Номер 35415.10.2020 г.Град Варна
Окръжен съд – ВарнаIII състав
На 13.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела С. Христова
Светлана К. Цанкова
Секретар:Елка Н. Иванова
Сложи за разглеждане докладваното от Даниела С. Христова Въззивно
гражданско дело № 20203100501481 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 10:14 часа се явиха:
След спазване разпоредбата на чл.142, ал.1 ГПК.
Въззивникът Т. В. Ж. , редовно призован, не се явява и не се представлява.
Въззиваемата страна Р. В. Б. , редовно призована, явява се лично. Представлява се от адв. О.,
редовно упълномощена и приета от съда от преди.
Третите лица – помагачи Й. Ж. Г. и С. И. Г. , редовно призовани, не се явяват. Представляват
се от адв. Н., редовно упълномощен и приет от съда от преди.
АДВ. О.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Н.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не съществуват процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ДОКЛАДВА ЖАЛБАТА
Производството е образувано по въззивна жалба с вх. Рег. № 20926/1103.2020 г. на Т. В. Ж.
с ЕГН ********** от с.Звездица, ул. „Млечен път“ № 28 чрез адвокат Д. Г. от ВС с адрес за
връчване на съдебни книжа и призоваване – гр.Варна, ул. „Поп Харитон“ № 5 срещу
Решение № 876 от 21.02.2020 г. по гр.д. № 7219 по опис на ВРС за 2019 г. , с което е
отхвърлен иска на Т. В. Ж. да се приеме за установено по отношение на Р. В. Б. с ЕГН
********** че не е собственик на ПИ с идентификатор 30497.505.937 по КК и КР на
с.Звездица, община Варна, местност под селото, с площ от 500 кв.м. при граници на ПИ с
1
идентификатори 30497.505.899, 30497.505.993, 30497.505.936, 30497.505.606, 30497.505.605,
на основание чл. 124 от ГПК.
Отправено искане за отмяна на обжалвания съдебен акт и постановяване на решение, с което
предявения иск да бъде уважен, претендират се направените по делото разноски.
Във въззинната жалба се излага, че решението е незаконосъобразно и неправилно, тъй като е
постановено при неправилно приложен материален закон относно заявеното в условията на
евентуалност възражение за придобиване на право на собственост възоснова на придобивна
давност. Твърди се, че съдът неправилно е възприел обекта на спорни права при липсата на
възражения за осъществяване на фактическа власт върху реални части от него.
В отговорна на въззивната жалба, въззивнаемата Бейли моли съдът да приеме жалбата като
неоснователна и да постанови съдебен акт, с който да потвърди първоинсанционното
съдебно решение.
Претендира разноски в производството.
Постъпил е отговор от третите лица помагачи Йорданка и Стоян Георгиеви, които молят
въззивния съд за остави без уважение въззивната жалба като потвърди обжалваното
решение, като правилно законосъобразно и мотивирано.
Страните не са направили доказателствени искания.
АДВ. О.: Нямам възражения по доклада. Оспорвам жалбата. Поддържам отговора. Няма да
соча доказателства. Представям списък с разноски по чл. 80 ГПК.
АДВ. Н.: Нямам възражения по доклада. Поддържам отговора на въззивната жалба.
Съдът намира, че следва да се приемат по делото представените от въззиваемата списък с
разноски и доказателства за извършването им, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА по делото представените списък с разноски и доказателства за извършването им.
Съдът, предвид поведението на страните, счете спора за изяснен от фактическа страна и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
АДВ. О.: Моля, да отхвърлите подадената от Т. В. Ж. въззивна жалба срещу
Решение № 876/21.02.2020г. по гр.д.№ 7219/2019г. по описа на Районен съд Варна като
неоснователна и потвърдите решението на първоинстанционния съд. Моля, за присъждане
на направените от доверителката ми разноски в настоящото производство. Поддържам
изцяло подадения отговор срещу въззивната жалба, който моля да съобразите при
2
постановяване на своя акт.
Считам, че е абсолютно недопустимо с оглед нормата на чл. 266 ГПК, едва с
въззивната жалба да се навеждат твърдения за това, че ищецът не бил уведомен за
извършваните изменения на ПНИ през 2006г. и 2007г., поради което не знаел за тях. Така
заявеният факт не е нито новоузнат от него след постановяване на решението на ВРС, нито
нововъзникнал такъв и той е следвало да го наведе още пред първата инстанция след
представяне на отговора ми и доказателствата към него. Това не е сторено, поради което по
отношение на него е настъпила преклузия.
Нещо повече с този факт е обоснован порок в първоинстанционното решение, а
именно неосъществяване на косвен съдебен контрол на административните актове, с които
са одобрени измененията в ПНИ от 2006г. и 2007г., при който съдът щял да установи, че
същите не били осъществени по законоустановения ред.
Това съждение е неправилно. Дали определено лице е уведомено за издаването на
индивидуален административен акт /каквито са заповедите за одобряване на изменение на
ПНИ/ - в случай, че изобщо има качеството на заинтересовано лице, е от значение за
влизането в сила на акта, а не за неговата законосъобразност.
Отделно от това, следва да се има предвид, че съдът се произнася само по заявената
от страната претенция, т.е. за него важи диспозитивното начало, регламентирано в чл.6 от
ГПК. В тази връзка без да е сезиран с нарочно искане, той не е задължен, а и не разполага с
компетентност да се произнася служебно по законосъобразността на административни
актове, упражнявайки по този начин косвен съдебен контрол върху тях. В конкретния
случай ищецът не е направил пред ВРС искане за осъществяване на такъв контрол по
отношение на административните актове, с които са одобрени изменения в ПНИ от 2006г. и
2007г., поради което първата инстанция не е дължала такова произнасяне.
Независимо от изложеното, събраните по делото доказателства установяват по
безспорен начин факта, че административните актове, с които са одобрени измененията в
ПНИ след първоначалното му одобряване през 2004г. са влезли в сила. Закупеният от
доверителката ми имот, а и предходният, от който той е обособен, чрез разделянето му са
били точно индивидуализирани с площ, граници, местоположение, координатни точки и др.
по плана, върху който са нанесени.
За издадената Заповед № РД-06-7706-233/23.08.2006г. на Областен управител на
област с административен център Варна, с която е изменена предходната неговата заповед
от 2004г. за одобряване на ПНИ за местността „Под село" в частта на НПИ 830, КР 505, като
изцяло в границите на този имот са одобрени новообразувани имот 900, записан на Марин
Димитров Иванов /праводател на моя праводател/ и НИ 899, записан на наел. на Атанас
Желязков Михалев, жалбоподателят като заинтересовано лице е бил уведомен чрез
Държавен вестник - бр.78 от 26.09.2006г. Тази заповед не е била обжалвана и е влязла в сила
на 11.10.2006г., както е удостоверено от областния управител.
С последваща Заповед РА-120/12.12.2007г. на кмета на Район Аспарухово е
одобрено попълване /изменение/ на ПНИ в частта на ПИ 900, КР 505, който се заличава и от
него се образуват нови ПИ 5050936 и ПИ 5050937 с по 500 кв.м., всеки с отразените по
плана местоположение, граници, координатни точки и др. Към този момент, ПИ 900, КР 505
е отразен в регистъра на ПНИ като собствен на С. И. Г. и Й. Ж. Г. - правоприемници на
Татяна Георгиева Бонева и Боян Иванов Бойчев, които от своя страна са правоприемници на
Марин Димитров Иванов. По делото има данни за съобщаването на заповедта на отразените
в регистъра като негови собственици - С. И. Г. и Й. Ж. Г. , които са и единствените
3
заинтересовани лица и предвид необжалването й е влязла в сила с изтичане на 14-дневния
срок за това на 27.12.2007г.
В този вид и с тази индивидиуализация на имотите в релевантната част, ПНИ е
инкорпориран /нанесен/ в КККР на с.Зездица, одобрена със Заповед № РД-18-
17/06.03.2015г., съобщена в Д.В., необжалвана и влязла в сила, като според СТЕ ПИ
10135.505.937 по КККР е идентичен с ПИ 505937 по ПНИ.
При тези данни, необосновано се твърди в жалбата, че до 2015г. единственото
правилно отразяване на имота е в ПНИ от 2004г., където той не съществувал във вида, в
който доверителката ми го е владяла, както и че предвид измененията, които са правени в
ПНИ, владение върху конкретен обект било възникнало с индивидуализацията му по КККР.
Както НИ 900, така и ПИ 937 от КР 505 са обособени в резултат на проведени
процедури по изменение на ПНИ, завършили е влезли в сила административни актове.
Посочените имоти са индивидуализирани по плана по площ, граници, местоположение,
координатни точки и др., като събраните по делото доказателства установяват, че
първоначално общият имот /ПИ 900/ е владян последователно от Марин Димитров Иванов и
съпругата му Марийка Маркова Иванова, респективно от техните правоприемници - Татяна
Георгиева Бонева и Боян Иванов Бойчев и от правоприемниците на последните - Й. Ж. Г. и
С. И. Г. , а след разделянето му на два самостоятелни имота и закупуването на единият от
тях - ПИ 5050937 на 16.05.2009г., владението върху него в границите му, определени от
ПНИ е упражнявано непрекъснато от доверителката ми до настоящия момент.
През цялото проведено производство пред Варненския районен съд ответницата е
твърдяла, че е упражнявала фактическата власт върху имот, индивидуализиран по КККР с
идентификатор 10135.505.937, респективно по ПНИ с № 5050937 /505.937/. Този имот е
обособен от НПИ 5050900 /по изменението на ПНИ от 2007г./ и представлява точно
определена реална част от него. От своя страна - ПИ 5050900, е новообразуван от ПИ 830
/по изменението от 2006г./ и представлява също точно определена реална част от последния,
като върху него са упражнявали владение както праводателите на Р.Бейли, така и техните
праводатели от 2004г. досега.
Нещо повече, считам, че след като имотите, предмет на измененията от 2006г. и
2007г. са попълнени в кадастъра, в случая в ПНИ /което не е спорно, а и за него сочат СТЕ,
нотариалните актове на ответницата и праводателите й/, независимо дали актовете, с които
тези изменения са одобрени, са законосъобразни и са влезли в сила, тези имоти,
представляващи реална част от имот 830 по ПНИ от 2004г. са така индивидуализирани, че
заявената за тях претенция е напълно ясна и конкретна, и върху същите могат да бъдат
доказвани и установявани собственически права. Няма как, доверителката ми да претендира
упражнено владение върху реална част от поземлен имот, след като в неговите граници в
ПНИ с отделен кадастрален номер е попълнен друг самостоятелен имот, който тя е закупила
с нотариален акт, владяла го е близо 10 години до предявяване на иска, владее го и
понастоящем.
С одобряването на ПНИ за местността "Под село" през 2004г., ищецът и
жалбоподател по въззивната жалба е могъл да предяви правата си по съдебен ред,
твърдейки, че лицата, които се намират в имота му /в част от него/, не са негови
собственици. За упражняването на тези права, достатъчно е било той да се информира кое
лице владее имота /част от него/ - независимо от това дали то е вписано в регистъра на
ПНИ, а за настъпилите кадастрални промени с него - да извърши справка с ПНИ.
Несъстоятелно се твърди от жалбоподателя, че след като в ПНИ при първоначалното
4
му одобряване през 2004г. ПИ 830 бил записан единствено на наследниците на Атанас
Желязков /не и на друго лице/ - той не е могъл да знае, че някой друг упражнява
фактическата власт върху имота с намерение за своене, респективно, че е налице спор за
собственост. Несъстоятелно е и последващото твърдение, че след като Т.Желязков не бил
уведомен за измененията, настъпили с имота /което и не кореспондира с доказателствата по
делото/, той не знаел, че такива са извършвани и че трети лица претендират собственически
права.
Владението на един имот е упражняването на фактическата власт върху него с цел
своене, което се осъществява по много и различни начини - чрез стопанисването му
/ползване, обработване, поддържане и др./, застрояването му, заплащането на данъци и
такси, извършването на подобрения и др., каквито безспорно са извършвани в конкретния
случай от моя страна и от страна на праводателите ми. Без съществено значение в тази
връзка е дали лицето, упражняващо властта върху имота е записано или не в регистъра към
действащия план като негов собственик. Следователно, след като владението върху имота
във фактическите му граници е било манифестирано по несъмнен начин чрез различни
способи от доверителката ми и праводателите й преди това, жалбоподателят е могъл да
разбере, че е налице упражняване на упражняване на фактическата власт върху имота, още
към датата на одобряване на ПНИ през 2004г. Нещо повече - скоро след това, през 2006г.,
владеещият имота праводател - Марин Димитров Иванов, именно демонстрирайки
собственическите си права е поискал изменение на ПНИ, и в границите на ПИ 830 е било
отразено такова, чрез обособяване на два имота /и пътни отсечки/, единият от които записан
на него. Това изменение е било съобщено чрез Държавен вестник, при което жалбоподателят
и по този начин е могъл да разбере за наличието на претенции върху имота от други лица и
да предприеме нужните действия в защита на своите права. Това не е сторено. Желязков в
продължение на 15 години не е проявил нужната заинтересованост, поставяйки се сам в
неблагоприятно положение и допускайки придобиване на имота по давност.
Процесният имот, за който съдът е приел в мотивите си, че доверителката ми е
придобила по давност е определен с точните му граници, местоположение, координатни
точки още в края на 2007г., когато е бил стопанисван и във владение на Йорданка и Стоян
Георгиеви, впоследствие и от нея, а преди това е бил владян в същия обем в рамките на
имота, от който е обособен, респективно в рамките на имота, от който последният е отделен.
Правилно Варненският районен съд е достигнал до извода, че давностният срок по
отношение на упражняваното от Ралица Бейли и праводателите й владение е започнал да
тече още през 2004г. като владението е било непрекъснато от този момент до датата на
завеждане на исковата молба през май 2019 г.
Правилен е и изводът, че ответницата е добросъвестен владелец, придобила имота
на годно правно основание, без знание, че праводателят ми не е собственик, поради което за
придобиването му по този оригинерен способ в случая достатъчно е изтичането на 5-
годишна давност.
С оглед изложеното, Ви моля да приемете жалбата за неоснователна и потвърдите
решението на ВРС. В условие на евентуалност поддържам наведеното основание пред ВРС за
недопустимост на предявения иск по съображения, изложени в писмения отговор.
Моля за възможност да представя писмени бележки.
АДВ. Н.: Присъединявам се към казаното от колегата. Моля да потвърдите
първоинстанционното решение и оставите въззивната жалба без уважение.
5
Съдът счете делото за изяснено и ще произнесе решението си в едномесечен срок.
Дава възможност на въззиваемата страна да представи писмени бележки в 3-дневен
срок от изготвяне на протокола.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 10.22 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
6