Р E Ш Е Н И
Е
№
29.05.2019г. гр.Стара Загора
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА ХІII
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на втори май
две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖЕНЯ ИВАНОВА
Секретар: НИНА
КЪНЧЕВА
като разгледа
докладваното от съдия ЖЕНЯ ИВАНОВА
гражданско дело № 2171
по описа на съда за 2018 година,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявен е иск с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. с чл.9, ал.1 ЗПК.
Ищецът „Профи Кредит
България” ЕООД твърди, че се е снабдил срещу ответника С.С.П. със заповед за
изпълнение по ч.гр.д. 5257/2017 г. по описа на РС – Стара Загора, срещу която
длъжникът възразил, поради което и в изпълнение на указанията на заповедния съд
предявявал настоящия иск за установяване на вземането му.
Твърди следните
обстоятелства, от които произтича вземането му:
На 12.08.2016 г. ищецът
„Профи Кредит България” ЕООД сключил с ответника С.С.П. договор за
потребителски кредит № **********. С.С.П. получил одобрение да закупи поискания
от него Пакет от допълнителни услуги, за получаването на който бил подписал
Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги. Получил бил
Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски
кредит с Допълнителна преддоговорна информация, на който бил положил имената и
подписа си.
С.С.П. поел задълженията
(чл.8 от Общите условия) по Договора за потребителски кредит със закупен Пакет
от допълнителни услуги към него, а именно: да върне отпуснатия кредит в срок от
36 месеца с месечна вноска по погасителен план в размер на 110,86 лева и
падежна дата всяко 26-то число на месеца.
Договорът за кредит и
Споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги били подписани
при Общи условия /по-нататък наричани за краткост „ОУ”/. ОУ са неразделна част
от договора и Споразумението за предоставяне на Пакет от допълнителни услуги,
предадени са на клиента при подписването им и ответника е декларирал, че е
запознат със съдържанието им и ги приема, няма забележки към тях и се задължава
да ги спазва /Буква „А” от Декларации/, за което и ги е подписал.
Договор № ********** бил
сключен при следните параметри:
Общо задължение по кредита
и по Пакета от допълнителни услуги към него – 3990,96 лева, включващо:
■ Сума на кредита: 1500.00 лв.;
■ Срок на кредита: 36 месеца;
■ Размер на месечната вноска по кредита:
73,19 лева;
■ Дата на погасяване на вноска по време на
изплащането на заема: 26-то число на месеца;
■ Годишен процент на разходите (ГПР %) 49,89;
■ Годишен лихвен процент: 41.17;
■ Лихвен процент на ден: 0.11;
■ Общо дължима сума по кредита: 2634,84 лв.
Параметрите по избрания и
закупен Пакет от допълнителни услуги са както следва:
■ Възнаграждение за закупен Пакет от
допълнителни услуги: 1356,12 лева;
■ Размер на вноската по закупен Пакет от
допълнителни услуги: 37,67 лева;
„ПРОФИ КРЕДИТ България”
ЕООД изпълнило точно и в срок задълженията си по договора, като превело сумата
по договора по посочена от С.П. банкова сметка, *** от 15.08.2016 г.
Първоначално бил изготвен
погасителен план с определени 36 вноски, всяка по 110,86 лв. с падежна дата -
всяко 26-то число на месеца. Погасителният план бил получен от длъжника на
15.08.2016 г., заедно с Договора за кредит, Стандартен европейски формуляр с
Допълнителна преддоговорна информация, Споразумение за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги.
С.П. не бил изпълнил
задължението, което поел по договора, направил само две плащания по заема на
следните дати:
• На дата 28.10.2016 г. заплатил 18,80 лв.;
• На дата 08.11.2016 г. заплатил 98,80 лв.;
Общата сума на направените
плащания по ДПК ********** (по кредита и по споразумение е в общ размер) била в
размер на 117,60 лева. С посочената сума били заплатена изцяло една вноска и
частично плащане от 3,70 лв. имало и по втората вноска по погасителен план.
След като били отразени
направените плащания, остатъчната неизплатена главница по сключения договор
съгласно погасителния план към ДПК № ********** била в размер на 3876,40 лв.
/три хиляди осемстотин седемдесет и шест лева и 40 стотинки/.
Предвид обстоятелството, че
длъжникът не изпълнявал поетите договорни задължения, договорът бил прекратен,
а задълженията по него били обявени за предсрочно изискуеми на 03.01.2017 г.
Договорът за кредит бил прекратен автоматично от страна на „ПРОФИ КРЕДИТ
България” ЕООД, за което С.П. бил уведомен чрез Уведомително писмо на посочения
от нег0 адрес в договора, въпреки, че в случая се касаело за договор за кредит
с небанкова финансова институция, по отношение на който не намирало приложение
т.18 на TP № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС относно момента на настъпване на
предсрочната изискуемост на вземане по договор за банков кредит.
След прекратяването на
договора размерът на задълженията ставал предсрочно изискуем, като оставало в
сила задължението на клиента да заплати сума в размер на 3876,40 лв. /три
хиляди осемстотин седемдесет и шест лева и 40 стотинки/, представляваща
остатъчната неизплатена главница по сключения договор, ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането.
Искането на ищеца до съда е
да бъде постановено решение, с което да установите със сила на присъдено нещо
съществуването на вземане в полза на „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД срещу
длъжника ни С.С.П., с ЕГН **********, възникнало на основание неизпълнение на
Договор за потребителски кредит № ********** в общ размер на 3876,40 лв. /три
хиляди осемстотин седемдесет и шест лева и 40 стотинки/, сума представляваща
остатъчната неизплатена главница по сключения договор, ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането.
Претендира разноски.
В законоустановения срок по
чл.131 ГПК ответникът С.С.П. не е подал писмен отговор на исковата молба.
В съдебно заседание ищцовото дружество „Профи Кредит
България” ЕООД, редовно призовано, не изпраща представител. С депозирана молба
по делото заявява, че поддържа предявения иск.
В съдебно заседание ответникът С.С.П., редовно призован, не се явява.
Съдът, след като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на
чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено следното:
Видно от приложеното
ч. гр. д. № 5257/2017г. по
описа на Районен съд - Стара Загора, съдът
е издал в полза на „Профи Кредит България” ЕООД срещу С.С.П. заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумата в размер на 3876,40 лева - главница по договор за потребителски кредит № ********** /
15.08.2016г. и за сумата от 5,68 лева – мораторна лихва за забава за периода от
27.10.2016г. до 03.01.2017г., ведно със законна лихва от 15.09.2017 г.
до изплащане на вземането, както и за разноските по заповедното производство: 152,64
лева. Тъй като длъжникът е възразил срещу издадената заповед за изпълнение, в
изпълнение на дадените от заповедния съд указания, заявителят е предявил
настоящия иск за установяване само на главницата по горепосочения договор за
потребителски кредит, предмет на заповедта.
От договор за потребителски кредит № **********
/ 15.08.2016г. и от 2 броя извлечения от
транзакции от 15.08.2016г. се установява, че „Профи Кредит България“ ЕООД е предоставило
на С.С.П. заемна сума в размер на 1500 лева, при годишен
процент на разходите 49,89%, годишен лихвен процент 41,17 %, лихвен процент на
ден 0.11%, като общо задължение, включващо главница и договорна лихва, е
посочена сумата от 2634,84 лв. Заемателят се е задължил да върне заема на 36
месечни погасителни вноски, всяка от които от по 73,19 лева. В договора е
посочено още, че по избран и закупен пакет от допълнителни услуги С.С.П. дължи и
възнаграждение в размер на 1356,12 лева, като размерът на вноската възлиза на 37,67
лева или общо дължимата месечна вноска, включваща главница, договорна лихва и
възнаграждение за допълнителни услуги е 110,86 лева. Представено е сключеното
между страните споразумение за предоставяне на допълнителни услуги от 15.08.2016г. с уговорени следните услуги:
приоритетно разглеждане и изплащане на потребителски кредит, възможност за
отлагане и намаляване на определен брой погасителни вноски, възможност за смяна
на дата на падеж, улеснена процедура за получаване на допълнителни парични
средства. Представени са Общите условия на дружеството и погасителния
план към договора.
По
делото е представено и извлечение по сметка по договор за потребителски кредит № **********
/ 15.08.2016г., съгласно
което изплатената от ответника сума възлиза общо на 117,60 лева.
Към
исковата молба е приложено уведомление до ответника за обявяване на предсрочна
изискуемост на кредита, без да са представени доказателства за връчването му на
ответника.
При така установеното от фактическа страна, съдът, от
правна страна, намира следното:
„Профи Кредит България“ ЕООД представлява
финансова институции по смисъла на чл. 3, ал.2 от ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не
са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства
(както е в конкретния случая). Това определя дружеството като кредитор по
смисъла на чл. 9,ал. 4 ЗПК.
Представеният
по делото договор за паричен кредит, подписан от ответника, установява
възникналото заемно правоотношение между страните по делото, а получаването на
отпуснатата в заем сума от 1500 лева се доказва от представените по делото 2 броя извлечения от транзакции от
15.08.2016г.
Предвид горното, съдът намира, че преди да се
произнесе по дължимостта на претендираната сума по договора, следва да даде
отговор на въпроса дали е настъпила предсрочна изискуемост на кредита, доколкото
ищецът се позовава на нея и предвид това, че срокът на горепосочения договор за
кредит е 36 месеца, т.е. не е изтекъл към настоящия момент.
Съобразно т. 18 на ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г.
по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, кредиторът следва да е уведомил
длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита, като
уведомлението следва да предшества подаването на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение в съда. Разрешението, дадено в т. 18 на ТР се прилага и
по отношение на небанковите финансови институции, какъвто е кредитодателят /в
този смисъл решение № 123/09.11.2015 г. по т. д. № 2561/2014 г. на II т. о. на
ВКС; Определение от 25.05.2016 г. по ч. гр. д. №1418/2016 г. на СГС, Решение №
1886 от 4.12.2015 г. по в. гр. д. № 2591/2015 г. на ОС – Пловдив, Решение №
918/14.10.2014 г. по т. д. № 2389/2013 г. на ОС-Варна, Решение от 28.11.2014 г.
по гр. д. № 490 /2014 г. ОС – Враца, Решение № 105 от 26.05.2015 г. по в. гр.
д. № 41/2015 г. на ОС – Кърджали/. Липсва основание да се приеме, че
настъпването на предсрочната изискуемост за вземанията на банките следва да
бъде по различен начин, по-усложнен, от настъпването на предсрочната
изискуемост на вземанията на други търговци, професионално предоставящи заеми и
кредити. Този извод се подкрепя и с аргумент за по-силното основание, доколкото
правният статут на банките изисква по-благоприятното им нормативно третиране в
сравнение с финансовите институции, което пряко следва и от решение № 12 от
02.10.2012 г. по к. д. № 4/2012 г. на КС. Ако приемем, че предсрочната
изискуемост ще следва да се съобщава само от банките, но не и от финансови
институции, очевидно този принцип ще се наруши, но по-важното – така ще се наруши
и принципът за правна сигурност и предвидимост в уредбата на потребителските
кредити, което е недопустим правен резултат. Кредитирането е правно
регламентирана дейност и правната сигурност изисква да се прилагат еднакви
правила с оглед защита на потребителя, при това независимо от субекта, който
отпуска потребителския кредит. За потребителя следва да е ясно съдържанието на
материалното правоотношение, че предсрочната изискуемост може да настъпи при
условията в договора или ОУ, но едва от момента, в който е уведомен за това.
Изложеното е в унисон с практиката на Съда на Европейския съюз по приложението
на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно
неравноправните клаузи в потребителските договори.
Моментът, в който
настъпва предсрочната изискуемост на кредита, е датата, на която волеизявлението на кредитора, че счита кредита
за предсрочно изискуем, е достигнало
до длъжника – кредитополучател, и то ако са били налице обективните
предпоставки за изгубване на преимуществото на срока.
По делото няма представени никакви доказателства приложеното
към исковата молба уведомление до ответника за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем да е достигнало до длъжника преди подаване на заявлението по
чл. 410 ГПК в съда. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение не
представлява уведомяване на длъжника за предсрочна изискуемост на кредита, тъй
като същото не се връчва на длъжника и до произнасянето на съда, заповедното
производство е едностранно. Връчването на издадената заповед за изпълнение на
длъжника също няма характер на уведомяване на длъжника за обявяване на
предсрочна изискуемост на кредита, защото заповедта за изпълнение не изхожда от
кредитора и в нея не се съдържа волеизявление в посочения смисъл. Исковата
молба може да има характер на волеизявление на кредитора, че счита кредита за
предсрочно изискуем и с връчването на препис от нея на ответника по иска,
предсрочната изискуемост се обявява на длъжника. Ако относимите към настъпване
и обявяване на предсрочната изискуемост факти не са се осъществили преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, то вземането не е
изискуемо в предявения размер и на предявеното основание. Уведомяването на
длъжника, че кредиторът счита кредита за предсрочно изискуем, направено с връчване
на препис от исковата молба по чл. 422, ал. 1 ГПК или по друг начин след
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение има за последица
настъпване на предсрочна изискуемост на кредита, ако са налице уговорените в
договора за кредит условия за нейното настъпване. Това уведомяване обаче не
може да бъде взето предвид като факт, настъпил след предявяване на иска, от
значение за спорното право съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК, нито да обуслови
основателност на установителния иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, нито може да промени
с обратна сила момента на настъпване на изискуемост на задължението, а
представлява ново основание за предявяване на осъдителен иск или ново заявление
за издаване на заповед за изпълнение. В този смисъл са и решение 139/05.11.2014
г. по т. дело № 57 / 2012г на ВКС, т.о.,
решение 114/07.09.2016 г. по т. дело №
362 / 2015г на ВКС, II т.о. и др. В
случая не е осъществена хипотезата за настъпил краен срок на договора, в който
случай съдът следва да вземе предвид този факт.
Предвид на обусловеността на установителния иск,
предявен по реда на чл.422, ал.1 ГПК, от издадена заповед за изпълнение за
вземане, предметът на делото е обвързан от основанието и размера на вземането,
заявени в заповедното производство. Уведомяването на длъжника, че кредиторът
счита кредита за предсрочно изискуем, направено с връчване на препис от
исковата молба или по друг начин след подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, включително в хода на исковото производство, има за
последица настъпване на изискуемостта към този момент, но променя основанието,
на което е издадена заповедта. Недопустимостта на изменение на основанието, от
което произтича вземането по издадената заповед за изпълнение съгласно т.11.б
на ТР № 4/13г. на ОСГТК, обуславя извода, че искът за съществуване на вземането
следва да се отхвърли на предявеното основание.
Предвид гореизложеното,
съдът намира, че следва да отхвърли изцяло предявения от ищеца против ответника
иск (без да е необходимо да се произнася по останалите възражения на страните)
за установяване на вземането на ищеца за сумата в размер на 3876,40
лева - главница по договор
за потребителски кредит № ********** / 15.08.2016г., ведно със законна
лихва от 15.09.2017 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед № 3439/20.09.2017 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 по ч. гр. д. № 5257/2017 г. по описа
на Районен съд - Стара Загора.
Ответникът не е
претендирал заплащане на разноски, поради което такива не му се присъждат.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от “ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК:
*********, със
седалище и адрес на управление гр.
София, бул. България № 49, бл.53Е, вх.В, против С.С.П., с ЕГН **********,***-р
Т. Стоянович № 26, вх. А, ет. 2, ап. 4, иск за
установяване на вземането на „Профи Кредит България“ ЕООД за сумата в размер на
3876,40 лева - главница по договор
за потребителски кредит № ********** / 15.08.2016г., ведно със законна
лихва от 15.09.2017 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена
заповед № 3439/20.09.2017 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 по ч. гр. д. № 5257/2017 г. по описа
на Районен съд - Стара Загора, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Решението подлежи на обжалване
пред ОС – Стара Загора в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: