№ 260073 / 26.10.2020 г.
Р Е Ш Е Н И Е
гр.Монтана, 26.10.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД–гр.МОНТАНА, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, Първи наказателен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАН МИЧЕВ
при секретаря Пепа Илиева и с участието на прокурор …. като разгледа докладваното от съдия МИЧЕВ АНД № 1351 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 ал.1 и сл. от ЗАНН.
Районен съд - гр.Монтана е сезиран с жалба от Т.Е.М. xxx, с ЕГН: xxxxxxxxxx против Наказателно Постановление № 18 - 0996 - 000103 издадено на 13.02.2018г.от Началник сектор ,,Пътна Полиция" при ОДМВР - гр. Монтана, с което на жалбоподателя са наложени наказания глоба в размер на 50.00 лева, както и 100.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца за извършени административни нарушения по чл. 139, ал.1 т.1 и по чл.103 от ЗДвП.
С жалбата си санкционираното лице оспорва изцяло законосъобразността на наказателното постановление с твърдението, че не е извършило административните нарушения.
В съдебно заседание жалбоподателят Т.М., редовно призован, не се явява и не се представлява.
Административно – наказващият орган Началник сектор ,,Пътна Полиция" при ОДМВР - гр. Монтана, редовно призован, не се явява и не се представлява.
Съдът, след като прецени събраните в производството гласни и писмени доказателства, както и наведените в жалбата оплаквания и становищата на страните, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок и от легитимирана страна, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана. Разгледана жалбата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
Събраните в хода на съдебното производство гласни и доказателства установяват следната фактическа обстановка:
На 20.01.2018г., в 00:52ч. в гр.Монтана на бул.,,Трети март" служителите в сектор ,,Пътна полиция" при ОДМВР - гр. Монтана В.В. и М.Д. спрели лек автомобил ,,СЕАТ ЛЕОН" с рег.№ М 68 67 ВН. При проверката било установено, че автовобилът се управлява от Т.М. и че същият се управлява с техническа неизправност (снета шумозаглушителна уредба), както и че лицето не желае да предостави КТ към СУМПС, въпреки че е носило същия в себе си и дори го показало на проверяващите. Това провокирало младши автоконтрольор В.В. да му състави АУАН, който бил връчен лично на водача на автомобила и подписан от него без възражение. Въз основа на акта било издадено и обжалваното наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства.
Видно от показанията на разпитания свидетел В.В. е, че същият е непосредствен очевидец на извършената проверка и констатираните нарушения. При показанията си той си спомня за случая и описва наличието и на двете извършени нарушения. Съдът счита, че твърденията на свидетеля са провдоподобни, поради което и следва да бъдат ценени като подкрепящи фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената част на наказателното постановление. Същите се потвърждават от приобщените по чл.283 от НПК писмени доказателства.
При така възприетата фактическа обстановка и съвкупен анализ на събраните по делото доказателства съдът намира, че наказаното лице е извършило административни нарушения по чл.139, ал.1 т.1 и чл.103 от ЗДвП.
От обективна страна изпълнителните деяния са формални и се считат за извършени чрез действие и бездействие, т.е. към момента на извършването им жалбоподателят е управлявал технически неизправно МПС съсснета шумозаглушителна уредба и не представя при поискване КТ към СУМПС, който е носил.
От субективна страна и двете нарушения са умишлени, тъй като подведеното под административно отговорност лице е съзнавало, че управляваното от него МПС е без шумозаглушителна уредба, както и че отказва да предаде документите си (носи в себе си КТ, показва го на проверяващите и въпреки това не желае да го представи).
Съблюдавайки вида и размера на наказанието санкциониращата разпоредба на чл.175, ал.1 т.3 от ЗДвП предвижда за извършената административно нарушение по чл.103 от ЗДвП наказания лишаване от право да управавлява МПС за срок от 1 до 6 месеца и глоба от 50.00 до 200.00 лева. В случая административно наказващият орган е наложил прекалено високо по размер наказание, неотговарящо на степента на обществената опасност на дянието. Поради тази причина и съдът намира за справедливо да измени наказателното постановление относно размера и на двете наказания към предвидения в закона минимум от 50.00 лева и 1 месец лишаване от право да управлява МПС. Мотивите за редуциране и на двете наказания се изразяват в липсата на ангажирани доказателства от страна на административно наказващия орган за наличието на предходни наказания на жалбоподателя за извършени нарушения по ЗДвП, както и сравнително ниската степен на обществена опасност на деянието. Видно от показанията на разпитания свидетел В. е, че жалбоподателят е показал КТ към СУМПС, което очевидно е било у него, но не е пожелал да го предаде във връзка с извършената проверка. Отказът за това безспорно съставлява административно нарушение, което обаче не обуславя определянето на по – високи от минимално предвидените наказания. Още повече, че по първото нарушение, наказателното постановление следва да бъде частично отменено. Поради тези съображения съдът намира, че намалените наказания са справедливи и в най - пълна степен покриващи целите по чл.12 от ЗАНН.
По отношение на санкционирането на извършеното административно нарушение по чл.139, ал.1 т.1 ЗДвП съдът служебно констатира, че от момента на извършеното деяние до момента наразглеждане на настоящето производство е настъпила законодателна промяна. Разпоредбата на чл.181 т.6 от ЗДвП, с която жалбопоадтеля е бил наказан, е отменена с ДВ. брой 2/2018г. в сила от 20.05.2018г. Съблюдавайки разпоредбата на чл.3, ал.2 ЗАНН, която задължава съда да приложи по – благоприятния закон за дееца до влизане в сила на наказателното постановление и предвид отпадането на наказуемостта на санкциониращата правна норма следва обжалвания акт, в частта относно нарушението по чл.139, ал.1 т.1 ЗДвП, да бъде отменен, тъй като деецът е бил наказан на отпаднало законово основание.
При извършена служебна проверка не бяха констатирани допуснати съществени процесуални нарушения, обуславящи отмяната на наказателното постановление на процесуално основание.
При този изход на делото жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати по сметка на съда сумата от 10.00 лева, представляваща направени разноски за явилия се в съдебно заседание свидетел, както и 05.00 лева в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Наказателно Постановление № 18 - 0996 - 000103 издадено на 13.02.2018г. от Началник сектор ,,Пътна Полиция" при ОДМВР - гр.Монтана в частта, с която на основание чл.175, ал.1 т.3 от ЗДвП, на Т.Е.М. xxx, с ЕГН: xxxxxxxxxx е наложено наказание глоба в размер на 100.00 (сто) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца, като намалява размера на глобата на 50.00 (петдесет) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 (един) месец за извършено административно нарушение по чл.103 от ЗДвП.
ОТМЕНЯ Наказателно Постановление № 18 - 0996 - 000103 издадено на 13.02.2018г. от Началник сектор ,,Пътна Полиция" при ОДМВР - гр.Монтана в частта, с която, на основание чл.181 т.6 от ЗДвП, на Т.Е.М. xxx, с ЕГН: xxxxxxxxxx е наложено наказание глоба в размер на 50.00 (петдесет) лева за извършено административно нарушение по чл.139, ал.1 т.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Т.Е.М. xxx, с ЕГН: xxxxxxxxxx да заплати по сметка на Районен съд – гр.Монтана сумата в размер на 10.00 (десет) лева представляваща заплатени разноски на явил се в съдебно заседание свидетел, както и 05.00 (пет) лева в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд – гр. Монтана.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: