Р Е
Ш Е Н
И E № 78
08.11.2017 год. гр.Хасково
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Хасковският окръжен съд граждански състав в съдебно заседание на
9 октомври две хиляди и
седемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ГОСПОДИНКА ПЕЙЧЕВА
Секретар: Женя Григорова
като разгледа
докладваното от съдия ПЕЙЧЕВА Т.д. № 38 по описа за 2017 година,
за
да се произнесе взе предвид следното:
ИЩЕЦЪТ „Първа Инвестиционна Банка“ АД със седалище и адрес на управление: гр.София,район „Изгрев“,бул.“Драган Цанков“ №
37,ЕИК *** е предявил иск с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 от ГПК срещу
ответниците: Т. Ѝ. Г., ЕГН ********** ***-БГ-Стандарт“ ЕООД, ЕИК **** със
седалище и адрес на управление с.Стамболово, Хасковска област за сумата 97 300
евро представляваща дълг по договор за банков кредит, сумата 20 196,55
евро - възнаградителна лихва; сумата 21 145,02 евро-наказателна лихва
;сумата 2987,25 евро комисионна за управление на кредита и 67,71 евро-разноски
за застрахователни премии, ведно със законна лихва,считано от датата на подаването
на заявлението по чл. 417 от ГПК – 18.11.2016 год.,както и направени по делото
разноски в заповедното производство в размер
на 5542,69 лв.,за които суми е издадена заповед за изпълнение № 1189/22.11.2016 год. по ч.гр.д.№ 2473/2016
год.по описа на РС- Хасково.
В исковата молба ищецът твърди, че с първия ответник Т. Ѝ. Г. в
качеството му на земеделски производител сключили Договор за кредит №
368-10/08.03.2010 год.Съгласно така сключения договор ищецът предоставил на
ответника кредит в размер на 125 000 евро.Уговорили краен срок за неговото
погасяване,а именно 06.02.2020 год.Страните уговорили още размер на
възнаградителна лихва и надбавка,като уточнили и начина на тяхното изчисляване
.С Анекс № 1/05.11.2012 год. страните се споразумели за изменения в
погасителния план за периода от 06.10.2012 год. до 06.09.2014 год.С Анекс №
2/31.07.2013 год.страните променили условията относно лихвите, комисионните и
таксите по кредита.В раздел трети на Анекс № 2 предвидили,че вземанията на
банката по процесния договор ще се обезпечат от
ответникът Т.Г. чрез
поръчителството на втория ответник- „Блок-Стен БГ- Стандарт“ ЕООД в настоящето
производство.Подписан бил и Договор за поръчителство от 31.07.2013 год. като поръчителят-вторият ответник поел задължението
да отговаря солидарно с кредитополучателя Т.Г. за изпълнението на договора за
банковия кредит.Ищецът твърди също,че на 14.04.2010 год. сумата,договорена като кредит в размер на 125 000 евро
била усвоена,като същата била преведена по разплащателна сметка на ответника Г..След
сключването на договора за банков кредит,кредитополучателят погасил част от
дълга си, но налице били и непогасени
вноски,съгласно погасителния план.При сключването на договора страните постигнали
договорка,че Банката ще има право да обяви целия кредит за предсрочно изискуем
при условие,че кредитополучателят не погаси изцяло в срок, която й да е от
погасителните вноски по главница,лихва или комисионно възнаграждение.Условие да
се приеме,че банката е обявила кредита за предсрочно изискуем било това
обявяване да стане писмено и съответно да бъде уведомен самия кредитополучател,т.е
да достигне до неговото знание.Ответникът Т.Г. изпаднал в забава при внасянето
на погасителните вноски,считано от 06.12.2013 го.Това дало основание на ищеца
да обяви кредита за предсрочно изискуем изцяло на 18.06.2016 год.,която
предсрочна изискуемост била сведена до знанието на ответника Т.Г. и на поръчителя-втория
ответник.Ищецът счита,че така обявената предсрочна изискуемост на кредита е
обявена по надлежния ред на длъжниците,което се установявало от приложените
писмени доказателства в тази насока.
След като не последвало някакво
изпълнение по задължението, ищецът на
основание чл. 417, т. 2 от ГПК се снабдил по реда на заповедното производство
със Заповед за незабавно изпълнение. Същата била издадена по Ч.гр.д. № 2473/2016 год. по описа на РС Хасково.След
образуване на изпълнително дело е направено възражение по надлежния ред срещу
заповедта за изпълнение от длъжника,поради което в срок е предявил настоящия
иск против ответниците.По описания начин
следвало да се ангажира и отговорността
на втория ответник,който е подписал договор за поръчителство за същото задължение,при
условията,при които то е било поето от кредитополучателя.В този смисъл намира,че
за него се е породил правен интерес от предявяването на настоящия иск, поради
което моли съда да приеме за установено, че ответниците дължат солидарно сумата,
за която е издадена Заповедта за незабавно изпълнение по Ч.гр.д. № 2473/2016 по описа на РС- Хасково.
ОТВЕТНИЦИТЕ в законния
двуседмичен срок, от получаване на исковата молба и приложенията към същата, са депозирали писмен отговор, в който изразяват становище,
че искът е недопустим и неоснователен.Твърдят,че
иска е недопустим,тъй като не следвало да се разглежда по реда на търговските
спорове.Ответникът Т.Г. бил физическо лице,имал качеството на потребител на
банкови услуги и разглеждането на спора по този ред,водело до увреждане на
интересите му. От друга страна се навеждат доводи за неравностойни клаузи,които
съдът следвало да обяви за такива и прогласи тяхната нищожност.Оспорва се и
активната легитимация по иска.В тази насока
се твърди,че няма данни ищецът да е известил ответниците за Общите
условия,както и да е дал срок на същите да ги приемат.Липсвали подписи на
ответниците на всяка страница върху Общите условия,при което считат,че не са
запознати със същите,респективно не могат да носят отговорност на основание
същите.Отрича се и представителната власт на пълномощниците на банката,сключили
процесния договор.В този смисъл намира и подписаните впоследствие Анекси към
основния договор за нищожни и не пораждащи правни последици за тях. .
Ищецът в законоустановения срок подава
допълнителна искова молба,в която
отново
поддържа иска си,като конкретизира и обосновава претенцията си.
В срок постъпи и допълнителен отговор,в който по своето същество се
излагат съображения и доводи за неоснователност
на исковата претенция.
Съдът
като взе предвид доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно
и взети в тяхната съвкупност, приема
за установено от фактическа страна следното:
По делото няма спор, че „ Първа Ивестиционна
банка“АД е правоприемник на „ МКБ ЮнионБанк“ АД-София. Няма спор също,че между
кредитора „МКБ ЮнионБанк“АД и първият ответник Т.Й.Г. е сключен Договор за банков
кредит № 368-10/08.03.2010 год.за сумата 125 000 евро.Договора за Банката
е подписан от пълномощника Жулиета
Малчева,упълномощена от изпълнителния
директор на банката с пълномощно от 13.10.2009год., нотариално заверено. Целта
на отпуснатия кредит е била инвестиционна,като ответникът Г. е регистриран като
земеделски производител.Договора е подписан и от двете страни, като към същия е приложен
раздел втори - Стандартни условия по
кредита,също подписани от страните.Следва веднага да посочим,че подписи носят
всяка една от страниците на договора и придружаващите го Стандартни условия.Уговорени
са всички условия за усвояване на кредита,срок за погасяване, лихви -
редовни,лихви за просрочие, комисионни възнаграждения,дължащи се от
кредитополучателя и др.условия.
На 05.11.2012 год. страните са подписали Анекс
№ 1 към цитирания договор,според който са били променени сроковете за
погасяване на кредита.Същият се състои от две страници,всяка от които носи
подписите на страните,като ищцовата страна отново е представлявана от
пълномощник,надлежно упълномощен.По-късно
е бил подписан и Анекс № 2 с дата 31.07.2013 год.В него страните са посочили ,че към този момент размерът на
кредита е 105 567,41 евро,в т.ч. 101 200 евро редовна главница и 4
309,20 евро-просрочена главница,както и 58,21 евро просрочена лихва.Договорени
са били промени относно лихвите,комисионните и таксите по договора,условията
относно обезпечението на договора за банков кредит,условията на погасяване на
задължението по него,както и услоевията относно предсрочната изискуемост на
кредита. В т. 5.4.1 от Анекс № 2 страните са договорили автоматична предсрочна
изискуемост при неплащане на цялото или
частично на което й да е от задълженията на кредитополучателя в продължение на
повече от 180 дни.,ведно с дължимите лихви,такси,разноски и комисионни. И Анекс
№ 2 носи подписи на двете страни,на всяка от неговите страници,както и
погасителния план.На същата дата-31.07.2013 год. е бил подписан Договор за
поръчителство към процесния договор между ищеца и „Блок-Стен-БГ-Стандрат“
ЕООД,т.е. втория ответник по делото.С подписването на този договор вторият
ответник е поел да отговаря като поръчител
за цялото задължение на главния длъжник по Договора за кредит,ведно с лихви,наказателни
лихви,такси и комисионни,както и разноски
и то при същите условия,при които се е задължил и кредитополучателя.Договора
носи подписите на управителя на ответното дружество и същия не е оспорен
като доказателство в процеса.
В представеното извлечение от счетоводните
книги на Банката-ищец в заповедното производство е посочен точния размер на
остатъка от главницата,като и размера на наказателната лихва,комисионна за
управлението на кредита,разноски,законна лихва върху главницата,както и
момент,от който кредитополучателят е изпаднал в забава и то на 32 броя
погасителни вноски,както и основанието
на всяко едно от тези задължения.
Установи се също,че ищецът преди да пристъпи
към принудително събиране вземането си /
по реда на чл. 417 от ГПК / е отправил многократни нотариални покани към ответника
Т.Г. и до ответника „Блок-Стен БГ-Стандрат“ ЕООД, представлявано от Йонко
Тодоров Г.,като данните са,че нито една от нотариалните покани не е била лично
връчена.Отбелязано е,че лицето не е намерено на адреса,макар ищецът да е установил както настоящия,така и
постоянен адрес на същия, нито се е намерило лице, което да получи същите от името на втория ответник-юридическото
лице.И в двата случая адресите и седалището на ответниците съвпадат с
тези,посочени в самия договор за кредит и този за поръчителството.В приложените
като доказателство нотариални покани,ищецът ясно и недвусмислено е обявил на
длжниците,че обявява кредита за изцяло и предсрочно изискуем.
За пълното изясняване на спора от фактическа
страна,съдът назначи и изслуша заключение на съдебно-счетоводна експертиза,което
заключение не бе оспорено и съдът го възприема като компетентно и
безпристрастно дадено.
От заключението на в.л. съдът установи,че договорения
размер на кредита от 125 000 евро е бил усвоен на два транша-първият на
14.04.2010 год. в размер на 25 000 евро и вторият - на 14.04.2010 год.-
100 000 евро.Средствата са били преведени по сметка на ответника Т.Й.Г.. В.л.
е установило също,че в периода от
06.12.2013 год. до 18.06.2016 год. ответникът Т. Гюджнов е допуснал забава на
погасителните си вноски по главницата и възнаградителната лихва общо 32 броя
просрочени вноски.Видно от заключението на в.л.в крайна сметка е,че към момента
на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение и
образуваното въз основа на нея ч.гр.д. ,а именно към 18.11.2016 год. ответникът
–кредитополучател е дължал на
банката-ищец сумата 97 300 евро
главница; 20 196,55 евро договорна лихва начислена на основание т.1.6 от
раздел първи от договора; 21 145,02 евро наказателна лихва съгласно т.1.7
от същия раздел; 2987,25 евро комисионна за управление на кредита съгласно
т.1.8.1.2 и 67,71 евро разноски по застраховки,според т.6.2.б“а“ от Анекс №
2/31.07.2013 год..По делото е приложено и самото Ч.гр.д. №2473/2016 год.
С оглед на всичко
изложено по-горе съдът на първо място намира, че е налице неизпълнение на договорно задължение от
страна на ответниците спрямо ищеца,възникнало по силата на сключения между тях
Договор за банков кредит.От страна на ищеца основното му задължение да
отпусне кредита е било изпълнено точно и
в срок.От своя страна обаче кредитополучателят Т.Г. не е изпълнявал
задължението си да прави погасителни вноски,съобразно подписаните погасителни
планове,да заплаща договорената възнаградителна лихва, нито наказателната
такава за просрочието, което е допуснал, разноски и комисионни по обслужването
на банковия кредит и др.,все задължения произтичащи от клаузите на договора.
На следващо място
съдът намира,че обявявайки целия кредит за предсрочно изискуем ищецът се е
ползвал именно от клаузите на самия договор,като е обявил това свое решение на
ответниците-кредитополучател и поръчител.Съдът приема за доказано по несъмнен начин връчването на това
обявяване,тъй като от всички доказателства по делото се установи,че ищецът е
търсил ответника Т. Ѝонков Г. именно на посочения от него адрес, записан
и в самия договор-с.Стамболово,община Стамболово,обл.Хасковска. Изпратена му е
била нотариална покана,която е връчена чрез залепване и съставен в тази връзка
протокол от нотариус Гергана Велчева с дата 25.03.2016 год. Друг адрес на който
ответникът Г. е търсен е този в
гр.Бургас,където отново не е бил намерен и нотариалната покана отново е връчена
чрез залепване-Протокол от 03.05.2016 год. на нотариус Мариана Тумбакова.От
своя страна вторият ответник в договора за поръчителство е посочил седалище и
адрес на управление гр.Хасково, ул.“Драгоман“ № 54 вх.“А“ и управител Йонко
Тодоров Г..Този ответник е търсен за връчването на нотариални покани,в които се
съдържа изявлението на ищеца за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, както
по местоседалището на юридическото лице - фирмата,така и на адреса на неговия
управител.Всички те са останали невръчени поради ненамиране на лице,което да ги
получи и поради неявяването на лице в
съответната нотариална кантора,след като е било извършено залепване по реда на
ГПК. Ето защо настоящият съдебен състав намира,че нотариалните покани са били
редовно връчени,като следва да се приеме за редовно връчено и уведомлението на
кредитора до длъжниците,че обявява
кредита за предсрочно изискуем изцяло. За пълнота на изложеното съдът
намира за необходимо да посочи,че в хода на настоящето производство ответникът Т.Й.Г.
беше призован на адреса в с.Стамболово,Хасковска област,а ответникът, по
отношение на ответника
„Блок-Стен-БГ-Стандарт“ЕООД,съдът приложи нормата на чл.50 ал.2 от
ГП,след като извърши справка в ТР и установи,че юридическото лице не е
променило адреса си на управление и своето седалище.
По делото не се
събраха данни,които да подкрепят направените от ответниците възражения.От
събраните доказателства се обори по недвусмислен начин възражението за характера на развилия се
между страните спор.Несъмнено е,че касае за търговски спор по смисъла на чл.365
т.1 от ГПК,поради което съдът е приложил именно реда за разглеждане на
споровете по глава 32 от ГПК.Не се установи наличие на неравностойни клаузи с
оглед именно характера на основанието за възникналите правоотношения, нито
липса на воля като съдът счита,че тези възражения представляват по своята
същност само една защитна теза,която ответниците не подкрепиха с доказателства.
Казаното именно налага
извода,че вземането ,предмет на
настоящия спор и за което е била издадена Заповед за незабавно изпълнение е
доказано по своето основание и в посочения по-горе размер,поради което
предявения иск следва да се уважи.
С оглед изхода на
делото ще следва ответниците да заплатят на ищеца направените по делото
разноски в пълен размер – 6 487,38
лева,от които 5 587,38 ДТ,450 лева-депозит за в.л. и 450
лева-юрисконсултско възнаграждение,както и тези направени в заповедното
производство в размер на 5542,69 лв.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е
Ш И
ПРИЗНАВА за установено по отношение на Т.Й.Г., ЕГН **********
***-Стен-БГ-Стандарт“ ЕООД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление
гр.Хасково, ул. ” Драгоман“ № 54 вх.“А“, че дължат СОЛИДАРНО на „Първа
инвестиционна банка „АД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление гр.София,
район „Изгрев“ ,бул.“Драган Цанков“ № 37 сумата 97 300 евро-главница
по договор за банков кредит № 368-10/080.03.2010 год.; 20 196,55 евро-възнаградителна
лихва,начислена съгласно т.1.6 от раздел
първи на Договора. за периода от 06.11.2013 год. до 17.06.2016 год.; 21 145,02
евро-наказателна лихва за забава съгласно т.1.7 от раздел първи от договора
за периода от 06.12.2013 год. д 17.11.2016 год.; 2987,25 евро-комисионна
за управление и обработка на
договора,начислена на 01.03.2014 год.;на 08.03.2014 год.; на 08.03.2015 год. и
на 08.03.2016 год. съгласно т.1.8.1.2 от
раздел първи на договора и 67,71 евро-разноски
за застрахователни премии,начислени на 20.10.2016 год. съгласно т.6.2 б.“а“ от
Анекс № 3/31.07.2013 год.,ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 18.11.2016 год. до окончателното изплащане на сумите, за които е издадена
Заповед № 1189/22.11.2016 год.за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 от ГПК по Ч.гр.д.№ 2473/2016 год.по описа на РС-Хасково.
ОСЪЖДА Т.Й.Г.,
ЕГН ********** ***-Стен-БГ-Стандрат“ЕООД със седалище и адрес на управление
гр.Хасково, ул.“Драгоман“ № 54 вх.“А“, ЕИК **** да заплатят солидарно на „ Първа
инвестиционна банка“ АД , ЕИК **** със седалище и адрес на управление гр.София,район
„Изгрев“,бул.“Драган Цанков“ № 37 сумата 5542,69 лева, представляваща разноски в заповедното
производство по ч.гр.д.№ 2473/2016 год.по описа на РС-Хасково,както и сумата 6 487,38
лева, разноски за настоящето производство.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред
АС-Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: