№ 1259
гр. Пловдив , 06.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на тридесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Зорница Н. Тухчиева Вангелова
при участието на секретаря Десислава Ст. Терзова
като разгледа докладваното от Зорница Н. Тухчиева Вангелова
Административно наказателно дело № 20215330204014 по описа за 2021
година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш серия К, № 4157982, издаден от ОД на
МВР- Пловдив, с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 4 ЗДвП
на Г. АТ. П. е наложена глоба в размер на 300,00 лева за нарушение на чл. 21,
ал. 2, вр. чл. 21, ал.1 ЗДвП.
В жалбата се сочат конкретни пороци на ЕФ и моли за неговата отмяна.
Не се претендират разноски.
Въззиваемата страна ангажира писмено становище по допустимостта и
основателността на въззивната жалба, като моли същата да бъде оставена без
уважение, а обжалваният електронен фиш да бъде потвърден като правилен и
законосъобразен. Претендират се разноски за юрисконуслтско
възнаграждение.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
Относно спазването на срока за обжалване настоящият състав отчита, че
въпреки предоставената на въззиваемата страна възможност, същата
1
включително и към датата на съдебното заседание не е представила разписка
за надлежно връчване на ЕФ.
Трайно утвърдено е разбирането както в теорията, така и в съдебната
практика, че в тежест на наказващия орган е да докаже надлежно връчване на
санкционния акт, а в тежест на жалбоподателя е да установи подаването на
жалбата в установения в чл. 59, ал.2 ЗАНН срок, считано от датата на
надлежно връчване.
В настоящия случай предвид невъзможността на наказващия орган да
докаже надлежно връчване на процесния ЕФ, то следва да се счете че 14
дневния срок за обжалване изобщо не е започнал да тече и жалбата е
подадена в срок. Противното би било равносилно на отказ от правосъдие,
дължащ се на проявено процесуално бездействие от страна на
администрацията да документира надлежно връчваните санкционни актове.
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди
доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на
атакувания ЕФ намери, че са налице основания за неговата отмяна.
Съображенията в тази насока са следните:
Електронният фиш е издаден за това, че на 13.11.2020 г. в 09,37 часа, на
път I - 8, км. 213+230, посока изток, при въведено ограничение с пътен знак В
26 на максималната разрешена скорост за движение по пътя от 60 км/ч, МПС
– лек автомобил, Мазда 323, с рег. № ***, при отчетен толеранс от минус 3
км/ч в полза на водача, се движел с установена наказуема скорост 96 км/ч.,
тоест с превишение на скоростта от 36 км/ч.
Съдът намира, че изложената в ЕФ фактическа обстановка се
опровергава от събраните по делото доказателства.
Видно от изисканото с разпореждането за насрочване на делото и
приложено като доказателство писмо изх. № 11 – 00 – 464/ 06.07.2021г. от
АПИ, ведно с представените към него извадки от проекта на ОД на км. 213 +
230 от републикански път I - 8 „Пазарджик – Пловдив“ няма поставени
пътни знаци. Има поставен пътен знак В 26 на км. 213 + 340, дясно –
посока изток, който е в сила до следващото кръстовище на км. 213 + 543.
В случая км. 213 + 230 се пада преди ограничението, поради което
същото не е в сила за мястото на съставения фиш.
При положение, че на въпросния пътен участък липсва въведено
ограничение на скоростта 60 км/ч с надлежно поставен пътен знак В 26, то се
2
явяват оборени фактическите констатации в ЕФ, че е допуснато превишение
на режима на скоростта. От всичко изложено следва, че е налице и
неправилно приложение на санкционната норма на чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП.
В чл. 4, от Наредба № 1 от 17 януари 2001 г. за организиране на
движението по пътищата, издадена от министъра на регионалното развитие и
благоустройството е предвидено, че стопанинът на пътя отговаря за
организацията на движението, включително и поставянето на пътна
сигнализация по даден пътен участък.
В чл. 17 от същата Наредба е предвидено, че Проектът за организация
на движението се одобрява, както следва:
1. за автомагистрали и републикански пътища I клас - от изпълнителния
директор на Изпълнителната агенция "Пътища";
2. за републикански пътища II и III клас - от директора на съответното
областно пътно управление;
3. за местни пътища - от кмета на съответната община.
В чл. 12, ал.1, т.3, б. „з“ от Наредбата е посочено, че подлежащият на
одобрение проект за организация на движението включва и организацията на
скоростните режими, което съгласно чл. 2, ал.3 от Наредбата следва да стане
и посредством поставяне на съответната пътна маркировка и пътни знаци.
Абсолютно същото е предвидено и в глава VII от Наредба № 3 от 16
август 2010 г. за временната организация и безопасността на движението при
извършване на строителни и монтажни работи по пътищата и улиците, чл. 80
и сл. от която е установен режим на съгласуване и получаване на разрешение
от стопанина на пътя дори и за временно поставяне на знаци и пътна
маркировка във връзка с извършвани строителни или ремонтни дейности.
Доколкото процесният път, видно от наименованието му е първи клас, то
компетентен да одобри плана за организация на движението по него
(независимо дали при постоянна или временна организация) е именно
директора на Изпълнителната агенция "Пътища", респективно от тази
институция ще изхожда най-точната информация за законосъобразно
поставени знаци по процесния път.
Действително в ЕФ и протокола по чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12
май 2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства е отбелязано че пътен знак В 26 на процесния пътен участник е
наличен. Тоест съществува противоречие между отразеното в протокола по
3
чл. 10 и официалната информация постъпила от АПИ. Това разминаване
теоретично е възможно да се дължи на различни причини:
- да е налице допусната грешка при обозначаване мястото на извършване
на нарушението в ЕФ.
- да е налице грешка в Протокола по чл. 10 при описание на мястото на
разположение на пътния знак В 26, като посоченото място не отговаря на
действителното.
Във всеки случай причината за това разминаване е ирелевантна. При
наличие на официално писмо от стопанина на пътя, че законосъобразно
поставен пътен знак в процесния участък към процесната дата няма,
настоящият състав намира, че следва да се съобрази с това становище.
В този изричен смисъл е Решение от 9.7.2020г. по Наказателно дело
1093/2020 Административен съд – Пловдив.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 63, ал.3 ЗАНН право на
разноски има жалбоподателят. Доколкото обаче такива нито са поискани,
нито са представени доказателства реално да са сторени, то разноски не
следва да се присъждат.
В тази връзка следва да се отбележи, че доколкото разноските се
присъждат с решението, то доказателствата за тяхното евентуално сторване
следва да са представени най-късно до приключване на съдебното заседание
преди обявяване на делото за решаване, като представянето им в по-късен
момент не би могло да санира този пропуск.
Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, Пети н. с.,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К, № 4157982, издаден от ОД на МВР-
Пловдив, с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 4 ЗДвП на Г.
АТ. П. ЕГН ********** е наложена глоба в размер на 300,00 лева за
нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. чл. 21, ал.1 ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд
в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
4
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5