Р Е Ш
Е Н И Е :
№ 298 / 08.06.2016 година, гр. Пещера
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЕЩЕРСКИЯТ
районен съд в граждански състав
На 11.05.2016
година
В
открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕЛИНА
АНГЕЛОВА
Секретар
Т.Д.
като
разгледа докладваното от Съдия Ангелова по гр.дело № 1091 по описа за 2015 година
Предявен е
иск за неоснователно обогатяване с правно основание чл.59
от ЗЗД.
Ищецът Н.И.С.
*** в исковата си молба против ответника П.К.В. *** твърди ,че заедно с
племенницата си –Р. Г.ева С. /дъщеря на покойния му брат-Г. / и братовчед му-Г.
К.Х. притежавали в съсобственост двуетажна масивна жилищна сграда в гр.Пещера ,ул.“** **“ **,като неговата 1/3 идеална
част била придобита с възмезден
договор по време на брака му с Г. С. и
върху която възникнала СИО.Съсобствениците обявили къщата за продажба ,а ответникът
им заявил ,че е кандидат –купувач,но предложил всеки от трите дяла да
изкупи последователно във времето,тъй
като не разполага с обявената продажна цена от 60 000 лева.Бившата му
съпруга-Г. С. не желаела да получи никакви пари за дела си от имота и поради тази причина се съгласила
да „дари“ на ответника 1/6 идеална част
,за което бил сключен договор за дарение № 21 от 30.04.2008 година ,като уговорената с ответника цена на тази идеална част в размер на 10 000 лева, последният
следвало да изплати на ищеца в по-късен
момент при сключване на сделката за
продажба и на останалите 1/6 идеални части.Твърди се още ,че през 2009
година съсобственикът Г. Х. продал
на ответника своята 1/3 идеална
част за предоговорена с него цена от
17 000 лева с нотариален акт № 143/2009 година.На 15.10.2012 година с нотариален акт № 1/2012 година ищецът продал
на ответника своите права с
предоговорена цена от 17 500 лева –включваща и стойността на дарената му преди това 1/6 идеална част от бившата му съпруга ,като в нотариалния
акт посочили покупна цена от 9765.57 лева, равняваща се на
данъчната оценка на имота.Сочи още ,че тази
сума посочили симулативно –вместо
реалната дължима цена от 17 500
лева,като симулативно посочили и че е получил посочената в договора покупна
цена преди извършване на сделката.Уговорили
се с ответника ,че последния ще изплаща на части сумата от 17 500 лева
като до момента му изплатил 10 500 лева .Твърди още ,че ответникът настоявал
ищецът да му съдейства за
по-скорошно извършване на сделката за продажба и на дела от имота -собственост на Р. С.,която живее и работи в
Германия.Последният го уверил ,че е обявил за продажба собственото си жилище и
след продажбата му ще си изплати изцяло
задължението към ищеца както и дела на племенницата му.Твърди още ,че
племенницата му имала нужда от парични средства ,а и с оглед уверенията на
ответника решил да изплати дела на С. ,като й изпратил по банков път сумата от 10000 евро ,която
сума си набавил чрез банков кредит.В навечерието на Нова година племенницата му
С. се завърнала в страната и сделката се
извършила с нейно участие ,като в нотариалния акт под № 162/2012 година симулативно
била посочена продажна цена от
9900 лева ,при данъчна оценка от 19531 лева
с отразяване ,че цената е
предварително заплатена на продавача от купувача.Ищецът присъствал при
изповядване на тази сделка и поискал ответникът да му подпише запис на заповед
,за което същия се съгласил.На 06.02.2013 година последния му представил бланка
на запис на заповед, с ръкописно
попълнени данни относно : дължима
сума от 25 000 лева; с падеж“след продажба на къща“,както и данни за самоличността на издателя и неговия подпис.Обяснил му, че следва да си
попълни данните като поемател ,което
ищецът направил в негово присъствие, както и че
посочената сума е с 2000 лева по-малка от дължимата,тъй като същата щял да му изплати през следващите
няколко дни.След около два месеца му
изплатил на два пъти общо 500 лева.В края на лятото на 2013 година ищецът разбрал ,че къщата на ответника вече е
продадена като на 11.12.2013 година ответникът му предложил да му заплати сумата
от 1000 лева, на което ищецът отказал,защото решил да си търси правата по
съдебен ред.След съответна справка се оказало ,че личните данни на издателя в запис на заповед
са неверни, с изключение на посочения адрес,което изключвало възможност за
реализиране на правата по реда на чл.417 от ГПК.Подал тъжба в прокуратурата ,като в проведеното досъдебно
производство се установило ,че записът
на заповед е подписан от ответника макар и не на съответното място,а
ръкописният текст е положен от жената ,с която последният живее на съпружески начала/при разпита и
двамата били отрекли ,че имат нещо общо със съставянето на този
документ/Досъдебното производство било прекратено по съображения ,че не е
извършена измама от ответника.Счита ,че със сумата от 20 000 лева ,която
изплатил на Р. С. ответникът се е
обогатил за негова сметка без основание
и затова му я дължал.Моли да се постанови решение ,с което да бъде
осъден ответникът да му заплати сумата от 20 000 лева ,ведно със законната
лихва върху тази сума ,считано от предявяване на иска до окончателното й
изплащане.Претендират се и направените по делото разноски.В подкрепа на
твърденията си сочи доказателства.
В указания
от съда срок ответникът е депозирал писмен отговор ,в който оспорва предявения
иск със становището,че не дължи никакви суми на ищеца и не се е обогатявал за
негова сметка.Отразеното в нотариалния акт за покупко- продажба на недвижимия
имот -че продажната цена е платена от
купувача на продавача и декларираното от
страните по сделката ,че сумата посочена
като продажна цена е действително
уговорената е възприето от нотариуса и в
тази част нотариалният акт се
ползва с доказателствена сила на
официален свидетелстващ документ по чл.164 от ГПК.Сочи още ,че в резултата
на деклариране на непълни данни за имота
в данъчната служба на община
Пещера от предишните собственици данъчната оценка на целия имот драстично намаляла и към 05.01.2016
година е в размер на 27894.60 лева .Счита ,че платените от него суми за покупко- продажба на идеални части от недвижимия имот са пазарни към настоящия момент.Твърди още
,че записът на заповед подписан от Н.С. като
издател и поемател не може да се окачестви като начало на писмено доказателство по чл.165 от ГПК.Моли да се постанови решение ,с което да се отхвърли предявения иск.
Въз основа
на събраните по делото доказателства преценени поотделно и в тяхната съвкупност
във връзка с твърденията ,възраженията и доводите на страните и при съобразяване
с разпоредбата на чл.235 и сл.от ГПК съдът приема за установено следното :
Като
писмено доказателство по делото е приет:
запис на заповед издаден на 06.02.2013 година в гр.Пещера ,с който П. В. В. от гр.Пещера се е задължил с настоящия запис на заповед да
заплати сумата от 25000 лева в гр.Пещера
на поемателя Н.И.С. ***.
С договор
за покупко- продажба ,изповядан с нотариален акт № 1/2012 година Н.И.С. продава
на П.К.В. собствената си 1/6 идеална
част от следния недвижим имот : масивна двуетажна жилищна сграда ,състояща се
от избено помещение,едно помещение на първи етаж, полуетажно помещение,четири
помещения на втори етаж и таванско помещение ,цялата със застроена площ от 109
кв.м.,която жилищна сграда е построена в
УПИ ХІІ-1638 със застроена и незастроена площ на цялото УПИ от 472кв.м.,при
граници на УПИ : УПИ ХІ-1664,улица,УПИ ХІІІ-ДСК,Енергоснабдяване и улица за
сумата от 9765.57 лева ,а страните са
декларирали ,че сметните отношения между
тях са уредени,като купувачът предварително, напълно е заплатил на
продавача посочената сума и са декларирали още ,че сумата посочена в
нотариалния акт като продажна цена е действителното уговорено плащане по сделката.В последствие с договор за покупко- продажба ,изповядан с
нотариален акт № 162/2012 година Р. Г.ева С.
е продала на П. К.В. 1/3 идеална част
от следния недвижим имот : масивна
двуетажна жилищна сграда ,състояща се от избено помещение,едно помещение на
първи етаж,полуетажно помещение,четири помещения на втори етаж и таванско
помещение ,цялата със застроена площ от 109 кв.м.,която жилищна сграда е построена в УПИ ХІІ-1638 със застроена и
незастроена площ на цялото УПИ от 472кв.м.,при граници на УПИ : УПИ
ХІ-1664,улица,УПИ ХІІІ-ДСК,Енергоснабдяване и улица за сумата от 9900 лева .В
същият акт страните са декларирали ,че сметните отношения между страните са уредени,като купувачът предварително ,напълно е заплатил на
продавача посочената сума и са декларирали още ,че сумата посочена в
нотариалния акт като продажна цена е действителното уговорено плащане по сделката.
Видно от
представеното удостоверение за данъчна
оценка към 05.01.2016 година данъчната
оценка на недвижим имот находящ се в
гр.Пещера ,ул. „** **“** в кв.109,УПИХІІ-1638 е в размер на 27 894.60
лева.
Като
писмено доказателство по делото е приложено досъдебно производство ЗМ№ 413/2014 година по описа на РУП
–Велинград и пр.пр.№ 848/2014 година по
описа на РП-Велинград ,от което е видно, че с постановление от 12.02.2015 година е прекратено наказателното производство по ДП с вх.№ 848/2014
година по описа на РП-Велинград и
зм№413/2014 година по описа на РПУ Велинград водено срещу неизвестен
извършител за престъпление по чл.209
,ал.1 от НК.
По делото
са допуснати и разпитани като свидетели П. Н. У. и С. З. С..
Свидетелят У. в показанията си
сочи ,че познава ищеца тъй като са
приятели и знае за продажбата на имота
му.Познава и ответника по делото ,но
само по физиономия.На 06.02.2014 година
заедно със С. пиели кафе пред
оптиката ,в която работи С..Ответникът дошъл ,при което двамата с ищеца влезли
в помещението ,а свидетелят останал отвън.Видял ,че П. дава пари на ищеца
,който си записал нещо в тетрадка,а когато
ответникът си тръгнал С. му обяснил ,че
му е донесъл запис на заповед.Ищецът му показал документа и обяснил ,че
след като ответникът си продаде имота ще му се издължи .Ставало въпрос за голяма сума пари.Спомня си още ,че ищецът го
уведомил ,че ответника си е продал имота и следва да му се издължи.Отново
разгледали документа като на свидетеля му направило впечатление ,че бащиното име
на ответника изписано в документа е В. ,а баща му се казва К..Това
обстоятелство направило впечатление и на ищеца .Заяви още ,че не знае дали С. е използвал този документ.
Свидетелката С. в показанията си сочи ,че дъщеря й, ищецът и другото лице -Г. Х. били съсобственици на
една сграда в гр. Пещера,която била обявена за продажба. Появило се лицето П.В. като
купувач .Свидетелката имала пълномощно за продажба от дъщеря си , която живеела в Германия и поради
това била наясно как се развили нещата в течение на годините.Първоначално за целия имот съсобствениците уговорили цена от 90 000 лв. и адв. М. А. подготвяла документите за продажба , включително
и предварителен договор. Знае
,че на В. не му отпуснали кредит и се уговорили продажбата да стане
на части.Съответно той си договарял с останалите съсобственици ,при което се е намалявала и продажната цена.Знае,че
ищецът си е продал неговата част ,но не знае кога ,а след като възникнали
проблемите му разбрала какво е правил .Според свидетелката ищецът си продал дела преди
дъщеря й да си продаде своя.Самата свидетелката
се срещала с купувача, за да се уговарят по прехвърляне на имота.Цената била
уговорена предварително, защото през 2009 година ищецът имал намерение да придобие
едната половина от имота ,за да си запази долния етаж,поради което бил
платил дела на дъщеря й.Това станало през 2009 година като ищецът имал
инвестиционни проекти ,а дъщеря й имала нужда от пари.Ищецът ,който е чичо на
дъщеря й /брат на покойния съпруг на свидетелката/ изтеглил кредит в размер на 10 000 евро от „Общинска Банка“ и ги
изпратил по банков път директно в Германия и дъщеря й получила тези пари. Свидетелката
имала пълномощно, с нотариално заверени
декларации, да извърши в този момент прехвърлянето на дела на дъщеря й на чичото. Това били уговорките им ,но
ищецът
си променил след това намерението и им казал, че когато стане
прехвърлянето, то ще стане директно на купувача от името на Р., а паричните
неща ще си уреждат двамата с купувача. Н.С. заявил на свидетелката след 2009 г., че желае дъщеря й да прехвърли своя
дял от имота не на него, а на купувача П.В., който също ходил многократно за това прехвърляне при свидетелката. След
2009 година за пари не са коментирали, тъй като сумата следвало да се получи от Н.С..
В. и С. трябвало да си се уговарят за
цената ,
тъй като дъщеря й си получила парите за дела си от чичо си-Н.С. и оставало тя формално да се подпише в
нотариалния акт. През 2012 г. Р. се
прибрала за Коледа и със С.
били постигнали съгласие в този период да се извърши прехвърлянето на имота .Спомня
си ,че на 27-ми Декември била сделката- на Стефановден. Присъствали
са В., Н.С. и дъщеря й- Р. С.. Н. присъствал, защото имал да взима парите
от В. по тази сделка,тъй като той предварително ги заплатил на Р.. При нотариуса купувачът не е платил на С. ,при което ищецът поискал В. да подпише запис на заповед,че му се дължат тези
пари.
Това го знае от Р., която е присъствала на
разговора , подписала се е и веднага си е тръгнала. След време С. се обадил на свидетелката и й казал, че купувачът
отказва да му плати парите .Показал й записа на заповед и
тетрадка, в която са записани някакви суми.
Записът на заповед доколкото разбрала му
бил даден по-късно и подготвен предварително.Ответникът
посочил на С. къде да се подпише. Не е
попълван на място в оптическия магазин, а
е донесен предварително попълнен. След това ищецът се снабдил с
нотариалния акт за сделката между Р. С.
и Вълчанови и оттам направил справка ,при
което се оказало , че данните в
записа на заповед са грешни
относно имена, ЕГН, номер на
личната карта –не съответствали на изписаните в нотариалния акт. Сумата, която е уговорена за дела на дъщеря й е 20 000 лв., като Р.
получила 10 000 евро. В нотариалния акт не знае на каква сума, като
продажна цена се е разписала
продавачката и не знае дали самата Р. С. е разбрала върху каква сума се разписва. Знае, че е имало образувано наказателно дело
в РП – Пещера, но по отвод отишло в гр. Велинград. Там давала показания като
свидетел по ДП.
От правна страна съдът намира следното :
Предявен
е иск по чл.59 от ЗЗД- всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи
да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването.
Фактическият състав по чл. 59, ал. 1 ЗЗД включва обедняване на
едно лице, обогатяване на друго, наличие на връзка между обогатяването и
обедняването и липса на валидно основание за това имуществено разместване в
отношенията между двата субекта. Тази разпоредба намира приложение,само когато не са налице елементите
на някой от фактическите състави на чл.55,ал.1 от ЗЗД и няма друга
възможност за правна защита при допуснато разместване на имуществени ценности без основание-обогатяване
на ответника за сметка обедняване на ищеца.В настоящия случай
ищецът твърди ,че ответникът се е обогатил за негова сметка със сумата от
20 000 лева ,която е заплатил на
продавача по нотариален акт № 162/2012 година вместо ответника.За успешното провеждане на иска по
чл.59 от ЗЗД не следва да съществува валидна
договорна връзка между страните
,тъй като институтът на неоснователното
обогатяване е субсидиарен и наличието
на такава връзка поставя отговорността на плоскостта на договорните отношения.
От събраните по делото доказателства се установи ,че с договор за покупко- продажба изповядан с
нотариален акт №1/2012 година ищецът е продал на ответника 1/6 идеална част
от следния недвижим имот : масивна двуетажна жилищна сграда
,състояща се от избено помещение,едно помещение на първи етаж,полуетажно
помещение,четири помещения на втори етаж и таванско помещение ,цялата със
застроена площ от 109 кв.м.,която жилищна сграда е построена в УПИ ХІІ-1638 със застроена и
незастроена площ на цялото УПИ от 472кв.м.,при граници на УПИ : УПИ
ХІ-1664,улица,УПИ ХІІІ-ДСК,Енергоснабдяване и улица.Не се спори между страните
по делото ,че този имот е бил съсобствен
между ищеца,бившата му съпруга ; Р. С. и Г. Х..Установи се още ,че
съсобственикът Р. С. е продала на
ответника притежаваната от нея 1/3
идеална част от имота с нотариален акт №
162/2012 година, в който е отразено ,че сметните
отношения между страните са уредени,като купувачът предварително напълно е заплатил на продавача
посочената сума ,като се декларирали още ,че сумата посочена в нотариалния
акт като продажна цена е действителното уговорено плащане по сделката.
Нотариалният
акт в частта ,съдържаща изявлението на купувача,че е платил цената,респ.че
същата е получена от продавача е частен
свидетелстващ документ за
знание,материализиращ удостоверително изявление на своя издател за даден
факт.Този факт може да се е осъществил обективно,може и да не се
е осъществил,затова частните свидетелстващи документи могат да бъдат верни или неверни,т.е може да се установи
неистинността им.Опровергаването на записаното в нотариалния акт изявление за
заплащане на продажната цена е в тежест на страната,която го е представила.В
случая това е ищецът.Опровергаването на
документа ,в частта на
волеизявленията на страните е
ограничено до вида на доказателствените средства-изключване на свидетелски показания за опровергаване съдържанието на частен
документ изхождащ от страната ,освен в
хипотезата на чл.164,ал.2 от ГПК.
В
случая ищецът не е страна в попосочената сделката и същият не оспорва ,че е платена цената по
договора за покупко- продажба.Единствено
оспорва ,че плащането на договорената
цена е направено не от купувача ,както е
посочено в нотариалния акт ,а от него.
При изясняване
на действителната обща воля на страните съдът може да изследва и обстоятелствата ,при които
е сключен договора;поведението на
страните преди и след сключването
му-характера на преговорите за сключване на договора и как
са изпълнявани задълженията по него след сключването му.
Съгласно
разпоредбата на чл.164,ал.1,т.3 от ГПК
свидетелски показания се допускат във
всички случаи,освен ако се отнасят за установяване на обстоятелства, за доказването на които закон изисква
писмен акт, както и за установяване на договори на стойност, по-голяма от 5000
лв., освен ако са сключени между съпрузи
или роднини по права линия, по съребрена линия до четвърта степен и по сватовство
до втора степен включително.
От
показанията на разпитаната по делото свидетелка С. безспорно се установи ,че
преди сключване на договора за покупко- продажба ,изповядан с нотариален акт №
162/2012 година продавачката Р. С. е договаряла
с ищеца и е получила за притежаваните от
нея права в имота сумата от 20 000 лева , тъй като първоначално С. е имал инвестиционни проекти
и намерение да изкупи правата на
останалите съсобственици от имота.Тази сума била получена от Р. С. по банковата
й сметка в Германия ,като чичото –Н.С. е
ползвал кредит от „Общинска банка“.Свидетелката заяви още
,че по сделката ,изповядана с нотариален акт № 162/20120 година дъщеря й нямала претенции за продажната цена и
такава не е уговаряна и плащана преди самата сделка ,тъй като Р. С. си е получила цената през 2009 година от ищеца.Следвало купувачът В.
да се разбере с ищеца ,който е заплатил
на продавачката сумата от 20 000 лева.
В кориците на приложеното по
делото като писмено доказателство
-досъдебно производство ЗМ№ 413/2014
година по описа на РУП –Велинград и
пр.пр.№ 848/2014 година по описа на РП-Велинград се съдържа договор за
банков кредит **8 от 20.02.2009 година, сключен между „Общинска банка“ ЕАД
гр.София в качеството на кредитор и Н.И.С. ***, в качеството на
кредитополучател ,по силата на който банката е предоставила на кредитополучателя кредит в размер на 10 225 евро предназначен за текущо потребление.
Следователно
от изложеното дотук настоящият състав приема ,че е налице хипотезата на неоснователно обогатяване по смисъла на чл.59
от ЗЗД ,поради което предявения иск следва да бъде уважен като се осъди
ответникът да заплати на ищеца сумата от 20 000 лева ,представляваща
заплатената от него продажна цена за притежаваните от Р. Г.ева
С. 1/3 идеални части от масивна двуетажна жилищна сграда ,състояща се от избено
помещение,едно помещение на първи етаж,полуетажно помещение,четири помещения на
втори етаж и таванско помещение ,цялата със застроена площ от 109 кв.м.,която
жилищна сграда е построена в УПИ
ХІІ-1638 със застроена и незастроена площ на цялото УПИ от 472кв.м.,при граници
на УПИ : УПИ ХІ-1664,улица,УПИ ХІІІ-ДСК,Енергоснабдяване и улица ,с която ответникът
се е обогатил за сметка на ищеца .
В
тежест на ответника следва да се възложат и направените от ищеца
разноски по делото в размер на 2000 лева
, в това число д.т. в размер на 800 лева и възнаграждение на адвокат в размер
на 1200 лева.
Водим от
горните съображения,
Пещерският районен съд
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА П.К.В. *** да заплати на Н.И.С. с ЕГН – ********** *** сумата от 20000 лева, представляваща заплатената от
него продажна цена за притежаваните от Р. Г. С. 1/3 идеална част от масивна двуетажна
жилищна сграда, състояща се от избено помещение, едно помещение на първи етаж, полуетажно помещение,четири
помещения на втори етаж и таванско помещение ,цялата със застроена площ от 109
кв.м.,която жилищна сграда е построена в
УПИ ХІІ-1638 със застроена и незастроена площ на цялото УПИ от 472кв.м.,при
граници на УПИ: УПИ ХІ-1664, улица, УПИ ХІІІ-ДСК, Енергоснабдяване и улица, с която П.В. се е обогатил за сметка
на Н.С., както и сумата от 2000 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски.
Решението м о ж е да бъде обжалвано
пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: