Р Е Ш Е
Н И Е
№ 1005
гр.Бургас, 27.07.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53–ти наказателен състав, в публично заседание на девети юли две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МАРИНА МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря Снежана Петрова, като разгледа НАХД № 869 по описа на БРС за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по повод жалба на „Н.Т.” ЕООД с ЕИК: **** със седалище и адрес на управление: гр. ******,
чрез адв. А.С. ***, срещу Наказателно постановление № 02-0002070/03.02.2020г.,
издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда” - гр. Бургас, с което за
нарушение на чл. 62, ал. 1 КТ вр. чл. 1, ал.2 от КТ и чл. 230, ал. 1 КТ на
основание чл. 416, ал. 5 вр. чл. 414, ал. 3 от КТ на дружеството жалбоподател
като работодател е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева.
С
жалбата се сочи, че на 02.12.2019г. била извършена проверка в билетен център,
находящ се в гр. **** в 13,57 часа и е установено, че Р.А.В. извършва трудова
дейност без сключен договор, като лицето е декларирало, че е в процес на
обучение. Не оспорва установената от АНО обстановка, но счита, че не е
съобразен размера на наказанието с тежестта на нарушението, а отделно на
16.12.2019г., след изтичане на процеса на обучение, бил сключен трудов договор.
Моли да се измени обжалваното наказателно постановление и имуществената санкция
да бъде намалена на 1500 лева.
В
открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не изпраща
представител.
Административнонаказващият
орган – Дирекция „Инспекция по труда” - гр. Бургас, надлежно призован, в
съдебното заседание се представлява от юрк. Н., оспорва жалбата и излага
съображения по същество като счита, че наказанието е съобразено с тежестта на
нарушението. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът
приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по
чл.59, ал.2 ЗАНН (видно от обратна разписка за връчване на наказателно
постановление л. 10, същото е връчено на 06.02.2020г. и пощенско клеймо от
плик, с който жалбата е изпратена л. 6 – на 13.02.2020г.). Жалбата е подадена
от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което
следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Съдът след като
прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията
си по съдебния контрол намира за установено следното:
На 09.01.2020г.
на жалбоподателя „Н.Т.” ЕООД е съставен акт за установяване на административно
нарушение за това, че в качеството на работодател на 02.12.2019г. в 13,57 часа
на място: Билетен център, находящ се в гр. *****, не е уредил като трудови правоотношения,
отношенията на обучение по време на работа, като не е сключил трудов договор в
писмена форма с лицето Р.А.В., която била установена при извършена на
02.12.2019г. в 13,57 часа проверка да извършва трудова дейност (лицето е стояло
на самостоятелно работно място – бюро с компютър и е извършвало справка и сравнявало
данни с папка с документи и информация на монитора). В справка на основание чл.
402, ал. 1, т. 3 от КТ Р.В. декларирала, че се обучава на длъжност „организатор
екскурзии“ в „Н.т.“ ЕООД в обект Билетен център, гр***** от две седмици,
25.11., с работно време от 10,00 ч. до 15,00 часа, почивни дни – събота и
неделя, с трудово възнаграждение – 25,94 лева на ден. Нарушението е установено
от инспектор Н.К. при проверка по документи на 09.01.2020г. в Дирекция
„Инспекция по труда“ Бургас, при която е представен трудов договор №
282/16.12.2019г., сключен между „Н.т.“ ЕООД и Р.А.В.. При извършена справка в
Информационна система на ИА „ГИТ“, регистър Трудови договори към НАП, по ЕГН на
Р.В. са установени данни за подадено уведомление за сключен трудов договор
между дружеството и лицето с дата на входиране 16.12.2019г. и с посочена дата
на сключване на договора – 16.12.2019г.
Нарушението
е установено от разпитания по делото свидетел Н.К. при посещение на място в
билетния център. Актът за установяване на административно нарушение (АУАН) е
връчен на представител на дружеството жалбоподател на 09.01.2020г. като видно,
че същият е преведен от преводач съгласно удостоверен превод. Представена е
декларация (л. 16) от преводач за извършен превод по време на проверката и
съставяне на АУАН. В акта представляващия дружеството е посочил, че ще депозира
възражение, което ще изготви адвокат. Депозирано е възражение срещу АУАН.
Съдът
намира, че следва да кредитира показанията на св. К., които са последователни,
логични и безпротиворечиви. Показанията му се подкрепят и от справка на
основание чл. 402, ал. 1, т. 3, чл. 402, ал. 2 КТ (л. 11), в която Р.В. е
посочила, че работи в „Н.т.“ ЕООД от две седмици 25.11. място ***** като организатор
екскурзии с работно време от 10-15 часа, почивни дни събота и неделя
възнаграждение по 25,94 лева на ден. Декларацията е подписана от лицето и това
обстоятелство не е спорно между страните.
След
извършване на проверката на 02.12.2019г. на място в билетния център, на
16.12.2019г. е подписан Трудов договор между дружеството жалбоподател и Р.В. с
трудово възнаграждение в размер на 560 лева и пълно работно време от 8 часа,
със срок за изпитване. От разпитания по делото свидетел се установява, че
действително е сключен трудов договор и същият е регистриран в Информационна
система на ИА „ГИТ“ , което обстоятелство е отразено и в съставения АУАН.
Тази
фактическа обстановка не е спорна между страните по делото като жалбоподателят не
отрича, че е налице нарушение, но намира, че наказателното постановление следва
да се измени като се отчита обстоятелството, че лицето се е обучавало и веднага
след проверката договор е сключен.
Съдът
въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост,
както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и
предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни
изводи:
Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН - съставен от
оправомощено за това лице. Административнонаказателното производство е
образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е издадено
в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, при
издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН.
Правилно е посочена нарушената материалноправна норма. В случая не са налице
формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на
административнонаказателното производство против него.
Жалбоподателят
има качеството на работодател съгласно пар.1, т.1 от ДР от КТ “работодател“ е
всяко физическо, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго
организационно и икономическо образувание /предприятие, учреждение,
организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и др.
подобни/, което самостоятелно наема работници или служители по трудово
правоотношение.
Установява
се, че в деня на проверката 02.12.2019г., Р.В. е стояла на самостоятелно
работно място – бюро с компютър и е извършвало справка и е сравнявала данни от
папка с документи и информация на монитор.
Лицето е декларирало, че има установено работно време, работно място, трудово
възнаграждение за ден, а не за резултат, поради което следва да се приеме, че
са налице елементите за наличието на трудово правоотношение. Съгласно
разпоредбата на чл. 62 КТ трудовият договор се сключва в писмена форма, това е
форма за неговата действителност, разпоредбата на закона е императивна и
нейното нарушаване се санкционира с наказание за нарушителя. Нормата не се
касае до здравословните и безопасни условия на труд, поради което съгласно чл.
414, ал. 1 КТ работодател, който наруши разпоредбите на трудовото
законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена
санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв.
Доколкото се обосновава тезата, че лицето се е
обучавало следва да се посочи, че трудовото законодателство в чл. 230 и сл. от КТ
изрично урежда възможността да се сключи договор за обучение. За него обаче
законодателят не е предвидил различна форма за действителност, той също следва
да отговаря на общото изискване на чл. 62, ал. 1 КТ и да е сключен в писмена
форма. Изрично разпоредбата на чл. 233 КТ предвижда, че за отношенията между
страните по трудовия договор с условие за обучение по време на работа се
прилага действащото трудово законодателство, ето защо съдът приема, че предвид
липсата на сключен писмен трудов договор, нарушението е налице.
Извършеното
нарушение съдът счита, че не може да се определи като маловажно и не се
отличава от типичните нарушения от този вид. Изрично нормата на чл. 415 в, ал.
2 КТ предвижда, че не са маловажни нарушенията на чл. 61, ал. 1, чл. 62,
ал. 1 и 3 и чл. 63, ал. 1 и 2.
Действително изводът за маловажност на деянието подлежи на съдебен контрол, в
който смисъл е Тълкувателно решение № 1/12.12.2007г. на ВКС, ОСНК, по т.д. №
1/2007г. по описа на ВКС. В случая обаче не е налице маловажност по смисъла на
чл.28 от ЗАНН, тъй като не е налице по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от този вид –
работник е установен без наличието на сключен трудово договор, с което се
нарушават не само неговите трудови права, но и осигурителните такива като
лицето през този период следва за своя сметка да заплати вноските за обществено
осигуряване, но и здравни такива.
Съдът
намира обаче, че АНО неправилно е индивидуализирал размера на имуществената
санкция, която следва да се наложи на жалбоподателя в рамките, установени от
законодателя. Съдът счита, че имуществена санкция в размер на 3000 лева не
отговаря на тежестта на нарушението и останалите обстоятелства на неговото
извършване. Нарушението е констатирано еднократно, сочи се, че лицето се е
обучавало временно по два часа на ден, заплащано му е възнаграждение. Не е без
значение обстоятелството, че мястото, на което е полаган труд не е установено
да е съпроводено с повишен риск за живота и здравето на лицето. На 16.12.2019г.
с Вълкова е сключен и трудов договор, същият е представен при съставяне на
АУАН, регистриран е в Инспекция по труда и работодателят е демонстрирал желание
да се преустановят вредните последици за работника.
Ето
защо при отчитане на всички тези обстоятелства, този състав намира, че наложената
в случая имуществена санкция в размер 3000 лв., се явява завишена предвид
обществената опасност на нарушителя и тежестта на нарушението и НП следва да се
измени в частта му относно размера на наложената санкция, като според
настоящият състав адекватно на извършеното деяние и степента на обществена
опасност на нарушителя се явява „Имуществена санкция” в минималния размер предвиден
в закона, а именно 1 500 лв.
Съгласно
на чл. 63 от ЗАНН в производството по обжалване на НП въззивният съд може да
присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към АПК, който пък от своя
страна за неуредените в чл. 143 АПК случаи препраща към ГПК. В случая
наказателното постановление се изменя, която хипотеза не е уредена в чл. 143 АПК и следва да се приложи чл. 78 ГПК. Изводът на съда е, че жалбата е
основателна и наказателното постановление следва да се измени, поради което
съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК се дължат разноски съразмерно уважената част. Жалбоподателят
обаче не е претендирал такива, поради което не му се присъждат. На АНО се
дължат разноски на основание чл.63,
ал.5 от ЗАНН вр. чл.37, ал.1 от ЗПП вр. чл.27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ съобразно потвърждаването, при цялостна проверка
за законосъобразност на наказателното постановление, в размер на 80 лева като
се отчита фактическата и правна сложност на делото, това, че приключи в рамките
на едно съдебно заседание и че наказателното постановление е изменено.
Така
мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл.2 ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ
Наказателно постановление № 02-0002070/03.02.2020г., издадено от Директор на
Дирекция „Инспекция по труда” - гр. Бургас, с което за нарушение на чл. 62, ал.
1 КТ вр. чл. 1, ал.2 от КТ и чл. 230, ал. 1 КТ на основание чл. 416, ал. 5 вр.
чл. 414, ал. 3 от КТ на „Н.Т.” ЕООД с ЕИК: **** със седалище и адрес на
управление гр. ******* като работодател е наложена имуществена санкция в размер
на 3000 лева, като НАМАЛЯВА размера на наложената санкция от 3 000 лв. на 1 500
лв. (хиляда и петстотин лева).
ОСЪЖДА
„Н.Т.” ЕООД с ЕИК: **** със седалище и адрес на управление гр. ****** да
заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ юрисконсултско
възнаграждение за процесуално представителство в размер на 80 /осемдесет/ лева.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в
14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС
от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/
Вярно с оригинала!
С.П.