РЕШЕНИЕ
гр.София, 06.06.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 11-ти с-в, в открито
заседание на шести март две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Съдия Вергиния
Мичева-Русева
при секретаря Диана Борисова като разгледа докладваното от съдията гр. д. №
16772 по описа за 2013 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са
обективно съединени искове с правно основание чл. 441 от ГПК във вр. чл. 45 ЗЗД.
Ищецът К.И.Б.
твърди, че в резултат на воденото от ответника ЧСИ С.Я.принудително
изпълнително производство по изпълнително дело № 3866/2013г. за него са
настъпили имуществени и неимуществени вреди, а именно 250 лв. имуществени вреди
за платени от него лично средства за погасяване на задължения по изпълнителното
производство и неимуществени вреди в размер на 1 000 000 лв. за
стреса, който е получил във връзка с извършеното принудително изпълнение.
Ищецът сочи, че ответника не е следвало да предприема принудително изпълнение,
тъй като не е изпратил призовка за доброволно изпълнение, респективно не е
предоставил срок за доброволно изпълнение на длъжника Т.Б.или съответно на
ищеца като неин съпруг. Обяснява в исковата молба, че на 20.11.2013г. връчител
на ответника е донесъл в дома им документи за връчване на Т.Б.. Ищецът отказал
да ги получи, тъй катоБ.отсъствала от гр.София. Ищецът получил уведомление, в
което се указвало, че в 2 седмичен срокБ.следва да се яви при ответника за
получаване на покана за доброволно изпълнение. На 21.11.2013г.Б.била уведомена
от главния счетоводител по местоработата си, че на 19.11.2013г. му е връчено
запорно съобщение от ЧСИ Я., с което нарежда на работодателя наБ.да удържи
дължимите по изпълнителното дело суми и да ги превежда по сметката на ЧСИ. Според
ищеца това сочи, че ответникът е пристъпил към принудително изпълнение преди да
връчи призовката за доброволно изпълнение. На 25.11.2013г. от заплатата наБ.била
удържана сумата 250лв. и била преведена по сметката, указана от ЧСИ Я.. Тъй
като ищецът е член на домакинството наБ.удържането на тази суми е причинило
имуществени вреди и неимуществени вреди. Имуществените вреди са в резултат на
удържане на сумата от 250лв. от възнаграждението на Б., с което е нарушен
бюджета на общото домакинство, което ищецът иБ.са имали. Неимуществените вреди
са търпени в резултат на нарушените права на ищеца, изпитаното чувство на
унижение, морална увреда, накърнено достойнство, неприятните изживявания,
свързани с злепоставянето на Т.Б.пред ръководството и колегите й в ХТМУ и
катедрата, която тя ръководи и осуетяването на участието й в предстоящите
избори като кандидат за декан на факултета.
Ответникът С.Б.Я.–
частен съдебен изпълнител в гр.София оспорва исковете по допустимост , по
основание и по размер. Твърди, че е изпратил покана за доброволно изпълнение,
но тя не е била получена от длъжника,
тъй като не е бил намерен на адреса. Оспорва да има неправомерно поведение.
Оспорва твърдените вреди и причинно следствената връзка между тях. Сочи, че
ищецът е следвало да обжалва изпълнителните действия, ако смята, че
изпълнителното производство противоречи на закона. Излага и съображения във връзка
с недопустимост на предявените искове. Моли съда да отхвърли исковете. Подробно
обосновава в отговора на исковата молба, че той е бил обвързан от изпълнителният
лист и не може да преценява дължимостта на посочените в него суми. Не носи и
отговорност за посочените от взискателя изпълнителни способи. Наложеният запор
не може да причини вреди на длъжника или на трето на изпълнението лице, тъй
като подобно действие е необходимо, за да се удовлетвори интереса на взискателя
по изпълнителното дело. Сочи, че по реда на чл.443 от ГПК длъжникът може да
поиска замяна на изпълнителния способ, но такова искане не е отправяно. Сочи,
че е направил няколко опита за връчване на покана за доброволно изпълнение на
длъжника, но са били неуспешни, поради което на 20.11.2013г. на адреса е
залепено уведомление. ПДИ и запорното съобщение до третото лице са били изготвени
на 15.11.2013г., като в поканата за доброволно изпълнение длъжникътБ.е била
уведомена за наложения запор върху трудовото й възнаграждение. След като ПДИ не
е била връчена на длъжника на домашния й адрес, ответникът е изготвил и връчил
такава по местоработата й на 2.12.2013г. Ответникът оспорва процесуалната легитимация
на ищеца, като посочва, че ищецът и длъжникът не са имали общо домакинство, тъй
като са разведени от 2004г. Моли съда да отхвърли исковете.
Третото лице
помагач „ДЗИ-О.З.“ не заявява становище по предявените искове.
За да се
произнесе, съдът установи следното от фактическа страна:
Срещу ищеца К.Б.
и срещу Т.Ц.Б.е бил издаде изпълнителен лист от 8.10.2013г. по гр.д.№
11886/09г. на СГС за сумата 5000лв. направени по делото разноски, присъдени в
полза на „У.Б.“ АД. Не се спори, че въз основа на изпълнителния лист срещу
ищеца и Т.Б.е образувано изп.дело № 3866/2013г. на ЧСИЯ.с взискател „У.Б.“ АД.
Принудително изпълнение е предприето само срещу Т.Б.. На 20.11.2013г. връчител
при ответника е залепил уведомление до Т.Б.на домашния й адрес в 2 седмичен
срок да се яви в канцеларията на ЧСИЯ.за получаване на покана за доброволно
изпълнение по изп.дело №3866/13г. Изходящият
номер на уведомлението е от 15.11.2013г., което сочи, че както уведомлението,
така и ПДИ са изготвени на 15.11.2013г. както твърди и самия ответник. На
същата дата е изготвено и запорно съобщение до ХТМУ – трето задължено лице, с
което работодателят на Т.Б.е уведомен за задълженията й и техния размер по
изпълнителното дело и е наложен запор върху получаваното от нея
възнаграждение. Запорното съобщение е
входирано при работодателя на 20.11.2013г. /л.24 от делото/. Видно от
представените фиш за заплати за м.ноември и декември 2013г. от заплатата наБ.са
удържани 250лв. от заплатата за м.ноември 2013г. и 320лв. от заплатата за
м.декември 2013г. На 27.02.2014г. на Т.Б.на адреса по местоработата й е връчена
призовка за принудително изпълнение за опис и оценка на недвижим имот гараж,
насрочени за 06.03.2014г. На 28.02.2014г. Т.Б.е заплатила по сметката на
ответника сума по изпълнението в размер на 990лв., а на 24.03.2014г. – 330лв.
По делото не се спори, че длъжникът по изпълнението не е обжалвала действията
на ЧСИ пред съда.
Въз основа
на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявените
обективно съединени искове за търсене на обезщетение да търпени имуществени и
неимуществени вреди са допустими. Ищецът твърди, че в резултат на неправомерни
действия на ответника ЧСИ – невръчване на призовка за доброволно изпълнение и
неизчакване на срока за доброволно изпълнение, а вместо това предприемане на
действия по принудително изпълнение преди връчване на ПДИ - за него, като
живеещ в едно домакинство с длъжника по изпълнението, са настъпили имуществени
вреди- удържана е сума 250лв. от заплатата на длъжника през м.ноември 2013г., и
неимуществени вреди – причинени стрес, притеснение, негативни емоции от
незачитане на правата на съпругата на ищеца като длъжник по изпълнението и от
уронване на доброто й име сред колегиалната общност и по този начин и възпиране
на професионалното й развитие, след изпращане на запорното съобщение до
работодателя й. С тези твърдения ищецът обосновава своя правен интерес съдът да
разгледа исковете му
по същество.
Съгласно
разпоредбата на чл.441 от ГПК частният съдебен изпълнител отговаря при
условията на чл.45 от ЗЗД за вредите причинени от процесуално незаконосъобразно
принудително изпълнение. Т.е., за да са налице специфичните предпоставки за
отговорността на ЧСИ е необходимо да се установи наличието на процесуално незаконосъобразно
принудително изпълнение от ЧСИ, настъпили за ищеца вреди и установена причинно
следствена връзка между процесуалното незаконосъобразно принудително изпълнение
и вредите.
Представените
от ищеца писмени доказателства не установяват ответника в качеството му на ЧСИ
да е извършил процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение по изп.дело
№ 3866/13г. Текстовете в ГПК касаещи изпълнителното производство са приложени
точно и съобразно техния смисъл от ответника. Изпълнителното производство е
образувано от ЧСИ въз основа на акт, подлежащ на изпълнение - изпълнителен
лист, издаден срещу ищеца и срещу
съпругата му /тогава бивша/ , в съответствие с чл.426 ал.1 от ГПК. От представените по делото доказателства не
става ясно дали ЧСИ е извършил проверка на имущественото състояние на
длъжниците и сам е избрал способа на изпълнението, каквото правомощие той има
по ЗЧСИ, или взискателят изрично е
поискал изпълнението да се насочи само срещу единия длъжник – Т.Б.за събиране
на нейната дължима част по изпълнителния лист и е посочил и способа за това.
Тези обстоятелства нямат отношение към повдигнатия спорен въпрос – дали като е
изпратил запорно съобщение до работодателя на длъжникаБ.преди да й е била
връчена поканата за доброволно изпълнение , ЧСИ е нарушил процесуалните норми
на принудителното изпълнение. За да се
отговори на този въпрос следва да се посочат релевантните правни процесуални
норми:
Съгл. чл.428
от ГПК / в редакция към 2013г./ 1) Съдебният изпълнител е длъжен да покани
длъжника да изпълни доброволно задължението си в двуседмичен срок. Когато пристъпва към изпълнение въз основа на
заповед за изпълнение, съдебният изпълнител кани длъжника с връчването й, а
когато заповедта е била връчена на длъжника, нов срок за доброволното й
изпълнение не се дава.
(2) Поканата
съдържа името и адреса на взискателя и предупреждение към длъжника, че ако в
дадения му срок не изпълни задължението си, ще се пристъпи към принудително
изпълнение. В поканата се съобщават
наложените запори и възбрани. Към
поканата за доброволно изпълнение се прилага копие от подлежащия на изпълнение
акт.
(3) При смърт на длъжника,
след като е получил поканата за доброволно изпълнение, но преди да са извършени
други изпълнителни действия, съдебният изпълнител, преди да продължи действията
си, изпраща на наследниците нова покана за доброволно изпълнение.
(4) Когато съдебният изпълнител преминава от
един начин на изпълнение към друг, изпраща на длъжника съобщения за наложения
запор и възбрана.
Съгласно чл.
507 от ГПК (1) Запорното съобщение на третото задължено лице се изпраща
едновременно с изпращане на поканата за доброволно изпълнение до длъжника.
(2) В
запорното съобщение се забранява на третото задължено лице да предава дължимите
от него суми или вещи на длъжника. Тези вещи трябва да бъдат посочени точно.
(3) От деня
на получаване на запорното съобщение третото задължено лице има задълженията на
пазач спрямо дължимите от него вещи или суми.
Съгласно
чл.512 от ГПК 1) Запорът върху трудово
възнаграждение се отнася не само за възнаграждението, посочено в запорното
съобщение, но и за всяко друго възнаграждение на длъжника, получено срещу
същата или друга работа при същия работодател или същото учреждение.
(2) Ако
длъжникът премине на работа при друг работодател или в друго учреждение,
запорното съобщение се препраща там от лицето, което първоначално го е
получило, и се смята за изпратено от съдебния изпълнител. Третото задължено
лице уведомява съдебния изпълнител за новото място на работа на длъжника и за
размера на сумата, удържана до преминаването на другата работа.
(3) Лицето,
което плати трудово възнаграждение на длъжника по изпълнението въпреки наложения запор, без да
удържа сумата по запора, отговаря лично
към взискателя за тази сума солидарно с третото задължено лице.
От
текстовете на закона става ясно, че след като образува изпълнителното
производство съдебният изпълнител връчва на длъжника покана за доброволно изпълнение
/ПДИ/. Целта на същата е да уведоми длъжника за започнатото срещу него
изпълнително производство, като го предупреди, че ако не изпълни задължението
си в двуседмичен срок от уведомяването, ще се пристъпи към принудително
изпълнение. ПДИ има за цел също да стимулира длъжника да изпълни доброволно,
заради това в нея се посочват името и адреса на взискателя. Преди да изтече двуседмичния
срок съдебният изпълнител не може да пристъпи към действия на принудително
изпълнение. Тази забрана обаче не се отнася за действия , с които се обезпечава
успешния изход на изпълнителното производство. Поради това и възбраната и
запорът могат да се наложат едновременно с връчване на ПДИ. В правната теория е
безспорно прието, че запорът върху вземане е разпореждане на съдебния изпълнител,
с което определено вземане на длъжника се предназначава за принудително
удовлетворяване на взискателя като се забранява на длъжника да се разпорежда с
вземането, а на третото задължено лице - да плаща на длъжника. По този начин се
запазва имуществото на длъжника, което след изтичане на срока за доброволно
изпълнение, третото задължено лице е длъжно да преведе по сметката на ЧСИ.
Ответникът е
изготвил в един ден ПДИ до длъжника, уведомление по чл.47 от ГПК /в случай че
ПДИ не може да се връчи лично или чрез другиго/ и запорно съобщение до
работодателя на длъжника, и е разпоредил връчването им чрез свой куриер.
Длъжникът Т.Б.не е била намерена на адреса
/постоянен и настоящ/, поради което на 20.11.2013г. на основание чл.47
ал.1 от ГПК връчителят е залепил уведомление, с което указва на длъжника да се
яви в офиса на ЧСИ, за да получи ПДИ и книжата към нея. На същата дата,
20.11.2013г. запорното съобщение е било получено и от работодателя на длъжника.
Посочените по-горе разпоредби от ГПК обосновават извода, че не е незаконосъобразно
действие по изпълнителното производство хронологически първо да се връчи
съобщението за запор, а в един по-късен момент да се връчи и ПДИ. Това е често
срещана ситуация на практика. Важно е обаче принудителното изпълнение да
започне след изтичане на двуседмичния срок от получаване на ПДИ, в който
длъжникът може да изпълни доброволно задължението си към взискателя. Фактът, че
още същия месец ноември 2013г. и преди длъжникаБ.да е получила ПДИ /не се спори,
че тя е получила ПДИ лично по местоработата си на 2.12.2013г./ от работната й
заплата е била удържана сума по запора, не противоречи на закона. Запорът се
счита наложен от деня на връчване на запорното съобщение на третото задължено
лице /работодателя/, т.е от 20.11.2013г. Той е длъжен по силата на чл.507 ал.2
от ГПК да не изплати на длъжника запорираната част от трудовото възнаграждение.
Това обаче не означава, че парите са били преведени на ЧСИ преди да изтече 2
седмичния срок за доброволно изпълнение – доказателства за това по делото няма.
Работодателят е бил длъжен да запази запорираната сума в своята сметка и при
поискване от ЧСИ, да я преведе по посочената от съдебния изпълнител банкова
сметка. ***, че с поканата за доброволно
изпълнение се дава срок на длъжника да изпълни доброволно, това не означава, че
по отношение на нето не се предприемат никакви принудителни действия.
Предприемат се, обикновено запор и/или възбрана, за да се запази имуществото на
длъжника, от което взискателят да се удовлетвори в случай че в срока за
доброволно изпълнение длъжника не изпълни доброволно. В противен случай, ако не
се извършват никакви действия, които
обезпечават изпълнението, то длъжникът в посочения 2 седмичен срок би могъл да
се разпореди с имуществото си и да осуети изпълнението. Поради това и този 2
седмичен срок за доброволно изпълнение е условно доброволен. Действителната
доброволност на изпълнение на едно задължение е в рамките на времето, между
влизане в сила на решението, с което се присъжда паричното задължение и
снабдяване на кредитора с изпълнителен лист. След образуване на изпълнително
производство въз основа на изпълнителния лист, възможностите за избор на
длъжника са силно ограничени. И това е така, тъй като изпълнителният процес е
предназначен да даде защита и да наложи санкция по повод на липса на доброволно
изпълнение , като достави дължимото на правоимащия чрез принуда, упражнена
спрямо длъжника по предписания от закона ред /вж „Българско гражданко
процесуално право“, Ж.С., пето преработено и допълнено издание, стр.616/. Поради това очакванията на ищеца по отношение
на имуществото наБ.да не бъдат предприети обезпечителни действия преди връчване
на ПДИ не намират основание в закона. В случая ответникът е съобразил
разпоредбите на ГПК, поради което липсва негово незаконосъобразно действие.
Обстоятелството, че принудителното изпълнение е насочено само срещу Т.Б., но не
и срещу ищеца, въпреки че и двамата са длъжници по изпълнителния лист въз
основа на който е образувано изпълнителното дело, също не противоречи на
закона. Взискателят има право да насочи изпълнението само срещу някои от
длъжниците за тяхната съответна част от вземането ,както и в случая е станало –
банката е насочила изпълнението само срещу единия длъжник, и не е предприела
изпълнителни действия спрямо ищеца. Ответникът е приложил закона, такъв какъвто
е и отговорност за усещането на ищеца, че чувството му за справедливост е
нарушено, той не може да носи.
При липса на
процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение по воденото срещу Т.Б.изпълнително
производство, съдът няма да изследва останалите елементи от фактическия състав
на деликта но чл.45 от ЗЗД – вредите и причинно следствената връзка.
Предявените
искове са неоснователни и следва да се отхвърлят.
Отвътникът
не претендира разноски, поради което съдът не му присъжда такива.
Воден от
горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от К.И.Б. , ЕГН **********
срещу ЧСИ С.Б. Я., рег.№ 844 на КЧСИ искове за заплащане на сумата 250лв.
обезщетение за причинени имуществени вреди и сумата 1 000 000 лв.
обезщетение за причинени неимуществени вреди на основание чл.441 от ГПК във вр.
с чл.45 от ЗЗД по изп.дело № 3866/13г., като неоснователни.
Решението е
постановено с участието на „Д.з.“ ЕАД, ЕИК *******, третото лице помагач на
ответника.
Решението
подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните и
третото лице помагач.
Съдия :