Решение по дело №1633/2024 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 301
Дата: 21 март 2025 г. (в сила от 21 март 2025 г.)
Съдия: Мл.С. Цвета Боянова Борисова
Дело: 20243100501633
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 14 август 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 301
гр. Варна, 21.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мирела Огн. Кацарска
Членове:Красимир Т. Василев

мл.с. Цвета Б. Борисова
при участието на секретаря Петя П. Петрова
като разгледа докладваното от мл.с. Цвета Б. Борисова Въззивно гражданско
дело № 20243100501633 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.
Образувано e по въззивна жалба от Д. В. Ш., ЕГН ********** срещу
Решение № 1063 от 29.03.2024г., постановено по гр.дело № 920/2023г. на
Варненския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от въззивницата
срещу К. Д. Г., ЕГН ********** иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 2 500 лева, заявена
като частичен иск от иск с цена на цялото вземане от 10 000 лв.,
представляваща обезщетение за понесени неимуществени вреди, в резултат на
противоправното действие на ответника по деклариране в качеството му на
управител на ЕС, находяща се в гр. Варна, *********** без да е бил избиран
за такъв, в декларация с нотариална заверка на подписа от 20.10.2020г., че в
неистински протокол № 1 от 11.06.2020г. от проведено ОС на ЕС, че
подписите положени в същия изхождат от етажните собственици и който
протокол е представен в р-н „Младост“, с което действие ответникът
спомогнал „Веолия Енерджи Варна“ ЕАД, като правоприемник на
„Топлофикация – Варна“ ЕАД, да подмени незаконно отоплителната сградна
инсталация в ЕС, в която ищцата е собственик, от вертикален в хоризонтален
тип, започнало на 01.10.2020г. във входа, вследствие на което ищцата понесла
неимуществени вреди, изразяващи се в преживени физически и психически
неудобства, дискомфорт и стрес. Въззивницата намира решението за
неправилно и недопустимо, в нарушение на материалния и процесуалния
закон. Счита, че първоинстанционният съд не е отчел нарушение на
императивни разпоредби на ЗУЕС във връзка с провеждане на ОС на
1
собствениците в ЕС. Намира, че представения протокол № 1/11.06.2020г. за
проведено ОС носи белезите на присъствен лист, но не и на взето решение. В
същия били вписани противоречащи данни за представляваните ид. части от
общите части на сградата. Счита, че не е спазен редът за вземане на
конкретното решение, като без значение е обстоятелството, че процесното
решение не е атакувано по реда на чл. 40 от ЗУЕС. Въззиваемият Г. не бил
избран за управител на УС на ЕС. Съдът не бил изпълнил задължението си
служебно да изиска списък на всички собственици в ЕС, не е съобразил
всички доказателства по делото и е допуснал нарушение на чл. 149, ал. 1 от
ГПК. Въззивницата намира за доказан фактическия състав на предявения от
нея осъдителен иск. Отправеното искане е да се отмени решението и да се
постанови друго, с което да се уважи предявеният иск в претендирания
частичен размер. Претендират се и направените разноски пред двете съдебни
инстанции.
Ответникът по жалбата К. Д. Г. заявява становище за неоснователност
на жалбата и моли за потвърждаване на обжалваното решение.
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със
становищата на страните, окръжният съд приема следното:
Въззивната жалба е подадена в предвидения от закона срок от лице,
имащо право на жалба и е процесуално допустима. Разгледана по същество,
същата е основателна по следните съображения:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от релевираните основания в жалбата.
Настоящият състав намира обжалваното решение за валидно и
допустимо, поради което дължи произнасяне по същество на правния спор в
рамките на заявените във въззивната жалба доводи.
При въззивната проверка за нарушение на императивни
материалноправни норми при постановяването му и при проверка на неговата
правилност по изложените в жалбата оплаквания Варненски окръжен съд
намира следното:
Производството е образувано по иск с правна квалификация чл.45
ЗЗД, предявен Д. В. Ш. срещу К. Д. Г., за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 2 500 лева, заявена като частичен иск от иск с цена на цялото
вземане от 10 000 лв., представляваща обезщетение за понесени
неимуществени вреди, в причинна връзка с противоправното действие на
ответника по деклариране в качеството му на Управител на ЕС, находяща се в
2
гр. Варна, *********** без да е бил избиран за такъв, в декларация с
нотариална заверка на подписа от 20.10.2020г., че в неистински протокол № 1
от 11.06.2020г. от проведено ОС на ЕС, че подписите положени в същия
изхождат от етажните собственици, което не отговаря на обективната истина,
който протокол е представен в Район „Младост“, с което действие ответникът
спомогнал „Веолия Енерджи Варна“ ЕАД, като правоприемник на
„Топлофикация – Варна“ ЕАД да подмени незаконно отоплителната сградна
инсталация в ЕС, в която ищцата е собственик, от вертикален в хоризонтален
тип, започнало на 01.10.2020г. във входа, вследствие на което ищцата понесла
неимуществени вреди, изразяващи се преживяни физически и психически
неудобства, дискомфорт и стрес .
Ответникът К. Д. Г. оспорва иска, като счита същия за неоснователен и
моли за неговото отхвърляне.
С постановеното по спора Решение № 1063 от 29.03.2024г. по гр.дело №
920/2023г. на Варненския районен съд е приел иска за неоснователен.
Пред настоящата инстанция не се повдига спор относно установените
от РС обстоятелства, както следва:
Не се спори и от представения договор за продажба от 11.05.2012г.,
обективиран в НА №115, том 1, рег.№1139 на нот.№479-Тодор Велев, се
установява, че ищцата Д. Ш. е собственик на Апартамент №6, находящ се в
гр.Варна, ***********
Представен е протокол от проведено ОС на етажните собственици на
жилищна сграда в гр.Варна, ******** от 11.06.2020г. с присъствали 80 %
ид.ч., в който е вписано, че за протоколчик е избрана М. Г.а, избор на
домоуправител - К. Д. Г., и с единодушие са взети следните решения : т.3 в
сградата да се монтира централна отоплителна инсталация от хоризонтален
тип, като общите тръби на инсталацията да бъдат разположени в стълбищната
клетка на сградата. На всеки етаж да се постави табло, в което да бъдат
поставени индивидуални топломери, по които да се измерва количеството
изразходвана топлоенергия за всеки апартамент. Монтажа на инсталацията да
започне до един месец след получаване на разрешение за строеж и да
приключи един месец след започването чрез изпълнение на 72-часова топла
проба; т.3.1 инсталацията от абонатната станция до апартаментите
включително да бъда изградена от „Веолия Енерджи Варна“ЕАД като
3
собствениците на апартаментите, които желаят апартаментите им да бъдат
присъединени към услугата отопление, заплащат цената на тази част от
инсталацията, както следва : еднократно плащане от 846 лева с ДДС; т.3.2
монтажните работи вътре в апартаментите се извършват от и за сметка на
собствениците; т.3.3 общото събрание взема решение етажната собственост да
получи разрешение за строеж от Община Варна като натоварва и
упълномощава управителя на етажната собственост да представлява етажните
собственици пред всички лица, държавни и/или общински органи с правото да
подписва и/или получава изискуемите документи и др. За протоколчик на
събранието е положила подпис Ц.П, а за Управител на ЕС - К. Г.. Протоколът е
нотариално заверен от нот.№147-О.Шарабански на 20.10.2020г. със забележка,
че К. Д. Г., в качеството на Управител на етажната собственост на жилищна
сграда в гр.Варна, ********, се подписва върху протокола, с което
удостоверява истинността и автентичността му и подписите на етажните
собственици на общо 80% от общите части на сградата, положени лично пред
него върху същия протокол. На същата дата е заверена нотариално и
декларация от К. Д. Г., в която същият е декларирал, че подписите, положени в
Протокол №1/11.06.2020г. за проведено общо събрание на етажните
собственици, са положени пред него лично от етажните собственици или
техни пълномощници, което събрание е проведено на 11.06.220г. при спазване
на разпоредбите на ЗУЕС.
Представена е писмена кореспонденция между ищцата и „Веолия
Енерджи“ЕАД, водена в периода 2020-2022г.
Приета е медицинска документация от извършени прегледи на ищцата
през 2021г.,2022г.,2023г.
По делото е приобщена преписка по ДП №324/21г. по описа на Трето РУ
във връзка с подадена жалба на Д. Ш., водено за престъпление по чл.309,ал.1
НК, което е приключило С Постановление за прекратяване на наказателното
производство от 28.10.2022г.
По реда на чл.176 ГПК на ответника са зададени въпроси, на които
същият отговаря, че не е и не е бил управител на ЕС, а само отговорник на
абонатната станция. Домоуправител на техния блок били „Акорд“. Не е чул
решението на общото събрание да е било потвърдено от всички собственици,
които са присъствали на събранието.
4
В хода на първоинстанционното производство са събрани гласни
доказателствени средства на свидетелите Ж. Х. Т., К. Г. П., В.Т.С, К.Н.П и
Ц.Я.С, които съдът кредитира като ясни, конкретни и обективни.
По делото е прието заключение по изготвена СМЕ, от което се
установява, че при ищцата са налице данни за преживени силни емоции от
негативния спектър вследствие на промените в отоплителната система във
входа, в който живее. В резултат на продължителното въздействие на
стресогенните и фрустриращи фактори ищцата е развила невротична
симптоматика довела до психо – и соматовегетативни симптоми, които могат
да се разгледат като прояви на Разстройство в адаптацията в период 2020-
2022г. През този период ищцата описва и преживявания от типа на
сензитивните свръхценностни изживявания, които тя интерпретира като
„параноя“. Към момента на изследването при ищцата са налице симптоми от
невротичния кръг като раздразнителност, свръхценно фокусиране върху
ситуацията, хронично безсъние, трудно повлияващо се от медикаменти.
Оплакванията се поддържат от продължаващите съдебни дела и могат да се
квалифицират като тревожно разстройство със соматоформна вегетативна
дисфункция. Симптомите на сърцебиене и недостиг на въздух при липса на
сърдечно-съдово и белодробно увреждане могат да се разглеждат като
психосоматични симптоми. По данни на ищцата по предписание същата е
приемала Оксазепам, а към момента приема Дианксит и растителна добавка.
Наличните афективни и психосоматични симптоми се повлияват добре от
медикаментозната терапия и психотерапевтични интервенции – например
проблемно ориентирана краткосрочна психотерапия. При ищцата и към
момента са налице симптоми Тревожно разстройство със соматоморфна
вегетативна дисфункция и придружаващи заболявания – Възлеста гуша,
Хипертонична болест, висока степен, сърдечна форма; синдорм на Рейно;
Увреждане на междупрешлените дискове в шийната област с радикулопатия.
Тревожните разстройства са заболявания с психологична причинност като
отключващи фактори са психологични въздействия от остър или хроничен
характер, обичайно в период предхождащ диагностицирането. Възлестите
промени на щитовидната жлеза не са резултат от негативни изживявания и
емоции и не изискват лечение.
При така установената фактическа обстановка, ВОС приема следното:
5
За да възникне отговорност за вреди от непозволено увреждане, следва
да е установено наличието на елементите от фактическия състав на чл.45 ЗЗД,
които са: поведение/деяние/ - действие или бездействие, противоправност на
поведението, претърпяна вреда, причинна връзка между противоправното
поведение и претърпяната вреда, вина. Съгласно чл.45, ал.2 ЗЗД във всички
случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на
противното. Противоправно поведение по смисъла на чл. 45 ЗЗД е всяко
действие или бездействие (непредприемане на правно изискуемо действие),
обусловено от волята на извършителя, което нарушава установената в
цитираната разпоредба обща забрана да не се вреди другиму и накърнява
правно защитено имуществено или неимуществено благо на друго лице.
Причинната връзка е необходимо закономерно следствие на конкретното
деяние с вредоносен резултат. Вредите, които подлежат на обезщетяване,
могат да бъдат имуществени и неимуществени, като при причинени
неимуществени вреди (всяка негативна промяна в психическото състояние на
човека), обезщетението се определя от съда по справедливост съгласно чл. 52
ЗЗД. Съгласно ППВС 4/68, от значение за размера на обезщетението са
характерът на увреждането, начина на извършването, обстановката при която
е извършено и причинната връзка.
Настоящата инстанция намира, че в конкретния случай не е налице
фактическият състав на чл.45 ЗЗД. Релевираните във въззивната жалба
оплаквания, отнасящи се до протокола от ОС на ЕС, присъстващите на ОС
лица и техните подписи, изискуемият кворум и мнозинство за вземане на
решения от ОС на ЕС, са неотносими към настоящия спор, доколкото взетите
от ОС на ЕС решения не са били атакувани по съответния ред и са влезли в
сила.
Изискуемото съдържание на протокола е нормативно установено в
чл.16 ал. 5 ЗУЕС - дата, място на провеждане, дневен ред, присъстващите
лица и идеалните части от общите части, които представляват, същността на
изявленията, предложенията и взетите решения. С това съдържание
протоколът е свидетелстващ документ, установяващ извършените от общото
събрание действия и взетите решения. Законодателят е предвидил специален
ред за съставяне и оповестяване на този протокол - съставя се в 7-девен срок,
подписва се от председателя и протоколчика. Те удостоверяват верността на
6
вписаните обстоятелства. Изготвянето на протокола се съобщава на етажните
собственици чрез обявление на видно място в етажната собственост, за
поставянето на което също се изготвя протокол от председателя на
управителния съвет, респективно управителя и един етажен собственик,
ползвател, или обитател, в който също се посочва датата, часът и мястото на
поставяне на съобщението - чл. 16, ал. 7 ЗУЕС, а при поискване се предоставя
и копие от протокола. Смисълът на тази процедура е в две насоки. Проверява
се още веднъж съдържанието му освен от подписалия го председател и от
етажен собственик, респективно обитател, или ползвател и се оповестява
съдържанието му на всички. Предвиден е кратък срок - 7 дни от оповестяване
на протокола за присъствалите и от узнаването за отсъстващите, в който
етажен собственик, ползвател, или обитател може да оспори съдържанието на
протокола, респективно достоверността на взетите решения. Наличието на
специални изисквания към изготвянето и съдържанието на протокола,
удостоверяване на съдържанието му от изрично натоварени лица за това,
определен начин за оповестяването му и срок за оспорване на съдържанието
му придават доказателствена сила на протокола, подобна на официалните
свидетелстващи документи. След изтичане на срока за оспорване на
съдържанието му, протоколът се стабилизира и има обвързваща етажните
собственици, третите лица и съда доказателствена сила. В производство по чл.
40 ЗУЕС при оспорване законосъобразността на взетите решения,
съдържанието им се удостоверява със стабилизирания протокол. В това
производство, в тежест на оспорващия е да докаже, че е оспорил
съдържанието в определения в чл. 16, ал. 9 ЗУЕС срок, че въпреки това
протоколът не е поправен и че представеният препис от протокола не отразява
достоверно извършените действия и взетите решения от общото събрание,
включително и факта, че такова изобщо не е проведено /Решение № 8 от
24.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4294/2014 г., I г. о., ГК/.
В случая не е реализирана процедурата по чл.40 ЗУЕС, респ. не е
налице съдебно решение, отменящо взетите на ОС на ЕС решения.
Следователно, правилно районният съд е стигнал до извода, че твърденията за
противоправно поведение от страна на К. Г. – елемент от фактическия състав
на чл.45 ЗЗД, остават недоказани.
На следващо място, издаването и съобщаването на разрешението за
строеж от Община Варна следва да се атакува пред административен съд.
7
Проверката на съответните процедури във връзка с това разрешение, бидейки
то индивидуален административен акт, стои извън обхвата на настоящото
производство, поради което оплакванията в тази насока също са
неоснователни.
Не се споделя възражението на жалбоподателя във връзка с
предоставената възможност на ответната страна да представи писмена
защита. Такава е регламентирана в чл.149, ал.3 ГПК. Процесуалният
представител на К. Г. в хода на делото по същество е изложил съображения
защо моли съда да бъде отхвърлен искът и е помолил за определяне на срок за
писмени бележки. Видно от същите, чрез тях не се въвеждат нови фактически
обстоятелства, а се обосновават вече изложени твърдения.
Доводите на въззивника относно неправомерно ощетяване поради
надвнесена сума в двоен размер за възнаграждение за вещо лице нямат
отношение към спора по същество. За пълнота следва да се посочи, че след
представяне на справки-декларации съдът с протоколно определение от
13.03.2024г. е определил окончателно възнаграждение на вещите лица в
размер от по 500 лв. Доколкото изготвената експертиза ползва именно ищцата
и цели да установи нейните твърдения, разноските по изготвянето й
(възнаграждението на вещите лица) следва да се понесат от нея.
С оглед гореизложеното, въззивната жалба следва да бъде оставена без
уважение, а първоинстанционното решение – да се потвърди.
Изходът на спора налага присъждане на разноски в полза на
въззиваемата страна в размер от 550 лева, представляващи адвокатско
възнаграждение за въззивното производство.


По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1063 от 29.03.2024г., постановено по
гр.дело № 920/2023г. на Варненския районен съд.
ОСЪЖДА Д. В. Ш., ЕГН: ********** с адрес гр.Варна, ***********
8
да заплати на К. Д. Г., ЕГН:********** с адрес гр.Варна, ********** сумата
от 550 /петстотин и петдесет/ лева, представляваща направени разноски по
делото, на основание чл.78,ал.3 ГПК.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9