М О Т И В И към присъдата по
н.о.х.д. № 867/20 г.
Русенската окръжна прокуратура е
обвинила подсъдимия Д.А. в това, че на 19.10.2020год.,
в гр. Б.,
обл. Русе, на км.
56+200 от първокласен път I-5, срещу бензиностанция „Лукойл“, дал дар
- пари – 1 брой банкнота от 20 евро със сериен
номер SC1085024874, на полицейски орган - М.Й.И. – старши полицай, Й.М.Т. – младши автоконтрольор и Г.Ц.И. - младши автоконтрольор, и тримата длъжностни лица при Районно
управление гр. Б. при ОД на МВР - Русе, за да не
извършат действия по служба – да
не му издадат
фиш за установяване
на административно нарушение за допуснати
нарушения по чл.6, т.1 от ЗДвП: „Участниците
в движението:…1. Съобразяват
своето поведение със сигналите на
длъжностните лица, упълномощени да регулират или да
контролират движението по пътищата, както
и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка“ – престъпление по чл. 304а, пр.3 от НК .
В съдебно заседание прокурорът
поддържа обвинението както е внесено и пледира за наказание, което с редукцията
по чл. 58а ал. 1 от НК да възлезе на шест месеца лишаване от свобода, с
отлагане на изтърлпяването му за изпитателен срок от
три години.
Подсъдимият и защитникът му
признават обвинението от фактическа и правна страна, при направено самомопризнание по чл. 371 т. 2 от НПК.
След като прецени и обсъди
материалите по делото и доводите на страните съдът прие следното:
От фактическа страна:
След надлежно разяснение на съда
по чл. 372 ал. 1 от НПК, подсъдимият е признал изцяло фактите по
обстоятелствената част на обвинителния акт и е дал съгласие да не се събират
доказателства за тях съгл. чл. 371 т. 2 от НПК. С определение по чл. 372 ал. 4
от НПК, въз основа на констатацията, че
самопризнанието се подкрепя от
събраните на досъдебното производство доказателства, съдът е обявил, че ще се ползува от самопризнанието без да събира доказателства за
фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
При тези предпоставки, след протекло по реда на чл.
373 ал. 3 от НПК съдебно следствие и въз основа на самопризнанията на
подсъдимия, изцяло подкрепящи се от всички доказателства по делото, а именно: протокол за оглед на местопроизшествие
и фотоалбум към него, от свидетелските
показания на Г.И., Й.Т. и М.И.,
заключението по извършеното експертно изследване – експертна справка № 7/19.10.2020год. на експерт-криминалист при ОД МВР – Русе, обясненията на обвиняемия дадени в хода на разследването,
справка за съдимост, автобиография, декларация за семейно
и материално положение и имотно състояние, Удостоверение за предоставяне на информация за заемана
длъжност, типова длъжностна характеристика, часови график и други
съдът прие за установено следното:
Подсъдимият Д.А. - турски гражданин, е
роден на *** год. в гр.
С., Т., с паспорт № *********,
женен, с основно образование, работи като шофьор, живущ
***, неосъждан.
Подсъдимият е правоспособен водач
на МПС и като такъв управлявал
товарен автомобил – влекач марка „Волво“
с рег. № IF38SUT с прикачено полуремарке с рег. № IF39SUT.
На 19.10.2020 год., около
обяд, подсъдимият паркирал управляваната от него товарна композиция
в лентата за престрояване в посока квартал „Гара Б.“, намираща се на
Главен път I-5 Русе – Велико Търново,
в района на км. 56+200 и излязъл
от товарния автомобил.
Съгласно предварително утвърден часови график от
Началника на РУ Б. при ОД на МВР - Русе, св. Г.Ц.И. – мл. автоконтрольор – ІІ-ра степен със
специфично наименование на длъжността „младши инспектор“, св. Й.М.Т. – мл. автоконтрольор - І-ва степен със специфично
наименование на длъжността „младши инспектор“ и св. М.Й.И. – старши полицай със специфично наименование на длъжността „младши инспектор“, и тримата служители в група „Охранителна полиция“ към РУ Б. при ОД на МВР - Русе, били на работа,
дневна смяна от 08:00 часа до
20:00 часа на 19.10.2020 год. На полицейските
служители било възложено да осъществяват
патрулно постова дейност по опазване
на обществения ред и по контрол
и осигуряване на безопасността на движението по пътищата
и за преустановяване на административните нарушения по ЗДвП.
Задълженията им били свързани
с извършването на контролна дейност по Закона за
движение по пътищата, в това число и да съставят
актове при установяване на административни нарушения. Тримата били облечени в полицейски униформи и използвали маркиран с отличителни знаци на МВР – с надписи „Полиция“ и „POLICE“ служебен автомобил „Опел Астра“, с регистрационен № Р 9521ВТ.
Около 12,50 часа на 19.10.2020 год. полицейските
служители извършвали обход в гр. Б.,
обл. Русе по Главен път I-5 Русе – Велико Търново
в района на км.56+200, срещу бензиностанция „Лукойл“. В лентата за престрояване към квартал „Гара
Б.“ забелязали паркирания товарен автомобил „Волво“ с рег. №
IF38SUT с прикачено полуремарке
с рег. № IF39SUT. В този пътен участък
със знак В27 били забранени паркирането и престоят на автомобили, заради което решили
да извършат проверка и да санкционират
водача, допуснал нарушението. Св. Г.И. спрял служебния
автомобил пред влекача и излязъл, за да се
приближи до него. Установил, че във влекача нямало никого и отново седнал на шофьорското
място в полицейската кола. До него, на предната дясна седалка се намирал
св. св.
Й.Т., а св. М.И. бил на задната седалка. Тримата изчакали около пет минути и до
товарната композиция се доближил подсъдимия. Тогава св. И. отишъл при него и му се
представил. Свидетелите М. И. и Й. Т. останали на местата си
в служебния автомобил.
Св. Г.И. установил, че подсъдимия не владеел
български език и с използване на отделни
думи на турски
език и с жестове му обяснил, че
трябва да премести товарната композиция. Обвиняемият го разбрал и отказал да я премести.
Тогава св. Г. И. му обяснил повода за извършване на
проверката и кои документи следвало да представи. Подсъдимият го разбрал и му представил СУМПС, лична карта, задграничен
паспорт и талонът за регистрация на влекача. От представените
документи, св. Г. И.
установил самоличността на обвиняемия. Св. Й.Т. започнал да въвежда
данните на обвиняемия в служебния таблет и извадил кочан с фишове за установяване на административно нарушение с надпис „Глобас фиш“. Подсъдимият знаел за извършеното от него нарушение и решил да даде
подкуп на тримата полицейски служители, за да
не му бъде
съставен фиш за установяване на административно нарушение и налагане на глоба. В резултат на намисленото
той се доближил
до лявата предна врата на
полицейския автомобил и през отворения й прозорец пуснал на седалката една
банкнота с номинал 20 евро. Свидетелите Й.Т. и М.И. забелязали действията му и веднага излезли от полицейския автомобил. Казали на св.
Г. И., че турският гражданин е хвърлил пари в автомобила им. Тогава свидетелите Г. И. и М.И. задържали обв. Д.А., а св. Т. уведомил дежурния в ОДЧ – гр. Б.. На
място била изпратена дежурна оперативна разследваща група.
При започване на настоящото
наказателно производство, бил извършен оглед
на местопроизшествие. При него, между предните две седалки в служебен
автомобил с регистрационен
№ Р 9521ВТ били установени разтворен кочан с бланки за фишове
„Глобас фиш“, румънски талон за ППС и два броя
турски лични документи. До тях, на седалката, била установена една банкнота с номинал 20 евро със сериен
номер SC1085024874, която била иззета.
При извършено изследване - експертна справка №
7/19.10.2020год. е
установено, че банкнотата от 20 евро с № SC1085024874 представлява
редовно платежно средство.
При тези констатации съдът направи следните
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Подсъдимият е пълнолетно и вменяемо, следователно наказателноотговорно
лице. По описания начин на 19.10.2020год., в гр.
Б., обл. Русе, на км. 56+200 от първокласен път I-5, срещу бензиностанция „Лукойл“, дал дар – пари
– 1 брой банкнота от 20 евро със
сериен номер SC1085024874, на полицейски орган
– М.Й.И. – старши полицай, Й.М.Т.
– младши автоконтрольор и Г.Ц.И.
- младши автоконтрольор, и тримата длъжностни лица при Районно
управление гр. Б. при ОД на
МВР - Русе, за да не извършат
действия по служба – да не
му издадат фиш за установяване
на административно нарушение за допуснати
нарушения по чл.6, т.1 от ЗДвП: „Участниците в движението:…1. Съобразяват своето поведение
със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или
да контролират движението по пътищата,
както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка“.
При осъществяване на деянието обвиняемият е действал с пряк умисъл, с ясното съзнание за противоправността
на извършеното, предвиждал е общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване.
Ето защо съдът прие за доказано по несъмнен и
категоричен начин и призна подсъдимия за виновен по процесното
обвинение в престъпление по чл. 304а, пр.3 от НК.
Подсъдимият изрично е заявил в съдебно заседание, както и на
досъдебното производство, че не желае да получи препис с писмен превод на
турски език на обвинението, което му повдига
прокуратурата, както и не желае предявяване
на материалите от разследването, при изготвяне и внасяне на обвинителния
акт желае провеждането на съкратено съдебно следствие и
не желае писмен превод на присъдата.
При индивидуализацията на
наказанието на подсъдимия, което съгласно императивната разпоредба по чл. 373
ал. 2 от НПК следва да стане при условията по чл. 58а от НК,
съдът отчете като смекчаващи отговорността му обстоятелства чистото
му съдебноминало, това че е трудов човек, със
семейство, вкл. малолетни деца, оказаното съдействие при разследването и дадените подробни обяняснения,
а като отегчаващо единствено високия ръст на този вид престъпност. Последното,
обаче, в съответствие с изискването за справедливост, обективност и
всестранност на анализа, следва да се съобрази с обструкцията, че на водачите
на МПС съще и известна ширещата се в страната
корупция и въздействува на манталитета и задръжките
им. При съвупен анализ и очевиден чначитилен
превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, но без да са налице
предпоставките по чл. 55 ал. 1 от НК,
съдът определе
по общия ред размерите на наказанията на подсъдимия на девет месецца лишаване от свобода и петстотин лева глоба. Пъпрвото от тъх, съжгласно чл. 58а ал. 1 от НК вр.
чл. 373 ал. 2 от НПК следва се редуцира с 1/3 на 6 месеца лишаване от свобода.
Основателни са доводите на пресдставителя на
държавното обвинение, че това наказание не следва да се изтърпява ефективно за
целите на специалната и генералната превенция, поради което съдът го отложи
съгл. чл. 66 ал. 1 от НК за изпритетелен срок от три
години.
Следва да се отнеме предмета на
престъплението в полза на държавата съгл. чл. 307а от НК.
Причини за извършването на
престъплението са недостатъчно високото правосъзнание
на подсъдимия.
По тези съображения съдът се
произнесе с присъдата си.
Председател:
.