№ 29858
гр. София, 25.08.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети август през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА В. НЕДЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело №
20231110110691 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Образувано е по повод исковата молба на ищеца „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕООД, гр. Стара Загора, с ЕИК *********, чрез пълномощник адв. Д.
Д. от АК – Стара Загора, с която са заявени обективно съединени установителни искове, с
правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. чл.203 от ЗВ и чл.86 от
ЗЗД, с цена на предявените искове в общ размер на 225,18 лв., от която сума 194,00 лв. –
главница и 31,18 лв. – мораторна лихва за периода от 08.05.2020 г. до 16.02.2022 г., като се
претендират и съдебни разноски за производството в размер на 425,00 лв., от която сума 25
лв. доплатена държавна такса и 400 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение.
Исковата молба на ищеца е постъпила в съда, след дадени указания от СРС за
предявяване на иск за установяване на вземанията само срещу длъжника Д. А. С., в срока по
чл.415, ал.1 от ГПК, като срокът е бил спазен, доколкото ЗИ по чл.410 от ГПК от 20.04.2022
г. е била връчена на длъжника С., по реда на чл.47, ал.1-5 от ГПК със залепване на
уведомление на установения й постоянен и настоящ адрес. По отношение на втория
длъжник, отговарящ за ½ ид.ч. от задължението към ищеца, съдът е разпоредил издаване на
ИЛ в полза на заявителя „ВиК“ ООД, гр. Стара Загора и такъв е бил издаден на 24.01.2023
г., като до момента не е получен от заявителя.
След образуване на исковото производство по гр.д. № 10691/2021 г. по описа на СРС,
съдът е изпратил ИМ и приложенията й за отговор на ответника Д. А. С., която в срока по
чл.131 от ГПК е представила доказателства за погасяване на задълженията си до размер от
450,35 лв., което не се отрича от ищеца. С молба от 25.05.2023 г. адв. Д., пълномощник на
ищеца, признава, че е получено плащане от ответника, от 03.05.2023 г., с 5 отделни
платежни нареждания, на сумата в общ размер от 450, 35 лв., с която се покрива
претендираната главница от 194,00 лв., мораторната лихва от 31,18 лв. и част от съдебните
разноски, без дължимата законна лихва до датата на плащането. Според становището на
ищеца, неплатения остатък възлиза на 417,19 лв.
Съдът е предоставил възможност на ответника С., да погаси и сумата от 417, 19 лв., с
което плащане ще покрие изцяло задължението си към ищеца, в т.ч. дължимите съдебни
разноски за настоящото исково производство /от 425,00 лв./ и дължимите съдебни разноски
от заповедното производство по ч.гр.д. № 11661/2022 г.
1
В отговор, ответника С., е възразила, че неправилно се претендират всички задължения
за процесния недвижим имот в с. Горно Сахране само от нея, тъй като същия е наследствен
от починалия й баща Александър Стоилов Савов, а наследник освен нея се явава и брат й
Александър Александров Савов, за което представя доказателства /Акт за смърт и
удостоверение за наследници на Александър Савов/.
Съдът, като взе предвид представените от ответника доказателства за плащане на
задълженията му, които са предмет на установяване в настоящото производство, както и че
е посочил като основание за плащанията конкретните фактури, издадени от ищеца, за които
се претендират вземанията по делото, намира, че с извършеното плащане, са погасени
изцяло претендираните от ищеца главница /194,00 лв./; мораторна лихва /31,18 лв./ и
законна лихва до датата на плащане /в установен от съда размер по чл.162 от ГПК, 23,90
лв./, както и на част от съдебните разноски за настоящото производство /25,00 лв., държавна
такса/ и 176, 27 лв., представляваща част от дължимото адвокатско възнаграждение за
исковото производство /от общо 400 лв./. Непогасеният остатък от 417,19 лв. съставлява
съдебни разноски, които не са олихвяеми, следователно върху тази сума не се дължи
законна лихва, каквато адв. Д. сочи, че ответника дължи за периода след 05.05.2023 г.
Гореизложеното, води съда до извода, че поради пълно погасяване на вземанията на
ищеца, заявени с ИМ от 28.02.2023 г., за последния е отпаднал правния интерес от
установяване на вземанията му, което е целта на иска по чл.422, ал.1 от ГПК. Същите не са
спорни между страните, признати са от ответника и са погасени в срока за отговор на ИМ.
Ответникът дължи единствено съдебните разноски на ищеца, сторени до момента, в двете
фази на производството, възлизащи в общ размер на 617,50 лв., от която сума ответника
доброволно е погасил 201,27 лв. За остатъка от 417, 19 лв., съдът ще следва да постанови
осъдителен диспозитив по реда на чл.81 от ГПК, при прекратяване на производството.
Съдът като взе предвид изложеното по-горе, намира, че към настоящия момент, за
ищеца „ВиК“ЕООД, гр. Стара Загора е отпаднал правния интерес от поддържане на
предявените установителни искове по реда на чл.422, ал.1 от ГПК срещу ответника Д. А. С.,
доколкото понастоящем претендира единствено че му се дължат част от съдебните разноски
за образуваното пред СРС исково производство и заповедно производство. Последното
прави предявените искове недопустими, с оглед на което съдът счита, че ИМ подлежи на
връщане по реда на чл.130 от ГПК, а производството на прекратяване.
За наличието на положителните процесуални предпоставки за съществуване и за
упражняване на правото на иск и за липса на отрицателните /процесуални пречки/ съдът
следи служебно. Правният интерес е положителна процесуална предпоставка за
съществуване на правото на иск, липсата на която обуславя недопустимост на предявения
установителен иск.
Доколкото исковото производство по предявен по реда на чл.422, ал.1 от ГПК е
продължение на проведеното преди това заповедно производство, то предмет на делото по
установителния иск е съществуването на вземането по заповедта за изпълнение, издадена за
парична сума, за заместима вещ или за предаване на вещ –чл.410, ал.1 ГПК. Вземането на
кредитора съответства на задължението, което длъжникът трябва да изпълни, посочено в
заповедта съгласно чл.412, т.6 ГПК. След като в хода на висящото пред СРС производство
обаче, кредиторът е получил изпълнение на вземането си, което ищецът изрично признава,
то интересът от предявяване на иска за съществуване на вземането му, е отпаднал. От
изложеното се налага извод, че между страните вече не е налице правен спор, по който
съдът да дължи произнасяне и делото следва да се прекрати, поради отпадане на правния
интерес от воденето му, съобразно разпоредбата на чл.130, ал.1 от ГПК.
Въпреки прекратяването обаче, доколкото ищеца твърди, а и от доказателствата по
делото се установява, че същия има непогасено вземане срещу ответника, представляващо
платени от него съдебни разноски във връзка с образуването на настоящото дело, на осн.
2
чл.81 от ГПК, същите ще следва да му се присъдят с настоящия съдебен акт.
По делото има доказателства за реално извършени разноски в общ размер на 617,50
лв., представляващи държавна такса за заповедното и исковото производство /37,50 лв./; 400
лв. – адвокатско възнаграждение, платено за исковото производство и 180,00 лв. –
адвокатско възнаграждение за заповедното производство по ч.гр.д. № 11661/2022 г. Част от
същите до размер от 201,27 лв. ответника вече е погасил, с извършеното на 03.05.2023 г.
плащане на сумата от общо 450, 35 лв.
Неплатения остатък от 417, 19 лв. следва да се присъди на ищеца при прекратяване на
производството.
Съгласно разясненията дадени в т.13 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТВКС, за разлика от
отхвърлянето на иска с влязло в сила решение, при прекратяване на производството по
делото не се формира сила на пресъдено нещо относно вземането. В разпоредбата на чл.422,
ал.3 ГПК не е предвидено изрично прекратяване на изпълнението при прекратяване на
производството по иска. С прекратяване на производството по делото се заличават с
обратна сила последиците, които законът свързва с предявяването на иска. В този смисъл
последиците при прекратяване на производството по делото следва да са аналогични на
предвидените в чл.415, ал.2 ГПК, ако искът не беше предявен в срока по чл.415, ал.1 ГПК.
По тези съображения при прекратяване на производството по делото по иска по чл.422,
респ. чл.415, ал.1 ГПК издадената заповед за изпълнение и изпълнителният лист подлежат
на обезсилване, в частта, с която е осъден длъжника Д. А. Спасова да заплати процесните
суми.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че е сезиран с процесуално недопустими
искове, поради което и на осн. чл.130 от ГПК и чл.81 от ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 10691/2023 г. по описа на СРС, 164- ти
състав, като недопустимо, при липса на правен интерес за ищеца, поради пълно
погасяване на претендираните вземания от ответника и ВРЪЩА искова молба с вх. №
55789/28.02.2023 г. по описа на СРС, с която ищеца „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕООД, гр. Стара Загора, с ЕИК ********* е предявил срещу Д. А. С., с
ЕГН ********** обективно съединени установителни искове, по реда на чл.422, ал.1 от ГПК
вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. чл.203 от ЗВ и чл.86 от ЗЗД, с цена в общ размер на 225,18 лв., от
която сума 194,00 лв. – главница и 31,18 лв. – мораторна лихва, дължима за периода от
08.05.2020 г. до 16.02.2022 г.
ОБЕЗСИЛВА заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от
20.04.2022 г., издадена по ч.гр.д. № 11661/2022г. по описа на СРС, в частта, с която е осъден
длъжника Д. А. С., с ЕГН ********** да заплати на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕООД, гр. Стара Загора, с ЕИК ********* сумите от общо 225, 18 лв.,
от която 194,00 лв. – главница за потребена вода и ВиК услуги, в периода от 01.08.2019 г. до
30.11.2021 г., ведно със законната лихва от 04.03.2022 г. до окончателното плащане и 31,18
лв. – мораторна лихва, дължима за периода от 08.05.2020 г. до 16.02.2022 г.
ОСЪЖДА на осн. чл.81 вр. с чл.78, ал.1 от ГПК Д. А. С., с ЕГН ********** с
постоянен адрес в гр. София, ж.к. Надежда-4, бл.453, вх.В, ет.1, ап.27 да заплати на ищеца
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ “ ЕООД, гр. Стара Загора, с ЕИК *********,
сумата от 417, 19 лв. /Четирсистотин и седемнадесет лева и деветнадесет ст./,
представляващи непогасен остатък от сторените от ищеца съдебни разноски в настоящото
исково производство и по ч.гр.д. № 11661/2022 г. по описа на СРС.
3
Определението подлежи на обжалване пред СГС в едноседмичен срок от
съобщаването му на страните.
След влизане в сила на определението в сила, препис от същото да се приложи по
ч.гр.д. № 11661/2022 г. по описа на СРС, след което същото да се върне на заповедния съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4