Решение по дело №240/2021 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 85
Дата: 13 октомври 2021 г. (в сила от 13 октомври 2021 г.)
Съдия: Даниела Петрова Костова
Дело: 20213000600240
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 16 юли 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 85
гр. Варна, 13.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на
седми октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Янко Д. Янков
Членове:Даниела П. Костова

Светослава Н. Колева
при участието на секретаря Геновева Хр. Ненчева
в присъствието на прокурора Пламен Марчев Костадинов (АП-Варна)
като разгледа докладваното от Даниела П. Костова Въззивно частно
наказателно дело № 20213000600240 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.341 ал.1 вр. чл.306 ал.1 т.1 НПК.
С протоколно определение № 586/06.07.2021г. по ЧНД № 675/2021г.
Варненският окръжен съд на основание чл.25 НК е групирал наказанията на
осъденото лице ИВ. М. ЯН., наложени му с последните му три присъди, като е
определил за изтърпяване по-тежкото от тях – СЕДЕМ ГОДИНИ
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, след което на основание чл.24 НК го завишил с
ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА, като е постановил първоначален строг
режим за изтърпяване. Зачел е изтърпяното до момента.
Срещу така постановеното определение в срок е постъпила частна
жалба от адв.Я.К. от ВАК, служебен защитник на осъдения И.Я., в която той
изразява недоволство единствено от завишаването на общо определеното
наказание по реда на чл.24 НК. В тази насока е и отправеното към съда искане
– да се отмени определението в частта, в която е приложена разпоредбата на
чл.24 от НК.
1
В съдебно заседание жалбоподателят и преупълномощения защитник
адв.Г.Д. от ВАК поддържат изцяло искането за отмяна на определението в
частта му досежно приложението на чл.24 НК. По отношение на
допълнително внесените от ОП – Варна документи, в които се съдържат
данни и за друга присъда, неизвестна на ВОС към датата на постановяване на
определението, изразяват становище за недопустимост за групиране на
същата от въззивната инстанция. Моли се определението да се отмени, върне
на ОС – Варна, който да изпрати делото по подсъдност на СРС (за която
присъда са новопредставените писмени доказателства от ОП - Варна пред
АпС Варна).
Осъденият Я. моли да се отмени стореното от ОС - Варна увеличение на
наказанието.
Представителят на Варненска апелативна прокуратура намира жалбата
за неоснователна, а обжалваното определение – за правилно и
законосъобразно, поради което и моли за неговото потвърждаване. Не взима
изрично становище по документацията на ОП – Варна.
Варненският апелативен съд на основание чл.341 ал.1 вр. чл.314 ал.1
НПК извърши изцяло проверка правилността на атакуваното определение и
като взе предвид жалбата, допълнително приобщените писмени доказателства
от ОП - Варна и от ОЗ – София, както и становищата на страните, констатира:
И.Я. е осъждан общо тридесет пъти с влезли в сила присъди за
разнообразна престъпна деятелност. По делото съдът е разгледал последните
три осъждания на Я., за които е намерил основания за групиране и е сторил
същото, определяйки общото наказание по правилата на чл.25-23 от НК.
Приложил е и разпоредбата на чл.24 от НК. Последното наказание от седем
години лишаване от свобода е било това, наложено по НОХД 1224/2019г. на
ОС – Варна (с влязла в сила присъда на 14.06.2021г.), което е определило и
делото като подсъдно именно на този съд. Постъпилите пред възивния съд
писмени материали от ОП – Варна съдържат данни за присъда, която би
имала отношение към предмета на делото, но не е била известна на ОС –
Варна, тъй като не е била вписана в бюлетина за съдимост към датата на
съдебното определение. Иде реч за присъда по НОХД 5415/2020г. по описа
на СРС, 20-ти състав, влязла в сила на 18.02.2021г., но вписана в бюлетина му
2
за съдимост много по-късно - чак към дата 15.09.2021г.
Наличието на това ново обстоятелство (присъдата на СРС) е от
съществено значение при решаване на въпросите по чл.306 ал.1 от НПК. Тъй
като присъдата на СРС е влязла в сила преди тази на ОС – Варна, то
компетентен съд остава ОС – Варна, което прави искането на защитата за
отмяна на определението, връщане на ОС – Варна и изпращане на СРС по
подсъдност за неоснователно.
Същевременно възивната инстанция счита, че не е в нейните
правомощия (макар и бидейки съд по същество) да коригира съдебното
определение на ОС – Варна с включване на новоустановената присъда в
определената от ОС – Варна съвкупност (с което е солидарна с писмено
изразеното становище от адв.Я.К. в същата насока). Такова едно произнасяне
на АпС Варна би съставлявало съществено процесуално нарушение, което би
довело до лишаване на осъденото лице от правото му на инстанционно
разглеждане на делото и налага отмяна на постановеното определение (без
какъвто и да било упрек към решаващия състав) и връщане на делото на ОС –
Варна за ново разглеждане от друг съдебен състав на съда при събиране на
цялостна информация за престъпната деятелност на осъденото ллице. В тази
насока и ТР 3/16.11.2009г. на ВКС, ОСНК, според което „ В съдебния акт е
възможно съдът да е пропуснал някое от тях (осъжданията) и да не го е
обсъдил в мотивите или макар и да го е обсъдил, да не го е взел предвид в
крайното решение. Такъв съдебен акт е постановен в нарушение на чл.14 от
НПК, поради което при постановяването му е допуснато съществено
процесуално нарушение. Нарушени ще са и разпоредбите на чл.23-25 НК, тъй
като няма да е извършено пълно и цялостно групиране на престъпленията на
осъдения и налагане на общо наказание за тях. Нарушението на материалния
закон и/или на процесуалните норми за постановяването на съдебния акт
винаги представлява порок на съдебния акт, който следва да бъде коригиран.“
В допълнение следва да се отбележи и друго - СРС с присъдата си е
групирал постановеното от него наказание с други две присъди на СРС. С
което фактически към момента са постановени два съдебни акта по чл.306 от
НПК с различни диспозитиви. Очевидна е нуждата от преразглеждане на
делото, съобразно горните изисквания на ВКС по приложението на чл.25-23
3
от НК.
Поради горното и жалбата срещу приложението на чл.24 от НК не би
могла да подлежи на обсъждане в настоящото решение.
Предвид изложеното, и като намира че са налице основания за отмяна на
атакуваното определение, Варненският апелативен съд на основание чл.334
т.1 и чл.335 ал.1 т.2 от НПК

РЕШИ:
ОТМЕНЯ № 586/06.07.2021г. по ЧНД № 675/2021г. Варненският
окръжен съд.
ВРЪЩА делото за разглеждане от друг състав на съда.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4