П
Р О Т
О К О
Л № 260205
гр.
Пловдив, 17.12.2020
година
ПЛОВДИВСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателно отделение, в публично съдебно заседание, проведено
на седемнадесети декември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРА
ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДКА ЧОЛАКОВА
ДЕНИЦА СТОЙНОВА
секретар АННА СТОЯНОВА,
прокурор ДИМИТЪР АНГЕЛОВ,
сложи за разглеждане докладваното
от съдия СТОЙНОВА
ВЧНД № 614 по описа за 2020 година.
На именното повикване
в 10,20 часа в залата се явиха:
При добър звук
и картина на линията по Skype
в Ареста – П. се намира жалбоподателят
- обвиняемият С.С.Х. в изпълнение
разпореждане на съдията докладчик, издадено въз основа на Заповед на председателя на Апелативния съд
за разглеждане на наказателни дела със задържани лица чрез видеоконферентна
връзка Skype.
В съдебната зала се явява неговия защитник адвокат
С. А..
За Апелативна прокуратура Пловдив се явява
прокурор ДИМИТЪР АНГЕЛОВ.
В съдебната зала
присъства и системният
администратор на Апелативен съд –
Пловдив – В. Н..
ПРОКУРОРЪТ: Да се
даде ход на делото.
АДВ.А.: Да се даде ход на делото.
ОБВИНЯЕМИЯТ: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ счита, че няма процесуална пречка за
разглеждане на делото в днешното съдебно заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА
ХОД НА ДЕЛОТО.
ДОКЛАДВА се същото
от съдията докладчик Д. СТОЙНОВА.
Адв.А.: Поддържам жалбата.
ОБВИНЯЕМИЯТ: Поддържам жалбата.
НА СТРАНИТЕ се разясниха правата по чл. 274
и чл. 275 от НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи към състава на
съда. Нямам нови искания и искания за
доказателства.
Адв.
А.: Нямам искания за
отводи. Представям Експертно решение № 1577 от 29.08.2014 г. на бабата на
подзащитния ми Д. Х. и Експертно решение
№ 1604 от 10.05.2006 г. за дядото на подзащитния ми С.Х..
ПРОКУРОРЪТ: Запознат съм, не възразявам да се приемат.
ОБВИНЯЕМИЯТ: Нямам искания за отводи. Да се приемат писмените доказателства. Нямам
искания за нови доказателства.
Съдът счита, че следва да бъдат приети
представените писмени доказателства, затова и
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА
И ПРИЕМА 2 броя експертни
решения.
С оглед изявленията на страните, че няма да
сочат други доказателства, съдът намира, че делото е изяснено от фактическа
страна и следва да се даде ход на съдебните прения, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА
ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
Адв.
А.: Уважаеми апелативни
съдии, моля да т отмените определението
на първоинстанционния съд, с което е
отказано промяна на мярката за неотклонение от „задържане под стража“ в по-лека
такава.
Видно от представените доказателства днес е,
че здравословното състояние на бабата и дядото, при които живее моят подзащитен
е силно влошено – дядото е 100 % сляп, с чужда помощ. С., когато е живял при
тях се е грижил за тях, обгрижвал ги е,
ходил е да пазарува, грижил се е за тях. В момента няма кой да се грижи за тях,
няма кой да им пазарува. Ако промените мярката, това ще подпомогне възрастните
хора, като С. ще може да се грижи за тях. Също така считам, че няма
доказателства подзащитният ми да е правил опити да се укрива. Доброволно се е
явявал при повикване по време на дознанието,
съдействал е, давал е подробни обяснения за случая.
Затова моля да измените мярката в по лека – „домашен арест“ или „парична
гаранция“, съобразена с неговото
имуществено състояние.
ДАДЕ
СЕ ПРАВО ЗА ЛИЧНА ЗАЩИТА НА ОБВИНЯЕМИЯ:
ОБВИНЯЕМИЯТ: Когато ме задържаха не ми дадоха възможност
да се обадя по телефона на адвокат или на роднина. Представиха, че моя личен
телефон, че ми е бил отнет от момчето, което ме обвиняват, че сме го отвлекли.
Това не отговаря на истината. Относно обвинението за отвличане - отвличане няма,
той не е бил държан, не е бил вързан, спирали сме по бензиностанции, купували
сме си цигари, алкохол, имало е хора, винаги е могъл да извика помощ. По време
на първата мярка пред окръжния съд, хората, с които работя, искат да им
възстановя парите за ремонт на едно жилище, иначе ме грози обвинение и за
измама.
