Р Е
Ш
Е
Н
И
Е №53
гр. ВРАЦА,20.02.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд,гражданско
отделение, в
публичното заседание на 08.11.2019г., в състав:
Председател:Евгения Симеонова
Членове:Пенка Т.Петрова
Мл.с.:Магдалена Младенова
в присъствието на:
прокурора Н.Лалов , секретар
Г.Емилова,
като разгледа докладваното от съдия
П.Петрова
в.гр. дело N` 466 по
описа за 2019 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството се движи по реда на чл.258 и
сл.ГПК.
Образувано е по
въззивна жалба от 01.07.2019г.,подадена от Д.Д.К.,гражданин на С.,чрез
процесуални представители адв.Й.В. и адв.Н.А. от САК, срещу решение на РС
гр.Враца от 10.06.2019г.,постановено по гр.д.№ 3083/2018г.,в частта,в която не
е допусната делба по отношение на УПИ 17-28,кв.2 по плана на с.З.,обл.Враца/терена/,както
и в частта,в която не е уважено искането за трансформация на лично имущество на
жалбоподателя при придобиване на целия имот – дворно място с къща.Поддържа се
във въззивната жалба,че решението е необосновано и неправилно – постановено при неправилно приложение на
материалния закон и доказателствата по делото,и при допуснати процесуални
нарушения от първоинстанционния съд.Излагат се подробни доводи и
съображения.Иска се отмяна на обжалваното решение и вместо него постановяване
на друго,с което се уважи искането за трансформация на лично имущество – пълна
или частична в размер на 75000 евро,при неуважаване на това искане – допускане
на делба и по отношение на дворното място.Претендират се разноски за двете
инстанции.
Въззивната
жалба е била приета за разглеждане от състав на ОС с определение от
13.08.2019г.,който в последствие си е направил отвод.
Противната
страна оспорва въззивната жалба.Моли първоинстанционното решение да бъде
потвърдено.
Пред въззивната
инстанция не са събирани нови доказателства.
Настоящият
състав намира въззивната жалба за редовна от външна страна,и процесуално
допустима.Подадена е в преклузивния срок по чл.259 ал.1 ГПК,от страна в
процеса,имаща право и интерес от обжалване, и против акт на съда,подлежащ на
обжалване по смисъла на чл.258 ал.1 ГПК.Разгледана по същество въззивната жалба
е частично основателна.
Производството е по иск за делба с правно основание чл. 34 ЗС,в първа
фаза. Образувано е по искова молба,
депозирана от П.В.К. против ответника Д.Д.К., гражданин на С..Поддържа се в исковата молба, че страните са съсобственици
на недвижим имот,представляващ двуетажна масивна жилищна сграда със застроена
площ 62 кв.м. и стопанска постройка, находящи се в село З., община Враца, улица
,,***" № 17, находящи се в УПИ ХVII- 28, в квартал 2 по плана на село З.,
обл. Враца, с площ на поземления имот 625 кв.м, при посочени съседи. Поддържа
се, че поземленият имот е изключителна собственост на ищцата, както и всички
подобрения в него, доколкото имат характера на приращения по смисъла на чл. 92
ЗС и следват правото на собственост на поземления имот. Сочи се, че описаните
имоти са придобити от ищцата по силата на договор за покупко-продажба,
обективиран в нотариален акт № 38, том ІІ, дело № 212/2013 година на Службата
по вписванията към АВ и № 130, том І, рег. № 732/2013 година на Нотариус В.В. с
район на действие Врачански РС. Изтъква се, че по време на сключването на
сделката ищцата е била в брак с ответника и по силата на семейната имуществена
общност, макар договора за покупка да е сключен само от нея, е възникнала СИО
по отношение на двуетажната масивна жилищна сграда и стопанската постройка.
Твърди се, че ответникът не е български гражданин, не е гражданин на страна
членка на ЕС или на страна по Споразумението за европейското икономическо
пространство, поради което не е придобил право на собственост върху поземления
имот и приращенията върху него по силата на императивната забрана на Конституцията
на Република България и Закона за собствеността. Поддържа се, че с влязло в
сила на 08.03.2018 година решение в частта за развода по гр.д. № 7524/2016
година на СРС, гражданския брак между ищцата и Д.Д.К. е прекратен, и по силата на
развода съпружеската имуществена общност се е превърнала в обикновена
съсобственост при равни квоти между нея и ответника.
В срока по чл. 131 ГПК от ответника Д.К. е
депозиран писмен отговор на исковата молба, с който не оспорва иска за делба на
процесните имоти. На първо място, оспорва твърденията на ищцата за изключителна
лична собственост на урегулиран поземлен имот ХVII-28, в квартал 2 по плана на
село З., община Враца и моли в предмета на делбата наред с жилищната сграда и
стопанската постройка да бъдат включени дворното място, подобренията в имота и
всички движими вещи, свързани с обзавеждането на къщата, които също са
съсобствени между двете страни. В подкрепа на искането си твърди, че дворното
място е прилежаща част към къщата, не може да се придобие като отделен обект и
няма как да бъде отделено от къщата, че то има изцяло обслужващ характер и е
свързано с достъпа и ползването на къщата. Поддържа, че макар и да не е
български гражданин, е налице договор между България и С. за насърчаване и
взаимна защита на инвестициите, ратифициран през 2004 г., където изрично двете
държави са договорили, че гражданите на С., които правят инвестиция на
територията на Република България, не могат да бъдат третирани дискриминационно
с българското законодателство; че е плащал данъци върху този имот и във връзка
с който е вписан в БУЛСТАТ Регистъра като чужденец, притежаващ недвижим имот в
страната. В условията на евентуалност (в случай че съдът не допусне до съдебна
делба поземления имот и приеме, че предмет на делбата ще бъде само жилищната
сграда), прави възражение за недействителност/нищожност на нотариален акт №
130, том І, рег. № 732, нот. дело № 65/2013 г. на Нотариус В.В. с район на
действие Врачански РС, на основание чл. 26 от ЗЗД вр. 574 от ГПК вр. чл. 25,
ал. 8 ЗННД. В подкрепа на възражението навежда доводи, че не е бил уведомен, че
в нотариалният акт като собственик ще бъде вписана само неговата съпруга и не е
подписал декларация в този смисъл и че не е давал съгласие собствеността да
принадлежи изключително и само на съпругата му, което противоречи на принципите
на ГПК, на морала, добрите нрави и международните актове, по които България е
страна. Твърди, че не му е ясно дали пълномощното, с което бащата на ищцата е
бил упълномощен да сключи сделката, е редовно заверено от ищцата, но дори и
нотариусът да го е приел, на него не му е ясно дали са представени изобщо
декларации за семейно положение и за произход на парите на П. К., както и
платежни документи за продажната цена, какво е вписала П. К. в декларациите за
семейно положение и за произход на парите и дали изобщо е вписвала, че е
омъжена и името на Д.К. като неин съпруг, както и какво е посочено като
източник на средства за закупуване на процесния имот и т. н. На следващо място,
прави възражение за трансформация на лично имущество в придобития по време на
брака имот. В тази връзка твърди, че по време на брака, докато страните са
живели в К., ответникът е изтеглил личен кредит от К.ска банка с цел да бъде
закупена и обзаведена процесната къща с дворно място в с. З. и че е изплатил
сам този кредит по време на фактическата раздяла, без съпругата му да участва в
изплащането му. Сочи, че сумата за продажната цена на имота от 75 000 евро е
прехвърлена директно от неговата сметка по сметката на продавача в Германия и
че съпругата му не е имала никакво финансово участие в закупуването на имота и
неговото обзавеждане. С оглед гореизложеното, моли съда да признае, че имотите,
допуснати до делба, са изцяло изключени от общността по причина, че при
придобиването им е вложил изцяло средства, имащи личен характер, респ. да бъде
установена трансформация на лично имущество на дворното място и къщата, на
основание чл. 23 ал. 1 и 2 от СК и същите да бъдат признати за изключителна
негова собственост. Респективно, ако съдът установи само частична трансформация
за сумата от 75000 евро, моли квотите на страните върху процесните имоти да
бъдат определени съобразно трансформацията.
Установено е по
делото,и е безспорно между страните , че същите са бивши съпрузи. чийто брак
,сключен на 22.10.2004 г.,е прекратен с влязло в сила съдебно решение по гр. д.
№ 7524/2016 г. по описа на СРС, III ГО, 83 състав, влязло в законна сила на
08.03.2018 г. в частта за прекратяването на брака.
Страните не
спорят, а и от Нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № 130, том
I, рег. 732, дело
№ 65/2013 г. на нотариус В.В., се установява, че на 06.02.2013 г. – по време на
брака между страните, П.К. е придобила правото на собственост върху недвижим
имот,представляващ урегулиран поземлен имот ХVII-28, в квартал 2 по плана на
село З., обл. Враца, с площ на поземления имот 625 кв. м, , заедно с
построените в същия имот двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ 62
кв. м, стопанска постройка и други подобрения.
От изявленията на страните и писмените
доказателства по делото е установено, че продажната цена на имотите в размер на
общо 100 000 евро е платена чрез банков заем от К.ската банка, като
договорът за заем е сключен на името на ответника Д.К.. Това обстоятелство се
установява и от представените заявление за личен кредит овърдрафт и кредитна
карта /стр. 129-133/, от което е видно,че Дж. К. е кандидатствал за отпускане на
кредит овърдрафт в размер на 397 500 К.ски риала /равняващи се на сумата
от 96 258,41 евро/ с цел на заема притежание на жилище, и от извлечение от
банкова сметка /***. 77-78/, от което е
видно,че на 09.12.2012 г. е отпуснат заем в размер на 397 500 К.ски риала.
От представен и приет, ведно с превод на български
език Формуляр за паричен превод от
30.01.2013 г. /стр. 73-74/, е установено,че на посочената дата Д.К. превежда по
банковата сметка на продавача д-р К.М. сумата от 75 000 евро с основание
„Покупка на имот/жилище“. Представено е и извлечение от банковата сметка на П.К.,
ведно с превод на български език /стр. 186-188/, че на 04.02.2013 г. по
банковата сметка на д-р К.М. са преведени 75 000 евро с цел на превода
„закупуване на жилище“. В първообраза на документа на английски език обаче не
се съдържат печат и подпис на банков служител, нито някакво друго
удостоверяване, че извлечението е действително съставено от Националната банка
на К.,поради което не е възприето от първоинстанционния съд.Не се възприема на това основание и от
настоящата инстанция.
Ответникът Дж. К. е вписан в Регистър БУЛСТАТ като
чужденец – собственик на недвижим имот в Република България, видно от
представеното удостоверение /стр. 99-100/.
Представен е по делото трудов договор от 15.10.2012
г. /стр 201-215/, ведно с превод на български език,от който се установявява,че ищцата
П.К. е работила по трудово правоотношение, считано от 01.10.2012 г.
Представени са 2 бр. квитанции за училищни такси от
18.06.2015 г. /стр. 216-219/, ведно с превод на български език, от които е
видно, че таксите за училището на двете деца са заплатени от П.К..
От представеното извлечение от банковата сметка на
ответника, ведно с превод на български език, не се установяват твърдените от него обстоятелства – че е пращал пари на
ищцата, че е плащал училището на децата или че им е давал месечна издръжка от
1 200 долара.
От обясненията на страните се установява, че
решението за закупуване на делбените имоти е било общо, като за заплащане на
продажната цена на името на ответника Дж. К. е сключен договор за банков заем с
К.ската банка, от който заем е платена цената на продавача на имота д-р М..Други
относими доказателства в производството не са ангажирани.
При така изяснената фактическа обстановка и събрани
доказателства първоинстанционният съд не уважил като неоснователно възражението
на ответника за пълна или частична трансформация,не уважил като неоснователни
доводите му за нищожност на нот.акт за покупко-продажба, и допуснал делба на
жилищната сграда и стопанската постройка между страните при равни права,а по
отношение на земята отхвърлил предявения иск за делба,излагайки,че ответникът
като американски гражданин не е могъл да придобие право на собственост върху
земята.Въззивната инстанция споделя изцяло крайните фактически и правни изводи
на първата,и намира,че решението и е постановено при правилно приложение на
материалния закон и доказателствата по делото,като на основание чл.272 ГПК се присъединява
и препраща към мотивите на първоинстанционния съд,с изключение на изводите
относно факта могъл ли е ответника като американски гражданин да придобие право
на собственост върху земята.
