Р Е Ш Е Н И Е
Номер
460 03.02.2020 г. Град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският
районен съд
Х граждански състав
На
петнадесети януари Година 2020
В
открито заседание в следния състав:
Председател: Димана
Кирязова-Вълкова
Секретар: Станка Атанасова
като
разгледа докладваното гр.д. № 2959 по описа на съда за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по повод предявения от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД
против З.Й.Ш. иск за приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца
следните суми: 474,91 лв. – неплатена главница по Договор за потребителски
паричен кредит № *********/10.03.2017 г., сключен между ответника и „Провидент
Файненшъл България“ ООД, вземанията по който са цедирани на ищеца, 86,68 лв. –
договорна лихва, дължима за периода 09.04.2017 г. – 06.05.2018 г., 23,32 лв. –
такса за оценка на досие, дължима за периода 16.04.2017 г. – 06.05.2018 г.,
127,12 лв. – такса услуга „Кредит у дома“ за предоставяне на кредита в брой по
местоживеене на кредитополучателя, дължима за периода 16.04.2017 г. –
06.05.2018 г., 296,60 лв. - такса услуга
„Кредит у дома“ за събиране на погасителните вноски по местоживеене на
кредитополучателя, дължима за периода 16.04.2017 г. – 06.05.2018 г., 60,28 лв.
- обезщетение за забава, дължимо за периода от 10.04.2017 г. до датата на
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда, както и законната лихва върху
главницата, считано от подаване на заявлението до окончателното изплащане на
задължението, които вземания са предмет на заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 972/2019 г. по описа на
БРС. Претендира се присъждане на
направените от ищеца съдебно-деловодни разноски в заповедното и в исковото
производство. Ищецът твърди, че на 10.03.2017
г. между ответника
и „Провидент Файненшъл България“
ООД е бил сключен
договор за потребителски
паричен кредит в
размер на 500 лв., която сума е била предоставена в брой по местоживеене на
кредитополучателя, като последният се е задължил да върне сумата заедно с
договорна лихва в размер на 98,63 лв. или общо сумата от 598,63 лв., на 60
равни седмични погасителни вноски, всяка в размер на 9,98 лв., с падеж на
първата вноска на 19.03.2017 г. и падеж на последната вноска на 06.05.2018 г. С
договора е било уговорено и заплащане от кредитополучателя на такса за оценка
на кредитното досие в размер на 25 лв., разсрочена за плащане с всяка
погасителна вноска – по 0,42 лв., както и такса за услугата „Кредит у дома“ –
за предоставяне на кредита и за събиране на погасителните вноски по
местоживеене на кредитополучателя. Така обща дължимата от ответника сума по
договора за кредит е в размер на 1 077,63 лв., платима на 60 равни
седмични вноски, всяка в размер на 17,96 лв. Предвид забавата на ответника му е
начислена и лихва за забава в размер на 60,28 лв. за периода от 10.04.2017 г.
до датата на подаване на заявлението в съда. Срокът на договора е изтекъл на
06.05.2018 г., като вземанията не са обявявани за предсрочно изискуеми. Твърди
се, че до момента длъжникът е платил сумата от 69,00 лв., с която са погасени:
9,08 лв. - такса за услугата „Кредит у дома“ за предоставяне на кредита в брой
по местоживеене на кредитополучателя, 21,20 лв. – такса за услугата „Кредит у
дома“ – за събиране на погасителните вноски по местоживеене на
кредитополучателя, 1,68 лв. – такса за оценка на досие, 11,95 лв. – договорна
лихва и 25,09 лв. – главница, като непогасени са останали процесните суми. На следващо място се твърди, че Договор за
цесия от 01.07.2017 г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Файненшъл
България“, вземането, произтичащо от гореописания договор за потребителски
кредит е било прехвърлено на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, а с Приложение №
1/01.06.2018 г. към допълнително споразумение от 01.11.2017 г. към Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания от 16.11.2010 г., сключен между
„Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Агенция за събиране на вземания“ ООД, вземанията на
„Изи Асет Мениджмънт“ АД към ответника, произтичащи от горепосочения договор за
заем, са прехвърлени на ищеца, като ответникът е бил уведомен за цесиите с уведомителни
писма, изпратени с известия за доставяне. В съдебно
заседание не се явява процесуален представител на ищеца, но с нарочна писмена
молба е заявено поддържане на иска, ангажирани са доказателства.
Така
предявеният установителен иск е с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.
чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, като същият е допустим.
В законоустановения срок по делото е
постъпил писмен отговор от назначения особен представител на ответника, в който
се твърди, че искът е неоснователен в предявения общ размер от 1 068,91
лв. По отношение на претендираната такса за услугата „Кредит у дома“ в размер
на 454 лв. се твърди, че такава услуга не е била предоставена на ответника, а
клаузите на чл. 25 и 26 от общите условия, уреждащи тази такса, са нищожни, поради
това, че са неравноправни на осн. чл. 143, т. 14, вр. 146, ал. 1 от ЗЗП. Твърди
се също така, че дължимостта на такса е обусловена от изпълнението от страна на
кредитора на посочената услуга, а в случая ответникът не е плащал дължимите
месечни вноски, т.е. и услугата по тяхното събиране не е била извършвана,
поради което таксата не се дължи. Според особения представител на ответника, в
случая таксата за услуга „Кредит у дома“ не е пропорционална на сумата по
кредита и по съществото си представлява втора, скрита възнаградителна лихва за
кредитора, която в нарушение на чл. 19, ал. 1 от ЗПК не е включена в годишния
процента на разходите, в който случай обаче ГПР би надхвърлил размера по чл.
19, ал. 4 от ЗПК и тази клауза би била нищожна. Поради това се моли искът за
таксата за услугата „Кредит у дома“ да не бъде уважаван, така както е предявен.
Особеният представител на ответника
се явява в съдебно заседание, поддържа отговора и моли искът да бъде отхвърлен
изцяло, не ангажира доказателства.
След
съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните и
разпоредбите на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Видно
от приложено ч.гр.д. № 972/2019 г. по описа на БРС, с издадената по това дело
Заповед № 558/05.02.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК е разпоредено длъжникът З.Й.Ш. да заплати на кредитора „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ
НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД сумата от 1 068,91 лв., представляваща неплатени парични
задължения по договор за потребителски паричен кредит № *********/10.03.2017
г., сключен между длъжника и „Провидент Файненшъл България“ ООД, което вземане
е прехвърлено на „Изи Асет Мениджмънт“ АД с договор за цесия от 01.07.2017 г.,
като впоследствие „Изи Асет Мениджмънт“ АД е прехвърлило вземането си на
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД съгласно Приложение № 1/01.06.2018 г. към
допълнително споразумение от 01.11.2017 г. към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) от 16.11.2010 г., от която сумата от 474,91 лв.
– главница, сумата от 86,68 лв. – договорна лихва за периода 09.04.2017 г. –
06.05.2018 г., сумата от 23,32 лв. – такса за оценка на кредитно досие, дължима
за периода 16.04.2017 г. – 06.05.2018 г., сумата от 127,12 лв. – такса услуга
„Кредит у дома“ за предоставяне на кредита в брой по местоживеене, дължима за
периода 16.04.2017 г. – 06.05.2018 г., сумата от 296,60 лв. – такса услуга
„Кредит у дома“ за събиране на погасителните вноски по местоживеене, дължима за
периода 16.04.2017 г. – 06.05.2018 г., и сумата от 60,28 лв. – обезщетение за
забава за периода 10.04.2018 г. – 31.01.2019 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 01.02.2019 г. до окончателното изплащане на
задължението, както 75 лв. - разноски по делото
Препис от горната заповед за изпълнение е
бил връчен на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което на
заявителя е било указано от заповедния съд, че в 1-месечен срок от съобщението
може да предяви иск за установяване на вземането си, както и да представи
доказателства за предявяване на такъв иск. С оглед на тези указания е предявен
и настоящия установителен иск, като заявителят е спазил 1-месечният срок по чл.
415 от ГПК и искът е допустим.
По делото е представено копие на Договор за потребителски кредит № *********/10.03.2017
г., сключен между „ПРОВИДЕНТ
ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ООД и З.Й.Ш., с който дружеството е предоставило на
ответника кредит в
размер на 500 лв. при следните условия: такса за оценка на досие - 25,00 лв., общ
размер на фиксираната лихва - 98,63 лв., представляваща 31,82 % годишно, общо
разходи в размер на 123,63 лв., която сума представлява сбор от таксата за
оценка на досие и фиксираната лихва и която се равнява на 48,10 % годишен
процент на разходите. Уговорена е и такса за услугата „Кредит у дома“ в размер
на 454 лв., с която общият размер на дължимата по договора сума възлиза на
1 077,63 лв., като е уговорено същата да бъде изплатена на 60 седмични
вноски в размер на 17,97 лв. с изключение на последното плащане, което е в
размер на 17,40 лв. Падежът на първото седмично плащане е на датата 19.03.2017
г., като е посочено, че плащанията се дължат в понеделник, но не е фиксиран
краен срок на договора, нито са посочени конкретни падежни дати на всяка от
дължимите погасителни вноски. По делото не е представен изготвен между страните
погасителен план – нито като част от съдържанието на договора, нито като
приложение към него.
Представени
са стандартен формуляр за кандидатстване за кредит и стандартен европейски
формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити.
Като доказателство по делото е
представено копие на Договор за цесия и заместване в дълг от 01.07.2017 г.,
сключен между „ПРОВИДЕНТ ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ” ООД (продавач) и „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” АД
(купувач), в чл. 1.1.1. на който е посочено, че продавачът прехвърля на
купувача всички главни и акцесорни, настоящи и бъдещи вземания, произтичащи от
договори за паричен заем, описани в Приложение № 1, представляващо неразделна
част от договора за цесия. Съгласно чл. 1.1.2 на договора за цесия, горепосоченото
Приложение № 1 следва да има минимум следното съдържание: име на третите лица
(клиенти), сключили договор за паричен заем, номер, дата и вид на договора за
кредит, размер на кредита, общ размер на задълженията. В чл. 1.1.4 е уговорено,
че считано от 01.07.2017 г. продавачът прехвърля на купувача всички права, които
притежава по всеки един договор за паричен заем, сключен с трето лице, описан в
Приложение № 1. В случая обаче липсва представено Приложение № 1 към договора
за цесия, от което да се установи дали вземанията на „ПРОВИДЕНТ ФАЙНЕНШЪЛ
БЪЛГАРИЯ” ООД, произтичащи от гореописания Договор за потребителски кредит № *********/
10.03.2017 г., сключен със З.Й.Ш., действително са били прехвърлени на цесионера
„ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” АД. Представено е Потвърждение за сключена цесия на осн.
чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, издадено от „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ” ООД (с предишно
наименования „ПРОВИДЕНТ ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ”), с което е потвърдено, че
вземанията му от З.Ш. по горепосочения договор са били прехвърлени на „ИЗИ АСЕТ
МЕНИДЖМЪНТ” АД, но това потвърждение не поражда никакви облигационни права за
евентуалния цесионер и не може да санира липсата на Приложение № 1 към договора
за цесия, в който следва да е индивидуализирано прехвърленото вземане, съгласно
клаузите на самия договор за цесия.
По делото е
представено копие на Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
(цесия) от 16.11.2010 г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт” АД (продавач) и
„Агенция за събиране на вземания“ ООД (купувач), с който страните са се
споразумели продавачът да прехвърля на купувача срещу заплащане на покупна цена
свои ликвидни и изискуеми вземания, произтичащи от договори за потребителски
кредити, сключени с физически лица, които вземания ще се индивидуализират в
Приложение № 1, представляващо неразделна част от рамковия договор, считано от
датата на неговото съставяне. В чл. 4.1 е предвидено, че вземанията се считат
за валидно прехвърлени от момента на потвърждаване приемането на съответното
Приложение № 1 в електронната информационна система на купувача, от когато съответното
Приложение № 1 става неразделна част от рамковия договор.
Представено
е и извлечение от Приложение № 1_Р/01.06.2018 г. към горепосочения рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания, в което под № 3783 фигурира вземане по
кредит № ********* от 10.03.2017 г. с длъжник З.Й.Ш., с отпусната главница в
размер на 500 лв., общо дължимо по кредита – 1 078,20 лв. и остатък на
дължима сума към 01.06.2018 г. – 1 036,04 лв., в това число и лихви за
просрочие в размер на 27,41 лв. Приложено е и издадено от продавача „Изи Асет
Мениджмънт” АД потвърждение на цесията на описаните в Приложение № 1_Р /01.06.2018 г. вземания.
Видно от
приложеното пълномощно от 09.09.2015 г., цедентът „Изи Асет Мениджмънт” АД е
упълномощил цесионера „Агенция за събиране на вземания” АД (с предходна правна
форма ООД, а понастоящем ЕАД) да уведоми от името на цедента всички длъжници по
всички вземания на дружеството, които то е цедирало, съгласно Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 16.11.2010 г., а с пълномощно от
01.11.2017 г. „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” АД е преупънмощило „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ” ЕАД да уведоми от името на „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ” ЕООД всички длъжници,
вземанията на които са били прехвърлени с договор за цесия от 01.07.2017 г.
Като
доказателства по делото са представени уведомителни писма до ответника за
горепосочените две цесии, които макар да не са били получени от него преди
завеждането на делото, следва да се считат връчени чрез назначения му особен
представител с връчване на преписи от исковата молба и приложените към нея
доказателства в хода на настоящото съдебно производство.
По делото е
назначена и изготвена съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която е
установило, че остатъкът от задължението на ответника по процесния договор за потребителски
кредит е в общ размер от 1 008,63 лв., от които 474,91 лв. – главница,
86,68 лв. – възнаградителна лихва, 23,32 лв. – такса за оценка на досие и
423,72 лв. – такса за услуга „Кредит у дома”. Вещото лице също така е изчислило,
че дължимата от ответника Ш. лихва за забава върху непогасената главница за
периода 10.04.2017 г. – 31.01.2019 г. е в размер на 86,06 лв.
При така
ангажираните от страните доказателства, съдът намира, че предявеният иск е
неоснователен и недоказан по следните съображения:
На първо място, при извършена служебна
проверка за валидността на процесния договор за потребителски кредит, съобразно
императивните норми на ЗПК, съдът
констатира, че сключеният между ответника З.Ш. и „ПРОВИДЕНТ ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ”
ЕООД договор за потребителски кредит е недействителен на осн. чл.
22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК, тъй
като същият не съдържа условията за издължаване на кредита от потребителя,
включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. Както бе посочено
по-горе в решението, по делото не е представен погасителен план – нито като
част от самия договор, нито като приложение към него, като липсата на
погасителен план е достатъчно основание да се приеме, че договорът за кредит е
недействителен на осн. чл. 22 от ЗПК.
Горният извод за недействителност на целия
договор за кредит прави безпредметно произнасянето по наведените в отговора на
особения представител на ответника възражения за недействителност на отделни
клаузи от него.
На следващо място съдът
намира, че по делото не се доказа ищецът да има
качеството на кредитор по отношение на ответника за процесните вземания. Това е
така, защото по делото не се доказа първоначалният кредитор „ПРОВИДЕНТ ФАЙНЕНШЪЛ
БЪЛГАРИЯ” ООД да е прехвърлил валидно вземанията си от ответника на „ИЗИ АСЕТ
МЕНИДЖМЪНТ” АД, съответно това дружество не е придобило тези вземания и не е
могло да ги прехвърли след това валидно на ищеца „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ” ЕАД. Този извод се налага от факта, че по делото липсва Приложение №
1 към сключения между „ПРОВИДЕНТ
ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ” ООД и „ИЗИ АСЕТ
МЕНИДЖМЪНТ” АД Договор за цесия и заместване в дълг от 01.07.2017 г., в което
следва да са индивидуализрани прехвърлените вземания, съответно не се доказа
произтичащите от сключения със З.Ш. договор за потребителски кредит вземания да
са били прехвърлени на „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” АД. Както бе посочено по-горе в
решението, наличието на потвърждение за цесията не е достатъчно, за да се
приеме, че е налице валидно прехвърляне, тъй като индивидуализирането на
прехвърлените вземания следва да бъде извършено със сключване на Приложение № 1
към договора за цесия, което представлява неразделна част от този договор. При
липса на такова приложение следва да се приеме, че не е завършен фактическият
състав на договора за цесия, съответно вземане, което не е включено в
Приложение № 1, не е преминало в патримониума на купувача „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ”
АД и той не би могъл да го прехвърли впоследствие на ищеца по делото.
С оглед на
горното съдът намира, че ответникът не дължи на ищеца процесните вземания,
поради което предявеният иск следва да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен
и недоказан.
Мотивиран
от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано
от Д. Б. Б., против З.Й.Ш., ЕГН **********,***, иск за приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца суми, представляващи неплатени задължения по Договор
за потребителски паричен кредит № *********/ 10.03.2017 г., сключен между
ответника и „Провидент Файненшъл България“ ООД, вземанията по който са били
прехвърлени на ищеца, а именно: 474,91 лв. (четиристотин седемдесет и четири
лв. и деветдесет и една ст.) – неплатена главница, 86,68 лв. (осемдесет и шест
лв. и шестдесет и осем ст.) – договорна лихва, дължима за периода 09.04.2017 г.
– 06.05.2018 г., 23,32 лв. (двадесет и три лв. и тридесет и две ст.) – такса за
оценка на досие, дължима за периода 16.04.2017 г. – 06.05.2018 г., 127,12 лв. (сто
двадесет и седем лв. и дванадесет ст.) – такса услуга „Кредит у дома“ за
предоставяне на кредита в брой по местоживеене на кредитополучателя, дължима за
периода 16.04.2017 г. – 06.05.2018 г., 296,60 лв. (двеста деветдесет и шест лв.
и шестдесет ст.) - такса услуга „Кредит
у дома“ за събиране на погасителните вноски по местоживеене на
кредитополучателя, дължима за периода 16.04.2017 г. – 06.05.2018 г., 60,28 лв. (шестдесет
лв. и двадесет и осем ст) - обезщетение за забава, дължимо за периода от 10.04.2017
г. до датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – 01.02.2019
г., както и законната лихва върху главницата, считано от подаване на
заявлението до окончателното изплащане на задължението, които
вземания са предмет на Заповед
№ 558/05.02.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК,
издадена по ч.гр.д. № 972/2019 г. по описа на РС - Бургас.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред БОС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с
оригинала:
СА