Моля да ми се
промени мярката в „домашен арест“, за да мога да се грижа за баба си и дядо си.
Моите братя и сестри са в чужбина, майка ми и баща ми са в друг град и работят на смени. Аз съм в
П. от 33 години на адреса при тях и се грижа за тях.
ПРОКУРОРЪТ:
Уважаеми апелативни съдии, моля
да оставите без уважение като неоснователна частната жалба на С.Х. срещу определението на Окръжен съд Пловдив по ЧНД 2471/2020 г., с
което е отказано да бъде изменена взетата мярка за неотклонение „задържане под
стража“. В производството по чл. 65 НПК,
съдът следва да прецени обстоятелствата,
свързани със законността на задържането, както и дали са налице нови
обстоятелства, които да променят направения извод за наличие на обоснованото
предположение за извършване на повдигнатото обвинение от задържаното лице, така
и дали има опасност същият да извърши друго престъпление. Съобразно
разпоредбата на чл. 65 ал. 4 от НПК,
Окръжният съд е преценил всички обстоятелства, свързани със законността на
задържането, като правилно е преценил, че
към настоящия процесуален момент от събрания доказателствен материал по
делото не разколебават обоснованото предположение относно съпричастността на
обвиняемия в извършване на престъплението, поради което считам, че липсват нови обстоятелства, които да налагат изменение на мярката за неотклонение.
Следва да се подчертае, че обвиняемият е
извършил инкриминираното деяние в тримесечен срок, след като е изтърпял друго
наказание, същият е осъждан 5 пъти за извършени престъпление от общ характер,
което дава основание да се счете,
че при евентуално изменение на мярката
за неотклонение има опасност да извърши друго престъпление.
Относно обоснованото предположение, то не е
разколебано, напротив, надградено е със събраните по делото доказателства и
следва да се има предвид, че не е необходимо пълно доказване на фактите и обстоятелствата.
Що се касае до изтъкнатите обстоятелства, че
обвиняемият се грижи за своите баба и
дядо, следва да се посочи, че в разпоредбата на чл. 56 ал.5 от НПК е посочена
система от обстоятелствата, които се преценят при определяне на мярката за
неотклонение и здравословното състояние на обвиняемия и неговите близки също е
едно от тези обстоятелства, но на първо
място това е обществената опасност на престъплението, което е предмет на
обвинението. Считам, че с оглед високия интензитет на действията на обвиняеми,у
продължителността на извършването, разкриват една висок обществена опасност,
както на деянието, за които обвиняемият
е ангажиран процесуално, така и една висока степен на обществена опасност на
самия извършител, поради което ще Ви моля да оставите без уважение като
неоснователна жалбата на Х., с което му е отказано да бъде изменена мярката за
неотклонение задържане под стража.
Съдът
О П Р Е Д Е Л
И:
ДАДЕ СЕ ПРАВО ЗА ПОСЛЕДНА ДУМА НА
ОБВИНЯЕМИЯ:
ОБВИНЯЕМИЯТ: Моля за по-лека мярка, да ми се измени мярката с „домашен арест“, за да си гледам бабата и дядото. В
момента има само някакви нападки срещу мене и не разбирам как моят телефон е
използван за грабеж.
Съдът се
оттегли на тайно съвещание.
След тайно
съвещание отново се осъществи видеоконферентна връзка с арест и съдът обяви на
страните съдебния си акт.
ПЛОВДИВСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, след като се запозна с приложените по делото доказателства и взе предвид становищата на
страните намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Депозираната жалба, като подадена в
срок, от процесуално легитимирана страна – надлежно упълномощен от обвиняемия
защитник, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, се явява процесуално
ДОПУСТИМА, а по същество - НЕОСНОВАТЕЛНА.
Налице се
всички законови предпоставки за продължаване
задържането на обвиняемия, доколкото и към настоящия момент не са
ангажирани доказателства, които да разколебават, още по-малко съществено,
изводът за наличието на обосновано предположение, че обв. Х. е съпричастен към
инкриминираните две деяния, които са наказуеми с лишаване от свобода. Не са
отпаднали и опасностите, обуславящи задържането му, нито чувствително е намалял
техния интензитет, разследването се води
ритмично и без неоснователни забавяния, продължава в разумни срокове по
стандартите на чл.22 от НПК и ЕКЗПЧОС.
Обосновано,
правилно и законосъобразно първата инстанция е счела, че първоначално наличната
при задържането на обвиняемия доказателствена съвкупност, надградена към днешна
дата, обосновава подозрение, че обв. Х. е съпричастен и към двете инкриминирани
деяния. Защитата на подсъдимия очевидно също не намира основания да оспори този
извод, а той кореспондира с гласните доказателства – показания на свидетелите
Ч., С., К., св.Ф., Р., Т., М., приложените по делото писмени доказателства и
доказателствени средства - медицинска документация, протоколи за доброволно
предаване, за оглед на местопроизшествие, за оглед на веществени доказателства,
обяснения на обвиняемия С., съдебно-медицинско заключение за освидетелстване на
пострадалия, трасологична експертиза. Твърденията днес на обвиняемия са
изолирани и няма как да се противопоставят на посочените източници особено за
нуждите на настоящето производство, в което въпросът за вината му не се решава.
Не се откриват и данни в подкрепа на заявеното неспазване на правото му да
съобщи за задържането си на своите близки.
Споделя се и
становището, че не е отпаднала опасността от извършване на престъпление при
вземане на по-лека мярка за неотклонение. Правилно е преценено, че данните по
делото, свързани с начина, механизма и обстоятелствата по извършване на
инкриминираните деяния, тяхната продължителност и упоритост, активната роля на
обв. Х. в извършването им, наред с данните за обремененото му съдебно минало,
говорят недвусмислено, че опасност и то реална от извършване на престъпление
продължава да е налична. Без съмнение, значителна част от свидетелите са
близки и познати на обвиняемия, в това
число и пострадалия, който все още е в шок от посегателството спрямо него. Това
говори и че в условията на „Домашен арест“, какъвто се иска от подсъдимия, реална
е и опасността да се направи опит да се въздейства върху свидетелите – очевидци
и върху пострадалия. И още, тази мярка, поради своята специфика, не би могла да
изпълни и посочените от обвиняемия цели – да полага грижи за болните си роднини
и да изпълни поети трудови ангажименти, тъй като в условията на „ Домашен
арест“ отново лишен от свободно предвижване Х. ще се окаже.
При задържане от два месеца, за неразумен
срок на задържане очевидно не може и да става дума, като известно е, че
националното законодателство бе приведено в съответствие с възприетите
европейски стандарти и постановените осъдителни решения спрямо България от
Европейския съд. В тази връзка максимално предвидения срок на задържане не е
изтекъл, а при съпоставяне на обществения интерес на фона на ограничаване на
личните права на обвиняемия, съблюдавайки двата основни критерия, залегнали в
практика на съда в гр. Страсбург - естеството на конкретното наказателно
производство и личността на обвиняемия, се налага извода, че задържането е в
разумни времеви граници. Без съмнение се касае за разследване на усложнени
фактически деяния, извършени в съучастие, разкриването и доказването на които
се извършва и по експертен път, което неминуемо налага по-продължителен срок на
извършване на процесуално – следствените действия, като няма данни за
бездействие на органите на разследването, което би послужило като мотив за
евентуална промяна на мярката за неотклонение. Намеква се, че влошено е
здравословното състояние на обвиняемия, но обективни данни, извън субективните
оплаквания в този аспект по делото не са налични, още по-малко такива, сочещи,
че живота и здравето на Х. са поставени в риск и че здравния му статус не
позволява престоя му в арестните помещения. Разбира се, задължение на
затворническата администрация е при наведени оплаквания от задържано лице да
предприемат нужните мерки за преглед и адекватно лечение, а държавното
обвинение като упражняващ надзор и контрол върху местата за лишаване от свобода
също следва да следи за изпълнение на тези задължения и при сезиране адекватно
да отговори на оплакванията на задържания Х..
Стигайки до
идентични правни изводи окръжният съд е постановил правилно, обосновано и
законосъобразно определение, което следва да се потвърди, поради което и
Пловдивският апелативен съд
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение №
260421/10.12.2020 г., постановено по ЧНД № 2471/2020 г. по описа на ОС –
Пловдив.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Протоколът
изготвен в с.з.
Заседанието
се закри в 10,36 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
СЕКРЕТАР: