Р Е Ш Е Н И Е №
Казанлък, 08.05.2009год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Казанлъшкият районен съд гражданска колегия в открито съдебно заседание на двадесет и трети февруари две хиляди и девета година в състав
Председател : К.К.
При участието на секретаря М.К. като разгледа докладваното от съдия К.248/2007 година за да се произнесе взе предвид следното:
Предявена е в делбеното производство по реда на чл. 286 ГПК (отм.) претенция за установяване на принос в увеличаване на имуществото на наследодателите с правно осн. чл.12 ал.2 от ЗН.
Ищецът З.С. твърди, че е спомогнал да се увеличи наследството на наследодателите на страните със 100 000лв., от които 30 000 долара дадени в заем на неговия брат С. С., 50 000 щатски долара дадени в заем на баща му и 20 000 щатски долара дадени в заем на майка му съгласно представените писмени декларации от лицата. Твърди, че родителите му не са закупували имоти и вещи от други лица с посочените суми, а той им е дал имотите – колата и апартаментите в София и в Казанлък безвъзмездно чрез фиктивна продажба и декларациите отразяват стойността на тези имоти и МПС. Моли съда да признае това увеличение и на това основание да му възложи в дял всички допуснати до делба имоти. Претендира разноските по делото.
Ответниците К. и Н. С. оспорват претенциите на ищеца за увеличаване на наследството със 100 000лв. и молят съда да ги отхвърли. С парите посочени в договора със С. С. не се е увеличило наследството на родителите на ищеца. В представените две декларации съставени дни преди смъртта на наследодателите е записано, че става въпрос за паричен заем. След като заемателите не са купували с парите по заема имоти и вещи не може да се твърди, че с тях се е увеличило наследството им.
От събраните по делото доказателства преценени по отделно и в съвкупност съдът намира за установено следното:
Предявеният иск е допустим, разгледан по същество е неоснователен и следва да се отхвърли.
С влязло в сила решение съдът е допуснал между З.К.С., К.С.С. и Н.С.С. делба на останалите им в наследство от К. А. С. и З. А. С. моторно превозно средство марка ВАЗ модел 2101 рег. №*******, № на рамата ВАЗ **** и № на двигателя ****, дворно място цялото от 650 кв.м., представляващо парцел ***** в кв.***по плана на с. Средногорово обл. Стара Загора заедно с построените в това място паянтова жилищна сграда и стопанска постройка и стоманобетона конструкция /колони и плоча/ на уличната регулационна линия и страничната регулационна линия към УПИ **** със застроена площ **** кв.м., апартамент № *** в гр. София ж.к. *********, състоящ се от стая, антре и балкон лоджия със застроена площ **** кв.м. при съседи от юг- коридор, от запад – коридор, от север – апартамент № ** на Р. Й. Ц. и Т. Б. Р. и двор, от изток – двор заедно с мазе № 31, находящо се на втори сутерен със светла площ от 8,74 кв.м. при съседи на мазето от юг – мазе № 323 на Д. А. С. и С. П. С., на запад – коридор, на север – мазе № ** на Р. Й. Ц. и Т. Б. Р. , на изток – мазе № ** на Е. К. М., заедно с прилежащите му 0,396 идеални части от общите части на сградата и също толкова идеални части от правото на строеж върху терена за които е съставен нот. акт № *******год. при квоти 1/2 идеални части за З.К.С., 1/4 идеални части за К.С.С. и ¼ идеални части за Н.С.С..
По делото са представени договор от 07.07.1993 год. и две декларации – от Коста С. от 01.04.2002 год. и от Златка С. от 20.10.2006 год.
Видно от съдържанието на договора от 07.07.1993 год. с възложител З.К.С. и изпълнител С. К.С., З.С. се е задължил да даде на заем на С. С. 30 000 щ.д., а С. С. се задължава да закупи жилището по договора на КЕЧ Пловдив от 07.08.1990 год. при следните условия : “С. С. да даде на баща си заемната сума, да се грижи, да са ползватели и да издържа родителите си до живот, да не се развежда с жена си Р. С. до края на договорна за жилището от родителите. В договора е поставен срок за изпълнение на задачата 8 години. При качествено и в срок изпълнение на поставената задача З.С. се задължава да заплати на С. С. възнаграждение от 200 щ.д. На 07.08.1993 год. (месец по-късно) Страните са подписали протокол съгласно който С. С. е заявил “Условията не изпълних, измамих родителите си. Нот. акт е нищожен.”. Кое жилище на КЕЧ Пловдив има за предмет този договор може да се установи от представения от ищеца нот. акт за покупко-продажба на имот № 180 том ХІІ дело 3159/1993 год. Видно от този нот. акт на 14.07.1993 год. К. и З. С. продават на сина си С. С. *** срещу задължение за издръжка и гледане и при запазване на вещно право на ползване върху имота докато са живи. При извършване на сделката е представен договор за продажба на държавен недвижим имот от 07.08.1990 год. на КЕЧ Пловдив.
С декларация от 01.04.2002 год. К. С. (починал на 15.04.2002 год.) декларира, че получил в заем от сина си З.С. сумата 50 000 щ.д., които му дължи и ако не успее да му върне то нека да наследи цялото му имущество. В съдебно заседание на 23.02.2009 год. С декларация от 20.10.2006 год. З. С. (починала на 10.11.2006 год. ) декларира, че получила в заем от сина си З.С. 20 000 щ.д., които му дължи и ако не може да му ги върне той да наследи цялото й имущество. З.С. изрично заявява, че пари на починалите си родители и брат той не е давал, между тях пари не са играли. Няма данни кога са получени в заем сумите. Няма данни тези суми да са вложени в придобиването на конкретна вещ или имот.
От така приетите за установени факти и обстоятелства съдът прави следните изводи:
Договорът от 07.07.1993 год. не установява действия на ищеца довели до увеличаване на наследството на наследодателите.
Съгласно чл. 12 ал.2 Сънаследници, които приживе на наследодателя са спомогнали да се увеличи наследството, могат, ако те не са били възнаградени по друг начин, да искат при делбата да се пресметне това увеличение в тяхна полза; увеличението може да се даде в имот или в пари. Съществения елемент от фактическия състав, който отличава претенцията по чл.12 ал.2 ЗН от претенцията за извършени подобрения е моментът на извършването на увеличението и принадлежността на правото на собственост върху имота към патримониума на наследодателя. Имотът предмет на договора от 07.07.1993 год. не е в патримониума на наследодателите при откриване на наследството. Освен това договорното отношение ( договорът за заем) изключва приноса съм увеличаване на наследството (Р 207/28.ІV.1988 по гр.д. 71/88 І ГО, Р №1804/04.12.2000 на ВКС по гр. д. №813/2000 на ІV ГО,Р от 21.01.2008 на ОС София по гр.д. № 1171/2006). Изрично е изявлението на С. С. месец след сключване на договора за заем, че не изпълнил условията и измамил родителите. Дори З.С. да е дал на брат си С. С. 30 000 долара в заем, които С. С. се е задължил да върне не на него, а на баща си, не може да се приеме, че З.С. е “платил” цената на апартамента, който родителите му са прехвърлили на сина си С. тъй като уговорената в сделката цена на покупко-продажбата не е в пари, а в натура – полагане на грижи за прехвърлителите. Освен това липсват каквито и да било доказателства С. С. да е върнал получени в заем 30 000 щ.д. на заемодателя или на който и да е от родителите си.
Декларациите от 01.04.2002г. и от 20.10.2006 год. не установяват действия на ищеца довели до увеличаване на наследството на наследодателите.
Двете декларации не представляват договор за заем, а едностранно изявление за получени в заем пари, което не се покрива с устното изявление направено от т.нар. заемодател – З.С. в съдебно заседание, в което той пояснява, че пари на родителите си не е давал. Ако приемем, че се е осъществило декларираното от наследодателите, т.е. че е налице договор за заем – даването на заем не е основание за признаване на принос в наследството дори заетите суми да са вложени в придобиването на наследствен имот. Приносът трябва да е обективен резултат от безвъзмездно спомагане с пари или труд от страна на наследник. Обстоятелството, че заетите суми не са били потърсени от заемодателя и не са били върнати от заемателите не може да се отъждестви с принос по смисъла на чл.12 ал.2 ЗН. Непотърсването на заетите суми може да се превърне в принос само ако има изрично опрощаване с договор по чл.108 от ЗЗД. Не може да се говори, че е налице опрощаване в хипотезата, в която дни преди смъртта си наследодателите декларират своето парично задължение за заем към З.С.. Изявлението на ищеца в съдебно заседание относно това, че между него и родителите му не са играли пари е ирелевантно, т.е. без правно значение за сделките реализирани по надлежния ред и форма – вписаната в нотариалните актове и договори сделки с имоти и вещи, предмет на делбата. Релевантно за спора е съдържанието на официалните документи, удостоверяващи сделката. Това съдържание не може да бъде оборено с устно изявление на заинтересована страна.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна претенцията на З.К.С. ЕГН ********** *** общ. Казанлък област Стара Загора да бъде признато по отношение на К.С.С. ЕГН ********** *** сграда М2 офис на Мобилтел – юрисконсулт и Н.С.С. ЕГН ********** *** че е допринесъл със 100 000 (сто хиляди) щатски долара за увеличаване на наследството на З. А. С., починала на 10.11.2006год. и К. А.С., починал на 15.04.2002 год.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 14 дневен срок от съобщаването му пред ОКРЪЖЕН СЪД Стара Загора.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: