Мотиви към Решение №74 от 13.05.2019г., постановено по АНД №152/2019г.
по описа на РС - Левски.
В Районен съд – гр.Левски е внесено мотивирано
постановление от Районна прокуратура – гр.Левски за освобождаване от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание по чл.78а от НК
на П.С.Л. ***, за това, че на 21.06.2018г. на третокласен път
ІІІ-3002, при километър 6, между селата С. и Б., общ.Левски, при управление на
моторно превозно средство – лек автомобил „***” с рег. №***, причинил ПТП между
управлявания от него автомобил и автомобил „***” с рег.№ *** с водач С.М.С.,
като нарушил правилата за движение, регламентирани в ЗДвП, а именно:
- чл.5, ал.1, т.1 – Всеки
участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава
опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и
здравето на хората и да причинява имуществен вреди;
-
чл.16, ал.1 – На пътното платно с двупосочно движение на водача на пътното
превозно средство е забранено:
т.1
Когато платното за движение има две пътни ленти – да навлиза и да се движи в
лентата за насрещно движение освен при изпреварване или заобикаляне;
-
чл.20, ал.1 – Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни
средства, които управляват.
-
чл.21, ал.1 – При избиране на скоростта на движение на водача на пътното
превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта km/h
– за категория „В” извън населено място 90 km/h,
с което
по непредпазливост причинил на возещата се в лек автомобил „***” с рег. №*** – М.Л.С.,
ЕГН:********** ***, средни телесни повреди изразяващи се в:
-
гръдна травма, изразяваща се в счупване на пето ляво ребро, с разместване на
фрагментите и неголям излив на кръв и проникване на въздух в лявата гръдна
половина (хемопневмоторакс), като причинените травми и последващи усложнения са
причинили разстройство на здравето, временно опасно за живота,
-
трайно затруднение на движенията на снагата – престъпление по чл.343, ал.1, б.”б”, във вр. с чл.342, ал.1
от НК, във вр. с чл.5, ал.1, т.1, чл.16, ал.1, т.1, чл.20, ал.1, чл.21, ал.1 от ЗДвП.
В проведеното по делото съдебно заседание представителят на
Районна прокуратура – гр.Левски поддържа изцяло повдигнатото обвинение. Счита,
че по делото са събрани категорични и недвусмислени доказателства относно
обективната и субективната страна на
престъплението. Анализира събраните в хода на досъдебното производство
доказателства, като счита, че не е налице съмнение относно механизма на
осъщественото ПТП. Пледира обвиняемият да бъде признат за виновен по
повдигнатото му обвинение и да бъде освободен от наказателна отговорност, като
му бъде наложено съответно административно наказание. Моли в тежест на
обвиняемия да бъдат възложени направените разноски.
Защитникът на обвиняемия – адв. В.П. моли при определяне размера на
наказанието, както и с оглед предвиденото лишаване от право на управление на
МПС за определен период, съдът да вземе
предвид обстоятелствата, че обвиняемият е инвалид, съпругата му е онкологично
болна и придвижването й става посредством МПС. Моли съдът да вземе предвид
процесуалното поведение на доверителя му, съдействал изцяло на разследването, както
и действията му по време на настъпилото ПТП – направил опит да се обади на тел.112
и да помогне за установяване състоянието на пострадалите.
Обвиняемият се възползва от правото си да не дава
обяснения. При упражняване на правото му на лична защита в хода на съдебните
прения заявява, че няма обяснение за случилото се, не е предизвикал умишлено
транспортното произшествие. Посочва, че е завършил две специалности, свързани с
автомобили и двигатели, има всички категории и познава всички правила за движение
по пътищата, през 45-годишния си стаж като водач на МПС има само една глоба. Моли
съдът да вземе предвид обстоятелствата, че съпругата му е онкологично болна, с
множество операции, без възможност да се обслужва и за нея се грижи само той.
