№ 3250
гр. София, 22.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ДАЯНА К. ТОПАЛОВА
при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА
като разгледа докладваното от ДАЯНА К. ТОПАЛОВА Гражданско дело №
20211110126975 по описа за 2021 година
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че е
налице облигационно отношение, възникнало по силата на сключен с ответника договор за
продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи, съгласно чл. 150 ЗЕ са
обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане, като в изпълнение на
този договор е доставил за периода 01.05.2016 г. – м.04.2019 г. на ответниците топлинна
енергия, като потребителите не са я заплатили, в 30-дневен срок от датата на публикуването
на месечните фактури на интернет страницата на дружеството, дължимата цена, поради
което е изпаднала в забава. При тези твърдения иска съдът да приеме за установено, че
ответникът дължи сумата 318,12 лв. – главница, представляваща цена на топлинна енергия,
доставена за периода от 01.05.2016 г. – 30.04.2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 30.07.2020 г. до окончателното й изплащане; сумата от 53,40 лв. – законна
лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2017 г. - 22.07.2020 г.
и сумата от 7,84 лв. - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода
01.05.2017 г. – 22.07.2020 г. Претендира разноски.
Ответникът оспорва иска за цена на топлинна енергия по размер с възражение за
изтекла погасителна давност за вземанията в периода м.05.2016 г. – м.06.2017 г. Искът за
лихва за забава върху вземането за цена на топлинна енергия оспорва с възражение, че
клаузата на чл.33, ал.1 и ал.2 от ОУ е нищожна като неравноправна. Оспорва иска за лихва
1
за забава върху главницата за дялово разпределение с възражение, че не е в забава. При тези
твърдения иска съдът да отхвърли исковете и присъди направените по делото разноски.
Третото лице помагач не ангажира становище по исковете.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията
на ответника, намира от фактическа и правна страна следното:
Между страните е възникнало облигационно отношение което обстоятелство е
безспорно по делото, и от това, че в исковия период ищецът подава в него топлоенергия за
битови нужди.
Ответникът е потребител на топлинна енергия по смисъла на §1, т.42 от ДР на ЗЕ, а
следователно и длъжник за цената на доставяната в собствения им апартамент топлоенергия
( чл. 155 от ЗЕ), включително и на тази, отдадена от сградната инсталация ). Източник на
права и задължения са и Общите условия за продажба на топлинна енергия от „Т на
потребители за битови нужди, тъй като са спазени изискванията за одобряването им от
КЕВР и публикуването им в столичен ежедневник, както и поради липсата на твърдения, че
в 30-дневния срок от влизането им в сила ответникът е изявил писмено несъгласието си с
тях, като е предложил на топлопреносното предприятие ОУ, различни от публикуваните /
чл. 150, ал. 3 от ЗЕ/.
Подаването на топлинна енергия към сградата, в която се намира процесният имот, в
периода от м.05.2016 г. – м.04.2019 г., за който е предявен искът е безспорно по делото.
Изложеното предпоставя, че установителният иск за цената на доставена топлинна
енергия е доказан по основание и за посочения по - горе период.
Общият размер на задължението на ответника за плащане на доставена топлинна
енергия в посочения по – горе период за претендирания размер също е безспорно по делото.
Предвид изложеното следва да се разгледа релевираното възражение за погасяване по
давност на част от вземанията.
Задълженията за плащане на цената на доставяната топлинна енергия представляват
задължения за периодично плащане по смисъла на чл. 111, б. „в”, пр. 3 от ЗЗД и се погасяват
с изтичане на кратката тригодишна погасителна давност / в този смисъл ТР № 3/11 г. на
ОСГКТК /. Изводът следва от еднородния и периодичен характер на задълженията, които
независимо, че имат в основанието си получена топлинна енергия, съгласно чл. 155, ал. 1 от
ЗЕ се дължат на месечни вноски, включително в случаите, при които окончателният общ
размер на задължението се определя в края на отчетен период по реда на чл. 155, ал. 1, т. 1 и
2 от ЗЕ. Изводът следва и от характера на насрещното задължение на топлоснабдителното
2
дружество – задължението на това дружество е да осигури постоянно топлоснабдяване до
процесния имот срещу плащането на ежемесечни вноски, а не да достави определен брой
единици топлинна енергия срещу предварително определена цена с разсрочено плащане на
месечни падежи.
Съгласно общите условия на ищцовото дружество, приложими за периода м.05.2016
г. – м.06.2016 г. плащането на цената на доставяната топлинна енергия е дължимо в 30-
дневен срок от датата на публикуване на фактурата на интернет страницата. В приложение
на чл.114, ал.2 ЗЗД за тези вземания давността започва да тече от деня, в който са
възникнали, в случая от деня, следващ изтичането на съответния месец. Като последица от
заявеното от ответника възражение за изтекла погасителна давност вземанията за този
период са изцяло погасени, тъй като и от последния падеж на 01.07.2016 г., до 21.11.2019 г.,
когато давността е прекъсната с подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, са изтекли три години. С погасяването на част от вземанията за доставена
топлинна енергия се погасяват и лихвите за забава, дължими по отношение на тези
вземания, включително за периодите, по отношение на които тригодишната давност не е
изтекла – чл. 119 от ЗЗД.
За останалия период ( м.07.2016 г. – м.04.2019 г. са приложими Общите условия,
одобрени с решение № ОУ-01/27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл.33, ал.2 от тези ОУ
клиентите са длъжни да заплащат месечните вноски в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Непогасени са вземанията в периода м.07.2017 г. – 30.04.2019
г. в размер 912.38 лв., съгласно заключението на съдебно – счетоводната експертиза.
Лихвата за забава върху тази главница за периода 15.09.2017 г. – 22.07.2020 г. е в
размер на 119.79 лв., съгласно заключението на съдебно – счетоводната експертиза.
Предвид изкложеното установителният иск за цена на топлинна енергия следва да
бъде уважен за сумата за пълния предявен размер от 379.36 лв. и за периода м.07.2017 г. –
м.04.2019 г. и отхвърлен за периода м.05.2016 г. – м.09.2016 г. Искът за лихва за забава
върху тази главница също следва да бъде уважен за пълния предявен размер от 53..40 лв. и
за периода 15.09.2017 г. – 22.07.2020 г.
Потребителят изпада в забава за заплащане на цената на услугата дялово
разпределение по посоченото по – горе правило на чл.33, ал.2 от Общите условия, одобрени
с решение № ОУ-01/27.06.2016 г. на КЕВР.
Съгласно заключението на съдебно – счетоводната експертиза лихвата за забава е в
размер 8.05 лв за процесния период поради което искът е основателен за пълния предявен
размер.
Ответникът дължи и законната лихва, изтекла върху главното вземане от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 30.07.2020 г. до
3
окончателното плащане.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да бъдат
присъдени направените разноски за исковото производството, съразмерно на уважената част
от исковете в общ размер 470.11 лв. / за държавна такса, възнаграждение на вещо лице и
юрисконсултско възнаграждение/ и за заповедното производство в размер на 79,89 лв.
При тези мотиви съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422, ал.1 ГПК, че И.Л.В.., ЕГН * с
адрес гр. София, ж.к. **, бл.4, вх.Г, ап.76 дължи на „Т, ЕИК ***, гр. София, ул. „**” № *, на
основание чл. 150 ЗЕ вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД сумата 318,12 лв. – главница,
представляваща цена на топлинна енергия, доставена за периода м.07.2017 г. – 30.04.2019 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 30.07.2020 г. до окончателното й
изплащане като отхвърля иска за периода 01.05.2016 г. – 30.06.2017 г. , за която сума по
ч.гр.д № 34317/2020 г. по описа на СРС, 157 с-в е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422, ал.1 ГПК, че И.Л.В.., ЕГН * с
адрес гр. София, ж.к. **, бл.4, вх.Г, ап.76 дължи на „Т, ЕИК ***, гр. София, ул. „**” № *, на
основание чл. 86, ал.1 ЗЗД сумата 53,40 лв. – законна лихва за забава върху главницата за
цена на топлинна енергия за периода 15.09.2017 г. - 22.07.2020 г. и сумата 7,84 лв. -
мораторна лихва върху главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода
01.05.2017 г. – 22.07.2020 г. , за която сума по ч.гр.д № 34317/2020 г. по описа на СРС, 157 с-
в е издадена заповед за изпълнение на парично задължение.
ОСЪЖДА И.Л.В.., ЕГН * с адрес гр. София, ж.к. **, бл.4, вх.Г, ап.76 да заплати на
„Т, ЕИК ***, гр. София, ул. „**” № *, на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 470.11 лв. –
разноски за исковото производство за държавна такса, възнаграждение на вещо лице, и
юрисконсултско възнаграждение и сумата 79,89 лв. - разноски за заповедното производство.
4
Решението е постановено при участието на ФДР „Техем Сървисис” ЕООД като трето
лице помагач на страната на ищеца.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
датата от връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5