РЕШЕНИЕ
№……………. 5.05.2016 г. гр.Балчик
В ИМЕТО НА НАРОДА
Балчишкият
районен съд граждански
състав
На пети април през
двехиляди и шестнадесета година
В закрито заседание в
следния състав:
Председател:
Ивелина Велчева
Секретар:
Прокурор: без
Като разгледа докладваното
от районен съдия Ивелина Велчева
Гражданско дело № 670 по
описа за 2014 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Подадена е искова молба от БЕЛАТРИКС БУЛШИПИНГ ЕООД
гр.Варна, кв.Трошево бл.47 вх.1 ет.13 ап.65, представлявано от Д.П.К. против Т.Д.Т.
ЕГН: ********** *** за заплащане на сумата в размер на 20 652 лв., с която
Т.Д.Т. неоснователно се е обогатил за негова сметка, извършвайки риболов и продавайки рапани за
сумата в размер на 18832,28лв и калкан в размер на 1820,00лв/съобразно молба
л.51-52 от делото/, ползвайки и управлявайки м/к „АФАЛА“ Вн за периода от 1.05.2010г.
до 30.08.2011г., ведно със законната лихва от 07.06.2011 г. до окончателното
изплащане на сумата.
Ответникът
оспорва иска като недопустим и неоснователен.
Съдът
след преценка на събраните по делото доказателства, направените доводи прие за
установено следното:
Предявеният
иск е допустим. Твърденията на ищеца, че е бил наемател на МК Афала за периода,
за който твърди, че ответникът се е обогатил докато е ползвал и управлявал
кораба въз основа на пълномощно от него, предопределя правния му интерес от водене
на процеса.
По
отношение на основателността на иска:
Ищецът твърди, че е наемател и ползвател на моторен кораб „АФАЛА“ Вн рег.№
3329 с пристанище на регистрация – Варна, вписан в регистъра на ДА „Морска
администрация“ в том 12 стр.230, № 3329 по силата на договор за наем от
24.08.2009 г. до 30.08.2011 г. Ищецът е станал собственик на ½ идеална
част от кораба на 29.06.2011 г. и на 30.08.2011 г. го е прехвърлил. На
24.08.2009 г. представляващият дружеството упълномощил ответника да ползва и
управлява наетия плавателен съд. От представения от ответника риболовен дневник
става явно, че последният е извършил улов на рапани за 2010 г. в размер общо на
10 055 кг. В риболовния дневник на моторния кораб за 2011 г. е отразен 91
кг улов на калкан и 4 682 кг рапани общо за периода. За извършения улов на
рапани и калкан ответникът не се е отчел за извършената от него дейност на
ищеца. Това мотивирало ищецът да предяви настоящия иск за неоснователно
обогатяване.
В съдебно
заседание проц.представител на ответника направи възражение за прихващане със
сумите в размер: 3969.50 лв. – представляваща заплатените от него такси за
разрешителни за периода от 1.05.201г. до 30.08.2011г.; 4800 лв.- представляваща
разходи за 5 души екипаж за същия
период; сумата в размер на 206 лв., представляваща разходи за масло и сумата в
размер на 18 208,50 лв. – представляваща разходи за гориво за същия период.
Възражението за прихващане
за заплатените от него такси за разрешителни и масло и гориво следва да се
остави без разглеждане, поради отвод на присъдено нещо, т.к. същите са били
предмет на разглеждане по гр.д.№8311/2012г. по описа на ВнРС, приключило с
влязло в сила съдебно решение №1618/26.03.2014г., с което претенцията е
отхвърлена.
Предявената
искова претенция черпи своето правно основание в нормата на чл.
284, ал. 2 от ЗЗД във връзка с общата норма на чл.
79, ал. 1 от ЗЗД, тъй като наведената с исковата молба и в съдебно
заседание фактическа обстановка сочи на договорно неизпълнение.
Когато
фактите сочат на правоотношение, регламентирано от ЗЗД като договорно, съдът следва да ги
квалифицира като такова, а не като произтичащи от неоснователно
обогатяване, поради субсидиарния характер на института. При разглеждане
на исковете съдът следва да се произнесе по твърдяното от ищеца право, без да е
обвързан от дадената от него правна квалификация. В тоя смисъл трайната съдебна
практика на ВКС, сред която: решение № 431 от 20.12.2011 г. на ВКС по гр. д. №
455/2011 г., III г. о., ГК и решение № 362 от 4.05.2010 г. на ВКС по гр. д. №
780/2009 г., IV г. о., ГК.
Договорът за поръчка няма изискване за форма.
Възможно е съгласието за изпълнение на определени правни и фактически действия
да бъде постигнато писмено, устно, както и с конклудентни действия, поради
което доказването на мандатното правоотношение се извършва с всички
доказателствени средства, като в случая това са твърденията на страните и
пълномощно на л.9 от делото, според което ответникът като довереник е
упълномощен да ползва и управлява отдадената под наем на ищеца движима вещ.
Следователно
щом ответникът е разполагал с правомощията да извършва действия по ползване на
моторния кораб, който е бил използван за улов на риба и рапани, съобразно
разрешителните за стопански улов, за него е възникнало и правното задължение да
отчете получените в резултат на продажбата на улова суми, което по същество не
се спори от него. Тежестта да докаже отчета по мандата е за довереника.
В случая
ответникът не спори относно извършения улов на рапани и калкан, което се
установява и от приложените по делото извлечения от риболовния дневник за
процесния период.
Ответникът не
отрича, че е действал като пълномощник на ищеца, нито че не е извършвал улов и
продавал рапани и калкан в процесния период. Не твърди и да се е отчел. При
тези данни е възникнало мандатно правоотношение.
С оглед
изложеното, ответникът следва да бъде осъден да заплати продажната цена, която
съобразно заключението по съдебната експертиза, която съдът приема за обективно
и компетентно изготвено се равнява на 1820лв. за улов на общо 91 кг калкан и 11052,75лв. за улов на общо 14737 кг. рапани /20лв. за 1 кг. Калкан и от
0,50 до 1лв. за 1 кг рапани взависимост
от неговата големина/.В останалата част иска следва да се отхвърли до размер от
18832,28лв. В тежест на ищеца бе да докаже големината на уловения рапан с оглед
остойностяването му по по – високата цена, което той не направи, поради което
съдът приема, че ответникът следва да заплати рапани по средната цена – 0,75лв.
За разлика от
деликтната отговорност, при която лихва се дължи от датата на увреждането,
задължението на довереника по договора за поръчка е изискуемо от получаване на
даденото в изпълнение на поръчката, което той е длъжен да отчете незабавно и
без покана-задължение, следващо от естеството на мандатното правоотношение,
поради което мораторна лихва се дължи от момента на получаване на сумата по
договора за поръчка. В случая лихвата е поискана, считано от 7.06.2011 г., но
липсва изрично предявен иск за присъждане на мораторно обезщетение до датата на
завеждане на исковата молба. При това положение лихвата следва да бъде
присъдена, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното
плащане.
По направеното
възражение на ответника, че ищецът не е собственик на моторния кораб:
В производството по иск по чл. 284, ал. 2 ЗЗД довереникът не разполага
с правото да противопоставя възражение, че доверителят не е бил собственик на движимата
вещ и че няма право да получи продажната цена от улова. Претенцията по чл. 284, ал. 2 ЗЗД има облигационноправен
характер и въпросът за правото на собственост е ирелевантен за изхода на спора
и не подлежи на изследване, нито на установяване със сила на присъдено нещо.
По
направеното възражение за прихващане със сумата в размер на 4800 лв.-
представляваща разходи за 5 души екипаж
за процесния период:
Съобразно
чл.285 от ЗЗД довереникът има права на извършените от него разноски във връзка
с изпълнение на поръчката. За извършването на стопански улов, несъмнено
довереникът се нуждае от екипаж на кораба. Това не се спори от ищеца. Спори се
относно броя на екипажа и размера на заплатеното му възнаграждение.
По
делото бяха изслушани показанията на свидетелите М.И. и Р.Р., моряци на кораба,
които заявиха под страх от наказателна отговорност, че за периода на работа на
моторен кораб Афала, процесния период са получили възнаграждение: първия общо
1200лв., а втория общо 1000лв. Съобразно
чл.164 ал. т.5 от ГПК, съдът обаче, не може да кредитира показанията на
свидетелите относно размера на полученото от тях възнаграждение. Други
доказателства относно размера на заплатеното на екипажа възнаграждение, по
делото не се събраха. Изложеното налага извода относно оставяне без уважение на
възражението за прихващане.
Ищецът
претендира разноски. Не представя доказателства за заплатен адв.хонорар. Към
писмените бележки не е приложен такъв документ. С оглед изложеното, съдът
следва да заплати направените от него разноски в общ размер на 1649,01лв.
РЕШИ:
ОСЪЖДА Т.Д.Т.
ЕГН: ********** *** да заплати на БЕЛАТРИКС БУЛШИПИНГ ЕООД гр.Варна, кв.Трошево
бл.47 вх.1 ет.13 ап.65, представлявано от Д.П.К. сумата в размер на 11052,75лв./единадесет
хиляди петдесети два лева и седемдесет и
петстотинки/, представляваща стойността на уловените 14737 кг рапани, ползвайки
и управлявайки моторен кораб „АФАЛА“ Вн, за периода от 1.05.2010г. до
30.08.2011г., ведно със законната лихва от 15.12.2014г. до окончателното
изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ
иска в останалата му част до размер от 18832,28лв.
ОСЪЖДА Т.Д.Т.
ЕГН: ********** *** да заплати на БЕЛАТРИКС БУЛШИПИНГ ЕООД гр.Варна, кв.Трошево
бл.47 вх.1 ет.13 ап.65, представлявано от Д.П.К. сумата в размер на 1820,00лв/хиляда
осемстотин и двадесет лева/, представляваща стойността на уловените 91 кг
калкан, ползвайки и управлявайки моторен кораб „АФАЛА“ Вн за периода от
1.05.2010г. до 30.08.2011г., ведно със законната лихва от 15.12.2014г. до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Т.Д.Т.
ЕГН: ********** *** да заплати на БЕЛАТРИКС БУЛШИПИНГ ЕООД гр.Варна, кв.Трошево
бл.47 вх.1 ет.13 ап.65, представлявано от Д.П.К. сумата в размер на 1649,01лв./хилада
шестстотин четиридесет и девет лева и една стотинки/, представляваща
направените по делото съдебно – деловодни разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд
Добрич в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия:……