Решение по дело №232/2016 на Районен съд - Поморие

Номер на акта: 123
Дата: 25 юли 2016 г. (в сила от 11 август 2016 г.)
Съдия: Димитър Маринов Димитров
Дело: 20162160100232
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 май 2016 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

 

№ 123

 

гр.Поморие, 25.07.2016 г.

 

В  ИМЕТО  НА НАРОДА

 

Поморийски районен съд, гражданска колегия, в открито заседание на първи юли през две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

   СЪДИЯ : Димитър Димитров

 

при участието на секретаря В.А., като разгледа докладваното от районния съдия г.д.N 232 по описа за 2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството е образувано по иск на непълнолетната С.Н.Х., ЕГН **********, действаща лично и със съгласието на майка си и законен представител Б.С.Н.,*** против Н.Д.Х. ***.

Предявен е иск с правно основание чл.150 СК вр. с чл.142 СК, за изменение на присъдената на ищцата с решение № 222/13.12.2015 г., по гр.дело № 251/2005 г., по описа на Районен съд гр.Поморие, месечна издръжка, а именно увеличаването й от 35 лв. на 150 лв., както и иск с правно основание чл.150 СК вр.с чл.149 СК, за присъждане на издръжка в увеличения размер за период от една година преди завеждане на иска, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, до настъпване на законни причини за изменяване или прекратяване на издръжката. Претендират се и разноските по делото.

Исковата молба е приета за разглеждане и препис от нея е изпратен на ответника, който е представил отговор в срока по чл.131, ал.1 СК. Признава иска по основание, но го оспорва над размера от 105 лв., до предявения размер от 150 лв. Декларира липса на постоянен месечен доход и необходимост за полагане на грижи за свой родител - майка, във влошено здравословно състояние, поради което заявява, че не е във възможностите му да заплаща издръжка в претендирания размер. Прави възражение за недопустимост на претенцията за увеличаване на издръжката за минало време.

С определение на съда от 03.06.2016 г., производството е прекратено в частта му по предявения иск с правно основание чл.150 СК вр.с чл.149 СК, поради недопустимост на иска, с аргумента, че когато издръжката се намалява или увеличава, това изменение важи от момента на предявяване на претенцията, независимо, че изменените обстоятелства са настъпили по-рано - Постановление  № 5/16.11.1970 г. на Пленума на ВС, прието при действието на СК (Обн., ДВ, бр. 23/22.03.1968 г., отм.), приложимо и при действието на СК ( Обн., ДВ, бр.41/28.05.1985 г., отм.) - Решение № 476/20.05.2009 г. по гр. дело № 5772/2008 г., ІV-то г.о. на ВКС, а така също и при действието на действащия СК (Обн., ДВ,бр.47/23.06.2009 г., в сила от 1.10.2009 г.).

В съдебно заседание ищцата се явява лично и с процесуален представител - адвокат. Поддържа претенцията с правно основание чл.150 СК, така както е заявена с исковата молба.

Ответникът също се явява лично и с пълномощник - адвокат. Поддържа становището си заявено с отговора.

Дирекция „Социално подпомагане”  гр.Поморие, отдел „Закрила на детето” в представения по делото социален доклад изразява становище за постановяване на решение, с което да се защитят интересите на детето и ищца.

Пристъпвайки към разглеждане на иска по същество, въз основа на твърденията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и закона, съдът прие следното.

Страните признават, а и се установява от представения по делото заверен препис от удостоверение за раждане от *** г.(л.4 от делото), издадено от община Поморие, че ищцата С.Н.Х., ЕГН ********** е родена от майка Б.С.Н. (Х.), ЕГН ********** и баща Н.Д.Х., ЕГН **********.

Не се спори, а и се установява от признанието на страните и от представения заверен препис от съдебно решение № 222/13.12.2005 г., постановено по гр. дело № 251/2005 г. по описа на ПРС (л.6-7), че с цитираното решение брака между родителите е прекратен, родителските права върху детето С. са предоставени за упражняване от майката, а бащата и ответник Н.Д.Х. е задължен да заплаща месечна издръжка на ищцата в размер 35 лв.

Не се спори, а и се установява от показанията на св.Т. П. Н. (баба на ищцата) и от социалния доклад, че отглеждането на детето от момента на прекратяване на брака се извършва от майката.

От представеното по делото удостоверение № 645/09.05.2016 г.(л.5), издадено от директора на СОУ „Иван Вазов” гр.Поморие се установява, че през учебната 2015 г./2016 г., ищцата е била ученичка в седми клас на посоченото учебно заведение.

Както бе посочено, по делото е представен социален доклад, изготвен от социален работник в ДСП-ОЗД гр.Поморие, в който се сочи, че детето С. е нормално развито за възрастта си, няма сериозни здравословни проблеми, има избран личен лекар, контактна и приветлива е. Детето се отглежда от майката, с помощта на нейните родители. С. живее с майка си, нейния съжител и брат си в къща, собственост на родителите на майката, разполагаща с всички условия за отглеждане на дете. С. има собствена стая, обзаведена с бюро, гардероб, бюро, компютър и легло. Детето има отличен успех в училище, занимава се и с театрално майсторство и има спечелени редица награди и поощрения (л.8-10). Социалният работник сочи, че майката работи в заведение, собственост на родителите й, като получава трудов доход от 500 - 600 лв. Подпомага се от ДСП-Поморие по чл.7, ал.1 ЗСПД с парична помощ в размер 85 лв.

По делото е представено извлечение за осигурителния доход на ответника за 2015-210 г. от НОИ-ТП гр.Бургас(л.27), съгласно което ответникът е реализирал осигурителни доходи м.ноември и декември на 2015 г. в общ размер 452.38 лв. и за м.януари и февруари на 2016 г., в общ размер 478 лв. В извлечението не са посочени реализирани доходи през останалите месеци от периода. Представено е извлечение от имотния регистър(л.28), съгласно което ответникът няма недвижими имоти на свое име.

По делото е изслушана св. св.Т. П. Н. (баба на ищцата), която в показанията си сочи, че бащата и ответник не заплаща редовно присъдената на детето издръжка, потвърждава извънучилищните занимания на детето, утвърждава допълнителни разходи за уроци по английски език и математика. Твърди, че бащата по никакъв начин не помага за издръжката на детето.

При така изложеното от фактическа страна съдът прие следните правни изводи:

Съгласно чл.143, ал.2 СК (Обн., ДВ,бр.47/23.06.2009 г., в сила от 1.10.2009 г.), родителите дължат издръжка   на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.

Съгласно чл.150 СК, при изменение на обстоятелствата присъдената издръжка или добавката към нея може да бъде изменена или прекратена.

Съдът приема, че в случая безсъмнено е налице изменение на обстоятелствата, при които е била определена безусловно дължимата издръжка на ищцата през 2005 г. Изминал е период от повече от 10 г. от присъждането на предходната издръжка, който е значителен и през който детето е израснало във физическо, психическо и емоционално отношение, продължава образованието си, поради което са нараснали нуждите за закупуване на учебни помагала, дрехи, храна. Необходими са средства и за заниманията на детето извън училище, които допринасят за изграждането и развитието й като личност. Промяната е трайна, което обуславя необходимост от увеличение на издръжката. Искът е установен на иска по основание.

По отношение размерът на дължимата издръжка съдът намира следното.

Конкретният размер на издръжката се определя съобразно предписанието на чл.142, ал.1 СК, според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи, като по силата на чл.142, ал.2 СК, минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата. Последната към момента е в размер 420 лв., определен с ПМС № 375/28.12.2015 г., т.е. минималната издръжка на едно дете е 105 лв.

Съгласно задължителната съдебна практика, установена с Постановление № 5/16.11.1970 г. на пленума на ВС, т.4 и т.5 и Постановление № 5/30.11.1981 г., възможностите на лицата, които дължат издръжка се определят от доходите, имуществото и квалификацията за задълженото лице, а нуждите на лицата, които имат право на издръжка се определят от обикновените условия на техния живот, като се вземат предвид възрастта, образованието и всички обстоятелства, които са от значение за случая.

Съгласно указанието, дадено с т.11 от ППВС № 5/1970 г., не се освобождават от задължението за издръжка лицата, които неоправдано не работят, макар и да са трудоспособни, а възможността им се определя съобразно с квалификацията им и другите обстоятелства, които са от значение за случая.

Безспорно се установи, че грижи по отглеждането и възпитанието на детето се полагат единствено от майката, доходите на която са сравнително ограничени, макар майката да е подпомагана от своите родители.

За бащата се установи, че не реализира доходи, а в периодите, когато е имал такива те са били в минимални размери, но не се установи от доказателствата по делото същият да е с влошено здравословно състояние, което да го възпрепятства да реализира доходи. В случая не са налице и данни бащата да има други основателни причини да не работи. Не се доказаха твърденията за необходимост от полагане на грижи за болен родител, още по-малко се доказа задължение на ответника да дава издръжка на родител или на друго дете. Обстоятелството, че е безработен, не го лишава от възможността да си търси работа, за да реализира доходи, от които да издържа детето си. Ето защо и като съобрази обстоятелството, че ответникът се намира в трудоспособна възраст, съдът приема, че същият може да реализира доходи в размер към средните за страната, които да разпределя за издръжка на детето и на себе си.

Нуждите на детето, съобразно гореизложеното, следва да се определят в рамките на нормалното за неговата възраст, което посещава детско заведение, при съобразяване на повишените разходи, дължащи се на допълнителни занимания, установени от писмените и гласни доказателства по делото, които са обичайни, а не изключителни нужди на детето.

В съвкупност от изложеното, преценявайки увеличените потребности на детето и материалните възможности на неговите родители, съдът намира, че нужната цялостна  месечна издръжка за детето е в размер 250 лв., от които бащата следва да заплаща 150 лв., а майката 100 лв., при съобразяване на обстоятелството, че в непосредствена тежест на майката са ежедневните грижи за отглеждане и възпитание на детето - т.7 от от ППВС № 5/1970 г.

Предявеният иск е основателен и доказан по размер и следва да бъде уважен изцяло.

Предвид основателността на претенцията, с оглед направеното искане, на основание чл.78, ал.1 ГПК, в тежест на ответника следва да бъдат възложени направените от ищцата разноски по делото в размер 150 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.

На основание чл.78, ал.6 ГПК, ответникът следва да заплати на държавата сума в размер 165.60 лв., представляваща държавна такса върху увеличения размер на издръжката.

На основание чл.242 ал.1 ГПК съдът следва да постанови предварително изпълнение на решението, с което се присъжда увеличения размер на издръжката.

Мотивиран от изложеното Поморийски районен съд

 

                                     Р  Е  Ш  И  :

 

ИЗМЕНЯ размера на издръжката, дължима от Н.  Д.Х., ЕГН ********** ***, на дъщеря му С.Н.Х., ЕГН ********** ***, действаща лично и със съгласието на майка си и законен представител Б.С.Н., ЕГН ********** , определена с решение № 222/13.12.2005 г., постановено по гр. дело № 251/2005 г. по описа на ПРС, като го УВЕЛИЧАВА от 35 лв. на 150 лв.(сто и петдесет лева) месечно.

ОСЪЖДА Н.  Д.Х., ЕГН ********** да заплаща на непълнолетната си дъщеря С.Н.Х., ЕГН ********** ***, действаща лично и със съгласието на майка си и законен представител Б.С.Н., ЕГН **********,  месечна издръжка в размер 150 лв.(сто и петдесет лева) , считано от 10.05.2016 г. до настъпване на законни причини за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.

ОСЪЖДА  Н.  Д.Х., ЕГН ********** да заплати на С.Н.Х., ЕГН ********** ***, действаща лично и със съгласието на майка си и законен представител Б.С.Н., ЕГН **********, сума в размер 150 лв.(сто и петдесет лева), представляваща разноски по делото.

ОСЪЖДА Н.  Д.Х., ЕГН **********, да заплати на държавата по сметка на ПРС сума в размер 165.60 лв.(сто шестдесет и пет лева и шестдесет стотинки), представляваща държавна такса върху увеличения размер на издръжката.

ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението в частта му относно присъдения увеличен размер на издръжката.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред БОС в двуседмичен срок от съобщението.

 

                                        

РАЙОНЕН СЪДИЯ: