гр. София, 12.12.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Татяна Димитрова
Членове: Михаил Малчев
Божидар Стаевски
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Михаил Малчев Въззивно гражданско дело № 14293 по описа за 2020 година
Производството
е по реда на чл. 258-273 ГПК.
С решение № 190073 от 02.09.2020 г.,
постановено по гр. д. № 30843/2019 г. на Софийски районен съд, 53 състав, е отхвърлил
предявения осъдителен иск с правно основание чл. 410 КЗ вр.
с чл. 45 ЗЗД от З. „Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК *****, против Р.Н.Б., ЕГН **********, за
сумата от 1032,16 лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение по
застраховка "Булстрад Каско
Стандарт" във връзка с щета № 470317181800883. Решението на районния съд е
постановено при участието на трето лице помагач - ЗАД „Д.Б.Ж.и З." АД на
страната на ответника.
Решението
е обжалвано изцяло от ищеца в първоинстанционното
производство - З. „Б.В.И.Г.“
АД, действащо чрез процесуалния си представител. Изложените доводи във въззивната жалба са за неправилност на решението. Поддържа
се, че въз основа на неправилна преценка на събраните доказателства, районният
съд е отхвърлил като недоказан предявения иск. Твърди се, че от събраните в
производството пред районния съд доказателства се установява по категоричен, че
е налице фактическия състав на чл. 410 КЗ вр. с чл.
45 ЗЗД за ангажиране на имуществената отговорност на Р.Н.Б., който е управлявал
МПС без сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ към 28.06.2018
г., когато виновно е причинил процесното ПТП. В тази
насока се излагат подробни съображения. Моли се решението да бъде отменено,
като предявеният иск бъде уважен и да се присъдят сторените пред двете
инстанции съдебни разноски.
Ответникът
по въззивната жалба - Р.Н.Б., е депозирал в законовоустановения
срок отговор на въззивна жалба, действащ чрез
процесуалния си представител. В него се излагат съображения за правилност и
законосъобразност на решението на районния съд.
Трето
лице помагач - ЗАД „Д.Б.Ж.и З." АД, действащо чрез процесуалния си
представител, е депозирало становище по въззивната
жалба. В него се излагат съображения за нейната основателност и в подкрепа на
основателността на предявения иск срещу Р.Н.Б..
Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция, намира следното по предмета на въззивното производство:
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, налице е постановен диспозитив в съответствие с мотивите на решението.
При
произнасянето си по правилността на решението съгласно чл. 269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т. д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен
до релевираните във въззивната
жалба оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила при приемане
за установени на относими към спора факти и на
приложимите материално правните норми, както и до проверка правилното прилагане
на релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори ако тяхното
нарушение не е въведено като основание за обжалване.
В
случая с въззивната жалба е направено оплакване
относно фактите и приложимото право, което очертава обхвата на въззивната проверка за правилност.
Не се
установи при въззивната проверка нарушение на
императивни материално правни норми. Първоинстанционният
съд е изложил фактически констатации и правни изводи, основани на приетите по
делото доказателства, които въззивният съд споделя и
на основание чл. 272 ГПК, препраща към тях, без да е необходимо да ги повтаря. Относно
правилността на първоинстанционното решение въззивният съд намира наведените с въззивната
жалба доводи за неоснователни.
За да постанови обжалваното съдебно решение, с което искът е отхвърлен, първоинстанционният съд е приел, че между третото лице помагач ЗАД „Д.Б.Ж.и З." АД и Р.Н.Б. е било налице валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ към момента на процесното ПТП – 28.06.2018 г. Вписаното прекратяване на действието на тази застраховка не е породило правно действие. От това следва, че искът срещу Р.Н.Б., който към датата на ПТП е разполагал с валидна гражданска отговорност е неоснователен. Целта на задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ е да предпазва виновните водачи от отговорност за вреди, причинени от тях. Искът срещу тях може да се уважи само ако нямат сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ или за горницата над застрахователния лимит, до който отговаря застрахователя по тази застраховка.
Изложените
правни аргументи от районния съд, въз основа на които е отхвърлил предявения
иск, са законосъобразни, обосновани са при правилно прилагане на закона и след
анализ на събраните по делото доказателства, поради което настоящият състав
счита, че постановеното решение е правилно и следва да се потвърди.
Напълно
неоснователни са възраженията на въззивника, че към
28.06.2018 г., когато Р.Н.Б. виновно е причинил процесното
ПТП, същият е управлявал МПС без сключена валидна застраховка „Гражданска
отговорност“. Съгласно чл. 411 КЗ когато вредата е причинена от водач на
моторно превозно средство, който има валидна задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите, застрахователят по
имуществена застраховка, който е встъпил в правата на увреденото лице, може да
предяви претенцията си към причинителя само за размера на причинените вреди,
които надхвърлят размера на застрахователната сума по договора за
задължителната застраховка, както и за вредите, причинени от водача на
моторното превозно средство, за които застрахователят по задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е отказал да
заплати обезщетение на основание чл. 494 КЗ.
В разглеждания случай, предпоставка за бъде уважен предявеният иск с
правно основание чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ вр. с чл. 45 ЗЗД срещу водача, причинил вредата, е лисната на сключена на валидна задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" за управляването от него моторно превозно
средство. Ако такава е била налице, което се установява от събраните по делото
пред районния съд, то съгласно чл. 411 КЗ З. „Б.В.И.Г.“ АД е следвало да носи исковата
си претенция срещу ЗАД „Д.Б.Ж.и З." АД. Безспорно е, че последното
застрахователно дружество е застраховател на Р.Н.Б. по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите по застрахователна полица
№ BG/30/**********. Тази полица, която включва като съдържание всички необходими реквизити съгласно чл. 345,
ал. 1 КЗ, е регистрирана в Информационния център към Гаранционния фонд с
валидност за периода 05.2018 г. до 05.2019 г., поради което следва да се
заключи е била налице валидна застраховка на управлявания от Р.Н.Б. автомобил. В
тази насока са обстоятелствата, че застрахователят ЗАД „Д.Б.Ж.и З." АД е
приел плащането на първата вноска от премията от Р.Н.Б. по сключения договора и
е заявил за регистриране на полицата в Информационния център към Гаранционния
фонд. На 16.06.2018 г. действително е вписано нейно прекратяване в Информационния
център към Гаранционния фонд по искане на ЗАД „Д.Б.Ж.и З." АД. Липсват
обаче надлежни основания за прекратяване на нейното действие, поради което
обосновано районният съд е заключил, че то не е било породило своето действие
към момента на настъпване на процесното ПТП –
28.06.2018 г. Изтъкнатото основание за прекратяването на действието й е
непредставени от застрахования данни за регистрационния номер на застрахования
автомобил. Неизпълнението на това изискване няма как да бъде основание за
прекратяването на действието на договора за застраховка "Гражданска
отговорност", защото няма такова нормативно задължение към застрахования.
При имуществена застраховка на моторно превозно средство, основният
индивидуализиращ белег е поставеният от производителя идентификационен номер на
превозното средство/ номер на рама/. Поставянето на регистрационен номер се
извършва след регистрирането на пътното превозно средство на името на неговия
собственик и то по поставения от производителя идентификационен номер.
Останалите данни за МПС - категория, марка, модел и др. са само допълнителни
белези за индивидуализация на МПС. В чл. 7 от Наредба № 54 от 30.12.2016 г. за
регистрите на Гаранционния фонд за обмена и защитата на информацията и за
издаването и отчитането на задължителните застраховки "Гражданска
отговорност" по чл. 461, т. 1 и 2 КЗ, е предвидено задължение на всеки
застраховател, предлагащ задължителна застраховка "Гражданска
отговорност", че е длъжен да представи за регистрация в регистъра на ГФ
пълни установъчни данни на застрахованото МПС.
Следователно негова е отговорността при подаване на непълни, неверни или грешни
данни за определено МПС, какъвто е регистрационен номер. Освен това по делото
няма данни ЗАД „Д.Б.Ж.и З." АД да е изискало от застрахования да представи
такива данни и да го е предупредило, че в противен случай ще прекрати
действието на застраховката. Поради
изложеното настоящият съдебен състав също намира за неустановени по категоричен
начин на всички предпоставки за уважаване на иска по чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ вр. с чл. 411 КЗ, който правилно е отхвърлен от районния
съд.
Крайните
изводи на двете съдебни инстанции съвпадат. Първоинстанционното
решение на основание чл. 271, ал. 1, изр. 1, пр. 1 ГПК следва да се потвърди
изцяло.
Въззиваемият на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр.
чл. 273 ГПК има право на разноски във въззивното
производство, но доколкото няма данни такива да са извършени, то не следва да
се присъждат.
Воден
от изложеното, съдът
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 190073 от 02.09.2020 г., постановено по гр. д. № 30843/2019 г. на
Софийски районен съд, 53 състав.
Решението
е постановено при участие то на трето лице помагач - ЗАД „Д.Б.Ж.и З." АД,
на страната на З. „Б.В.И.Г.“ АД.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател:_______________________
Членове:
1._______________________
2.