№ 3709
гр. София, 10.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:ПАВЕЛ Г. ПАНОВ
при участието на секретаря ВИОЛЕТА К. ДИНОВА
като разгледа докладваното от ПАВЕЛ Г. ПАНОВ Административно
наказателно дело № 20221110202481 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) №22-4332-000196 от
02.02.2022г., издадено от началник сектор в СДВР, Отдел „Пътна полиция“, с
което на жалбоподателя В. Е. Ц., ЕГН:********** на основание чл. 183, ал. 4,
т. 6 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50
/петдесет/ лева за извършено от нея нарушение на чл. 104а от ЗДвП и на
основание чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 100 /сто/ лева за извършено от нея нарушение на чл. 6, т.
1 от ЗДвП.
Недоволна от издаденото наказателно постановление е останала
жалбоподателката, която го е обжалвала в срок. В подадената от нея жалба
същата е изложила съображения, че не е съгласна с направените в НП
фактически констатации. Посочва, че е налице нарушение на разпоредбата на
чл. 57, ал.1, т. 6 от ЗАНН, като счита, че не е ясно в какво точно се изразява
нарушението, което се твърди, че е извършила. Отделно от това, счита, че
посочената разпоредба на чл. 6, т. 1 от ЗДвП е бланкетна такава и не визира
конкретно задължение за участниците в движението. Относно второто
твърдяно нарушение, жалбоподателката посочва, че не е съгласна, че е
1
използвала телефона си по време на движение.
В съдебно заседание жалбоподателката редовно призована, не се явява и
не изпраща представител. В предварително депозирано становище същата
моли за отмяна на наказателното постановление.
Въззиваемата страна- началник сектор в СДВР, ОПП редовно призована,
не се явява, не изпраща представител и не взема отношение по подадената
жалба.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по
делото писмени и гласни доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
На 03.01.2022г. около 20:10 часа свидетелите ТБ. и ВК., служители на 07
РУ, СДВР били на нощна смяна. Същите спрели на светофара на ул. „Филип
Аврамов“ и ул. „Св. Преображение“. След като светнал зелен сигнал на
светофара за техния автомобил, двамата свидетели потеглили, забелязали, че
в кръстовището при светещ червен сигнал на светофара навлиза л. а. марка „
БМВ“, модел „Х5“, син на цвят с рег. № .... Двамата свидетели забелязали, че
водачът на лекия автомобил разговарял по мобилния си телефон, без
устройство позволяващо освобождаването на ръцете му. Поради тази причина
свидетелите подали звуков и светлинен сигнал на водача на лекия автомобил,
за да спре. При спирането и извършването на проверка от двамата свидетели,
установили, че лекият автомобил се управлява от жалбоподателката В. Ц. и
че същият е нейна собственост.
Двамата свидетели съставили докладна записка и подали сигнал до
служителите на ОПП- СДВР за констатираните от тях нарушения. На място
пристигнал свидетеля Спас Спасов, който съставил на жалбоподателката
АУАН серия GA №467961 от 03.01.2022г. Актът бил съставен в присъствието
на двамата свидетели и в присъствието на жалбоподателката, която получила
екземпляр от същия срещу подпис.
В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН жалбоподателката подала писмено
възражение срещу така съставения акт, в което изложила доводи за
неправилност на съставения ѝ акт, сходни с тези в подадената от нея жалба.
АНО приел подадените възражения за неоснователни и на база на
съставения акт издал процесното наказателно постановление (НП) №22-
2
4332-000196 от 02.02.2022г., издадено от началник сектор в СДВР, Отдел
„Пътна полиция“, с което на жалбоподателя В. Е. Ц., ЕГН:********** на
основание чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 50 /петдесет/ лева за извършено от нея нарушение на чл.
104а от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 100 /сто/ лева за извършено
от нея нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията
на разпитаните в съдебното заседание свидетели ТБ., ВК. и Спас Спасов,
както и въз основа на събраните по делото писмени доказателства,
приобщени по реда на чл. 283 НПК, а именно: справка картон на водача,
Заповед № 8121К-13318 от 28.10.2019г. на министъра на МВР; Заповед
№8121з-1632 от 02.12.021г. на министъра на МВР.
Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели като логични,
вътрешно непротиворечиви и добросъвестно депозирани. Същите се
подкрепят от останалия доказателствен материал. От показанията на
служителите на МВР Б И К. се установяват съставомерните факти, а именно
че Ц. е преминала на посоченото в АУАН място, на червен забранителен
сигнал на светофарната уредба, както и че по време на движение като водач е
ползвала мобилен телефон без съответното устройство, освобождаващо
ръцете . И двамата свидетели са категорични, че свидетелката е държала
телефона до ухото си с лявата ръка. Поради това съдът намира, че
авторството на нарушенията, както и техния механизъм на извършване са
безспорно установени. Съдът изгради своите изводи и въз основа на приетите
писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
Жалбата е подадена в срок, от лице с активна процесуална легитимация
– санкционирано с атакуваното НП, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е неоснователна.
Като инстанция по същество, в производството по реда на чл. 59 и
следващите от ЗАНН, районният съд осъществява цялостна проверка относно
правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от
основанията, посочени в жалбата. В изпълнение на това свое правомощие
съдът намира, че съставеният АУАН и оспорваното наказателно
постановление са издадени от компетентни органи, съобразно представената
3
заповед, действащи в кръга на техните правомощия, в предвидената от закона
писмена форма и съдържание на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, при спазване на
установения ред и в преклузивните срокове, предвидени в разпоредбата на чл.
34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН.
Относно направеното възражение от страна на жалбоподателката за
допуснато нарушение на нормата на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, настоящата
съдебна инстанция намира същото за неоснователно. Съдът счита, че в
издаденото наказателно постановление по достатъчно ясен и конкретен начин
са описани твърдените от АНО нарушения, като описанието им позволява на
санкционираното лице да разбере за какво именно нарушение е ангажирана
отговорността му. По този начин съдът намира, че не е ограничено правото на
защита на жалбоподателката и в този смисъл не са налице допуснати
процесуални нарушения при съставянето на АУАН и издаване на НП, които
да са основание за отмяна на наказателното постановление на процесуално
основание.
По съществото на спора настоящата съдебна инстанция намери
следното относно нарушението по чл. 104а от ЗДвП:
НП е законосъобразно и от материалноправна гледна точка.
Твърдяното нарушение е изчерпателно описано в акта за установяване на
административно нарушение, по идентичен начин – описано и в
наказателното постановление, подведено е правилно под съответната норма
на материалния закон ( чл. 104а от ЗДвП), като безспорно на посочената дата
и място жалб. Ц. е провела разговор по мобилния си телефон без да използва
устройство, позволяващо използването на телефона без участието на ръцете.
Това обстоятелство се доказа от събраните по делото гласни доказателствени
средства, а именно показанията на разпитаните от съда свидетели ТБ. и ВК..
Настоящата съдебна инстанция не се съгласява с направеното възражение, че
нарушението е описано лаконично, както и че не са посочени обективни
елементи от състава му. В състава на посочената разпоредба се включва
единствено използването на мобилен телефон, без устройство позволяващо
използването му без участие на ръцете по време на управлението на МПС
(чл.104а от ЗДвП). Съдът счита, че в обжалваното наказателно постановление
са включени всички елементи от обективния състав на вмененото нарушение,
4
доколкото е описано както обстоятелството, че жалбоподателката е
управлявала МПС, така и обстоятелството, че същата е използвала мобилния
си телефон.
Съдът намира, че правилно АНО е определил размера на наложеното
административно наказание „глоба“, доколко видно от разпоредбата на чл.
183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП същият е конкретно определен и не е предвидена
възможност за неговото редуциране.
По съществото на спора настоящата съдебна инстанция намери
следното относно нарушението по чл. 6, т. 1 от ЗДвП:
Съдът намира, че фактическата обстановка, отразена в АУАН и
обжалваното НП, безспорно е установена от доказателствата по делото, които
съдът кредитира изцяло.
По безспорен начин въз основа на събраните и кредитирани
доказателства по делото се установява извършването на нарушението,
самоличността на нарушителя и неговата вина, като в тази връзка
възраженията на жалбоподателя, че не е преминала на червен сигнал на
светофарната уредба са неоснователни и неподкрепени от нито едно
доказателство по делото.
Свидетелите Б И К. са категорични, че са видели жалбоподателката
да преминава на червен сигнал на работеща светофарна уредба, като именно
това поведение е провокирало извършената проверка, при която е бил
съставен и актът за установяване на административно нарушение. Същите са
възприели, че светофарната уредба е с била с нормален режим на работа.
В случая жалбоподателката Ц. е осъществила визираното в АУАН и в
издаденото въз основа на него наказателно постановление административно
нарушение.
От обективна страна, същата като водач на моторно превозно
средство (по смисъла на § 6, т. 11 от ДР на ЗДвП) е навлязла и преминала в
нарушение на пътната сигнализация, осъществявана от светофарна уредба в
нормален режим на работа, като чл. 7, т. 1 б. "б" от Наредба № 17 от
23.07.2001 г. за регулиране на движението по пътищата със светлинни
сигнали, предвижда, че при регулиране на движението на ППС с немигаща
червена светлина, означава "преминаването забранено". Неоснователно е
5
въражението, че съставът е бланкетен и е следвало да се посочи именно тази
разпоредба, уреждаща червеният сигнал като забраняващ преминаването.
Съдът намира за неоснователен и доводът на защитата на касатора че
разпоредбата на чл. 6, т. 1 ЗДвП е бланкетна и нарушенеито не е описано
конкретно. Законовият текст е пределно ясен – "Участниците в движението
съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица,
упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата,
както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка".
Всяко несъобразяване със светлинните сигнали, вкл. и тези с червен цвят,
съставлява нарушение на закона. С оглед изложеното съдът намира, че
дадената от административнонаказващия орган квалификация на
нарушението е правилна.
Не се установява твърдяното в жалбата нарушение на процесуалните
правила, като не е посочена конкретна норма от ППЗДвП. Съгласно чл. 37, ал.
7, т. 1 от ППЗДвП светлинен сигнал червена светлина на светофар означава
"Преминаването е забранено". Водачите на пътни превозни средства не трябва
да преминават "стоп-линията" или, ако няма такава, да преминават линията,
на която е поставен светофарът. Когато светофарът е поставен в средата на
кръстовището, водачите не трябва да навлизат в кръстовището. В
санкционната норма на чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП е предвидено
административно наказание глоба в размер от 100 лв. за водач, който
преминава при сигнал на светофара, който не разрешава преминаването. В
НП изрично е записано, че наказанието се налага на основание чл. 183, ал. 5,
т. 1 ЗДвП, съобразно който се наказва водач на МПС, който преминава при
сигнал на светофара, който не разрешава преминаването. АУАН и НП са
издадени от компетентен орган в кръга на предоставените правомощия, при
спазване на процесуалните правила и правилно приложение на материалния
закон. За неизпълнение на това задължение административно-наказателната
разпоредба на чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП предвижда налагане на "глоба" за
физическото лице в размер на 100 лв. Съдът намира, че административно-
наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението и го е
санкционирал законосъобразно съгласно посочената разпоредба, като се е
съобразил и с разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН и е наложил наказание в
неговия абсолютен размер, съобразявайки обстоятелството, че законодателят
не е предвидил минимум и максимум и не е предоставил на
6
административно-наказващият орган възможност за преценка при определяне
на размера, поради което е наложил посоченото наказание в
законоустановения му, фиксиран размер. В този смисъл и Решение № 3995 от
15.06.2022 г. на АдмС - София по адм. д. № 3578/2022 г.
Съдът намира и че не съставлява нарушение липсата на посочено
предложение по дадената правна квалификация – чл.6, т.1 от ЗДвП. В случая
нарушението е описано достатъчно ясно фактически, а именно, че е
преминато на забранен черен сигнал на светофарната уредба. Нито за
жалбоподателката, нито за съда има съмнение за кое от предложенията на
чл.6, т.1 от ЗДвП е наказана Ц..
Не е съществено процесуално нарушение, противно на посоченото в
жалбата, че в НП липсва уведомяване на нарушителя за възможностите по
чл.79б от ЗАНН. По никакъв начин това не пречи на възможността на
жалбоподателката да разбере в какво нарушение е обвинена и за какво е
санкционирана. Липсват каквито и да било пречки пред реализирането на
правото на защита. Видно и от самата жалба, подадена преди да изтече 14-
дневния срок за обжалване, същата е била наясно с възможността да заплати
наложената глоба в редуциран размер и е могла да се възползва от тази
възможност по нейна преценка.
Предвид всичко гореизложено, настоящата съдебна инстанция намира
обжалваното наказателно постановление за правилно и законосъобразно и
като такова подлежи на потвърждение.
Мотивиран от гореизложените, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление (НП) №22-4332-000196 от
02.02.2022г., издадено от началник сектор в СДВР, Отдел „Пътна полиция“, с
което на В. Е. Ц., ЕГН:********** на основание чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 /петдесет/ лева
за извършено от нея нарушение на чл. 104а от ЗДвП и на основание чл. 183,
ал. 5, т. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер
на 100 /сто/ лева за извършено от нея нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП.
7
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава ХІІ от
АПК пред Административен съд – София-град, в 14-дневен срок от
получаване на съобщение, че решението е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8