Р Е Ш Е Н И Е
гр. София,
20.03.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, първи въззивен граждански състав, в публично
съдебно заседание на шести март през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ ГЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДОРА МИХАЙЛОВА
РОСИНА ДОНЧЕВА
при
секретаря Цветанка Павлова, като разгледа докладваното от съдия Дончева гр. д. № 105 по описа за 2019
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
С решение № 198 от 13.12.2018 г., постановено по гр.д. № 1052/2018 г. РС-Самоков е отменил заповед № 1/10.04.2018 г. на „В.т.“
ЕООД, ЕИК: за прекратяване на трудовия договор с И.К.И. с ЕГН: **********, на осн. чл. 71, ал. 1 КТ без предизвестие до изтичане срока за
изпитване в чиято полза е уговорен и признато уволнението за незаконно, на
основание чл. 344, ал. 1, т.1 КТ. Признато за установено е, на осн. чл. 357,
ал. 1 КТ, че трудовия договор между И.К.И. и „В.т.“ ЕООД е бил прекратен
едностранно без предизвестие от И.К.И., на осн. чл.
327, ал. 1, т. 2 КТ, поради забавяне изплащането на трудови възнаграждения. На осн. чл. 221, ал. 1 КТ „В.т.“ ЕООД е осъдено да заплати на И.К.И.
сумата от 539, 55 лв.- обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение
от работника или служителя без предизвестие в случаите по чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, ведно със законната лихва от 03.10.2018 г. до окончателното изплащане, като
за разликата над тази сума до предявения размер от 600 лв. искът е отхвърлен като
неоснователен. Отхвърлен е иска на И.К.И. за заплащане на осн.
чл. 224, ал. 1 от КТ сумата от 100 лв., представляваща обезщетение за
неизползвани 4 дни платен годишен отпуск за периода от 25.01.2018 г. до
11.04.2018 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане. С постановеното решение
„В.т.“ ЕООД е осъдено да заплати на И.К.И. сумата от 405 лв. разноски и на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 210 лв. държавна такса,
както и сумата от 70 лв. разноски. Ищецът И.К.И. е осъден да заплати на „В.т.“
ЕООД сумата от 100 лв. разноски по делото.
Подадена е въззивна жалба от
„В.Т.“ ЕООД, с която се обжалва постановеното решение в частта, в която е отменена
Заповед №1/10.04.2018 г. и признато за незаконно уволнението на И.И., в частта,
в която е признато за установено, на осн. чл. 357,
ал. 1 КТ, че трудовия договор между И.К.И. и „В.т.“ ЕООД е бил прекратен
едностранно без предизвестие от И.К.И., на осн. чл.
327, ал. 1, т. 2 КТ, поради забавяне изплащането на трудови възнаграждения, в
частта, в която, на осн. чл. 221, ал. 1 КТ „В.т.“
ЕООД е осъдено да заплати на И.К.И. сумата от 539, 55 лв.- обезщетение при
прекратяване на трудовото правоотношение, ведно със законната лихва от
03.10.2018 г. до окончателното изплащане
и в частта, в която дружеството е осъдено да заплати разноски.
Жалбоподателят счита, че обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно и
постановено при допуснати процесуални нарушения. Заявява, че работникът е подал
молба за прекратяване на трудовото правоотношение на осн.
чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, което не означава, че работодателя следва да се
съгласи и да уважи молбата. От събраните по делото писмени доказателства се
установявало, че лицето е назначено на трудов договор със срок на изпитване.
Неправилно съда е кредитирал представения от работника трудов договор, който е
бил оспорен, а не представения от работодателя договор, в който на ръка са
допълнени основанията за изпитателен срок и срока за изплащане на трудовото
възнаграждение, както и акта за встъпване в длъжност. Съдът не бил обсъдил и
гласните доказателства, от които се установявало, че работникът е бил назначен
със срок за изпитване и същият е започнал да изпълнява международни курсове. В
тази връзка на работника следва да се изплати трудово възнаграждение и
командировъчните пари след представяне на отчет за извършените превози от работника,
какъвто отчет изобщо не е бил представен от работника, на въпреки това
работодателя му е изплатил възнаграждението. Твърди се, че първоинстанционният
съд не се е произнесъл своевременно по направеното оспорване от страна на
ответника на представения от ищеца трудов договор. По този начин е постановил
едно неправилно решение, при неизяснена фактическа обстановка. От събраните
писмени доказателства било установено, че забава в плащането на месечните
трудови възнаграждения на ищеца няма – не са превеждани суми след крайния срок
за плащане – 25-то число на следващия месец, към която дата възнаграждението за
предния месец е изискуемо. На същия са били изплатени до 18.05.2018 г. всички
дължими трудови възнаграждения, което било констатирано и от извършена проверка
от Инспекция по труда – Софийска област. Дори да се приеме, че е налице
закъснение, то е само за малка част от възнаграждението, а не цялото месечно
възнаграждение, каквато е нормата на чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ. Отделно от това
твърди, че по делото не се представени доказателства, че лицето е останало без
работа и за какъв срок е било без работа. По същество моли да бъде отменено
решението в обжалваните части и вместо него постановено друго, с което да бъдат
отхвърлени като неоснователни и недоказани, предявените от И.К.И. искове.
Претендира разноски за двете съдебни инстанции.
Въззиваемата страна И.К.И. не изразява становище.
За да се произнесе Софийският окръжен съд взе предвид
следното:
Производството пред РС- Самоков
е образувано по предявени от И.К. Илиен против „В. т.“
ООД, искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, чл. 357, ал. 1 КТ и чл.
221, ал. 1 КТ.
Ответникът „В. т.“ ООД е депозирал отговор, в който е
оспорил предявените искове.
След самостоятелна преценка на доказателствата по
делото поотделно и в тяхната съвкупност, въззивната
инстанция приема фактическа обстановка, идентична с изложената в мотивите на първоинстанционното решение, поради което и на основание чл.272 от ГПК препраща към нея.
При така установеното от фактическа страна, съдът
намира от правна страна следното:
Въззивната жалба е допустима, подадена е в предвидения за
обжалване срок от страна, която има интерес от обжалването и е срещу подлежащ
на обжалване съдебен акт.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността и допустимостта на решението, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
С оглед извършената от съда служебна проверка по реда
на чл.269 ГПК настоящият съдебен състав констатира, че обжалваното решение е
валидно и допустимо.
Предявените обективно съединени искове по чл.344,
ал.1, т.1 КТ, чл. 357, ал. 1 КТ и чл. 221, ал.1 КТ са основателни и доказани.
По
отношение на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:
По делото няма спор, че между страните е
сключено трудово правоотношение. Спорен е въпроса дали договорът е сключен като
безсрочен или е уговорен срок за изпитване. По делото са представени два
заверени преписа на процесния трудов договор №
2/25.01.2018 г. В договора представен от работодателя след изписването на
правното основание „чл. 67, ал. 1 т. 1 от КТ“ има ръкописна добавка на ръка „и
чл. 70 КТ“, както и добавка „до 25-то число“. Във въззивната
жалба е направено оплакване, че ответникът е оспорил представения от ищеца
трудов договор, но първоинстанционния съд не е
разпределил доказателствената тежест. С определение № 152 от 15.02.2019 г. по настоящото
дело е указана доказателствената тежест на ответника
относно факта, че е сключил с ищеца трудов договор с уговорка за изпитване. В случая ответникът оспорва верността на представения от ищеца трудов
договор. Верността касае съдържанието на документа. Тя стои извън плоскостта на
автентичността и истинността, които са свързани единствено с авторството
на материализираното изявление. Един частен документ може да бъде автентичен,
т.е. да е подписан от лицата, посочени като негови издатели, но да е неверен –
когато съдържанието му не отговаря на действително осъществените факти. Тъй
като законът не предвижда задължителна доказателствена
сила на изявленията и фактите, съдържащи се в частен документ, съдът не е
обвързан в преценката си за тях, поради което и при оспорване на верността не
се открива процедурата по чл. 193 ГПК, а доказването на посочените в документа
факти се провежда в хода на съдебното дирене и съдът ги преценява по свое
вътрешно убеждение /така Решение № 81/13.08.2018
г. по гр.д. № 2973/2017 г. на ВКС/.
Съгласно разпоредбата на чл. 178, ал. 2, изр. първо ГПК съдът оценява доказателствената сила на
документа, в който има зачерквания, изтривания, добавки
между редовете и други външни недостатъци, с оглед на всички обстоятелства по
делото. В случая следва да се установи действителната воля на страните при
сключване на трудовия договор. В края на договора е посочено, че е същият е
изготвен в два еднообразни екземпляра по един за всяка от страните. С оглед на
това, че волята на страните е установена по отношение на съвпадащите клаузи на
договора, следва да се приеме, че ръкописната добавка „и
чл. 70 КТ“ не изразява действителната вола на двете страни. Неоснователно е
оплакването, че не е кредитиран акта за встъпване на длъжност, тъй като в него
също ръкописно е добавено „на осн. чл. 67, т. 1 и чл.
70 КТ“, и не може да се приеме, че действителната воля на страните и била
трудовият договор да е с уговорка за изпитване. От друга страна не е
посочен какъв е срока, което е още една индиция, че такава уговорка изначално липсва. Неоснователно
е оплакването на въззивника, че не са обсъдени
свидетелските показания, тъй като те не допринасят за изясняване на спорния
въпрос. От показанията на свидетелката Велина Иванова Вукова
/съпруга на управителя на дружеството П.В./ не се установява, че трудовия
договор е бил сключен с уговорка за изпитване, а освен това свидетелски
показания са недопустими за опровергаване на съдържанието на изходящ от
страната частен документ по арг. от чл. 164, ал. 1,
т. 6 ГПК. Установява се, че работникът е изпратил писмо
до дружеството с молба да му бъде прекратен трудовия договор, което било
сторено и изплатено трудовото възнаграждение. Ето защо, следва да се приеме, че
липсва в трудовия договор клауза за изпитване, което прави уволнението извършено от работодателя без предизвестие,
на осн. чл. 71 КТ незаконосъобразно, а искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ
правилно е бил уважен от първоинстанционния съд. В
тази част решението следва да се потвърди.
По иска с правно основание чл. 357, ал. 1 КТ
От представен служебен бон от куриерска фирма „Е.“ от
11.04.2018 г. се установява, че
работникът е уведомил „В. т.“ ООД, че прекратява договора без предизвестие, на осн. чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ. От представено уведомление до
И.К. от „В. т.“ ООД, работникът е уведомен, че считано от 11.04.2018 г. ще бъде
освободен от работа, а заплатата му ще бъде изплатена до 25.04.2018 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 335, ал.2, т.3 от КТ при прекратяване без предизвестие
трудовият договор се прекратява от момента на получаване на писменото изявление
за прекратяването му. Съгласно формираната практика на ВКС, обективирана
в Решение № 144 от 23.02.2010 г. по гр. д. № 3101/2008 г., I г. о., и Решение №
203 от 30.05.2011 г. по гр. д. № 832/2010 г., III г. о., трудовото
правоотношение, което се прекратява без предизвестие, се счита прекратено от
момента на получаване на писменото предизвестие за прекратяване на договора и
не зависи от това дали правоотношението е законно прекратено или не и дали са
настъпили фактите, послужили като основание за прекратяването му. В случая
трудовия договор между ищеца и ответното дружество е прекратен на 11.04.2018
г., с получаването от работодателя на изявлението на ищеца за прекратяването му
без предизвестие, като за настъпване на прекратителното
действие на изявлението е без значение дали са налице посочените от ищеца
основания. Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че от събраните
по делото доказателства се установява, че са налице и посочените от ищеца
основания по чл. 327, ал.1, т.2 от КТ за прекратяване на трудовия му договор без
предизвестие. От самото уведомление от работодателя до ищеца става ясно, че на И.К.К.
не са били заплатени дължимите трудови възнаграждения, като е дадено уверение,
че ще му бъдат изплатени, след като бъдат платени на работодателя от Трикольор,
което трябва да стане най-късно до 25.04.2018 г. От приетото заключение на
счетоводната експертиза се установява, че до края на м. 02.2018 г. на ищеца са
били дължими 534,64 лв., а са били изплатени 500лв., за м. март са били дължими
2240,50 лв., а са били заплатени 1500 лева, а разликите за м. февруари и март и
заплата за м. април са били изплатени на 02.05.2018 г. Предвид горното и доколкото съгласно трудовия
договор, в който е уговорено, че периодичността на изплащане на основното и
допълнителните трудови възнаграждения е месечно, то се налага изводът, че към
датата на отправяне на изявлението за прекратяване ищеца е разполагал с правото
по чл. 327, ал.1, т.2 от КТ да прекрати трудовото си правоотношение, което е и
сторил.
По иска с правно основание чл. 221, ал. 1 КТ
Според чл. 221, ал. 1 от Кодекса на труда, при прекратяване на трудовото
правоотношение от работника или служителя без предизвестие в случаите по чл. 327, ал. 1, т. 2, 3
и 3а от същия кодекс работодателят му дължи обезщетение в размер на брутното
трудово възнаграждение за срока на предизвестието - при безсрочно трудово
правоотношение. За уважаването на такъв иск е необходимо наличието на следните
предпоставки: валидно трудово правоотношение между страните по делото; същото
трудово правоотношение да е безсрочно; прекратяване на правоотношението от
работника и без предизвестие в случаите по чл. 327, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда. Всички предпоставки са налице и с оглед
прекратяване на трудовото правоотношение от работника на основание чл. 327, ал.
1, т. 2 КТ, основателен се явява искът по чл. 221, ал. 1 КТ. Според
заключението на съдебно счетоводната експертиза дължимото обезщетение е в
размер 583,00 лв., което е брутно трудово възнаграждение за един месец, от
което следва да се приспадне 43,45 лева, представляващо разликата между
дължимите възнаграждения и обезщетение за неизползван отпуск и заплатената от
работодателя сума от 3000 лева. Искът е основателен до размера от 539, 55 лева,
поради което решението в тази част следва да се потвърди.
С оглед изхода на спора законосъобразно са
изчислени и дължимите разноски от страните.
Изводите на настоящата инстанция съвпадат с тази на първоинстанционния съд, поради което обжалваното решение
следва да бъде потвърдено, като на основание чл.272 от ГПК въззивният
съд препраща и към неговите мотиви.
Разноски от въззиваемата страна за въззивното
производство не се претендират.
Воден от горното, Софийският окръжен съд
Р
Е Ш И
ПОТВЪРЖДАВА решение № 198 от 13.12.2018 г., постановено по гр.д. № 1052/2018 г. по описа
на РС-Самоков в следните части: 1. в частта, в която
е отменена заповед № 1/10.04.2018 г. на „В.т.“ ЕООД, ЕИК: за прекратяване на
трудовия договор с И.К.И. с ЕГН: **********, на осн.
чл. 71, ал. 1 КТ без предизвестие до изтичане срока за изпитване в чиято полза
е уговорен и признато уволнението за незаконно, на основание чл. 344, ал. 1,
т.1 КТ; 2. в частта, в която е признато за установено, на осн. чл. 357,
ал. 1 КТ, че трудовия договор между И.К.И. с ЕГН: ********** и „В.т.“ ЕООД е
бил прекратен едностранно без предизвестие от И.К.И., на осн.
чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, поради забавяне изплащането на трудови възнаграждения;
3. в частта, в която на осн. чл. 221, ал. 1 КТ „В.т.“
ЕООД е осъдено да заплати на И.К.И. с ЕГН: ********** сумата от 539, 55 лв.-
обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение от работника или
служителя без предизвестие в случаите по чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, ведно със законната
лихва от 03.10.2018 г. до окончателното изплащане; 4. в частта, в която „В.т.“
ЕООД е осъдено да заплати на И.К.И. сумата от 405 лв. разноски и на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 210 лв. държавна такса,
както и сумата от 70 лв. разноски.
Решението не е обжалвано и е влязло в законна сила в
следните части: 1. в частта, в която е отхвърлен иска на И.К.И. с ЕГН: **********,
по чл. 221, ал. 1 КТ за горницата над 539, 55 лв. до предявения размер от 600
лева; 2. в частта, в която е отхвърлен иска на И.К.И. за заплащане на осн. чл. 224, ал. 1 от КТ сумата от 100 лв., представляваща
обезщетение за неизползвани 4 дни платен годишен отпуск за периода от
25.01.2018 г. до 11.04.2018 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано
от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане; 3. в
частта, в която ищецът И.К.И. е осъден да заплати на „В.т.“ ЕООД сумата от 100
лв. разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от съобщаването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.