Р Е Ш Е Н И Е
№….........../12.10.2021 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 51-ви състав,
в открито съдебно заседание, проведено на тринадесети септември през две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНТОНИЯ СВЕТЛИНОВА
при участието на
секретаря Дияна Димитрова,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 3187 по описа на съда за 2020 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.
Образувано е по предявени по реда на
чл. 422, ал. 1 ГПК от „Т.Б.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, Бизнес парк София,
сграда 6, срещу Х.Д.Д., ЕГН **********, с постоянен
и настоящ адрес: ***, положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД
за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищеца следните суми: сумата от 50,25
лв., представляваща главница за незаплатени месечни абонаментни такси за
потребени мобилни услуги в периода от 20.02.2018 г. до 19.06.2018 г. по договор
за мобилни услуги от 13.04.2017 г. и допълнително споразумение от 21.05.2017 г.
към него, при условията на които е ползван мобилен номер ***, ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на заявлението в съда – 21.10.2019 г., до окончателното
изплащане на задължението, и сумата от
77,46 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор
за мобилни услуги от 13.04.2017 г. и допълнително споразумение от 21.05.2017 г.
към него, формирана от трикратния размер на месечната абонамента такса без ДДС
за ползвания абонаментен план „Тотал 30.99 лв.“ за
мобилен номер ***, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 17818/2019 г. по описа на Районен съд –
Варна, както и обективно кумулативно
съединени с тях осъдителни искове с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищеца следните суми: сумата от 33,16 лв., представляваща главница за незаплатени мобилни
услуги, потребени в периода от 20.02.2018 г. до 19.06.2018 г., по договор за
мобилни услуги от 14.09.2017 г., при условията на които е ползван мобилен номер
***, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 06.03.2020 г., до
окончателното изплащане на задължението; сумата
от 48,76 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на
договор за мобилни услуги от 14.09.2017 г., формирана като сбор от следните
суми: сумата от 34,95 лв. за трикратния размер на месечната абонамента такса
без ДДС за ползвания абонаментен план „Интернет 15.99 лв. /промо/“
за мобилен номер *** и сумата от 13,81 лв. за стойността на подлежащите на
възстановяване отстъпки от абонаментния план, съответстваща на оставащия срок
на договора, както и сумата от 169,25
лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор за
мобилни услуги от 14.09.2017 г., формирана като разлика между стандартната цена
на предоставеното във връзка с договора мобилно устройство марка TABLET модел nJoy Turnus 8 4G Metal по ценова листа без абонамент и общата цена, която
абонатът е заплатил при предоставяне на устройството.
В исковата молба ищецът твърди, че между
страните били сключени следните договори: 1.) договор
за мобилни услуги от 13.04.2017
г. с
предпочетен мобилен
номер ********** при избрана абонаментна програма Стандарт 20.99 лв. и уговорен
срок на действие 24 месеца, тоест до 13.04.2019 г.; 2.) допълнително
споразумение от 21.05.2017 г. към договор за мобилни услуги от 13.04.2017 г., с
което е уговорен нов предпочетен мобилен номер на *** и абонаментният план Тотал 30.99лв.
със срок на действие 24 месеца, тоест до 21.05.2019 г.; 3.) договор за мобилни
услуги от 14.09.2017 г. за втори абонаментен план с предпочетен мобилен номер *** и избрана
абонаментна програма Интернет 15.99 лв. /промо/ с
уговорен срок на действие 24 месеца, тоест до 14.09.2019 г., по повод на който
на абоната е предоставено устройство
марка TABLET модел nJoy Turnus
8 4G Metal на специална преференциална цена.
Ищецът
излага, че съгласно чл. 26 от Общите условия на мобилния оператор заплащането
на ползваните услуги по индивидуален договор се извършва въз основа на
ежемесечно издавани фактури, като неполучаването им от потребителя не го
освобождава от задължението да плати тяхната стойност. Поддържа, че за отчетния
период от 20.02.2018 г. до 19.03.2018 г. била издадена фактура № **********/20.03.2018 г.
на стойност 40.15
лв. с ДДС за разговори и месечни абонаменти, от които: 10.40 лв. без ДДС за мобилен номер ***за
абонаментен план Интернет 15.99 лв. и 23.06 лв. без ДДС за мобилен номер ***за
абонаментен план Тотал 30.99 лв.,
платими в срок до 04.04.2018 г. За отчетния период от
20.03.2018 г. до 19.04.2018 г. била издадена фактура № **********/20.04.2018
г. на стойност 56.76лв. с ДДС за
разговори и месечни абонаменти, от които: 11.65
лв. без ДДС за
мобилен номер ***за абонаментен план Интернет 15.99 лв. и допълнително
потребление на мобилен интернет извън месечния абонамент в размер на 8.33 лв. без ДДС, както и 25.82 лв. без ДДС за мобилен номер ***за
абонаментен план Тотал 30.99 лв., платими в срок до
05.05.2018 г. Твърди, че общата стойност на
ползваните мобилни услуги от 96.91 лв. с ДДС била редуцирана до сумата от 83,41 лв. с ДДС с издадено кредитно
известие № **********/20.05.2018 г., от които 50,25 лв. за мобилен номер ***и 33,16 лв. за мобилен номер ***.
Поддържа, че
ответникът бил в неизпълнение на задължението за заплащане на дължимата сума,
поради което и на основание т.11 от договорите във вр.
чл. 75 и чл. 19в от Общите условия мобилният оператор прекратил едностранно
индивидуалните договори с ответника за ползваните абонаменти и издал крайна
фактура №**********/20.06.2018г. с начислена обща сума за плащане в размер на
378.88 лв., в която били включени незаплатените до момента мобилни услуги,
както и неустойки за предсрочно прекратяване на договорите в общ размер на 295.47 лв., от които: 1.) 77.46 лв. неустойка за предсрочно
прекратяване на договор за мобилни услуги от 13.04.2017 г. и допълнително
споразумение от 21.05.2017 г. към него за мобилен номер ***, формирана като
сбор от три месечни абонаменти такси ( 25,83 лв. без ДДС) за ползвания
абонаментен план Тотал 30.99 лв., 2.) 48.76 лв. неустойка
за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги от 14.09.2017 г. за
мобилен номер ***, формирана като сбор от стойността на три месечни абонаменти
такси (11,65 лв. без ДДС) за ползвания абонаментен план Интернет 15.99 лв. /промо/ - 34,95 лв. и стойността на подлежащите на
възстановяване отстъпки от абонаментния план, съответстваща на оставащия срок
на договора - 13,81 лв., както и 3.)
169.25 лв. неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни
услуги от 14.09.2017 г., формирана като разлика между стандартната цена на
предоставеното устройство
марка TABLET модел nJoy Turnus
8 4G Metal по ценова листа без абонамент и общата
цена, която абонатът е заплатил за устройството. Ищецът счита, че така
начислените неустойки съответстват на уговореното в чл. 1.1.,
б. „а“ и чл. 1.1., б. „б“ от сключена на 12.01.2018
г. спогодба между „Т.Б.“ ЕАД и КЗП.
Твърди, че
според чл. 27 от ОУ всички суми по издадените фактури следвало да бъдат
заплатени в срока, указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на
издаването й, като въпреки настъпилата изискуемост на вземанията, плащане не
било постъпило.
Твърди,
че за дължимите суми по договора за мобилни услуги от 13.04.2017 г. се
снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, която
била връчена на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.
По
изложените аргументи моли за уважаване на предявените установителни и
осъдителни искове и претендира разноски по делото, вкл. адвокатско
възнаграждение.
В открито съдебно заседание ищецът не изпраща представител.
Предварително депозира молба, с която поддържа исковата молба и обективираното
в нея искане и представя списък на разноските по чл. 80 ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК назначеният особен
представител на ответника депозира отговор на исковата молба, в
който оспорва предявените искове като неоснователни. Оспорва наличието на
облигационно правоотношение между страните с твърдения, че било налице
разминаване между данните за личната карта на ответника, отразени в договорите,
и актуалните такива към момента на сключването им, както и поради различия в
положените за ответника подписи в документите. Оспорва също едностранното
прекратяване на договорите за мобилни услуги, респ. дължимостта на начислените
неустойки при това прекратяване. Релевира възражение за прекомерност на
неустойките за предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги. В тази
връзка поддържа, че чрез трикратния размер на месечните абонаменти на практика
неоснователно се обогатявал мобилният оператор, тъй като този размер на
неустойката не бил съизмерим с цената на предоставената услуга. Оспорва дължимостта и на неустойката за
невърнато мобилно устройство. По този повод твърди, че липсвали доказателства
за предоставянето на това устройство и условията за това, вкл. за размера на
преференциалната цена, както и за стандартната такава. Отделно счита, че било недопустимо да се
начисляват няколко неустойки за предсрочно прекратяване на един договор за
мобилни услуги (този от 14.09.2017 г.). Намира за неиндивидуализирано и
вземането за сумата от 13,81 лв. за подлежащи на връщане отстъпки.
По изложените съображения по същество моли за
отхвърляне на предявените искове.
В открито съдебно заседание особеният представител на ответника
поддържа отговора на исковата молба. Конкретизира бланкетно направеното в
отговора оспорване на представените от ищеца документи, като оспорва
автентичността на договорите за мобилни услуги в частта, касаеща
подписа на ответника. Моли за отхвърляне на исковете и присъждане на възнаграждение
за осъщественото процесуално представителство на ответника.
След като съобрази доводите на страните
и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
намира за установено от фактическа страна следното:
От представения договор за
мобилни услуги от 13.04.2017 г. (л. 9-10), сключен между страните при Общи
условия, се установява, че ищецът „Теленор България“
АД е предоставил на ответника Х.Д. мобилен телефонен номер ********** при
условията на уговорен абонаментен план Стандарт 20.99 с месечна абонаментна
такса в размер на 20.99 лв. и цени на услугите, невключени в абонамента,
посочени в отделно приложение – ценова листа за абонаментни планове за частни
лица от 13.04.2017 г. (л. 11).
Видно от приложеното заявление
за смяна на номер от същата дата 13.04.2017 г. (л. 13), ответникът е пожелал
ползваният от него мобилен номер ********** да бъде сменен с нов номер ***.
С допълнително споразумение от
21.05.2017 г. към договор за мобилни услуги с мобилен/фиксиран номер *** (л. 14
и сл.) страните са уговорили промяна в ценовите условия, като е избран нов абонаментен
план Тотал 30.99 със стандартен месечен абонамент от
30,99 лв. Съгласно Раздел III, т. 2 от допълнителното споразумение същото влиза
в сила на 21.05.2017 г. и срокът му е до 21.05.2019 г. В Раздел III, т. 4 е
уговорено, че в случай на прекратяване ползването на услугите, предоставени от
оператора, през уговорения срок на действие на допълнителното споразумение по
вина или инициатива на потребителя, последният дължи неустойка в размер на
сумата от стандартните за месечни абонаменти до края на този срок.
От приложения договор за
мобилни услуги от 14.09.2017 г. при Общи условия (л. 19), се изяснява, че
страните са уговорили ползването на абонаментен план Интернет 15.99 за срок от
24 месеца с избран предпочетен номер *** и стандартен месечен абонамент в
размер на 15,99 лв. В договора е отразено още, че на потребителя се предоставя
мобилно устройство марка TABLET модел nJoy Turnus 8 4G Metal, какато и че с подписването на договора потребителят
потвърждава предоставянето/закупуването на устройството (л. 20). В договора са уговорени
следните неустойки при предсрочното му прекратяване по вина или инициатива на
потребителя или при нарушение на задълженията му по договора и приложимите Общи
условия, а именно: неустойка в размер на сумата от стандартните месечни
абонаменти за съответния абонаментен план до края на срока на договора, а в
случаите, в които е предоставено устройство – и разликата между цената на предоставеното
устройство без абонамент съгласно последната актуална ценова листа на оператора
към момента на прекратяване на договора и заплатената от потребителя цена за
устройството в брой или обща лизингова цена по договор за лизинг.
Към доказателствения материал
е приобщена и ценова листа на мобилния оператор за частни и корпоративни
клиенти от 19.09.2017 г. (л. 22).
Ангажирани от ищеца са и Общи
условия на „Т.Б.“ ЕАД за взаимоотношения с потребителите на електронни
съобщителни услуги, в сила от 10.09.2010 г., последно изм. от 20.09.2018 г. (л.
29 и сл.). Според чл. 20 от ОУ цените на услугите, предоставяни от Теленор се определят съгласно Глава Тринадесета от Закона
за електронните съобщения, като всички услуги се заплащат в зависимост от
техния вид и специфика, по цени съгласно действащата ценова листа, достъпна на
интернет страницата на мобилния оператор, както и във всеки магазин от
търговската му мрежа.
Според чл. 23 от ОУ дължимата
от потребителя цена за месечен абонамент осигурява достъп до услугите, за които
е сключен индивидуален договор, и включва разходите за поддръжка на Мрежата,
като се предплаща от потребителя ежемесечно, в размери съобразно избрания от
потребителя абонаментен план/програма/пакет (чл. 23, б. „б“), а месечната цена
за ползваните услуги представлява сумата от стойността на всички услуги, ползвани
от потребителя през дадения месец, като в цената на изходящите разговори се
включва заплащането на: всички осъществени от потребителя повиквания в
зависимост от продължителността на разговора, зоната, с която се разговаря и
вида на избрания абонамент; всички услуги на Мрежата, използвани (предизвикани
или заявени) от потребителя (например пренасочване на повикването, изпращане на
кратки съобщения (SMS) и др.); всички получени и осъществени от потребителя
изходящи разговори чрез чужда GSM или UMTS мрежа (роуминг)
или ползване на други услуги, вкл. и през LTE мрежа (чл. 23, б. „б“).
Клаузата на чл. 26 от ОУ предвижда, че заплащането на ползваните услуги се
извършва въз основа на фактура, която се издава ежемесечно на името на
потребителя. При сключване на индивидуален договор всеки потребител – страна по
договора бива уведомен за датата от месеца, на която ще му бъде издавана
фактура, като неполучаването на фактурата не го освобождава от задължението му
за плащане на дължимите суми. Според чл. 27 от ОУ плащането на посочената във
фактурата сума се извършва в срока, указан на фактурата, но не по-късно от 18
дни след датата на издаването й.
Според чл. 75 от ОУ при неспазване на което и да е задължение на
потребителя, Теленор има право незабавно да ограничи
предоставянето на услугите, или при условията на т. 19б и т. 19в да прекрати
едностранно индивидуалния договор с потребителя или да откаже сключване на нов
договор с него. В клаузите на т. 19б и 19в от ОУ са предвидени случаите, при
които мобилният оператор има право да прекрати едностранно индивидуален
договор, сключен с потребител, сред които и когато потребителят не е платил
дължими суми след изтичането на сроковете за плащане по индивидуалния договор,
съответно ОУ (т. 19б, б. „в“ ОУ).
Приети са и издадени от „Т.Б.“
ЕАД счетоводни документи с получател ответника Х.Д., както следва:
- фактура № ********** от
20.03.2018 г. за отчетен период от 20.02.2018 г. до 19.03.2018 г. на стойност
40,15 лв. с ДДС (33,46 лв. без ДДС), от която 10,40 лв. без ДДС за абонаментна
такса по абонаментен план Интернет 15.99 и 23,06 лв. без ДДС за такса по абонаментен план Тотал
30,99;
- фактура № ********** от
20.04.2018 г. (л. 24) за отчетен период от 20.03.2018 г. до 19.04.2018 г. на
стойност 56,76 лв. с ДДС (47,30 лв. без ДДС), от която 11,65 лв. без ДДС за
абонаментна такса по абонаментен план Интернет 15.99, 8,33 лв. без ДДС за допълнителни
услуги за използван мобилен интернет извън пакета (119,55 МБ) и 25,82 лв. без
ДДС за абонаментна такса по абонаментен план Тотал
30,99;
- кредитно известие №
********** от 20.05.2018 г. (л. 25) за отчетен период от 20.04.2018 г. до
19.05.2018 г., с което от баланса на потребителя от предходния период в размер
на 96,91 лв. с ДДС са сторнирани отстъпки в общ
размер на – 13,50 лв. с ДДС, от които 3,50 лв. без ДДС от абонаментна такса
Интернет 15.99 и -7,55 лв. без ДДС от абонаментна такса Тотал
30.99. Така общата сума за заплащане с ДДС е отразена в размер на 83,41 лв.;
- фактура № ********** от
20.06.2018 г. (л. 26) за отчетен период от 20.05.2018 г. до 19.06.2018 г. с
която са начислени неустойки за предсрочно прекратяване на договори за услуги в
размер на 295,47 лв. без ДДС.
От приетото и неоспорено
от страните заключение на допуснатата съдебно-счетоводна експертиза (л. 137 и
сл.) и изслушването на вещото лице по
реда на чл. 200 ГПК (л. 144) се установява, че дължимите суми за отчетния
период от 20.02.2018 г. до 19.06.2018 г. са в общ размер на 83,41 лв., от които
41,88 лв. без ДДС за мобилен номер ***, включващи 41,13 лв. без ДДС за месечни абонаментни такси за ползвания абонаментен
план Тотал 30.99 и 0,75 лв. без ДДС за получаване
на входящ трафик при незаплатено в срок задължение, както и 27,63 лв. без ДДС
за мобилен номер ***, включващи 18,55
лв. без ДДС за месечни абонаментни
такси за ползвания абонаментен план Интернет 15.99, 8,33 лв. без ДС за
дължими услуги интернет и 0,75 лв. без ДДС за получаване на входящ трафик при
незаплатено в срок задължение. Според заключението уговорените неустойки за
предсрочно прекратяване на договорите са в следните размери: 77,46 лв. за предсрочно прекратяване на
договора за мобилен номер ***, формирана от 3-кратния размер на месечната
абонаментна такса от 25,82 лв. без ДДС по абонаментен план Тотал
30.99, 48,76 лв. за предсрочно прекратяване на договора за
мобилен номер ***, формирана от 3-кратния размер на месечната абонаментна
такса от 13,32 лв. без ДДС по абонаментен план Интернет 15.99 (общо 39,96 лв.)
и стойността на ползваните отстъпки до 11.04.2018 г. в размер на 8,80 лв.,
както и 173,28 лв. за предоставеното
мобилно устройство, формирана като разлика между цената на устройството без
абонамент (299,99 лв.) и заплатената от потребителя цена (39,99 лв.), дължима
за остатъчния срок на договора (16 месеца).
Във връзка с оспорената от особения представител на ответника автентичност
на представените от ищеца документи по делото е допуснато провеждането на съдебно-почеркова експертиза. От приетото и неоспорено от
страните заключение (л. 122 и сл.) и изслушването на вещото лице в открито
съдебно заседание (л. 143) се изяснява, че подписите, положени за потребител в
договор за мобилни услуги от 13.04.2017 г., декларация-съгласие от същата дата,
допълнително споразумение от 21.05.2017 г., договор за мобилни услуги от
14.09.2017 г. и декларация-съгласие от 19.09.2017 г. са изпълнени от ответника Х.Д..
Според заключението не може да се направи категоричен извод относно автентичността
на подписите за потребителя, положени на декларацията към договора за мобилни
услуги от 13.04.2017 г. за предоставено съгласие за ползване на личните данни
на лицето (л. 10 от делото), както и на заявлението от 13.04.2017 г. за смяна
на номер (л. 13).
От материалите по приобщеното ч.гр.д. № 17818/2019 г. по описа на РС-Варна
и приложеното към него (прекратено по подсъдност) ч.гр.д. № 571/2019 г. по
описа на РС-Първомай е видно, че въз основа на подадено на 21.10.2019 г. заявление
от „Т.Б.” ЕАД срещу Х.Д. е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК за сумата от 83,41 лв. за месечни абонаментни такси
по договор за мобилни услуги от 13.04.2017 г. и 295,47 лв. за неустойка
за предсрочното му прекратяване, формирана от трикратния размер на стандартните
месечни абонаментни такси на ползвания абонаментен пакет. Заповедта е връчена
на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, като кредиторът е предявил настоящите установителни
искове в указания едномесечен срок по чл. 415, ал. 4 ГПК.
При така установената фактическа обстановка,
съдът намира от правна страна следното:
Обективно кумулативно
съединените искове, с които съдът е сезиран, са допустими, доколкото са
налице общите предпоставки за съществуването и надлежно упражняване на правото
на иск, а по отношение на установителните искове – и специалните такива,
свързани с
реда за търсената защита по чл. 422, ал. 1 ГПК (съгласно т. 10а от Тълкувателно
решение по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС).
Основателността на исковете с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД – установителни и осъдителни такива, е
обусловена от следните кумулативни материалноправни предпоставки, а именно: 1.)
наличието на валидно възникнали между страните облигационни правоотношения по процесните
договори за мобилни услуги; 2.) точното изпълнение на задълженията на ищеца по
договорите, вкл. предоставянето на ползваните услуги, невключени в уговорените
месечни абонаментни планове, и предоставянето на посоченото мобилно устройство;
3.) предсрочното прекратяване на договорите от мобилния оператор; 4.) наличието
на валидно уговорени неустоечни клаузи при предсрочно
прекратяване; 5.) настъпила изискуемост на задълженията за заплащане на абонаментните
такси, потребени мобилни услуги и неустойки в претендираните размери, както и
6.) неизпълнение на същите от страна на ответника. Съгласно правилата за
разпределение на доказателствената тежест в процеса, обективирани в
разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да проведе пълно и
главно доказване на положителните факти, пораждащи съдебно предявените вземания,
както и техния размер. По отношение на неизпълнението, което е отрицателен факт
от действителността, е достатъчно твърдението на ищеца, като ответната страна
носи доказателствената тежест да установи положителния факт, който го изключва,
а именно точно изпълнение, респ. други обстоятелства, обуславящи недължимост на
сумата.
От представените договори за мобилни услуги и допълнително споразумение,
обсъдени по-горе, се доказва, че между страните са налице валидно възникнали облигационни правоотношения във връзка с
ползването на избраните мобилни номера. В хода на откритото производство по чл.
193 ГПК е доказана оспорената от особения представител на ответника автентичност
на договорите, в който смисъл е категоричното заключение на назначената съдебно-почеркова експертиза, което съдът кредитира напълно
в тази му част като компетентно изготвено, правилно и обосновано. Доказано е,
че лично ответникът Х.Д. е подписал договорите, с което се е съгласил с тяхното
съдържание, вкл. и това на приложимите към същите Общи условия, с които е
декларирал, че е запознат. Този извод не се опровергава от обстоятелството, че истинността
на част от изследваните от експерта документи (декларацията към договора за
мобилни услуги от 13.04.2017 г. за предоставено съгласие за ползване на личните
данни на потребителя и заявление от 13.04.2017 г. за смяна на номер) е само
вероятна (но не и категорично доказана), доколкото въпросните документи не
съдържат съществени елементи от сключените между страните договори, респ.
изразеното в тях съгласие на потребителя, което следва да удостоверява
положеният от него подпис върху документите, не е задължително условие за
възникване на облигационната връзка. Възраженията на особения представител за
липса на правоотношение поради некоректно посочване на данните за личната карта
на потребителя в договорите също е неоснователно, тъй като лицето е достатъчно
индивидуализирано с неговите три имена и единен граждански номер, а самоличността
му е косвено потвърдена и чрез доказаната по делото автентичност на подписаните
от него договори.
По силата на сключените договори за мобилни услуги е възникнало задължението на ответника за заплащане на уговорените
месечни абонаментни такси за избраните абонаментни планове в процесния
отчетен период от 20.02.2018 г. до 19.06.2018 г., обхванат от сроковете на
действие на договорите, а именно: 30,99 лв. с ДДС месечно за абонаментен план Тотал 30.99, при условията на който е ползван мобилен номер
*** съгласно допълнителното споразумение от 21.05.2017 г., и 15,99 лв. с ДДС месечно
за абонаментен
план Интернет 15.99 при условията на който е ползван мобилен номер *** съгласно
договор за мобилни услуги от 14.09.2017 г. Абонаментните такси са
дължими, независимо от реалното потребление на включените в плановете услуги,
доколкото представляват възнаграждение на мобилния оператор за осигурения (потенциален)
достъп до тези услуги, съизмеримо с неговите разходи за поддръжка на мобилната
мрежа – арг. от чл. 23 от ОУ.
На основание чл. 26 от ОУ изискуемостта
на тези задължения е настъпила с изтичането на срока за плащане, указан в
издадените от оператора фактури, но не по-късно от 18 дни след датата на
издаването им. Дължимите месечни абонаментни такси по процесните договори са
включени в издадените от „Теленор България“ АД
счетоводни документи (фактури от 20.03.2018 г. и 20.04.2018 г. и кредитно
известие от 20.05.2018 г.), последният от които със срок за плащане на
04.06.2018 г., респ. е доказана и изискуемостта на обсъжданите вземания.
Техният размер се установява от
заключението на съдебно-счетоводната експертиза, което съдът цени, при
условията на чл. 202 ГПК, като правилно и съответно на останалия доказателствен
материал. Според същото незаплатените месечни абонаментни такси за мобилен
номер *** за уговорения абонаментен план Тотал 30.99
възлизат на 41,13 лв. без ДДС или 49,36
лв. с ДДС, а за мобилен номер *** за уговорения абонаментен план Интернет
15.99 - 18,55 лв. без ДДС или 22,26 лв.
с ДДС. Съгласно заключението посочените такси са дължими за отчетния период
от 20.02.2018 г. до 19.05.2018 г. и няма данни да са заплатени.
Следователно до посочения размер и период предявените искове за месечни
абонаментни такси са доказани по основание и размер и следва да бъдат уважени,
като се приеме за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи
на ищеца сумата от 49,36 лв. –
главница за незаплатени месечни
абонаментни такси за отчетен период от 20.02.2018 г. до 19.05.2018 г. по
договор за мобилни услуги от 13.04.2017 г. и допълнително споразумение от
21.05.2017 г. към него, при условията на които е ползван мобилен номер ***,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда
– 21.10.2019 г., до окончателното изплащане на задължението, и се осъди
ответникът да заплати на ищеца сумата от 22,26
лв. – главница за незаплатени за
незаплатени месечни абонаментни такси за отчетен период от 20.02.2018 г. до
19.05.2018 г. по договор за мобилни услуги от 14.09.2017 г., при условията на
които е ползван мобилен номер ***, ведно със законната лихва, считано от датата
на подаване на исковата молба в съда – 06.03.2020 г., до окончателното
изплащане на задължението.
От представените фактури и заключението на счетоводната експертиза се
изяснява, че разликите между така установените суми и претендираните такива
включват вземания на ищеца за потребени мобилни услуги. За разлика от задължението за заплащане на уговорените месечни
абонаментни такси обаче, това за цената на мобилните услуги извън абонамента
е обусловено от реалното тяхно потребление в рамките на съответния отчетен
период. Доказателства в тази насока не
са ангажирани от ищеца, чиято е тежестта да установи този релевантен за
спора факт, поради което и предявените искове за фактурираната стойност на
мобилните услуги се явяват неоснователни.
По изложените съображения съдът намира, че следва да бъде отхвърлен установителният иск
за разликата над сумата от 49,36 лв. до пълния предявен размер от 50,25 лв. и
за периода от 19.05.2018 г. до 19.06.2018 г., както и осъдителният иск за разликата над сумата от 22,26 лв. до пълния
предявен размер от 33,16 лв. и за периода от 19.05.2018 г. до 19.06.2018 г.
Следва да бъдат отхвърлени още и
предявените искове за неустойки, тъй като не е доказано
едностранното предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги от страна
на мобилния оператор, предвидено като условие за тяхното начисляване. В тази
насока е направено и изрично възражение от особения представител, което
настоящият съдебен състав намира за основателно по следните съображения:
Клаузата на т. 75 във вр. чл. 19б, б. „в“ от ОУ,
на която се позовава ищецът, регламентира правото му да прекрати договорите при
неизправност на потребителя, но не и начинът на неговото упражняване.
Според приложимите общи правила на чл. 87, ал. 1 ЗЗД когато длъжникът по един двустранен
договор не изпълни задължението си поради причина, за която той отговаря,
кредиторът може да развали договора, като даде на длъжника подходящ срок за
изпълнение с предупреждение, че след изтичането на срока ще смята договора за
развален. Предупреждението трябва да се направи писмено, когато договорът е
сключен в писмена форма.
В случая не се доказва подобно изрично
писмено изявление за разваляне да е отправяно до ответника. Предвид нормативно
установената задължителна писмена форма за действителност на изявлението за
разваляне на писмените договори, каквито са процесните, като такова не може да
се тълкува нито преустановяването на достъпа до мобилните услуги, нито
издадената от оператора фактура, с която са начислени неустойките за предсрочно
прекратяване. Последната освен това изобщо няма данни да е получена от
ответника.
Макар принципно извънсъдебното разваляне
на договор да може се реализира и с искова молба, с която се претендират
последиците от развалянето, в случая е безпредметно обсъждането на подобна
хипотеза в контекста на въпроса за дължимостта на процесните неустойки,
доколкото същите са уговорени при разваляне на договорите в рамките на
първоначално уговорените техни срокове, които към датата на подаване на
исковата молба в съда на 06.03.2020 г. са изтекли (съответно
на 21.05.2019
г. и на 14.09.2019 г.).
При този извод за недължимост на
неустойките съдът не намира за необходимо да обсъжда останалите възражения на
особения представител за тяхната нищожност и прекомерност.
По искането на особения представител
за присъждане на възнаграждение:
Съдът намира, че на назначения особен представител адв.
О.С.С.-. следва да бъде изплатено възнаграждение за
осъщественото процесуално представителство на ответника по делото, изразяващо
се в депозиране на писмен отговор на исковата молба и явяване в проведените
открити съдебни заседания, в размер на определения депозит от 150 лв., за която сума да се издаде
разходен касов ордер.
По разноските:
На основание чл.
78, ал. 1 ГПК, с оглед изхода на делото и предвид направеното искане, в полза
на ищеца следва да бъдат присъдени разноски за настоящото производство в размер
на сумата от 133,27 лв., съразмерно
с уважената част от исковете, при сторените такива от общо 705 лв., от които 175
лв. за заплатена държавна такса (л. 44 и л. 50), 150 лв. депозит за особен
представител (л. 80), 200 лв. за депозит за вещо лице (л. 111) и 180 лв. за адвокатско
възнаграждение, доказателства за заплащането на което са представени по делото
– договор за правна защита и съдействие от 28.03.2020 г. (л. 8), съдържащ
отбелязване, че договореното възнаграждение е изплатено изцяло в брой.
Съгласно задължителните указания, дадени в т. 12 на Тълкувателно решение №
4/2013 г., ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.
422 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство. Такива са присъдени с издадената заповед за изпълнение в размер
на 205 лв. (25 лв. за заплатена държавна такса и 180 лв. за адвокатско
възнаграждение), като от тях, съразмерно с уважената част от установителните исковете,
в тежест на ответника следва да бъде възложена сумата от 79,23 лв.
Ответникът не е
направил искане за присъждане на разноски нито по заповедното дело, нито в
исковия процес, поради което такива не следва да му бъдат присъждани.
Според т. 7 от
Тълкувателно решение от 06.11.2013 г. по тълк. дело №
6/2012 г. ОСГТК на ВКС, особеният представител не дължи държавни такси и
разноски, тъй като задължена за тях е представляваната от него страна, която не
е освободена от заплащането им, като дължимите суми следва да се присъдят от съда с решението по спора и да се
възложат на съответната страна, съобразно изхода на делото. В случая по искане
на особения представител на ответника е допусната съдебно-почеркова
експертиза при изплатен от бюджета на съда депозит за вещо лице в размер на 200
лв., поради което ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на
РС-Варна сумата от 37,81 лв.,
съразмерно с уважената част от исковете, а ищецът – 162,19 лв., съразмерно с отхвърлената част от тях.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по
предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителен иск, че ответникът Х.Д.Д., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, дължи на ищеца „Т.Б.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***,
Бизнес парк София, сграда 6, сумата
от 49,36 лв. (четиридесет и
девет лева и тридесет и шест стотинки), представляваща главница за незаплатени месечни абонаментни
такси за отчетен период от 20.02.2018 г. до 19.05.2018 г. по договор за мобилни
услуги от 13.04.2017 г. и допълнително споразумение от 21.05.2017 г. към него,
при условията на които е ползван мобилен номер ***, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 21.10.2019 г., до окончателното изплащане на задължението, за която сума е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 17818/2019 г. по
описа на Районен съд – Варна, на основание
чл. 79, ал. 1 ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ
предявения установителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД в частта за разликата над сумата от
49,36 лв. (четиридесет и девет лева и тридесет и шест стотинки) до пълния
предявен размер от 50,25 лв. (петдесет
лева и двадесет и пет стотинки) на вземането за незаплатени месечни абонаментни
такси по договор за мобилни услуги от 13.04.2017 г. и допълнително споразумение
от 21.05.2017 г. към него и за периода
от 19.05.2018 г. до 19.06.2018 г., както и изцяло предявения установителен
иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД
за сумата от 77,46 лв. (седемдесет и седем лева и четиридесет и шест
стотинки), представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор за
мобилни услуги от 13.04.2017 г. и допълнително споразумение от 21.05.2017 г.
към него.
ОСЪЖДА Х.Д.Д.,
ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, да заплати на „Т.Б.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***,
Бизнес парк София, сграда 6, сумата от
22,26 лв. (двадесет и два
лева и двадесет и шест стотинки), представляваща главница за незаплатени
месечни абонаментни такси за отчетен период от 20.02.2018 г. до 19.05.2018 г.
по договор за мобилни услуги от 14.09.2017 г., при условията на които е ползван
мобилен номер ***, ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 06.03.2020
г., до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД,
като ОТХВЪРЛЯ иска в частта за разликата над сумата от 22,26
лв. (двадесет и два лева и двадесет и шест стотинки) до пълния предявен размер от
33,16 лв. (тридесет и три лева и
шестнадесет стотинки) на вземането за незаплатени мобилни услуги по договор за
мобилни услуги от 14.09.2017 г., както и
за периода от 19.05.2018 г. до 19.06.2018 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.Б.” ЕАД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление:***, Бизнес парк София, сграда 6, срещу срещу
Х.Д.Д., ЕГН **********, с постоянен и настоящ
адрес: ***, обективно кумулативно
съединени осъдителни искове с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: сумата от 48,76 лв. (четиридесет и осем лева и седемдесет и шест
стотинки), представляваща неустойка
за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги от 14.09.2017 г.,
формирана като сбор от следните суми: сумата от 34,95 лв. за трикратния размер
на месечната абонамента такса без ДДС за ползвания абонаментен план „Интернет
15.99 лв. /промо/“ за мобилен номер *** и сумата от
13,81 лв. за стойността на подлежащите на възстановяване отстъпки от
абонаментния план, съответстваща на оставащия срок на договора, както и сумата от 169,25 лв. (сто шестдесет и девет лева и двадесет и пет
стотинки), представляваща неустойка
за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги от 14.09.2017 г.,
формирана като разлика между стандартната цена на предоставеното във връзка с
договора мобилно устройство марка TABLET модел nJoy Turnus 8 4G Metal по ценова листа
без абонамент и общата цена, която абонатът е заплатил при предоставяне на
устройството.
ОСЪЖДА
Х.Д.Д., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, да заплати на „Т.Б.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***,
Бизнес парк София, сграда 6, сумата от
133,27 лв. (сто тридесет и
три лева и двадесет и седем стотинки),
представляваща сторени в настоящото производство съдебно-деловодни разноски, съразмерно с уважената част
от исковете, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА
Х.Д.Д., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, да заплати на „Т.Б.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***,
Бизнес парк София, сграда 6, сумата от
79,23 лв. (седемдесет и девет
лева и двадесет и три стотинки),
представляваща сторени в заповедното производство съдебно-деловодни разноски, съразмерно с уважената част
от исковете, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА
Х.Д.Д., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, да заплати по сметка
на Районен съд – Варна сумата от 37,81 лв. (тридесет и седем лева и осемдесет и една
стотинки), представляваща заплатено от бюджета на съда възнаграждение на вещо
лице по допусната по искане на назначения му особен представител съдебно-почеркова експертиза, съразмерно с уважената част
от исковете.
ОСЪЖДА „Т.Б.”
ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление:***, Бизнес парк София, сграда 6, да заплати по сметка на Районен съд – Варна сумата от 162,19 лв. (сто шестдесет и два лева и деветнадесет
стотинки), представляваща заплатено от бюджета на съда възнаграждение на вещо
лице по допусната по искане на особения представител на ответника съдебно-почеркова експертиза, съразмерно с отхвърлената
част от исковете.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на
особения представител адв. О.С.С.-Александрова, вписана в АК – гр. Варна, възнаграждение от 150
лв. (сто и
петдесет лева) за осъщественото
процесуално представителство на ответника Х.Д.Д. в
настоящото производство, от внесения за целта депозит, за което да се издаде разходен касов ордер.
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните, чрез процесуалните им
представители, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: