ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр. София,
12.09.2018г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-15 с-в в закрито заседание
на дванадесети септември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ПЕТЪР ТЕОДОСИЕВ
разгледа
търговско дело № 1780 по описа за 2017г. и взе предвид следното:
Производството е
образувано по предявени от „И.“ АД (в открито производство по несъстоятелност с
решение от 24.11.2016г. по т.д. №5599/2015г. на СГС, ТО, VІ-1 с-в) искове за
признаване за установено по реда на чл. 694, ал. 1, т. 1 ТЗ, че дружеството не
дължи на „К.т.б.“ АД сумите, включени списъка на приетите вземания, одобрен от
съда по несъстоятелността с определение от 04.05.2017г. по т.д. №5599/2015г. на
СГС, ТО, VІ-1 с-в, с което е оставено без уважение възражение на „И.“ АД по чл.
692, ал. 2 ТЗ срещу вземанията на банката, включени в списъка.
Видно от съдържанието
на списъка на приетите вземания на кредитори на „И.“ АД (представен като
приложение към исковата молба, но и обявен по партидата на дружеството в
търговския регистър), вземанията на „К.т.б.“ АД, включени в списъка (които се
явяват и предмет на предявените с исковата молба отрицателни установителни
искове по чл. 694, ал. 1, т. 1 ТЗ), са напълно идентични по основание и размери
с вземанията, за които в полза на „К.т.б.“ АД срещу „И.“ АД са издадени заповед
за незабавно изпълнение от 02.07.2015г. по ч.гр.д. №36329/2015г. на СРС, ІІ ГО,
54 с-в и заповед за незабавно изпълнение от 08.08.2016г. по ч.гр.д. №5954/2016г.
на РС-Плевен.
От служебно
изисканите по делото справки във връзка с проверката на съда относно
допустимостта на предявените искове се установява, че заповедта за изпълнение
по ч.гр.д. №36329/2015г. на СРС, ІІ ГО, 54 с-в е влязла в сила на 09.12.2015г.,
а производството по ч.гр.д. №5954/2016г. на РС-Плевен е висящо (според данните
в справката по делото е постъпило възражение от длъжника срещу издадената
заповед и на заявителя са дадени указания за предявяване на установителен иск
за вземанията по заповедта, но липсват данни за изпълнение на тези указания, а
което е по-съществено в процесния случай – липсват и данни за обезсилване на
заповедта за изпълнение или за постановяване на друг съдебен акт за приключване
на заповедното производство).
Съгласно чл. 424 ГПК
с влизане в сила на заповедта за изпълнение по ч.гр.д. №36329/2015г. на СРС, ІІ
ГО, 54 с-в е преклудирана възможността на длъжника за оспорване по исков ред на
вземанията, за които е издадена заповедта, включително чрез предявяване на
отрицателен установителен иск по реда на чл. 694, ал. 1 ТЗ (изрично в този
смисъл решение №6 от 21.01.2016г. по т.д. №1562/2015г. на ВКС, І т.о.). Изключение
съгласно цитираната разпоредба са хипотезите, при които искът се основава на
новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства, които са от
съществено значение за делото и не са могли да бъдат известни на длъжника до
изтичането на срока за подаване на възражение срещу заповедта, но твърдения за такива
обстоятелства и доказателства не са заявени с исковата молба.
Съгласно чл. 126, ал.
1 ГПК висящото заповедно производство по ч.гр.д. №5954/2016г. на РС-Плевен също
представлява отрицателна процесуална предпоставка за допустимост на последващи
искови производства с предмет вземанията, за които е издадена заповедта за
изпълнение по цитираното дело, включително производства по искове, предявени по
реда на чл. 694, ал. 1 ТЗ (изрично в този смисъл определение №58 от
23.01.2018г. по ч.т.д. №3082/2017г. на ВКС, ІІ т.о., определение №6 от
05.01.2017г. по ч.т.д. №2551/2016г. на ВКС, ІІ т.о. и цитираната в тях съдебна
практика, чиито разрешения макар да разглеждат все случаи на висящи
производства по искове по чл. 422, ал. 1 ГПК, няма основание да бъдат отречени
и по отношение на хипотези като настоящата, при които съдебното производство по
заявление за издаване на заповед за изпълнение е висящо пред заповедния съд,
тъй като на първо място разпоредбата на чл. 126, ал. 1 ГПК не разграничава вида
дела, които предвижда като процесуална пречка за образуване на последващо дело
с идентичен предмет, а на следващо място и съгласно основните положения,
възприети в мотивите на тълкувателно решение №3 от 18.06.2014г. по тълк.д.
№4/2013г. на ВКС, ОСГТК, заповедното производство и исковото производство по чл.
415 и 422 ГПК не представляват самостоятелни производства, а различни етапи от
развитието на единно съдебно производство).
Изложеното
предпоставя, че предявените с исковата молба на „И.“ АД искове са недопустими,
както в частта им, с която се иска да бъде признато за установено, че
дружеството не е длъжник на вземанията на „К.т.б.“ АД, за които е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д. №36329/2015г. на СРС, ІІ ГО, 54 с-в (поради
наличие на процесуалната пречка по чл. 424 ГПК), така и в частта им, с която се
иска да бъде признато за установено, че дружеството не е длъжник на вземанията,
за които е издадена заповедта за изпълнение по ч.гр.д. №5954/2016г. на
РС-Плевен (поради наличие на процесуалната пречка по чл. 126 ГПК).
На основание чл. 130 ГПК Софийски градски съд
О П Р Е Д Е Л И :
ВРЪЩА исковата
молба на „И.“ АД *** банка“ АД.
ПРЕКРАТЯВА производството
по т.д. №1780/2017г. на СГС, VІ-15 с-в.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред Софийски апелативен
съд в едноседмичен срок от връчването му.
Препис от определението да се изпрати на страните със съобщение по образеца
на Приложение №9 към Наредба №7 от 22.02.2008г.
СЪДИЯ: