Решение по дело №11020/2015 на Софийски градски съд

Номер на акта: 260497
Дата: 21 януари 2021 г.
Съдия: Гергана Христова Христова-Коюмджиева
Дело: 20151100111020
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 27 август 2015 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

№ .......

гр.София, 21.01.2021 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I – 7 състав, в закрито заседание на 21 януари 2021 г. в състав:

                                                              

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕРГАНА КОЮМДЖИЕВА

 

като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 11020  по описа за 2015 год.,  за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по реда на чл. 250 ГПК.

Производството пред настоящата съдебна инстанция е приключило с постановяване на решение  от  21.02.2020 г.  постановено по гр.д. № 11020  / 2015 г. по описа на СГС, I – 7  състав, с което е постановено разваляне на сключения на 26.06.2013г. между Й.А.Б. и Т.М.Ш. като продавачи от една страна и К.Н.Й. от друга като купувач, договор за покупко-продажба на недвижими имоти – ЖИЛИЩЕ - апартамент №2 с адрес: гр. София, район Овча Купел, ул."*******, който самостоятелен обект се намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.4339.454 с площ от 62.50 кв. м. с прилежащи части: Тераса с площ от 28.90 кв. м., мазе № 2 с площ от 5.20 кв. м. и 1.81 % идеални части от общите части на сградата, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.4339.454.1.2 по КККР, одобрени със заповед РД-18-51/15.07.2010 на Изпълнителният директор и гаражна клетка №8, находяща се на втория сутеренен на сградата на кота - 5.94 кв. м. с площ от 18.00 кв. м., сключен с  Нотариален акт № 101, том 1, рег.№2559, дело №90/26.06.2013год. на Нотариус В. К., рег.№269 от НК, с район на действие СРС,  на основание чл. 87, ал.3 ЗЗД,    поради неизпълнение  на задължението за плащане на цената,   по иска предявен от Й.А.Б. с ЕГН ********** и Т.М.Ш., родена на ***г., чрез пълномощника адв.А.В. против С.К.Н. ЕГН********** и Д.К.Й. ЕГН**********, като наследници на К.Н.Й. ЕГН **********.

С Разпореждане постановено в з.с.з. 11.11.2020г. по гражданско дело №2352/2020г. по описа на САС е разпоредено гр.д.№ 11020/2015г. да бъде върнато на СГС поради това, че в отговора на въззивната жалба на Й. А.Б. и Т.М.Ш. се прави оплакване, че първоинстанционният съд не е разгледал иска на ищците по чл.108 ЗС, като не го е допуснал до разглеждане, както и че желаят допълване на първоинстанционното решение с произнасяне по иска им по чл.108 ЗС. Въззивния съд е върнал делото с указание за произнасяне по искането на Й. А.Б. и Т.М.Ш., чрез адв.В. за допълване на първоинстанционното решение.

 

Ответниците С.Н. и Д.Й., чрез адв.Х. в указания едноседмичен срок депозират възражение в което оспорват искането за допълване, като  посочват, че съдът е длъжен да се произнесе по цялото искане дефинирано в петитума на исковата молба, а именно иск по чл.87, ал.З ЗЗД за разваляне на сделка за покупко-продажба на недвижим  имот обективирана в нот.акт №101, том I, рег.№2559, дело №90/26.06.2013г. на Нотариус В.К.. Сочат, че с  уточняваща молба вх.№ 142620/26.10.2017г. под предлог, че се прави уточнение на предявения иск наред с първоначално предявения иск с правно основание чл.87, ал.З ЗС се предявява нов иск, а именно по чл.108 ЗС с искане по чл.537, ал.2 ГПК за отмяна на нот.акт за сключената сделка. Предявяването на иск по чл.108 ЗС на този етап от производството по делото е очевидно недопустимо.Към онзи момент- 12.12.2017г. е осъществена размяна на книжа, отговор на искова молба, първо заседание по делото с произнасяне на съда по исканията на страните за ангажиране на доказателства и настъпила преклузия по отношение на същите.

 

По отношение на искането по чл. 250 ГПК.

Ищците в отговора на въззивната жалба и последващо уточнение от 10.11.2020г. пред САС са посочили, че желаят допълване на решението на СГС с произнасяне по иск с правно основание чл.108 ЗС.

Съгласно константната практика на ВКС, допълване на решението се налага, когато съдът не се е произнесъл по цялото спорно право, по един от съединените искове или други искания свързани с главния предмет.

В случая с исковата молба от 23.10.2015г. и уточнението и от 18.09.2015г.  в искова молба и молба – уточнение от 18.09.2015г. /на л.23 от делото на СГС/  ищците Й.А.Б. и Т.М.Ш., чрез пълномощника адв.Ант. В. са предявили против С.К.Н. и Д.К.Й.,  иск с правно основание чл.87, ал.3 от ЗЗД, за разваляне на договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен с Нотариален акт № 101, том 1, рег.№2559, дело №90/26.06.2013год. на Нотариус В. К., рег.№269 от НК.  В първото по делото открито  заседание на 06.06.2017г. в присъствие на страните е обявен доклада по делото по реда на чл.146 ГПК , в който като предмет на делото е посочен иск с правно основание чл.87, ал.3 от ЗЗД, като доклада е приет без възражения от страните.

В следващо о.с.з. на 12.12.2017г. , с протоколно определение,  СГС не е приел наведения от ищците в уточнителна молба от 26.10.2017г. иск с правно основание чл.108 ЗС, като определението е надлежно мотивирано.

Обективните и субективни предели на правния спор, в рамките на който съдът дължи произнасяне съгласно чл. 2 ГПК, се очертават от ищеца с исковата молба. Спорното материално право, предмет на защита с иска, се индивидуализира чрез обстоятелствената част и петитума на исковата молба. Наведените в обстоятелствената част на молбата фактически твърдения и формулираният във връзка с тях петитум са определящи за вида и за правната квалификация на предявения иск, по който съдът трябва да се произнесе с решението си, за да разреши въведения от ищеца спор. Последваща промяна в предмета на спора по инициатива на ищеца е допустима при спазване на предвидените в чл. 214 ГПК правила за изменение на иска и в хипотезата на чл. 212 ГПК - предявяване на инцидентен иск. Изменението на иска по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК може да се отнася до основанието По аргумент за по-силното основание от чл. 214, ал. 1, изр. 2 ГПК промяната в предмета на спора не може да се постигне и чрез едновременно прибавяне на ново основание и ново искане към вече заявените с исковата молба, доколкото по този начин се постига ефектът на предявяване на нов иск след образуване на делото. Съгласно  чл. 210, ал. 1 ГПК, обективното съединяване на искове срещу един и същ ответник е възможно само с първоначалната искова молба, не и с последваща молба по време на разглеждане на делото./в този см. Решение № 51 от 30.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1977/2013 г., II т. о., ТК/

Предвид изложеното в случая съдът се е произнесъл по цялото спорно право, в рамките  очертани от ищеца с исковата молба, а именно иск с правно основание чл.87, ал.3 от ЗЗД. 

По тези съображения искането за искането за допълване следва да се остави без уважение.

Мотивиран от горното, Софийски градски съд, ГО, I – 7  състав

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на  Й. А.Б. и Т.М.Ш., чрез адв.В., за допълване на решение  от  21.02.2020 г.  постановено по гр.д. № 11020  / 2015 г. по описа на СГС, I – 7  състав, с произнасяне по иск с пр. основание чл.108 ЗС.

 

Настоящото решение може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок.

 

 

СЪДИЯ: