РЕШЕНИЕ
№ .......
гр.София,
21.01.2021 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I – 7 състав, в закрито заседание на 21 януари
2021 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕРГАНА КОЮМДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 11020 по описа за 2015 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по реда на чл. 250 ГПК.
Производството
пред настоящата съдебна инстанция е приключило с постановяване на решение от 21.02.2020
г. постановено по гр.д. № 11020 / 2015 г. по описа на
СГС, I – 7 състав, с което е постановено
разваляне на сключения на 26.06.2013г. между Й.А.Б. и Т.М.Ш. като продавачи от
една страна и К.Н.Й. от друга като купувач, договор за покупко-продажба на
недвижими имоти – ЖИЛИЩЕ - апартамент №2 с адрес: гр. София, район Овча Купел,
ул."*******, който самостоятелен обект се намира в сграда № 1, разположена
в поземлен имот с идентификатор 68134.4339.454 с площ от 62.50 кв. м. с
прилежащи части: Тераса с площ от 28.90 кв. м., мазе № 2 с площ от 5.20 кв. м.
и 1.81 % идеални части от общите части на сградата, представляващ самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 68134.4339.454.1.2 по КККР, одобрени със заповед
РД-18-51/15.07.2010 на Изпълнителният директор и гаражна клетка №8, находяща се
на втория сутеренен на сградата на кота - 5.94 кв. м. с площ от 18.00 кв. м.,
сключен с Нотариален акт № 101, том 1,
рег.№2559, дело №90/26.06.2013год. на Нотариус В. К., рег.№269 от НК, с район
на действие СРС, на основание чл. 87,
ал.3 ЗЗД, поради неизпълнение на задължението за плащане на цената, по иска предявен от Й.А.Б. с ЕГН **********
и Т.М.Ш., родена на ***г., чрез пълномощника адв.А.В. против С.К.Н. ЕГН**********
и Д.К.Й. ЕГН**********, като наследници на К.Н.Й. ЕГН **********.
С Разпореждане постановено в з.с.з.
11.11.2020г. по гражданско дело №2352/2020г. по описа на САС е разпоредено
гр.д.№ 11020/2015г. да бъде върнато на СГС поради това, че в отговора на
въззивната жалба на Й. А.Б. и Т.М.Ш. се прави оплакване, че първоинстанционният съд не е разгледал иска на ищците по чл.108 ЗС,
като не го е допуснал до разглеждане, както и че желаят допълване на
първоинстанционното решение с произнасяне по иска им по чл.108 ЗС. Въззивния съд
е върнал делото с указание за произнасяне по искането на Й. А.Б. и Т.М.Ш., чрез
адв.В. за допълване на първоинстанционното решение.
Ответниците С.Н. и Д.Й., чрез адв.Х.
в указания едноседмичен срок депозират възражение в което оспорват искането за
допълване, като посочват, че съдът е длъжен да се произнесе по
цялото искане дефинирано в петитума на исковата молба, а именно иск по чл.87,
ал.З ЗЗД за разваляне на сделка за покупко-продажба на недвижим имот обективирана в
нот.акт №101, том I, рег.№2559, дело №90/26.06.2013г. на Нотариус В.К.. Сочат, че с уточняваща молба вх.№ 142620/26.10.2017г. под предлог,
че се прави уточнение на предявения иск наред с първоначално предявения иск с
правно основание чл.87, ал.З ЗС се предявява нов иск, а именно по чл.108 ЗС с
искане по чл.537, ал.2 ГПК за отмяна на нот.акт за сключената сделка. Предявяването
на иск по чл.108 ЗС на този етап от производството по делото е очевидно
недопустимо.Към онзи момент- 12.12.2017г. е осъществена размяна на книжа,
отговор на искова молба, първо заседание по делото с произнасяне на съда по
исканията на страните за ангажиране на доказателства и настъпила преклузия по
отношение на същите.
По отношение на искането по чл. 250 ГПК.
Ищците в отговора на въззивната
жалба и последващо уточнение от 10.11.2020г. пред САС са посочили, че желаят
допълване на решението на СГС с произнасяне по иск с правно основание чл.108
ЗС.
Съгласно константната практика на
ВКС, допълване на решението се налага, когато съдът не се е произнесъл по
цялото спорно право, по един от съединените искове или други искания свързани с
главния предмет.
В случая с исковата молба от
23.10.2015г. и уточнението и от 18.09.2015г.
в искова молба и молба – уточнение от 18.09.2015г. /на л.23 от делото на СГС/ ищците Й.А.Б. и Т.М.Ш., чрез пълномощника
адв.Ант. В. са предявили против С.К.Н. и Д.К.Й., иск с правно основание чл.87, ал.3 от ЗЗД, за
разваляне на договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен с Нотариален
акт № 101, том 1, рег.№2559, дело №90/26.06.2013год. на Нотариус В. К.,
рег.№269 от НК. В първото по делото
открито заседание на 06.06.2017г. в
присъствие на страните е обявен доклада по делото по реда на чл.146 ГПК , в
който като предмет на делото е посочен иск с правно основание чл.87, ал.3 от ЗЗД, като доклада е приет без възражения от страните.
В следващо о.с.з. на 12.12.2017г. ,
с протоколно определение, СГС не е приел
наведения от ищците в уточнителна молба от 26.10.2017г. иск с правно основание
чл.108 ЗС, като определението е надлежно мотивирано.
Обективните
и субективни предели на правния спор, в рамките на който съдът дължи произнасяне
съгласно чл. 2 ГПК, се очертават от ищеца с исковата молба. Спорното материално
право, предмет на защита с иска, се индивидуализира чрез обстоятелствената част
и петитума на исковата молба. Наведените в обстоятелствената част на молбата
фактически твърдения и формулираният във връзка с тях петитум са определящи за
вида и за правната квалификация на предявения иск, по който съдът трябва да се
произнесе с решението си, за да разреши въведения от ищеца спор. Последваща
промяна в предмета на спора по инициатива на ищеца е допустима при спазване на
предвидените в чл. 214 ГПК правила за изменение на иска и в хипотезата на чл.
212 ГПК - предявяване на инцидентен иск. Изменението на иска по реда на чл.
214, ал. 1 ГПК може да се отнася до основанието По аргумент за по-силното
основание от чл. 214, ал. 1, изр. 2 ГПК промяната в предмета на спора не може
да се постигне и чрез едновременно прибавяне на ново основание и ново искане
към вече заявените с исковата молба, доколкото по този начин се постига ефектът
на предявяване на нов иск след образуване на делото. Съгласно чл. 210, ал. 1 ГПК, обективното съединяване
на искове срещу един и същ ответник е възможно само с първоначалната искова
молба, не и с последваща молба по време на разглеждане на делото./в този см. Решение
№ 51 от 30.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1977/2013 г., II т. о., ТК/
Предвид
изложеното в случая съдът се е произнесъл по цялото спорно право, в
рамките очертани от ищеца с исковата
молба, а именно иск с правно основание чл.87, ал.3 от ЗЗД.
По тези съображения искането за искането
за допълване следва да се остави без уважение.
Мотивиран от горното, Софийски
градски съд, ГО, I – 7 състав
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Й. А.Б. и Т.М.Ш., чрез адв.В., за допълване на
решение от 21.02.2020 г.
постановено по гр.д. № 11020 /
2015 г. по описа на СГС, I – 7 състав, с
произнасяне по иск с пр. основание чл.108 ЗС.
Настоящото
решение може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок.
СЪДИЯ: