РЕШЕНИЕ
№ 283
гр. Варна, 07.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на десети февруари
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Даниела Д. Томова
при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова
като разгледа докладваното от Даниела Д. Томова Търговско дело №
20243100900562 по описа за 2024 година
С искова молба вх. №2061/05.06.2024г. по описа на СсОС, ищецът
ОБЩИНА СИЛИСТРА, с административен адрес: гр. Силистра, „бул.
„Симеон Велики“ №33, представлявана от Кмета А.Н.С., е предявил иск за
установяване в отношенията му с ответника К. М. И., ЕГН **********, с
адрес ******, че не дължи сумите по изпълнителен лист №260022 от
05.03.2021г., издаден по в.т.д. №694/2019г. на Варненски апелативен съд в
полза на „Ват Къмпани Русе“ ООД, в т.ч. 94 822,49 лева – главница, законната
лихва върху тази сума, считано от 09.01.2018г. до окончателно й плащане,
което вземане е било прехвърлено на К. М. И. с договор за цесия от
20.03.2024г., поради погасяване чрез прихващане на насрещни дългове.
Твърди се от ищеца Община Силистра, че на 20.05.2024г. е получил
покана за доброволно изпълнение (ПДИ) изх.№7374 от 17.05.2024г. по изп.д.
№614/2024г. на ЧСИ Г.Г., рег.№767 в КЧСИ, с която е поканен да изпълни
доброволно задължението си към взискателя - ответника К. М. И.,
произтичащо от изпълнителен лист от 05.03.2021г., издаден от Варненски
апелативен съд по в.т.д.№694/2019г. Този изпълнителен лист е бил издаден в
полза на „ВАТ КЪМПАНИ РУСЕ“ ООД, което впоследствие е прехвърлило
1
вземането си с договор за цесия от 13.03.2022год. на П.К.Д.. С последващ
договор за цесия от 22.12.2023г. П.Д. е прехвърлил вземането на М. И. М., а
той от своя страна го е прехвърлил на взискателя К. М. И. с договор за цесия
от 20.03.2024г.
Твърди се, че прехвърлянето на вземането по издаденият по в.т.д.
№694/2019г. на Варненски апелативен съд изпълнителен лист е било
извършено без знанието и съгласието на длъжника Община Силистра, поради
което и по аргумент от нормата на чл.103, ал.3 от ЗЗД той има право да
прихване изискуемите си вземания за съдебни разноски, установени по
основание и размер с влезли в сила съдебни решения по водени между „Ват
Къмпани Русе“ ООД и Община Силистра дела, независимо, че кредиторът е
прехвърлил вземането си.
За тези вземания на Община Силистра били издадени четири
изпълнителни листа - изпълнителен лист №260057 от 09.09.2021г., издаден по
т.д.№179/2017г. на Силистренския окръжен съд (СсОС) за сума в общ размер
на 20 447,94 лева; изпълнителен лист №260000 от 19.01.2022г. СсОС за сума в
общ размер на 33 678,50 лева и изпълнителен лист №260018 от 06.06.2022г. за
сумата 12 000 лева, издадени по т.д.№19/2018г. на СсОС; изпълнителен лист
№260005 от 03.04.2023г., издаден по т.д.№7/2019г. на СсОС за сума в общ
размер на 147 720,64 лева. Твърди се, че вземанията на Общината по тези
изпълнителни листи в общ размер на 213 847,08 лева са в по-голям размер от
насрещното вземане на „Ват Къмпани Русе“ ООД към Община Силистра, като
същите не са погасени от длъжника или трето лице.
Ищецът твърди, че с уведомление за прихващане изх.№1079 от
11.04.2024г., отправено до „ВАТ КЪМПАНИ РУСЕ“ ЕООД, извършил
прихващане на цялото си задължение към това дружество по решение
№260033 от 02.03.2021г. по в.т.д. №694/2019г. на Апелативен съд - Варна, в
т.ч. по издадения изпълнителен лист от 05.03.2021г. (за главница в размер на
94 822,49 лв. и законната лихва за периода от 09.01.2018г. до окончателното
пращане, изчислена от прихващащия длъжник до 18.05.2023г. в размер на 52
036,34 лв.) и присъдените разноски по делото в размери съответно 14 269,31
лв. - за първа и въззивна инстанции, 4 000 лв. - за касационната инстанция, с
част от насрещните си вземания от „ВАТ КЪМПАНИ РУСЕ“ ЕООД в общ
размер на 165 128,14 лева. Уведомлението било представено за връчване по
реда на чл.18, ал.5 от ЗЧСИ чрез ЧСИ М.К., рег.№788 на КЧСИ, с молба вх.
№2567 от 12.04.2024г., като същото било връчено по реда на чл.47, ал.5 ГПК
на адреса на управление на дружеството в град София.
С оглед полученото уведомление по чл.99, ал.3 от ЗЗД за прехвърляне на
вземането по изпълнителния лист от „ВАТ КЪМПАНИ РУСЕ“ ЕООД на
П.К.Д. (вх.№2705 от 20.03.2023г.), ищецът отправил уведомлението за
прихващане и до С.К. М.а, като единствен наследник на междувременно
починалия цесионер П.К.Д.. Уведомлението било представено за връчване по
2
реда на чл.18, ал.5 от ЗЧСИ чрез ЧСИ Н.Г., рег.№716 на КЧСИ, по постоянния
и настоящ адрес на адресата с молба вх.№7560 от 30.04.2024г. като същото
следва да се счита връчено в хипотезата на чл.47, ал.5 ГПК.
Впоследствие, с оглед получени уведомления по чл.99, ал.3 от ЗЗД
(заведени съответно с вх.№3612 от 01.04.2024 и вх.№4649 от 29.04.2024г.),
били отправени уведомления за прихващане и до последващите цесионери М.
И. М. и К. М. И. (представени за връчване по реда на чл.18, ал.5 от ЗЧСИ с
молби вх.№7561 и вх. №7562 от 30.04.2024 г.), връчени по реда на чл.47, ал.5
ГПК на вписаните постоянен и настоящ адрес на адресите.
В условие на евентуалност твърди, че изявлението за прихващане следва
да се счита връчено с връчването на препис от исковата молба и приложенията
към нея на ответника, което е правно релевантно за настъпване на
прихващането, тъй като същият се легитимира като настоящия носител на
насрещното вземане.
Позовавайки се на нормата на чл.104 ал.2 ЗЗД, ищецът твърди, че
насрещните дългове са погасени чрез извършеното прихващане, в резултат на
което вземането на „ВАТ КЪМПАНИ РУСЕ“ ЕООД, установено с влязлото в
сила решение по в.т.д.№694/2019г. на ВАпС, като приобретател на което
понастоящем се легитимира ответникът К. М. И., е било погасено изцяло, а в
негова полза е налице непогасен остатък. Не са изложени конкретни
твърдения за точния момент, към който е настъпило прихващането, но се
твърди се, че лихвите върху присъдената главница са били изчислени до
18.05.2023г. (датата на влизане на решението по в.т.д.№694/2019г. в сила),
макар че моментът, до който реално следва да се начисляват, е по-ранен (без
посочване на конкретна дата или момент).
С оглед на това ищецът счита, че не дължи сумите по изпълнителния
лист, съответно по образуваното въз основа на него изпълнително дело, но за
да може изпълнителното производство да бъде прекратено, следва фактът на
погасяване на дълга чрез прихващане да бъде съдебно установен.
При тези основни твърдения ищецът обосновава правния си интерес от
воденето на настоящия установителен иск.
Ответникът К. М. И., ЕГН **********, оспорва предявения иск като
недопустим, позовавайки се бланкетно на липса на фактически твърдения,
обосноваващи формално наличие на правен интерес от воденето на исковото
производство, а в условие на евентуалност и като неоснователен. Оспорва
твърденията на ищеца, че същия има вземания към „ВАТ КЪМПАНИ РУСЕ“
ЕООД, както и че, доколкото не се е съгласил с извършените цесии на
процесното вземане, е извършил твърдяното прихващане. Оспорва и
надлежното уведомяване за извършеното прихващане, доколкото от ищеца не
се твърди връчване на уведомлението/ята, не са представени и доказателства в
тази насока.
3
Противопоставя насрещни твърдения, че вземането на „ВАТ
КЪМПАНИ РУСЕ“ ЕООД за сумата от 94 822,49 лева е възникнало още на
02.03.2021г., на която датата е постановено въззивното осъдително решение
по в.т.д. №694/2019г. по описа на ВАпС, към който момент Община Силистра
няма ликвидно и изискуемо насрещно вземане. Единственото вземане е за
разноските, присъдени по т.д.№179/2017г. на ОС - Силистра, решението по
което е влязло в сила на 27.07.2021 г. Това вземане е било погасено изцяло
чрез прихващане, изявление за което е било отправено на 24.09.2021г. от „Ват
Къмпани Русе“ ЕООД, получено от Община Силистра и заведено с вх.
№9831/24.09.2021г. За разликата след извършеното прихващане вземането на
кредитора „ВАТ Къмпани Русе“ ЕООД от Община Силистра е било
прехвърлено на цесионера П.К.Д. с договор за цесия от 19.11.2021 г. (с
погрешно посочена дата в договора 03.08.2020г.), ведно с всички привилегии,
лихви, разноски и обезпечения.
Във връзка със сключения договор за цесия от 19.11.2021 г. до длъжника
е било изпратено уведомление по реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД, което е получено
от Община Силистра на 20.03.2023г. и е заведено в регистъра на вх.
кореспонденция с вх.№2705/20.03.2023г.
Към датата на възникване на вземанията на Община Силистра за
разноски по т.д.№19/2018г. по описа на СОС, за които са били издадени
изпълнителен лист № 260000/19.01.2022г. и изпълнителен лист №
260018/06.06.2022г., съответно 22.12.2021 и 23.05.2022 година, прихващане с
вземането по изпълнителен лист №260022 от 05.03.2021 г., издаден по в.т.д.
№694/2019г. на Варненския апелативен съд от Община Силистра е било
невъзможно и недопустимо, тъй като вземането не е принадлежало към
патримониума на „ВАТ КЪМПАНИ РУСЕ“ ЕООД, а е било собственост на
цесионера П.К.Д. по силата на извършената цесия от 19.11.2021 година. Това,
според ответника, е относимо и към вземанията на Община Силистра за
разноски, присъдени с влязлото в сила на 20.03.2023г. решение по т.д. №
7/2019г. по описа на ОС - Силистра, за които е бил издаден изпълнителен лист
№ 260005 от 03.04.2023г.
Твърди се, че за последващото прехвърляне на вземането от Община
Силистра от цедента П.К.Д. на цесионера М. И. М. (с договор от 22.12.2023г.)
длъжникът е бил уведомен с уведомление по чл.99, ал.3 от ЗЗД, получено и
заведено с вх.№3612/01.04.2024г. Налице е редовно уведомяване на ищеца и за
следващото цедиране на вземането на цесионера К. М. И. по сключен на
20.03.2024г. договор за цесия – уведомление, заведено в Община Силистра с
вх. №4649 от 29.04.2024г.
За първи път длъжникът Община Силистра е отправил изявление за
прихващане след получаване на второто уведомление за прехвърляне на
вземането (вх.№3612/01.04.2024г.) и то към първоначалния кредитор „ВАТ
КЪМПАНИ РУСЕ“ ЕООД, въпреки знанието, че към този момент същият не е
носител на насрещното вземане, с което прихваща. Отделно от това оспорва и
4
надлежното му връчване, както и връчването на изпратените впоследствие на
последващите цесионери изявления за прихващане. С оглед на това счита, че
изявлението за прихващане на длъжника от 11.04.2024 година към
първоначалния кредитор, нито е породило ефект, нито е погасило
задължението на ищеца към новия кредитор - ответника К. М. И.. Според
ответника, такъв погасителен ефект не може да настъпи и с връчването на
препис от исковата молба, тъй като към този момент ищцовата община не е
носител на изискуемо вземане, подлежащо на прихващане от цесионерите
поради това, че нейното вземане, с което цели прихващане, е възникнало след
прехвърлянето на цялото вземане на длъжника „ВАТ КЪМПАНИ РУСЕ“
ЕООД на трето лице, за което Община Силистра като цедиран длъжник е била
редовно уведомена в предходен момент.
В проведеното открито съдебно заседание ищецът Община Силистра
чрез пълномощника си по делото адвокат М. Д., СсАК, заявява, че
поддържа предявения иск, всички изложени в разменените между страните
книжа твърдения и доводи за неговото обосноваване и моли за неговото
уважаване. Допълнително в съдебното заседание е представил констативни
протоколи и други относими документи касателно връчването от ЧСИ на
изявленията за прихващане като твърди, че същите следва да се считат
редовно връчени в хипотезата на чл.47 ГПК.
Ответникът К. М. И., чрез упълномощен представител адвокат Д. В.,
ВАК, поддържа оспорването на предявения иск, обоснованите насрещни
твърдения и възражения и моли същият да бъде отхвърлен като
неоснователен.
Аргументите на страните са подробно развити в представени писмени
защити.
I. По фактите.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за
надлежно установени следните фактически положения:
1. Въз основа на невлязло в сила осъдително решение на въззивен съд –
в.т.д. №694/2019г. по описа на Апелативен съд – Варна (ВАпС), е бил издаден
изпълнителен лист №260022 от 05.03.2021г. за присъдените в полза на „ВАТ
КЪМПАНИ РУСЕ“ ООД, ЕИК *********, вземания от Община Силистра за
сумата 94 822,49 лева, представляваща част от цедираното парично вземане
по договор за цесия от 30.10.2017г., сключен между „Даракчиеви“ ООД и „Ват
Къмпани Русе“ ООД, съставляващо равностойност /труд и материали, без
печалба/, с ДДС, на изпълнени видове СМР от ДЗЗД „Екоинженеринг
Антитраш“ гр.Шумен, актувани с Констативен протокол обр.19 от
08.01.2013г., но невключени в КСС за обект „Инсталация сепариране и
компостиране Силистра“ по Договор от 28.10.2011г. за възлагане изпълнение с
предмет: изграждане инсталация за предварително третиране на ТБО
5
/сепариране/, в това число компостиране“, сключен между Община Силистра
и ДЗЗД „Екоинженеринг Антитраш за Силистра“ - гр. Шумен, на основание
чл.99, във вр. с чл.61, ал.1 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на подаване на исковата молба - 09.01.2018г. до
окончателното погасяване на задължението, на основание чл.86 от ЗЗД.
2. С определение №50254/18.05.2023г. по т.д. №1043/2022г. на ВКС, II
т.о., не е било допуснато касационно обжалване, поради което въззивното
решение е влязло в сила на 18.05.2023г. (чл.296, т.3 ГПК).
3. В полза на Община Силистра е бил издаден изпълнителен лист
№260057 от 09.09.2021г. по т.д. №179/2017г. по описа на Окръжен съд –
Силистра (СсОС) за суми в общ размер на 20 447,94 лева както следва:
3.1. сумата 7 421,94 лв. – присъдени разноски за първа инстанция;
3.2. сумата 7 266,00 лв. – разноски за въззивното производство,
присъдени с решение №131 от 03.07.2020г., постановено по в.т.д.№332/2019г.
на Варненски апелативен съд;
3.3. сумата 300,00 лв. – разноски, присъдени с решение №131 от
03.07.2020г., постановено по в.т.д.№332/2019г. на ВАпС като разноски по
ч.т.д.№2622/2019г. на ВКС, 2-ро т.о.;
3.4. сумата 5 460,00 лв. – разноски, присъдени с определение
№60490/27.07.2021г. по т.д. №2282/2020г. на ВКС, 1-во т.о.;
4. Решението по т.д. №179/2017г. на СсОС е влязло в сила на
27.07.2021г.
5. В полза на Община Силистра е бил издаден изпълнителен лист
№260000 от 19.01.2022г. по т.д. №19/2018 г. по описа на СсОС за суми в общ
размер на 33 678,50 лева както следва:
5.1. сумата 13 287,80 лв. – присъдени разноски за първа инстанция;
5.2. сумата 20 390,70 лв. – разноски за въззивното производство,
присъдени с решение №103 от 05.05.2020г. по в.т.д. №728/2019г. на ВАпС.
6. Решението по т.д. №19/2018г. на СсОС е влязло в сила на 22.12.2021г.
7. В полза на Община Силистра е бил издаден изпълнителен лист
№260018 от 06.06.2022г. по т.д. №19/2018 г. по описа на СсОС за сумата 12
000,00 лв. – разноски, присъдени с определение №60714 от 22.12.2021г.,
изменено в частта за разноските с определение №124 от 23.05.2022г. по т.д.
№2281/2020г. на ВКС, 1-во т.о.
8. В полза на Община Силистра е бил издаден изпълнителен лист
№260005 от 03.04.2023г. по т.д. №7/2019г. по описа на СсОС за суми в общ
размер на 147 720,64 лева както следва:
8.1. сумата 6 052,75 лв. – присъдени разноски при частично
прекратяване поради отказ от част от исковете;
8.2. сумата 52 957,25 лв. – присъдени разноски за първата инстанция;
6
8.3. сумата 58 230,64 лв. – присъдени разноски за въззивната инстанция;
8.4. сумата 30 480,00 лв. – разноски, присъдени с определение
№50145/20.03.2023г. по т.д.№524/2022г. на ВКС, 2-ро т.о.
9. Решението по т.д. №7/2019г. на СсОС е влязло в сила на 20.03.2023г.
9. На 24.09.2021г. кредиторът „Ват Къмпани Русе“ ЕООД, ЕИК
*********, чрез управителя К. М. И., е направил материалноправно изявление
за прихващане на част от своето вземане от Община Силистра по
изпълнителен лист (ИЛ) №260022/05.03.2021г., издаден по в.т.д.№694/2019г.
на ВАпС (цялото в размер на 94 822,49 лв., ведно със законната лихва от
09.01.2018г. до окончателното плащане), с насрещните вземания на длъжника
Община Силистра в общ размер на 20 267,94 лева по ИЛ №260057 от
09.09.2021г. по т.д. №179/2017г. на СсОС до размера на по-малкото от тях.
10. Същото е било връчено на длъжника Община Силистра и заведено с
вх.№9831/24.09.2021г.
11. С договор от 19.11.2021г. (с посочена в договора дата 03.08.2020г.)
кредиторът „ВАТ Къмпани Русе“ ЕООД е прехвърлил на цесионера П.К.Д.,
ЕГН **********, цялото свое останало вземане от Община Силистра, за което
по в.т.д. №694/2019г. на ВАпС е бил издаден изпълнителен лист №260022 от
05.03.2021г., ведно с всички привилегии, лихви, разноски и обезпечения,
посочено в договора в общ размер към 19.11.2021 г. от 111 746,00 лева. С
нотариална заверка от 19.11.2021 г., рег. №7372 на нотариус рег. №704 в НК, е
удостоверен препис от договора, снет от оригинала.
12. От цедента „ВАТ Къмпани Русе“ ЕООД до длъжника е отправено
уведомление по реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД, получено от Община Силистра и
заведено в регистъра на вх. кореспонденция с вх.№2705 от 20.03.2023г.
Уведомлението е подадено чрез К. М. И., означен като управител и
представляващ „ВАТ Къмпани Русе“ ЕООД.
13. Отправено е и уведомление чрез вписания управител на дружеството
Д. Х. Х., получено от Община Силистра и заведено в регистъра на вх.
кореспонденция с вх. №4200 от 17.04.2024г., като е заявено, че предходното
уведомление вх.№2705 от 20.03.2023г. следва да се счита невръчено и
анулирано.
14. Впоследствие чрез изявление от 22.04.2024г. (вх. №4200#1)
управителят Д. Х. Х. е отправил изявление за оттегляне на това твърдение с
искане уведомлението от 20.03.2023г. (вх.№2705) да се счита „за единствено
актуално и действащо“.
15. На 22.12.2023г. между П.К.Д., като цедент, и М. И. М., ЕГН
**********, като цесионер е сключен договор за цесия, по силата на който
7
П.Д. е прехвърлил вземането от Община Силистра по изпълнителен лист №
260022 от 05.03.2021 г., издаден по в.т.д. №694/2019г. на ВАпС. Договорът е
заверен по отношение положените върху документа подписи с акт рег.№9176
от 22.12.2023г. на нотариус рег.№ 704 в НК.
16. От цедента П.К.Д. до длъжника е отправено уведомление по реда на
чл.99, ал.3 от ЗЗД, получено от Община Силистра и заведено в регистъра на
вх. кореспонденция с вх.№3612 от 01.04.2024г.
17. На 20.03.2024г. е извършено последващо прехвърляне на вземането
от цедента М. И. М. на цесионера К. М. И., ЕГН **********, с договор за
цесия от 20.03.2024г.
18. От цедента М. И. М. до длъжника е отправено уведомление по реда
на чл.99, ал.3 от ЗЗД, получено от Община Силистра и заведено в регистъра на
вх. кореспонденция с вх.№4649 от 29.04.2024г.
19. С уведомление изх.№1079/11.04.2024г., отправено до „ВАТ
КЪМПАНИ РУСЕ“ ЕООД, ищецът Община Силистра е направил изявление за
прихващане на цялото задължение на Община Силистра към това дружество
по решение №260033 от 02.03.2021г. по в.т.д. №694/2019 год. на Апелативен
съд - Варна, по което решение за част от присъдената сума е издаден
изпълнителен лист № 260022 от 05.03.2021 г., и по определение №50254 от
18.05.2023 год., постановено по т.д.№1043/2022 год. на ВКС, 2-ро т.о. (по
което в полза на „Ват къмпани Русе“ ЕООД са присъдени разноски в размер на
4000 лв.), с част от задълженията на „ВАТ КЪМПАНИ РУСЕ“ ЕООД към
Община Силистра, подробно описани в уведомлението.
20. Уведомлението за прихващане е подадено за връчване по реда на
чл.18, ал.5 от ЗЧСИ чрез ЧСИ рег.№788 в КЧСИ, с молба вх.№2567 от
12.04.2024 год. по седалището и адреса на управление на дружеството -
адресат „ВАТ КЪМПАНИ РУСЕ“ ЕООД в град София.
21. Връчването е извършено чрез залепване на уведомление по чл.47
ГПК поради неоткриване на поддържан офис на дружеството, съответно лице,
чрез което може да се осъществи връчването. Процедурата е приключена с
мнение за връчване на оповестения в ТР адрес за кореспонденция с НАП в
град Варна.
22. Връчването на този адрес е осъществено в хипотезата на чл.50, ал.4,
във вр. с чл.47, ал.1 и 5 ГПК, като е удостоверено от ЧСИ, че срокът за
получаване на книжата е изтекъл на 17.09.2024г.
8
23. Впоследствие изявлението за прихващане е отправено и до
последващите цесионери:
23.1. уведомление с изх.№1191 от 26.04.2024 год. до С.К. М.а като
единствен наследник (сестра) на П.К.Д. (поч. на 13.01.2024г.),
23.2. уведомление с изх.№1190 от 26.04.2024 год. до цесионера М. И.
М.,
23.3. уведомление с изх.№1214 от 30.04.2024 год. до цесионера К. М. И..
24. На 30.04.2024 год. уведомленията са представени за връчване по
реда на чл.18, ал.5 от ЗЧСИ чрез ЧСИ рег.№716 в КЧСИ, по постоянния и
настоящ адрес, съвпадащ и за тримата адресата, в град Варна с молби вх.
№7560, вх. №7561 и вх. №7562 от 30.04.2024 год.
25. Връчването е извършено чрез залепване на уведомление по чл.47
ГПК като е удостоверено от ЧСИ, че срокът за получаване на книжата е
изтекъл на 04.06.2024г. Удостоверено е двукратно посещение на адреса с
интервал от 10 дни, като при второто посещение в неработен ден са събрани
данни от съсед, че семейството е заминало за Испания и жилището е
необитаемо от няколко месеца.
26. Направен е и опит за връчване чрез установен работодател на
цесионера К. М. И., приключил неуспешно поради неустановяване на адресата
на вписания адрес на управление.
27. Настоящото исково производство е образувано по исковата молба на
ищеца Община Силистра, заведена с вх. №2061/05.06.2024г.
28. На 11.06.2024г. ответникът К. М. И. е получил на свои разноски
препис от исковата молба и от разпореждането на съда по чл.131 ГПК.
29. Препис от исковата молба ведно с приложенията към нея, сред които
и изявлението на ищеца за прихващане на насрещни дългове, е връчен на
ответника на 01.07.2024 год.
При така установените фактически положения в контекста на
предявения от ищеца Община Силистра установителен иск, повдигнатият
пред съд спор поставя следните правни въпроси: 1) кой е най-ранният момент,
от който насрещното вземане на Община Силистра спрямо „Ват Къмпани
Русе“ ООД се ползва с компенсаторност?; 2) от кой момент сключеният от
9
„Ват Къмпани Русе“ ООД цесионен договор за неговото парично вземане от
Община Силистра поражда правопреграждащ ефект спрямо правото на
общината да погаси задължението си към „Ват Къмпани Русе“ ООД
посредством прихващане със своето насрещно вземане?.
Разпоредбата на чл.103, ал.1 ЗЗД дефинира компенсаторността на две
насрещни престации с изискването за идентичност на две лица, които едно на
друго са едновременно и кредитор и длъжник. Според тази законова
разпоредба едновременността в насрещните престации обхваща както тяхната
ликвидност (установеност на основанието и размера), така и тяхната
изискуемост (настъпилия падеж на дължимото плащане). Член 104, ал.1 ЗЗД,
урежда компенсаторното право като потестативно, което се упражнява с
едностранно изявление. Алинея 2-ра от посочената разпоредба определя
погасителния ефект на компенсаторното изявление като такова с ретроактивно
действие с проявления към най-ранна датата, на която възниква
едновременността на насрещните права и задължения,
Съгласно чл.99, ал.4 от ЗЗД отчуждителният ефект на разпоредителното
прехвърляне на паричното вземане на „Ват Къмпани Русе“ ООД от Община
Силистра настъпва едва с връчване на уведомлението за прехвърлянето на
това вземане от цедента „Ват Къмпани Русе“ ООД на Община Силистра. Това
е разпоредителният акт, по силата на който „Ват Къмпани Русе“ ООД слага
край на едновременността в насрещните престации в отношенията си с
Община Силистра и само се лишава от възможността да извърши плащане
към Община Силистра като прихване с насрещното свое вземане. Правилото
на чл.99, ал.4 ЗЗД, обаче, не лишава Община Силистра от възможността да
извърши прихващане с насрещното свое вземане от „Ват Къмпани Русе“ ООД
стига да са налице условията и предпоставките за това. Това правило не може
да се тълкува в смисъл такъв, че уведомлението за цесионното разпореждане,
извършено от „Ват Къмпани Русе“ ООД, води до лишаване на Община
Силистра от признатото й от чл.103 –чл.104 ЗЗД право на прихващане. Такова
тълкуване не само не съответства на ретроактивното действие на
компенсаторното право, но и надхвърля обема на установените от чл.99, ал.4
ЗЗД разпоредителни права на „Ват Къмпани Русе“ ООД, придавайки му по
този начин, без каквото и да е законово основание, правопогасяващ ефект
спрямо признатото на длъжника Община Силистра потестативно право на
прихващане. За целта законодателят в чл.103, ал. 3 ЗЗД поставя изискването
10
цедирания длъжник да се е съгласил с прехвърлянето на вземането, по което
дължи да плати. Единствено при наличието на такова съгласие на цедирания
длъжник последният губи правото да погаси своето задължение по
цедираното вземане като прихване с насрещното свое вземане от цедента.
Съобразно така определената от закона референтна рамка на
релевантните за спора факти се налагат следните фактически и правни изводи:
До връчването на длъжника Община Силистра на уведомлението за
извършеното от кредитора „Ват Къмпани Русе“ ООД отчуждително
разпореждане с паричното вземане от общината, последната притежава
правото да плати по това вземане като прихване с насрещните свои вземания,
които същата има от „Ват Къмпани Русе“ ООД, стига същите да се ползват с
ликвидност и изискуемост. С оглед на ретроактивното действие на
компенсаторното изявление, неговият погасителен ефект не е обусловен от
момента на неговото извършване. Без изразено от длъжника Община
Силистра съгласие с извършеното от кредитора „Ват Къмпани Русе“ ООД
цесионно разпореждане със своето вземане, общината не може да бъде
лишена от правото да извърши прихващане с насрещното свое вземане от
„Ват Къмпани Русе“ ООД, независимо от придобитите от цесионера права и
независимо от броя на последващите цесии с тези права.
Безспорно е в случая, че уведомлението от „Ват Къмпани Русе“ ООД по
чл.99, ал.4 ЗЗД е връчено на длъжника Община Силистра на дата 20.03.2023
година. Вярно е, че към момента на излъчване на това уведомление К. М. И.
не се легитимира като законен представител на дружеството – считано от
26.01.2022г. същият е заличен като управител и като единствен представляващ
е вписан Д. Х., вписан управител и понастоящем. Въз основа на последващото
изявление от 22.04.2024г. (вх. №4200#1/22.04.2024г. по описа на Община
Силистра) обосновано може да се приеме, че законният представляващ
кредитора – цедент „ВАТ Къмпани Русе“ ЕООД е потвърдил извършеното от
К. И. действие без представителна власт.
Към тази дата (20.03.2023г.) Община Силистра има установени по
основание и размер и изискуеми насрещни вземания за 213 847,08 лева,
установени с влезлите в сила съдебни актове по т.д. №179/2017г. по описа на
СсОС, т.д. №19/2018 г. по описа на СсОС и по т.д. №7/2019г. по описа на
СсОС, за които са били издадени ИЛ №260057 от 09.09.2021г., ИЛ №260000 от
11
19.01.2022г., ИЛ №260018 от 06.06.2022г. и ИЛ №260005 от 03.04.2023г.
Удостоверено е в последния ИЛ, че решението по т.д. №7/2019г. е влязло в
сила на 20.03.2023г., поради което обосновано следва да се приеме, че и това
вземане на ищеца срещу праводателя (цедента) на ответника е било ликвидно
преди получаването на съобщението за извършената цесия.
Меродавно за погасителния ефект на прихващането е връчването на
изявлението до носителя на насрещното вземане, т.е. в случая на последния
цесионер К. М. И.. Предприетите преди завеждане на иска действия в тази
насока са останали безрезултатни. Не може да бъде зачетено за редовно
връчването чрез залепване на уведомление, сторено от ЧСИ на 18.05.2024г.,
предвид липсата на отразени три посещения на адреса в продължение на един
месец с интервал от поне една седмица между всяко от тях, най-малко едно от
които е в неприсъствен ден. Констатация за събрани данни от съсед (Н.Т.), че
семейството е заминало в чужбина и адресът е необитаем, се опровергава в
достатъчна степен от представените от ответника с молба-становище вх.
№3201/04.02.2025г. писмени доказателства, поради което и изключението,
предвидено в чл.47, ал.1 изр.посл. ГПК е неприложимо.
Като се има предвид, че в случая активните вземания на ищеца,
установени с влезлите в сила съдебни актове по т.д. №179/2017г., т.д.
№19/2018 г. и т.д. №7/2019г. по описа на СсОС, съответно насрещното
(пасивното) вземане на длъжника „ВАТ КЪМПАНИ РУСЕ“ ООД по
решението на въззивния съд по в.т.д. №694/2019г. по описа на Варненския
апелативен съд, влязло в сила на 18.05.2023г., не са спорни към датата на
предявяване на настоящия иск (05.06.2024г.) – с посочените съдебни актове
същите са установени по основание, размер и изискуемост, следва да се
приеме, че с връчването на преписа от исковата молба и приложенията към
нея на ответника - цесионер К. М. И., ЕГН **********, е настъпил
погасителния ефект на отправеното от ищеца изявление за прихващане.
При прихващане на насрещни вземания същите се погасяват до размера
на по-малкото от тях към момента, в който условията за прихващане са били
налице, а не към датата на компенсационното волеизявление.
Доколкото вземането на ищеца в общ размер на 213 847,08 лева е по-
голямо от насрещното вземане, чийто носител към настоящия момент е
ответникът К. М. И., в размер на 94 822,49 лева - главница и законната лихва
12
върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба -
09.01.2018г., до окончателно погасяване на задължението, предмет на
издадения по в.т.д.№694/2019 год. по описа на Варненски апелативен съд
изпълнителен лист №260022 от 05.03.2021 год., и което е предмет на изп.д.
№20247670400614 по описа на ЧСИ Г.Г., рег.№767 в КЧСИ, следва извода, че
изпълняемото право е погасено чрез прихващане към 18.05.2015г. (датата на
влизане в сила на съдебното решение, с което вземането придобива статут на
безспорност) и не съществува.
Законната лихва върху главницата от 94 822,49 лв., изчислена за периода
от 09.01.2018г. до 18.05.2023г., е в общ размер на 52 039,91 лева. Общият
размер на погасеното чрез прихващане насрещно вземане на ответника е в
размер на 146 862,40 лева. Погасени изцяло чрез прихващане са вземанията на
ищеца по изпълнителен лист №260057 от 09.09.2021г. по т.д. №179/2017г. на
СсОС (за суми в общ размер на 20 447,94 лв.), изпълнителен лист №260000 от
19.01.2022г. по т.д. №19/2018 г. на СсОС (за суми в общ размер на 33 678,50
лв.), изпълнителен лист №260018 от 06.06.2022г. по т.д. №19/2018 г. на СсОС
(за сумата 12 000,00 лв.) и частично до размера от 80 735,96 лв. вземанията по
изпълнителен лист №260005 от 03.04.2023г. по т.д. №7/2019г. на СсОС (в общ
размер на 147 720,64 лв.).
В заключение, съдът приема, че с оглед на разпоредбите на чл.99, ал.4,
чл.103, ал.1 и чл.104, ал.1 и ал.2 ЗЗД компенсаторното изявление на Община
Силистра поражда погасителен ефект спрямо задълженията на общината към
„Ват Къмпани Русе“ ЕООД, до размера на 146 862,40 лева - стойността на
насрещните нейни парични вземания, ползващи към датата на цесионното
разпореждане по чл.99, ал.4 от ЗЗД с компенсаторност, поради което и
предявеният установителен иск се цени като основателен и се уважава.
Предвид изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на
ищеца следва да се присъдят сторените разноски в удостоверения в списъка по
чл.80 ГПК размер от 14 632,90 лева за държавни такси, представителство и
защита в предхождащото обезпечително производство и в настоящото исково
производство. Заявеното общо от ответника възражение за прекомерност се
преценява за неоснователно. Платените от ищеца адвокатски възнаграждения
в обезпечително и в исковото производство са в размери значително под
13
установените с Наредба №1 от 9.07.2004г. на Висшия адвокатски съвет
минимални размери на адвокатските възнаграждения, поради което, при
съобразяване на фактическата и правна сложност на делото, не могат да се
приемат за прекомерни. Наред с това, платеното от самия ответник адвокатско
възнаграждение надхвърля съществено платеното от ищеца такова, поради
което и възражението по чл.78, ал.5 ГПК се преценява и като необосновано.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ОБЩИНА
СИЛИСТРА, с административен адрес: гр. Силистра, „бул. „Симеон Велики“
№33, представлявана от Кмета А.Н.С., и К. М. И., ЕГН **********, с адрес
******, че ОБЩИНА СИЛИСТРА не дължи сумите по изпълнителен лист
№260022 от 05.03.2021г., издаден по в.т.д. №694/2019г. на Варненски
апелативен съд в полза на „Ват Къмпани Русе“ ООД, ЕИК *********, в т.ч. 94
822,49 лева – главница, законната лихва върху тази сума, считано от
09.01.2018г. до окончателно й плащане, чийто размер до 18.05.2023г. (датата
на влизане в сила на решението) е в общ размер на 52 039,91 лева, предмет на
изпълнително дело №20247670400614 по описа на ЧСИ Г.Г., рег.№767 в
КЧСИ, което вземане е било прехвърлено на К. М. И. с договор за цесия от
20.03.2024г., поради погасяване на вземанията чрез прихващане на насрещни
дългове между страните по реда на чл.103 и чл.104 от ЗЗД, на основание в
чл.439, ал.2 ГПК от ГПК.
ОСЪЖДА К. М. И., ЕГН **********, с адрес *****, да заплати на
ОБЩИНА СИЛИСТРА, с административен адрес: гр. Силистра, „бул.
„Симеон Велики“ №33, представлявана от Кмета А.Н.С., сумата 14 632,90
лева (четиринадесет хиляди шестстотин тридесет и два лева и деветдесет
стотинки), представляваща сторени разноски по делото, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано от страните пред Варненски
апелативен съд с въззивна жалба, предявена в двуседмичен срок, считано от
датата на получаване на препис от същото.
14
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
15