
въззивно обжалване.
Решението
не подлежи на касационно
обжалване, на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.