Р Е Ш
Е Н И
Е
№ ...........
град Шумен, 03.02.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Шуменският административен съд, в
публичното заседание на шести януари две хиляди и двадесета година в следния
състав:
Председател: Росица Цветкова
Членове: Снежина Чолакова
Бистра Бойн
при секретаря В.Русева и с участие на прокурор Д.
Арнаудов от ШОП, като разгледа докладваното от административния съдия Снежина
Чолакова КАНД № 326 по описа за 2019г.
на Административен съд – гр. Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, предл.второ от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Съдебното производство е
образувано по жалба на М.П.Д. *** срещу Решение № 63/23.10.2019г. на Районен
съд – гр.Нови пазар, постановено по АНД № 143/2019г. по описа на съда. С
атакувания съдебен акт е потвърдено Наказателно постановление (НП) № РД-05-12/28.01.2019
г. на Директора на Регионална здравна инспекция (РЗИ) – гр. Шумен, с което на
основание чл. 218, ал. 1 от Закона за здравето /ЗЗ/ на М.П.Д. е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 300 /триста/ лева за нарушение по
чл. 56, ал. 1 от Закона за здравето.
В касационната жалба се излагат
доводи за незаконосъобразност на съдебния акт поради постановяването му в
нарушение на материалния и процесуалния закон. Релевират се аргументи, че в
атакуваното решение не е даден отговор въз основа на кой акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) е издадено НП, доколкото е приложен АУАН №
0627, а в НП е записано, че се издава въз основа на АУАН № ЗК-627, съставляващо
съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Сочи се, че в
АУАН изпълнителното деяние не е индивидуализирано в достатъчна степен, в разрез
с изискванията на чл.42, т.4 от ЗАНН, както и че в АУАН и НП липсват достатъчно
данни, индивидуализиращи обекта, в който е извършено нарушението. Навеждат се и
аргументи за маловажност на санкционираната деятелност в контекста на чл.28 от ЗАНН. Твърди се също, че НП не е връчено по правилата, регламентирани в ЗАНН и
НПК, което обуславя извод за незаконосъобразност на същото. По съществото на
спора се излагат аргументи за липса на безспорни доказателства за
съставомерност на осъщественото нарушение по приложения
административнонаказателен състав.Въз основа на изложеното се отправя искане за
отмяна на атакуваното решение и на потвърденото с него НП. В съдебно заседание
касаторът, редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява.
От процесуалния му представител е депозирано писмено становище, в което се
заявява, че се поддържат всички доводи, изложени в касационната жалба.
Ответната страна, Регионална
здравна инспекция – гр. Шумен, редовно призована, се представлява от
юрисконсулт П.А., която оспорва жалбата като неоснователна.
Представителят на Шуменска окръжна
прокуратура отправя искане обжалваното решение да бъде оставено в сила като
правилно и законосъобразно.
Настоящата съдебна инстанция, след като
прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания,
становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на
обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира
за установено следното:
Касационната жалба е подадена от
страна с право на касационно оспорване, срещу съдебен акт, който подлежи на
обжалване по реда на чл. 208 от АПК, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1
от АПК и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 212
от АПК, поради което се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество, същата се приема за неоснователна, предвид следните съображения:
С атакувания съдебен акт Районен
съд – гр. Нови пазар е потвърдил Наказателно постановление №
РД-05-12/28.01.2019 г. на Директора на Регионална здравна инспекция – гр.
Шумен, с което на основание чл. 218, ал. 1 от ЗЗ на М.П.Д. е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 300 /триста/ лева за нарушение по
чл. 56, ал. 1 от с.з., издадено въз
основа на Акт за установяване на административно нарушение от 14.01.2019г. В
акта се съдържат констатации, че на 14.01.2019г. служители на отдел „ПБПЗ“ при
РЗИ – гр.Шумен са извършили проверка в закрит обект – комплекс „Стара Плиска“ –
страноприемница, намираща се в гр. Плиска, при която установили, че в нарушение
на забраната, въведена с чл. 56, ал. 1 от ЗЗ, касаторът М.П.Д. пуши цигара, а
на първи ред – маса втора вляво от входната врата, има поставен пепелник на
масата. При така установената фактическа обстановка съдът е извел извод, че
атакуваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган и в
предвидената от закона форма, като при съставянето на АУАН и издаденото въз основа
на него НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, налагащи
отмяна на последното. Предходната инстанция е достигнала и до решаващото
становище относно безспорната установеност на приписаното на дееца правонарушение,
отчитайки приобщените доказателства и съобразявайки относимата правна уредба.
Районният съд е счел, че процесното нарушение не разкрива белезите на
„маловажен случай“ по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, поради което е потвърдил
оспорения правораздавателен акт.
Така постановения съдебен акт
касационната инстанция намира за правилен и законосъобразен. Закономерно
въззивната инстанция е счела, че протеклото административнонаказателно
производство не страда от допуснати съществени процесуални нарушения, правото
на защита на наказаното лице не е било ограничено и съставеният акт, респ.
изготвеното НП покриват нормативните изисквания за форма и съдържание. Напълно
се споделя и извода на районния съд за безспорната установеност на вмененото на
касатора нарушение. В тази връзка, съдът е проявил дължимата процесуална
активност и в изпълнение на принципа на служебното начало е събрал необходимия
доказателствен материал, установяващ обективната истина. Съществено значение
сред него заемат показанията на служителите на контролния орган. Същите са
обективни и непротиворечиви, и индикират по несъмнен начин, че именно
санкционираното лице е осъществило противоправното деяние на описаното в акта
време и място. Констатациите на органите на РЗИ се подкрепят и от соченото от свидетелите
Е.И, Е.Г. и П.Х., участвали в процесната проверка и пряко възприели осъществената
от нарушителя деятелност. Обосновано районният съд е ценил техните показания
като обективен и достоверен източник на информация, доколкото същите не са
пряко заинтересовани от изхода на делото. С оглед на гореизложеното и предвид
категоричните доказателства за виновно осъществено правонарушение, закономерно наказващият
орган е ангажирал отговорността на касатора на основание чл. 218, ал. 1 от ЗЗ
за описаното нарушение, изразяващо се в тютюнопушене в закрито обществено
място. Деятелността на М.Д. не се отличава от останалите нарушения от този вид
и не разкрива по-ниска степен на обществена опасност, поради което приложение
не би могъл да намери институтът на „маловажния случай на административно
нарушение“.
Правилно районният съд не е
споделил доводите на нарушителя, че не е установено по безспорен начин, че
същият е пушил тютюнева цигара, доколкото посоченото обстоятелство се установява
по непротиворечив начин от показанията на разпитаните свидетели и не са
ангажирани никакви доказателства, които да ги оборват. В допълнение следва да
се посочи, че установяването на употреба на тютюневи изделия от едно лице не
изисква специални знания, нито налага необходимост от изследване на
съдържанието на тютюневата цигара, употребявана от нарушителя, а за
установяването му е необходимо и напълно достатъчно свидетелите да видят
действията на нарушителя и да усетят миризмата на дима от цигарата. Това в
случая е сторено, доколкото и тримата разпитани свидетели пряко и лично са
възприели поведението на нарушителя.
С оглед изчерпателност следва да
се посочи, че касационната инстанция не споделя доводите на М.Д., че в АУАН и
НП не е посочено изчерпателно мястото на извършване на нарушението, доколкото в
тях е отразено изрично, че същото е установено в страноприемница в гр.Плиска с
наименование комплекс „Стара Плиска“, което е достатъчно, за да разбере
нарушителя къде е реализирал вмененото му нарушение. Аналогичен извод следва да
се направи и досежно непосочването на точния час на извършване на деянието,
доколкото чл.42, т.3 от ЗАНН, респ. чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН въвеждат изискване
за отразяване единствено на датата на нарушението, но не и точния час на извършване
на същото. Обстоятелството, че в НП не е посочен правилно номерът на АУАН също не
съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила,
доколкото в НП е описана датата на съставяне на акта и е възпроизведено текстовото
съдържание на същия, поради което нарушителят е успял да разбере в какво
нарушение е обвинен и е организирал защитата си в пълен обем. Невръчването на
НП по надлежния ред също не може да обоснове незаконосъобразност на НП, тъй
като връчването не е част от обективираното в санкционния акт властническо волеизявление,
а представлява действие по изпълнението му и има значение единствено за
преценка дали нарушителят има право на жалба. Невръчването на НП има за
последица само, че НП не влиза в законна сила и не преклудира възможността на
дееца да го оспори пред съда, от което право последният се е възползвал.
Предвид изложените съображения, настоящата
инстанция приема, че не са налице основания за отмяна на атакуваното съдебно
решение и то следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.
Водим от горното Шуменският административен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение
№ 63/23.10.2019г., постановено по АНД № 143/2019г. по описа на Районен съд – гр.Нови
пазар.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:...................... ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................
ЗАБЕЛЕЖКА:
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на
03.02.2020г.