Производството,както
се изложи е с правно основание чл. 34 ЗС за делба на урегулиран поземлен имот
ХVII-28, в квартал 2 по плана на село З., община Враца, с площ на поземления
имот 625 кв. м., заедно с построените в същия имот двуетажна масивна жилищна
сграда със застроена площ 62 кв. м, стопанска постройка и други подобрения.
За основателността на предявения иск следва да се докаже, че между страните е
налице съсобственост по отношение на процесния имот на посоченото основание,т.е.
да се докаже, че страните имат качеството бивши съпрузи, чиито брак е прекратен
с развод ,и че имотите, предмет на делбата, са бивша съпружеска имуществена
общност, прекратена с развода.
Посочи се,че страните не спорят, че са бивши
съпрузи, чиито брак е прекратен с развод и че имотите, предмет на делбата, са
придобити по време на сключения между тях брак.Това се установява и от
писмените доказателства по делото. Основният спорен по делото въпрос касае
възможността ответникът, който е гражданин на С., да придобива право на собственост
върху земя на територията на Република България, както и наведеното от него
възражение за трансформация на лично имущество.
Правилни са изводите на първоинстанционния съд,че доколкото
има преюдициален за спора характер, това възражение следва да бъде разгледано
първо по ред, преди съдът да се произнесе по въпроса налице ли е съсобственост
между страните по отношение на делбените имоти. За основателността на това възражение, ответникът следва да
докаже, че средствата /изцяло или отчасти/, с които са закупени делбените
имоти, са били негово лично имущество от някое от изброените от чл. 22 СК лични
имущества ,или от някое от другите имуществени права, изключени от обхвата на
чл. 21 СК ,и конкретно, че средствата са от негов личен заем, който е погасен с
негови лични средства.
С оглед доказателствата по делото въззивната
инстанция намира възражението за трансформация на лично имущество от страна на
ответника за неоснователно.
Според задължителната практика на ВКС,
придобиването на имот на името само на единия съпруг изключва трансформацията
на лично имущество за другия. Когато се придобива имот на името на единия
съпруг, може да възникне или съпружеска имуществена общност, или трансформация
за придобиващия съпруг, но не и трансформация за другия неучаствал в сделката
съпруг. С какво намерение друг е платил цената, е без значение за правото на
собственост. Този въпрос не попада в предметния обхват и не противоречи на
разрешението по т. 4 на Тълкувателно решение № 5 от 29.12.2014 год. по т. д. №
5/2013 г. на ОСГТК на ВКС, даващо отговор на въпрос за установяване на
трансформация на лично имущество при придобиване през време на брака с договор
за покупко-продажба на името на двамата съпрузи, т. е. хипотеза, различна от
настоящата.
В случая, придобиването на имота е на името на
единия съпруг – ищцата П.К., и е по време на брака между страните, поради което
и установяване на трансформация на лично имущество от страна на ответника Д.К.
е изключено – произходът на паричните суми, изразходвани за плащане на цената
на делбените имоти, е без значение. Следователно, претенцията по чл. 23 ал. 2 СК, предявена с възражение в делбата, за пълна или частична трансформация на
лични средства на ответника в придобиването на имота е неоснователна.
Независимо от изложеното, доводът на ответника за
изключителна собственост с оглед придобиването на имота със средства от негов
личен заем е неоснователен. Съгласно чл. 18 ал. 2 СК, режимът на съпружеска
имуществена общност /СИО/ се прилага за имуществените отношения между
съпрузите, когато те не са избрали изрично законовия режим на разделност и не
са сключили брачен договор.Правилата за СИО в новия СК се прилагат и за
имущества, придобити по време на бракове, сключени преди влизането му в
сила. Обхватът на съпружеската имуществена общност е установен в чл. 21
ал. 1 СК, който гласи, че вещните права, придобити по време на брака в резултат
на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това,
на името на кого от тях са придобити. Съвместният принос според ал. 2, може да
се изрази във влагане на средства, на труд, в грижи за децата и в работа в
домакинството, а според ал. 3 съвместният принос се предполага до доказване на
противното.
Противното според настоящия състав в случая не е
установено.Ответникът твърди, че имотът е закупен с негови лични средства от
взет негов „личен“ заем от К.ската банка, който той изплатил сам. Средствата,
получени по договор за кредит, не съставляват лични средства, макар и да са
получени само от единия от съпрузите, тъй като задължението за връщане на
кредита е солидарно за двамата съпрузи по силата на закона – чл. 32 ал. 2 СК.
Без значение за оборване на презумпцията по чл. 21 ал. 3 СК е и начинът на
последващо погасяване на заемните средства, вложени в покупката на общата вещ.
Изплащането на кредита със средства на един от бившите съпрузи води до
облигационни отношения, но не и до промяна на правата им в съсобствеността. Щом
договорът за жилищен кредит е сключен по време на брака, съпрузите -
заемополучатели са солидарно задължени лица по смисъла на чл. 32 ал. 2 СК,
независимо от това, дали задължението е поето еднолично, или от двамата заедно.
Съгласно тази разпоредба съпрузите отговарят солидарно за задължения, поети за
задоволяване на нужди на семейството. Това е произтичаща от закона солидарност,
създадена в интерес на кредиторите. При нея волята на длъжниците -
заемополучатели е без значение за възникването, респективно за съществуването
на солидарната отговорност по облигационната връзка. Достатъчно е тя да е осъществена
по време на брака между страните. Създадената от закона общност на задължението
води и до общност на придобитото с такива средства имущество. Тези съображения
водят до извода, че при отсъствие на други доказателства за пълната липса на
принос от страна на единия съпруг, претенцията на изплатилия кредита съпруг да
бъде признат за едноличен собственик е неоснователна. Погасяването на заема или
част от него само от единия съпруг не създава вещни права еднолично за него и
не може да промени вече възникналите вещни права в патримониума на съпрузите.Изплащането
на вноските по договора за заем с лични средства на един от тях не е свързано с
придобиване на собственост, а с възможност да се търси от другия съпруг
съответна част от платеното .
С оглед всичко изложено, съдът приема, че
възражението на ответника Д.К. за пълна или евентуално частична трансформация
на лично имущество по отношение на делбените имоти, придобити по време на брака,
е неоснователно. Имотите по отношение на които не съществува забарана за
придобиване от чужд гражданин, са
придобити в режим на СИО, която е прекратена с развода между страните.Квотите
на двамата бивши съпрузи в съсобствеността са равни – по ½ ид. част за
всеки от тях.
Възраженията на ответника, заявени в условията на
евентуалност за недействителност/нищожност на нотариален акт № 130, том І, рег.
№ 732, нот. дело № 65/2013 г. на нотариус В.В. с район на действие Врачански
РС, на основание чл. 26 от ЗЗД вр. 574 от ГПК вр. чл. 25, ал. 8 ЗННД
,настоящият състав намира също за
неоснователни. Наведените доводи – че ответникът не е бил уведомен, че в
нотариалният акт като собственик ще бъде вписана само неговата съпруга и не е
подписал декларация в този смисъл ,и ,че не е давал съгласие собствеността да
принадлежи изключително и само на съпругата му, което противоречи на принципите
на ГПК, на морала, добрите нрави и международните актове, по които България е
страна, не влекат нищожност на договора за продажба на имот. Непредставянето на
декларации за семейно положение и за произход на парите на П.К., както и
платежни документи за продажната цена, дали изобщо П.К. е вписала, че е омъжена
и името на Д.К. като неин съпруг, както и какво е посочено като източник на
средства за закупуване на процесния имот, също не води до нищожност на
сделката.
Основният спорен въпрос остава можи ли чужденец
,гражданин на страна,която не е член на ЕС или СЕИП да придобива право на
собственост върху земя в РБългария.
Съгласно чл. 22, ал. 1 от Конституцията на РБ в
редакцията й с ДВ, бр. 18 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г., чужденци и
чуждестранни юридически лица могат да придобиват право на собственост върху
земя при условията, произтичащи от присъединяването на Република България към
Европейския съюз или по силата на международен договор, ратифициран, обнародван
и влязъл в сила за Република България, както и чрез наследяване по закон.
Съгласно чл. 29 ал. 1 ЗС, чужденци или чуждестранни
юридически лица могат да придобиват право на собственост върху земя при
условията на международен договор, ратифициран по реда на чл. 22 ал. 2 от Конституцията на Република България, обнародван и влязъл в сила, а чужденците -
и при наследяване по закон. Съгласно чл. 3, изр. второ от същата норма,
чужденци и чуждестранни юридически лица могат да придобиват право на
собственост върху сгради и ограничени вещни права върху недвижим имот в
страната, освен ако със закон е установено друго.
В настоящия случай ответникът се позовава на обнародван и влязъл в сила Договор между
Република България и Съединените американски щати за насърчаване и взаимна
защита на инвестициите, като счита, че същият му предоставя право да придобива
земя в България.
Посоченият Договор между Република България и
Съединените американски щати за насърчаване и взаимна защита на инвестициите е
ратифициран със закон, приет от Народното събрание на 01.04.1993 г. – обн. ДВ,
бр. 30 от 1993 г., издаден от Министерството на финансите, обн., ДВ, бр. 47 от
23.05.1995 г., в сила от 02.06.1994 г., изм. и доп., бр. 15 от 16.02.2007 г., в
сила от 16.01.2007 г.
Предвид съдържанието на цитираните норми,настоящият
състав приема,че в конкретния случай са налице предпоставките за придобиване
право на собственост върху земя от страна на ответника.Между РБългария и С. е
ратифициран договор за насърчаване и взаимната защита на инвестициите, и
съгласно договореното в чл.2 от същия следва да се приеме,че забранителния
режим е отпаднал.В този смисъл определение № 56/10.02.2020г.по гр.д.№ 2267/2019г.
Доколкото за придобиването на
право на собственост от чужденци върху сгради или самостоятелни обекти не
съществува законова забрана и същите в случая са придобити по време на брака
между П. и Д.К., то същите са придобити в режим на СИО, която след
прекратяването й едновременно с прекратяване на брака между страните се е
превърнала в обикновена дялова съсобственост.По отношение на тези имоти искът
за делба е основателен и такава следва да се допусне между страните при равни
права. Искът за делба по отношение на
самия УПИ и останалите приращения ,с оглед
изложеното ,също е основателен и следва да бъде уважен, като делба по отношение
на земята също бъде допусната при равни
квоти между страните – по ½ ид. част за всеки от двамата.
С оглед изложеното въззивната
жалба се явява частично основателна ,и като такава следва да се уважи,като
първоинстанционното решение в частта,в която е отхвърлен иска за делба се
отмени ,и вместо него в тази му част се постанови друго,с което се допусне делба
и по отношение на земята.
При този изход на делото
въззиваемата следва да заплати на въззивника по компенсация съобразно уважената
част на жалбата разноски в размер на 225
лева.
Водим от горното,ВОС
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решението на районен съд гр.Враца от
10.06.2019г.,постановено по гр.д.№ 3083/2018г.в частта,в която е отхвърлен
предявения иск за делба на недвижим имот, представляващ УПИ ХVII-28, в квартал
2 по плана на село З., община Враца, с площ на поземления имот 625 кв. м,ведно
с приращенията към него, при съседи: от две страни улици, УПИ ХVІ-36 - Т.Т.П.,
УПИ VIII-37 - А.П.М. и Н. Ив. Н.,и вместо него в тази му част
ПОСТАНОВЯВА:
ДОПУСКА на основание чл. 34 ал. 1 ЗС извършването
на съдебна делба между П.В.К., ЕГН **********, и Д.Д.К., гражданин на С.,
роден на *** г., на правото на собственост върху
недвижим имот, представляващ УПИ ХVII-28, в квартал 2 по плана на село З.,
община Враца, с площ на поземления имот 625 кв. м,ведно с всички приращения,
при съседи: от две страни улици, УПИ ХVІ-36 - Т.Т.П., УПИ VIII-37 - А.П.М. и Н.
Ив. Н. при права - по ½ ид.част за всеки.
ОТМЕНЯ горното решение и в частта,в която Д.К. е осъден да заплати такса в полза
на РС Враца върху отхвърлената част на иска в размер на 80 лв.
ПОТВЪРЖДАВА решението на РС Враца в останалата му част.
ОСЪЖДА П.В. *** да заплати на Д.Д.К., гражданин на С., роден на *** г. разноски
по делото пред въззивна инстанция в размер на 225 лв..
Решението
подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от уведомяване на страните.
Председател:........... Членове:1..........
2..........