№ 1581
гр. Плевен, 17.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА М. ЯНКУЛОВА-
СТОЯНОВА
Членове:РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА
ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА Въззивно частно
гражданско дело № 20224400500742 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.
С определение на Плевенски районен съд от 21.09.2022 г., постановено по
гр.д. № 3759/2022 г., е оставено без уважение искането на ищцата Н. Р. М. на
основание чл. 83, ал. 2 от ГПК да бъде освободена от внасяне на държавна
такса по делото.
Срещу така постановеното определение в срок е постъпила частна жалба
от Н. Р. М., подадена чрез процесуалния й представител адв. П. Н. от АК-В..
С жалбата се поддържа довод, че са налице законовите предпоставки
жалбоподателката да бъде освободена от внасяне на държавна такса по
предявения от нея иск.
Като разгледа постъпилата частна жалба по реда на чл. 278 от ГПК,
настоящият състав на Плевенски окръжен съд установи следното:
С депозираната пред районния съд искова молба Н. М. е предявила
осъдителен иск срещу „***“ АД за сумата от 4244,40 лв., ведно със законната
лихва от завеждане на делото. Исковата молба е оставена без движение като
нередовна, с указания за внасяне по сметка на Плевенски районен съд
държавна такса в размер на 334,82 лв.
В указания от съда срок за отстраняване нередовностите на исковата
молба ищцата е депозирала молба да бъде освободена от заплащането на
1
дължимата държавна такса поради материално затруднение.
Районният съд е указал на ищцата, че следва на основание чл. 83, ал. 2
от ГПК да представи в едноседмичен срок доказателства за доходите си и на
семейството, за имуществено състояние – удостоверено с декларация,
семейно положение, здравословно състояние, трудова заетост и др.
обстоятелства във връзка с искането.
Разпореждането с горепосочените указания е получено от
пълномощника на ищцата на 13.09.2022 г., при което срокът за представяне
на доказателства за установяване на посочените от съда обстоятелства изтича
на 20.09.2022 г.
С обжалваното определение от 21.09.2022 г. районният съд се е
произнесъл по искането на ищцата с правно основание чл. 83, ал. 2 от ГПК,
като е оставил същото без уважение. Този резултат е обоснован с
констатацията, че изисканите от съда доказателства не са представени.
Така постановеното определение се явява правилно като краен
резултат.
Действително от представените с частната жалба пред настоящата
инстанция писмени доказателства е видно, че с пощенска пратка от
20.09.2022 г., т.е. в последния ден на указания срок, е изпратена молба от Н.
М., чрез пълномощника й адв. П.Н., към която са приложени декларация за
материално и гражданско състояние на същата, медицински документи и 2
бр. трудови договори.
Настоящият съдебен състав счита, че писмените доказателства,
представени в изпълнение указанията на първоинстанционния съд във връзка
с искането с правно основание чл. 83, ал. 2 от ГПК, не обосновават извод, че
са изпълнени условията на цитираната разпоредба за освобождаване на
ищцата от внасянето на държавна такса по предявения иск. Н. М. /Ц./ е
декларирала, че тя и съпругът й получават единствено доходи от трудови
възнаграждения в размер по 540 лв. Видно е от приложените трудови
договори, сключени с един и същ работодател, че договорените основни
трудови възнаграждения на Н. М. /Ц./ и на А.Ф.Ц. са в размер по 650 лв. Така
договореното възнаграждение представлява минималната работна заплата за
страната до 31.03.2002 г., тъй като от 01.04.2022 г. нейният размер вече е 710
лв. Следователно получаваното от всеки един от съпрузите основно трудово
2
възнаграждение към настоящия момент не може да е в размер по-нисък от
минималната работна заплата. Що се касае до представените медицински
документи, същите не установяват трайно влошено здравословно състояние,
налагащо допълни разходи от по 100 лв. месечно, както е посочено в
декларацията на ищцата. Предписаните й през 2021 г. препарати са с
временно приложение, каквото има и антибиотикът по приложената рецепта.
За да бъде уважено искане за освобождаване от държавна такса на
основание чл. 83, ал. 2 от ГПК не е достатъчно страната да е затруднена да я
заплати, а е необходимо тя да няма изобщо такава възможност. В настоящия
случай ищцата е в трудоспособна възраст, реализира доход от трудово
правоотношение, не страда от заболявания, налагащи ежемесечни разходи за
лечение, и няма непълнолетни деца за издръжка. Съпругът на ищцата също
реализира доход от трудово възнаграждение.
Предвид тези съображения, въззивният съд приема, че в случая не се
установява невъзможност за внасяне на дължимата държавна такса от 334,82
лв. по предявения от жалбоподателката пред районния съд осъдителен иск,
с оглед на което направеното от нея искане с правно основание чл. 83, ал. 2 от
ГПК е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
В този смисъл частната жалба срещу определението на районния съд се
явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Водим от горното, Окръжният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Н. Р. М., от гр. Плевен,
ЕГН **********, подадена чрез пълномощника адв. П. Н., срещу определение
№ 3862 от 21.09.2022 г. по гр.д. № 3759/2022 г. по описа на Районен съд –
Плевен.
Определението е окончателно на основание чл. 274, ал. 4 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
3
1._______________________
2._______________________
4