Решение по дело №199/2024 на Административен съд - Плевен

Производството е по чл.63в от ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 684 от 28.12.2023 г., постановено по анд № 20234430202016/2023 г., Районен съд – Плевен е потвърдил Наказателно постановление № 23-0938-001827/7.06.2023 год. на Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Плевен, с което на основание чл.53 от ЗАНН, чл.175А, ал.1, предлож.трето от ЗДП и чл.183, ал.1, т.1, предлож.второ от ЗДП, на П. Я. Я. с [ЕГН] от гр.Плевен, [жк], [адрес], са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 3000 /три хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 /дванадесет/месеца, за извършено нарушение на чл.104Б, т.2 от ЗДП и глоба в размер на 10 /десет/ лева за извършено нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДП.

Срещу постановеното решение в частта, с която за нарушение на чл.104Б, т.2 от ЗДП са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 3000 /три хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 /дванадесет/месеца, е подадена касационна жалба от П. Я., който счита постановеното в обжалваната му част решение за неправилно, постановено при допуснати нарушения при преценка на събраните доказателства и на неправилно установена фактическа обстановка, което води и до неправилно прилагане на материалния закон. Макар по делото да са събрани относими към случая доказателства, които да установяват вмененото с наказателното постановление и АУАН нарушение по чл. 1046 ал.2 от ЗДВП, постановеният съдебен акт, предмет на настоящото производство, счита за необоснован, тъй като съдът не е ценил правилно доказателствата по делото, като е приел за релевантни онези, които подкрепят изложената в акта и в наказателното постановление фактическа обстановка и безкритично е възприел същите, без да обсъди изложените от него в жалбата факти, които сочат различна обстановка от тази в АУАН и НП. Изразява несъгласие и счита за неправилни изводите на въззивния съд, че не са налице противоречия между показанията на ангажираните от наказващия орган трима свидетели, а напротив - по недвусмислен начин същите кореспондират едни с други и взаимно се допълват. В тази връзка сочи, че част от събраните свидетелски показания са общи, такива се явяват тези на актосъставителя Л. Л. и свидетеля А. Х., доколкото същите дават описание на извършено нарушение по чл.104б т.2 от ЗДВП или известно още като „дрифт", за който няма легална дефиниция, от една страна. От друга страна са и взаимоизключващите се факти, изложени в показанията на св. А. Х. „Ние забелязахме въпросния водач, с въпросния автомобил с много висока скорост, идвайки към нас по ул. И. В., някъде горе-долу движението му започна на така наречения дрифт от ул. „"**"№2 продължавайки до [улица]или 8 до светофара почти който е срещу училище "Ц.С." срещу Облеклото…….. мина покрай тях с висока скорост занасяйки автомобила на ляво и на дясно, като навлизаше и в двете платна за движение." и на свидетеля И. М. „ Аз видях опасно движение от страна на този автомобил. Полицаите спряха водача за проверка, те видяха какво се случи, чуха пищенето на гумите." Относно показанията на св. К. С. същите свидетелстват касаят отказа от страна на водача да подпише съставения АУАН, за който факт касаторът не спори. Моли за отмяна на постановеното решение в частта, с която съдът е потвърдил наложените на основание чл.175а, ал.1, предл.З от ЗДВП административни наказания: глоба в размер на 3000лв. и лишаване от право да управлявам МПС за срок от 12 месеца, за нарушение по чл.104б т.2 от ЗДВП и вместо него постановяване на решение, с което да се отмени Наказателно постановление № 23-0938-001827 от 07.06.2023г. на Началник Сектор „Пътна полиция" при ОД на МВР-Плевен в частта, с която на основание: чл.175А, ал. 1, пр.З от ЗДВП на Я. е наложено адм. наказание „глоба" в размер на 3000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, за нарушение по чл. 104Б т.2 от ЗДВП.

В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява и не взема становище по съществото на спора.

Ответникът, Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Плевен, в съдебно заседание не се явява и не се представлява и не взема становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С оспореното решение съдът е приел за установено, че атакуваното наказателно постановление 23-0938-001827 от 07.06.2023 г. е издадено от Началник сектор „ПП“ при ОДМВР - Плевен, въз основа на АУАН серия GА № 779388 от 24.05.2023 г., от който е видно, че на 24.05.2023 г. в 11:25 часа в гр. Плевен, [улица]до номер 4, с посока на движение към [улица]Я. управлява лек автомобил „****“, с рег. № [рег. номер] /негова собственост/, като не използва пътя по предназначение, а именно за превоз на хора и товари, като при суха настилка и слънчево време умишлено подава рязко газ на автомобила, като принуждава задвижващите колела на задния мост на автомобила да загубят сцепление с асфалта и започва да занася задната част в ляво и дясно, като навлиза от лява в дясна и от дясна в лява пътна лента, като с действията си извършва така наречения дрифт. Водачът не представя контролен талон към СУМПС или заместващ го АУАН. Деянията са квалифицирани като нарушения на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП и на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

Съдът възприел описаната в АУАН и в НП фактическа обстановка, въз основа на съвкупен анализ на доказателствения материал, събран в хода на съдебното производство. Съдът кредитирал с доверие както писмените, така и гласните доказателства – показанията на разпитаните по делото полицейски служители Л. Л., И. М. и К. С., които счел за достоверни, обективни, логични и последователни, еднопосочни, безпротиворечиви и убедителни, кореспондиращи както помежду им, така и с останалия събран по делото доказателствен материал. Съдът не констатирал противоречие между показанията на тримата разпитани свидетели, а напротив – приел, че по недвусмислен начин същите кореспондират едни с други и взаимно се допълват, досежно изложената фактология, предшестваща и последваща констатирането на процесното нарушение и поведението на жалбоподателя като водач на процесното МПС.

Съдът изложил съображения, че не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на наказаното лице, които да са основание за отмяна на НП, както и неправилно прилагане на приложимия материален закон. Актът и НП са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност, съгласно чл.37, ал.1 б.”б” от ЗАНН, вр.чл.189 ал.1 и ал.12 от ЗДвП и чл.47, ал.2 вр.с ал.1, б.”а” от ЗАНН. АУАН и НП са надлежно предявени и връчени на жалбоподателя. Наказателното постановление е издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл.57 от ЗАНН. Административно-наказателното производство е започнало с редовно съставен акт, съдържащ всички минимално изискуеми по смисъла на чл. 42 от ЗАНН реквизити, същият е предявен и връчен на жалбоподателя. Както в АУАН, така и в НП нарушенията са описани пълно, точно и ясно, посочени са обстоятелствата, при които са извършени, посочени са датата и мястото на извършване на нарушенията, посочени са нарушените норми. Налице е единство между фактическото обвинение и приложените санкционни разпоредби за административните деяния, които са формулирани ясно и недвусмислено, поради което по никакъв начин не е било ограничено правото на защита на нарушителя, и не са представени доказателства, оборващи възприетата от актосъставителя и административнонаказващия орган фактическа обстановка, даващи основания да се заключи, че действителната такава е различна от описаната в АУАН и в НП. Посочени са прецизно, надлежно и ясно както от актосъставителя в АУАН, така и от административнонаказващия орган в НП нарушените материално правни норми на чл.104б, т.2 от ЗДвП и чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, както и наложените на основание чл.175а ал.1 пр.3 от ЗДвП и чл. 182, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП с НП кумулативни наказания за процесните административни нарушения, и са индивидуализирани по вид и размер.

Въззивният съд изложил съображения, че с нормата на чл.104б, т.2 от ЗДвП законодателят е въвел забрана за водачите на МПС да използват пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Приел за безспорно, че [улица]в гр.Плевен е отворена за обществено ползване. Въз основа на свидетелските показания съдът установил по безспорен начин, че Я. на 24.05.2023 г. в 11:25 часа в гр. Плевен, [улица]до номер 4, с посока на движение към [улица]управлявал лек автомобил „****“, с рег. №[рег. номер] /негова собственост/, като не използвал пътя по предназначение, а именно за превоз на хора и товари, като при суха настилка и слънчево време умишлено подавал рязко газ на автомобила, като принуждавал задвижващите колела на задния мост на автомобила да загубят сцепление с асфалта и започвал да занася задната част в ляво и дясно, като навлизал от лява в дясна и от дясна в лява пътна лента, като с действията си извършвал така наречения дрифт. Водачът не представил контролен талон към СУМПС или заместващ го АУАН. Съдът направил извод, че водачът е допуснал виновно опасно шофиране, което не представлява използване на път за обществено ползване в съответствие с основната цел на пътищата– за превоз на хора и товари. Подобно поведение на една от централните улици в гр. Плевен застрашава живота и здравето на останалите участници в движението, а също така и на случайно преминаващи пешеходци, поради което се характеризира с висока степен на обществена опасност. Без значение за съставомерността на деянието са конкретните способи, чрез които се постига крайния резултат - дали това става посредством рязко подаване на газ, боравене със съединителя, завъртане на волана, дърпане на ръчната спирачка или по друг начин, и именно затова показанията на контролните органи в тази насока, независимо дали са категорични относно конкретния способ или почиват на предположения от тяхна страна, са неотносими с оглед изводите им за настъпилия краен резултат.

Според въззивния съд правилно административно – наказващият орган е приложил и съответната на нарушението санкционна разпоредба на чл.175а, ал.1 пр.3 от ЗДвП, предвиждаща за нарушението по чл.104б, т.2 от ЗДВП кумулативно административно наказание глоба в размер на 3000 лв. и лишаване от право да се управлява моторно превозно средство срок от 12 месеца.

Съдът изложил съображения за липса на основания за приложение на чл.28 от ЗАНН, доколкото според отразеното в справката за нарушител/водач се установява, че нарушението от 24.05.2023 г. не е изолиран случай за жалбоподателя, а същият е санкциониран преди инкриминираното деяние с други влезли в сила наказателни постановления и фишове за нарушения на правилата за движение по пътищата. Самото процесно нарушение не се характеризира с по – ниска степен на обществена опасност от всяко друго нарушение от този вид, няма и не са и ангажирани доказателства за наличие на многобройни или изключителни смекчаващи административната отговорност обстоятелства. С оглед на изложеното съдът приел, че не са налице основанията за прилагане на чл.28 от ЗАНН, което по правните си последици представлява освобождаване на нарушителя от административно – наказателна отговорност.

По тези съображения съдът потвърдил изцяло оспореното пред него НП.

Касационната инстанция намира, че при правилно установена фактическа обстановка, районният съд е извел правилни правни изводи за съставомерност и доказаност на вмененото на Я. нарушение. Касационната инстанция приема, че със своите действия касаторът е осъществил както от обективна, така и от субективна страна нарушението по чл. 104б т. 2 от ЗДвП, като правилно е ангажирана административнонаказателната му отговорност за това нарушение и правилно му е наложена съответната санкция. С нормата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП законодателят въвежда забрана за водачите на МПС да използват пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Съответна на това нарушение е предвидената в чл.175А, ал.1, пр.3 от ЗДвП санкция, регламентираща санкция за водач, който ползва пътищата, отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Именно в предметния обхват на тези норми-нарушена и санкционна , влизат действията , извършени от касационния жалбоподател на процесните дата и място.

От съдържанието на АУАН и НП е видно, че поведението на Я. е описано по следния начин: използва пътищата, отворени за обществено ползване, не по предназначение, като ясно и точно са описани извършените от него действия– като водач на лек автомобил **** , на суха пътна настилка и слънчево време, умишлено подава рязко газ на автомобила, като принуждава задвижващите колела на задния мост на автомобила да загубят сцепление с асфалта и започва да занася задната част вляво и дясно, като навлиза от лява в дясна и от дясна в лява пътна лента, като с действията си извършва така наречения дрифт. Вмененото на Я. нарушение на правилата за движение по пътищата, се доказва от приобщените по въззивното дело свидетелски показания на полицейските органи и на свидетеля И. М. - и тримата-очевидци на извършеното и описано в НП нарушение, възприели непосредствено и лично управлението на автомобила на процесните дата и място. Св.Л. Л. съобщава, че на процесната дата с колегата си Х. са били на кръстовището, образувано от [улица]и „Димитър Константинов“, като са регулирали движението, тъй като е било затворено движението заради празника и поради завършване на учебната година. Той възприел свирене на гуми, което го провокирало да се обърне по посока на МОЛ-а и видял, че колата на Я. се е „заиграла-ляво-дясно на пътното платно и продължи“. Св.Х. съобщава, че на процесната дата, при изпълнение на служебните си задължения, са забелязали въпросния водач с автомобил с много висока скорост да идва към тях по ул „**“, като движението му, т.нар. дрифт, горе-долу започнало от [улица], продължавайки до ул „**“ №6 или 8, до светофара почти, което е срещу ул „Ц.С.“, срещу Облеклото. Съобщава, че е имало възмутени граждани, имало е деца и студенти, като водачът е минал покрай тях с висока скорост, занасяйки автомобила на ляво и на дясно, като навлизал и в двете платна за движение. Св.М. съобщава, че на 24.05., към 11,00-11,30 часа се е намирал на около 50 метра преди кръстовището на [улица], улицата е била затворена в посока съда, заради празник. Автомобилът на Я., който идвал от посока Мола, се движел прекалено опасно, с превъртане на гуми, като се поднесъл първо надясно по пътното платно и след това наляво. Св.М. твърди, че е възприел опасно движение на автомобила, а и улицата е била пълна с хора и деца, тъй като е било празник, като посочва индивидуализиращи белези на автомобила, а именно-черен мерцедес, „Е“ класа, стар модел, с ловешка регистрация. Сочи, че полицейските органи са спрели водача за проверка, те са видели какво се е случило, чули са пищенето на гумите. Според касационната инстанция правилно въззивният съд е кредитирал с доверие показанията на тези трима свидетели, двамата от които са полицейски органи, а третият-случайно преминаващ гражданин, които са еднопосочни, кореспондентни, категорични и ясни относно маневрите, които са възприели да се извършват от водача на автомобила, който е наказан. Те са преки и непосредствени очевидци на нарушението и са го възприели в момента на движение на управлявания от Я. автомобил като движение , застращаващо безопасността на движещите се в района пешеходци/деца и граждани/ и несъответстващо на установените правила за движение. Разказите на тези свидетели-очевидци за движенията, които е извършил автомобила на Я. на процесното място и време, а именно- заиграване на автомобила наляво-надясно; движение на автомобила с много висока скорост, занасяйки автомобила наляво и надясно, като автомобилът е навлизал и в двете платна за движение; автомобилът се е движел прекалено опасно, с превъртане на гуми, първо поднесъл надясно по пътното платно, после наляво, безспорно сочат на движение не само с несъобразена за участъка скорост, но и несъобразена такава с оглед на конкретната пътна обстановка, условия и особености, свързани с факта, че това движение е по време на празничен ден, когато е имало по-голямо от обичайното струпване на хора, множество деца, на оживено кръстовище. Безспорно е установено от тези свидетелски показания занасяне на автомобила наляво и надясно; преминаване в пътната лента за насрещно движение, превъртане на гуми, движение с висока скорост, поради което за касационната инстанция се налага извод, че Я. е осъществил съзнателно опасно шофиране с несъобразена на пътните условия, настилка и конкретно място скорост и извършване на маневри, които по същността си не представляват използване на път за обществено ползване в съответствие с основната цел на пътищата - за превоз на хора и товари. Подобно съзнателно поведение по оживени улици застрашава живота и здравето на останалите участници в движението, на преминаващи пешеходци, впрочем застрашават живота и здравето и на самия водач и на останалите пътници в автомобила, поради което се характеризира с висока степен на обществена опасност. Точно такава е била и целта на законодателя, въвеждайки нормата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП в началото на 2017 година, обосновавайки я с драстичното увеличаване на подобни случаи в цялата страна. Без значение за съставомерността на деянието са конкретните способи, чрез които се постига крайния резултат-дали това става посредством рязко подаване на газ, боравене със съединителя, завъртане на волана, дърпане на ръчната спирачка или по друг начин, същественото е настъпилия краен резултат, а именно занасяне на автомобила наляво и надясно; преминаване в пътната лента за насрещно движение, превъртане на гуми, движение с висока скорост, по начин, не само затрудняващ, но и възпрепятстващ движението на насрещно движещите се автомобили. Наличието на такива пътни условия и обстановка- празничен ден и струпване на много хора, следва да е винаги индиция, че водачите следва да управляват със съобразена с тези условия скорост, дори тази скорост по принцип да е в рамките на разрешената, щом следва да не застрашат живота и/или здравето на другите участници в движението, а впрочем и собствените си такива. Това изрично е регламентирано в ЗДП-чл.20, а именно, водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват, като при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. Я. очевидно не се е съобразил с тези правила, което е довело до използване на пътя не по неговото предназначение, поради което правилно е ангажирана отговорността му за вмененото му деяние. Я. не е представил никакви доказателства, оборващи описаните в АУАН и в НП обстоятелства и сочещи на друга, различна от описаната фактическа обстановка.

Като е достигнал до извод за съставомерност и доказаност на вмененото на Я. нарушение, въззивният съд е постановил правилно, валидно и допустимо решение , което следва да се остави в сила.

Воден от горното и на основание чл.63в от ЗАНН във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 684/28.12.2023 г., постановено по анд № 20234430202016/2023 г. на Районен съд – Плевен.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.