Посочва, че същата постъпвала всеки месец в онкологична клиника в гр.София,
през определени периоди от време следвало да й бъдат осъществявани изследвания
със скенери, налагали се пътувания свързани със закупуването на лекарства и
консултации със специалисти. Посочените обстоятелства, както и това, че е
инвалид, водели до необходимост обвиняемият да управлява МПС. При упражняване
на предоставеното му от съда право на последна дума моли да му бъде наложено административно
наказание глоба в минимален размер, без да му бъде отнемана книжката, поради
необходимостта да придвижва себе си, като инвалид, и съпругата си, за
продължаване на лечението.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, както
и доводите на страните, приема за установено следното:
От фактическа
страна:
Обвиняемият П.С.Л. е роден на *** ***, с постоянен адрес ***
и настоящ адрес ***, българин,
с българско гражданство, с полувисше образование, женен, пенсионер, неосъждан,
с ЕГН:**********. Същият е правоспособен водач на МПС, притежаващ СУМПС №***.
Обвиняемият П.С.Л. е със 74% трайно намалена
работоспособност в резултат на претърпян мозъчен инфаркт и други придружаващи
заболявания. Същият полага грижи за съпругата си А. А. Л., която е с онкологично заболяване.
На 21.06.2018г., около обяд, обвиняемият
П.Л. пътувал в посока от с.Т., обл.Плевен, към гр.Левски, управлявайки
собствения си лек автомобил „***” с рег.№***. В автомобила заедно с него
пътувал свидетелят С. Л. П. – баща на обвиняемия, който последният
транспортирал до хоспис в гр.Л.
По същото време, в посока от с.К, обл.П за гр.С пътувал свидетелят С.М.С.,
управлявайки лек автомобил „***” с рег.№***. Същият пътувал заедно със
съпругата си – свидетелката М.Л.С., на 75 години, която се возела на предна
дясна седалка.
По време на движение на двата автомобила, времето било слънчево, с нормална
видимост, пътното платно било сухо.
Движейки се на третокласен път
III-3002, по северната пътна лента, с посока на движение от изток към запад, при
километър 6+000, между селата С. и Б., общ.Левски, със скорост от 97,9 км./ч., при разрешена
за пътния участък скорост от 90
км./ч., по време на преодоляване на крива – десен завой,
управляваният от обвиняемия автомобил „***” преминал в движение със странично
протриване, като се завъртял обратно на часовниковата стрелка, спрямо
вертиклана ос /гледано отгоре/ и едновременно с това навлязъл върху южната
пътна лента.
В този момент, управляваният от свидетеля С. лек автомобил „***” се движел по същия пътен участен, но в обратна посока
– от село Б. към село С., върху полагащата му се южна пътна лента, със скорост 54,7 км./ч.
В резултат на пресичане на траекториите на двата автомобила по южната пътна
лента, настъпил удар между предна дясна странична част на л.а. „***” и предна
част на л.а. „***”. След удара, л.а. „***” продължил въртеливото си движение
обратно на часовниковата стрлка и достигнал със задна странична ъглова част до
лявата странична част /областта на средната колонка/ на л.а. „***”, където
настъпил втори удар между двата автомобила. След втория удар л.а. „***” спрял
непосредствено до лява странична част на л.а. „***”, перпендикулярно на пътното
платно. След първия удар, л.а. „***” от източна, преминал в югозападна посока
на движение , като масовия му център изминал разстояние от 2,0 м. и спрял, изразходил
кинетичната си енергия, върху южния банкет и южната пътна лента, с дясна
странична част до изградена метална еластична ограда.
Неустановени по делото лица, намиращи се по същото време на мястото на
настъпилото ПТП, помогнали на участниците в него да излязат от автомобилите.
Свидетелят С. сигнализирал на тел.112 за
настъпилото произшествие и на място пристигнали екипи на спешна медицинска
помощ, които транспортирали пострадалите лица до болнични заведения. На място
пристигнали и служители на РУ - Левски – свидетелят А. П. П., заедно с колегата си С. Ц. Същите
изпробвали водачите на двата автомобила – обв. Л. и св.С. за употреба на алкохол посредством техническо средство – „Дрегер 7510” с фабр.№0260, като
пробите и на двете лица били отрицателни.
Извършен бил оглед на местопроизшествие и било образувано процесното
досъдебно производство.
В резултат на настъпилия удар, на свидетелката М.Л.С. била причинена гръдна
травма, изразяваща се в счупване на ляво ребро, с разместване на фрагментите и
неголям излив на кръв и проникване на въздух в лявата гръдна половина
/хемопневмоторакс/. Първоначално свидетелката С. била лекувана амбулаторно за причинените й травми. Поради настъпило
влошаване на състоянието й, на 28.06.2018г. същата била приета в хирургична
клиника в град Плевен, където било установено гнойно възпаление на излива на лявата
гръдна половина и гнойно възпаление /флегмон/ на меките тъкани на предната
гръдна стена в ляво. Извършени били две операции /торакоцентеза и евакуация на
гнойта от гръдната кухина и инцизия на флегмона на меките тъкани на гръдната
стена/. Свидетелката С. била хоспитализирана за
две седмици, след което била изписана в подобрено състояние. Предвид
напредналата й възраст, значитената дислокация (раместване) на фрагментите на
счуепното пето ребро и тежката вторична инфекция, оздравителния период
продължил повече от един месец. Наенсените й травми и последващи усложнения
причинили на св.С. разстройство на здравето
времнно опасно за живота и трайно затруднениена движението на снагата.
По
доказателствата:
Така описаната фактическа обстановка се установява от събраните
в хода на досъдебното производство и приобщени по реда на чл.378, ал.2 от НПК: гласни доказателствени
средства -
показанията на свидетелите А.П. П., М.Л.С., С. Л. П., С.М.С.,
писмени доказателства и доказателствени средства - протокол за оглед на пътно-транспортно произшествие,
ведно със фотоалбум към него, свидетелство за регистрация на МПС, справки за
нарушител/водач, резултат от извършени изследвания с Дрегер Алкотест 7510,
констативен протокол за ПТП с пострадали лица №10/2018г., справка за съдимост,
епикриза и амбулаторни листи по отношение на пострадалата М.Л.С.; заключение на вещото лице по изготвена оценъчна експертиза,
заключение на вещото лице по изготвена автотехническа експертиза, заключения на
вещото лице по изготвените съдебно-медицински експертизи и заключение на вещото
лице по изготвена допълнителна съдебно-медицинска експертиза, както и
приобщените в хода на съдебното следствие писмени доказателства: експертно
решение на ТЕЛК, решение на Обща клинична онкологична комисия/клинична комисия
по хематология, епикриза.
Основните правно-релевантни факти, включени в предмета на
доказване по настоящото дело се установяват от приобщените по делото
свидетелски показания, протоколът за оглед на местопроизшествие и заключенията
на вещите лица по изготвените авто-техническа експертиза и съдебно-медицинска и
допълнителна съдебно-медицинска експертиза на пострадалото лице М.Л.С..
Събраният по делото доказателствен материал е еднопосочен и
безпротиворечив относно датата и мястото на осъществяване на деянието, както и
неговото авторство – че именно обвиняемият е лицето, управлявало процесният
л.а. „***“ с рег.№***. Тези обстоятелства се установяват безпротиворечиво от
приобщените по делото свидетелски показания, както и от изготвения протокол за
оглед на местопроизшествие, ведно с фотоалбум към него.
Съдът даде изцяло вяра на депозираните по делото
свидетелски показания, като логични и безпротиворечиви – вътрешно и помежду си,
и в съответствие с писмените доказателства по делото. Показанията на
разпитаните по делото свидетели са еднопосочни относно обстоятелството, че на
инкриминираните дата и място, посочените като участници в пътно-транспортното
произшествие лица са пътували в двата автомобила – „***“ и „***“, както и че
между последните е настъпил сблъсък. Същите обстоятелства се потвърждават от
установеното по време на извършения оглед непосредствено след
пътно-транспортното произшествие.
От показанията на свидетелите М.Л.С. и С.М.С., пътували в
л.а. „***“ и явяващи се очевидци на инцидента, се установява, че при
приближаването на завой, същите са възприели лекия автомобил, управляван от
обвиняемия, който движейки се срещу тях излязъл извън завоя, унесъл се,
завъртял се и навлязъл в насрещното пътно платно, при което настъпил сблъсък с
автомобила, в който се движели свидетелите С. и С. Съдът даде се вяра на показанията
на посочените свидетели, въпреки възможната им заинтересованост от изхода на
делото, доколкото св. Симеонова е пострадала от престъплението, а св.С., нейния съпруг. Съдът
намери, че депозираните от тях показания в хода на досъдебното производство са подробни,
последователни и логични, непротиворечащи, а съответстващи на останалия събран
по делото доказателствен материал, поради което ги кредитира, като добросъвестно
дадени.
Механизмът на настъпилото ПТП и причините за удара между
двата автомобила се установяват от заключението на вещото лице по назначената
автотехническа експертиза, което съдът кредитира изцяло, като изготвено от
компетентно лице, мотивирано, отговарящо пълно, точно и обосновано на
поставените въпроси въз основа на събрания по делото доказателствен материал,
както и неоспорено от страните.
Съгласно заключението на вещото лице ударът е настъпил,
като по време на преодоляване на крива, десен за управлявания от обвиняемия
автомобил завой, автомобилът преминава в движение със странично протриване,
като се завърта обратно на часовниковата стрелка, спрямо вертикална ос, гледано
отгоре и едновременно с това навлиза върху южната пътна лента, където по същото
време, но в обратна посока се движи л.а."***". Вследствие на пресичане
траекториите на движение на двата леки автомобила, настъпва удар с предната
дясна странична част на л.а."***" и предната част на л.а."***".
След удара л.а."***" продължава въртеливото си движение обратно на
часовниковата стрелка, като достига със задна странична ъглова част до лява
странична част /областта на средната колонка/ на л.а."***", където
настъпва втори удар.
Вещото лице е определило мястото на настъпилите удари между
двата автомобила. Мястото на първия удар е върху южната пътна лента на
третокласен път Ш-3002, между предната част на л.а."***" и предната
дясна странична част на л.а."***", на разстояние 66,8 м. западно спрямо ОР1 в
надлъжно отношение и на около 1,0м. от южния ръб /граница/ на платното за движение
в напречно отношение.
Вторият удар е настъпил между задна дясна странична ъглова
част на л.а."***" и лява странична част /областта на средната
колонка/ на л.а."***". Ударът се е реализирал също върху южната пътна
лента на разстояние 70,8 западно спрямо ОР1 в надлъжно отношение и на 1,0 м. от южния ръб /граница/
на платното за движение в напречно отношение.
Видно от мотивната част на заключението мястото на удара
вещото лице е определило, вземайки предвид трайно оставените две следи от
странично протриване върху платното за движение, достигащи до предна лява
ъглова част на л.а."***", откритите и описани в протокола за оглед
следа от продиране, ориентирана юг-север на разстояние от 1,9м. до 2,35м. от
южния ръб на пътя и локализираните стъкла, пластмаса, peг. табела с №***, фар и
тас, непосредствено пред същия лек автомобил, нанесените щети по двата леки
автомобила, добре видими на фотоснимките, както и отбелязани в протокола за
оглед.
Вещото лице е посочило, че скоростите на движение на двата
автомобила в процесния случай с достатъчна точност могат да бъдат определени
математически по намерените и отбелязани в протоколите за оглед на ПТП
доказателства, основни от които са описаните деформации по двата автомобила,
следи от странично протриване и следа от продиране, както и разположението на
л.а. „***”, след реализираното ПТП.
Дадено е заключение, че скоростите на движение на двата
леки автомобила, непосредствено преди първия удар между тях са съответно: лек
автомобил „***" с peг. №*** - 15,2 м./сек.=54,7 km/h; лек автомобил „***"
с peг. №*** - 27,2 м./сек
=97,9 km/h.
Съгласно заключението на вещото лице опасната зона -
необходимото разстояние за спиране на л.а. „***“ е 37,2 м., а тази на л.а. „***“
се разпростира на разстояние 97,5
м.
Дадено е заключение, че водачът на л.а."***" не е
имал техническа възможност да предотврати настъпването на сблъсъка между двете
МПС-та, дори и да е бил спрял, ударът е бил неизбежен. Л.а."***" по
време на преодоляване на крива /десен завой/ е преминал в движение със
странично протриване и навлязъл в полагащата се за движение на л.а."***"
пътна лента. След като водачът на л.а."***" е навлязъл в кривата със
скорост 97,9 км./ч.
не е имал техническа възможност да преодолее кривата без занасяне и странично
плъзгане. Същият е имал техническа възможност да предотврати ПТП без да наруши
курсовата устойчивост на автомобила при движение със скорост до 92,5 км./ч. в кривата и
като продължи движението си в полагащата му се северна пътна лента и по този
начин не допусне движение със странично протриване и загуба на контрол над
управлението на автомобила.
Съгласно заключението на вещото лице основната причина за настъпилото
пътно-транспортно произшествие от експлоатационна техническа гледна точка е
движението на л.а."***" управляван от водача му, със скорост по-висока
от възможната за преодоляване на кривата без занасяне. Същият е управлявал
автомобила в крива със скорост, превишаваща критичната за преодоляване на
кривата без занасяне и странично плъзгане. От друга страна л.а."***"
управляван от водача му се е движел в полагащата му се пътна лента.
Съдът даде вяра и на изготвените заключения на вещото лице
по назначените съдебно-медицинска експертиза и допълнителна съдебно-медицинска
експертиза на пострадалата М.Л.С., като изготвени от компетентно лице, пълни и
обосновани, на базата на представените по делото медицински документи относно
проведените на пострадалата изследвания и лечение, както и неоспорени от
страните.
От заключението на вещото лице по изготвената първоначална
съдебно-медицинска експертиза се установява, че в резултат на настъпилото ПТП на
М.Л.С. е било причинено: гръдна травма, изразяваща се в счупване на пето ляво
ребро, с разместване на фрагментите и неголям излив на кръв и проникване на
въздух в лявата гръдна половина /хемопневмоторакс/. Отначало пострадалата е
лекувана амбулаторно. Поради усложнения и влошаване на състоянието, на
28.06.18г. била приета в хирургична клиника в град Плевен. Там установили
гнойно възпаление на излива в лявата гръдна половина и гнойно възпаление
/флегмон/ на меките тъкани на предната гръдна стена в ляво. Били извършени две
операции /торакоцентеза и евакуация на гнойта от гръдната кухина и инцизия на
флегмона на меките тъкани на гръдната стена/. След две седмици хоспитализация
била изписана в подобрено общо състояние.
Вещото лице е дало заключение, че е налице е пряка причинна
връзка между първоначално получените при ПТП-то травми на 21.06.18г., и
възникналите усложнения /гнойното възпаление/ на 28.06.18г., наложили
хоспитализация и извършване на две хирургични операции /торакоцентеза и
инцизия/. Дадено е заключение, че уврежданията са резултат от тъпи травми и могат
да бъдат получени в обстановката на ПТП от удари в части на купето на
автомобила при рязката промяна на скоростта и посоката. Дадено е заключение, че
първоначално причинените травми и последващите усложнения са причинили
разстройство на здравето, временно опасно за живота.
Видно от заключението на вещото лице по допълнителната
съдебно-медицинска експертиза, вещото лице е приело след проучване на всички
писмени доказателства по делото и разпита на самата пострадала, че предвид
нейната напреднала възраст и значителната дислокация /разместване/ на фрагментите
на счупеното пето ребро, тежката вторична инфекция, оздравителният период е
продължил повече от един месец. Поради тази причина освен медико-биологичната
характеристика на нанесените на М. С.
телесни увреждания, приета в заключението по първоначалната експертиза - разстройство на здравето, временно опасно за
живота, вещото лице е приело, че следва да се добави и друг медико-биологичен
признак, а именно трайно затруднение на движенията на снагата, причинено с
нанесените травми и последващите усложнения.
Даде се вяра и на заключенията на вещите лице по
останалите, изготвени в хода на досъдебното производство експертизи, като изготвени
от компетентно лице, пълни, обосновани и неоспорени от страните.
Писмените доказателства и доказателствени средства се
възприеха изцяло като официални документи, издадени от компетентни длъжностни
лица в кръга на техните функции и по предвидения в закона ред.
От правна
страна:
С оглед установената по делото фактическа обстановка се
налага изводът, че обвиняемият П.С.Л. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл.343, ал.1, б.“б“, вр, чл.342, ал.1 от НК, във вр. с чл.16, ал.1, т.1, чл.20, ал.1, чл.21, ал.1 от ЗДвП.
От обективна страна, на 21.06.2018г. на третокласен път
ІІІ-3002, при километър 6, между селата С. и Б., общ.Левски, при управление на
моторно превозно средство – лек автомобил „***” с рег.№***, обвиняемият
причинил ПТП между управлявания от него автомобил и лек автомобил „***” с рег.№
*** с водач С.М.С., като нарушил правилата за движение, регламентирани в ЗДвП,
а именно:
-
чл.16, ал.1 – На пътното платно с двупосочно движение на водача на пътното
превозно средство е забранено: т.1 Когато платното за движение има две пътни
ленти – да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение освен при
изпреварване или заобикаляне;
-
чл.20, ал.1 – Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни
средства, които управляват;
-
чл.21, ал.1 – При избиране на скоростта на движение на водача на пътното
превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта km/h
– за категория „В” извън населено място 90 km/h,
с
което по непредпазливост причинил на возещата се в лек автомобил „***” с рег. №***
– М.Л.С., от гр.Свищов, средни телесни повреди изразяващи се в гръдна травма,
изразяваща се в счупване на пето ляво ребро, с разместване на фрагментите и неголям
излив на кръв и проникване на въздух в лявата гръдна половина
(хемопневмоторакс), като причинените травми и последващи усложнения са
причинили разстройство на здравето, временно опасно за живота и трайно затруднение
на движенията на снагата.
Съгласно установената по делото фактическа обстановка,
изпълнителното деяние е осъществено, като обвиняемият, в нарушение на чл.21,
ал.1 от ЗДвП, управлявал процесното МПС със скорост над разрешената за
съответния пътен участък – 90
км./ч., която е в рамките на критичната такава за
преодоляването на процесната крива, десен завой. В резултат на управлението на
автомобила със скорост, над разрешената такава, обвиняемият загубил контрол над
автомобила и излязъл от полагащата му се за движение пътна лента, като навлязъл
в насрещната такава в нарушение на разпоредбите на чл.20, ал.1 и чл.16, ал.1 от ЗДвП. Навлизането в насрещната пътна лента, в резултат на посочените нарушения
на ЗДвП е довело до пресичането траекториите на двата автомобила, поради което
същите са в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП. Съгласно заключението
на вещото лице по авто-техническата експертиза, водачът на л.а. „***” не е имал
техническа възможност да предотврати сблъсъка, дори и да е спрял движението си.
Такава възможност не е имал и обвиняемият при навлизане с управлявания от него
автомобил в кривата със скорост 97,9
км./ч. Същият е имал техническа възможност да
предотврати настъпилото ПТП именно при навлизане в кривата с разрешената
скорост, поради което да не допусне странично протриване и загуба на контрол
над автомобила и навлизане в насрещното пътно платно.
Настъпил е и предвидения в състава на престъплението по
чл.343, ал.1, б.“б“ от НК престъпен резултат. В резултат на сблъсъка на
пострадалата е причинено счупване на пето ляво ребро, с разместване на
фрагментите и неголям излив на кръв и проникване на въздух в лявата гръдна
половина /хемопневмоторакс/, което е довело до разстройство на
здравето, временно опасно за живота и трайно затруднение на движенията на
снагата. Съгласно заключението на вещото лице по изготвените първоначална и
допълнителна съдебно-медицинска експертиза, първоначално
причинените травми и последващите усложнения са в причинно-следствена връзка с
посочените медико-биологични характеристики. Същите изпълват фактическия състав
на средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2 от НК.
От субективна страна престъплението е извършено при форма
на вината – непредпазливост, под формата й на небрежност. Обвиняемият не е
предвиждал общественоопасните последици на деянието си, но е могъл и е била
длъжен да ги предвиди. Същият е правоспособен водач на МПС, който е длъжен да
знае задълженията си съгласно разпоредбите на ЗДвП и да съобразява поведението
си с тях, имал е техническата възможност да ги предвиди, съобразно конкретната
пътна обстановка.
Съдът прие, че инкриминираното нарушение на чл.5, ал.1, т.1
от ЗДвП – всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да
създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност
живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди, не е в
причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП и съставомерния резултат –
причинената средна телесна повреда на пострадалата. Разпоредбата на чл.5, ал.1,
т.1 от ЗДвП представлява по своето естество общо правило за поведение, поради
което намира приложение само когато липсва специална разпоредба, уреждаща
конкретната пътна ситуация. В процесния случай такива се явяват разпоредбите на
- чл.16, ал.1, т.1, чл.20, ал.1 и чл.21, ал.1 от ЗДвП,
нарушението на които съобразно конкретната пътна обстановка е довело до
настъпването на сблъсък между двете МПС. Практиката
на върховната съдебна инстанция е последователна, че при едновременно нарушение
на общите правила за безопасност на движението и специални такива, конкретизиращи
конкретни пътни ситуации, е налице нарушение само на съответното специално
правило /в този смисъл Р.182-96-ВК/.
Предвид на изложеното, съдът призна обвиняемия за виновен в
това да е извършил престъпление по чл.343, ал.1, б.“б“, вр. с чл.342, ал.1 НК, вр.
с чл.16, ал.1, т.1, чл.20, ал.1, чл.21, ал.1 от ЗДвП, като го призна за невиновен в това да е нарушил чл.5,
ал.1, т.1 от ЗДвП, поради което на основание чл.304 от НПК го оправда по
първоначално повдигнатото обвинение в тази му част.
По наказанието:
Налице са предпоставките на чл.78а от НК за освобождаване
на обвиняемия от наказателна отговорност и налагане на административно
наказание глоба.
За престъплението по чл.343, ал.1, б.”б” от НК, в
хипотезата на причинена средна телесна повреда, се предвижда наказание до три
години лишаване от свобода или пробация. Обвиняемият П.С.Л. е неосъждан. Същият
не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК. От
процесното престъпление няма съставомерни имуществени вреди.
Предвид на изложеното, съдът намери, че следва да признае
обвиняемият за виновен в осъществяване на престъплението по чл.343, ал.1, б.”б”
от НК, вр. чл.342, ал.1 от НК и на основание чл.78а от НК да го освободи от
наказателна отговорност, като му наложи административно наказание Глоба в
минималния предвиден в закона размер от 1000 лева.
При определяне размера на административното наказание глоба
съдът отчете като смекчаващо отговорността обстоятелство липсата на други
нарушения на ЗДвП, за които обвиняемият да е санкциониран, семейното положение,
здравословното и имущественото му състояние. От приетите в хода на съдебното
следствие писмени доказателства се установява, че обвиняемият е пенсионер,
инвалид със 74% трайно намалена работоспособност, съпругата му е онкологична
болна, което е свързано с наличието на значителни разходи за осигуряване на
лекартсва и лечение. Предвид на посочените смекчаващи отговорността
обстоятелства, обуслвящи ниската обществена опасност на обвиняемия и
затрудненото му здравословно, семейно и финансово положение, съдът намери, че
справедливо и от естество да постигне целите на наказанието е административно
наказание глоба в минимален размер.
Съгласно разпоредбата на чл.78а, ал.4 от НК, съдът, който
налага глобата по ал.1 може да наложи и административно наказание лишаване от
право да се упражнява определена професия или дейност, ако лишаване от такова
право е предвидено за съответното престъпление – в процесния случай лишаване от
право да се управлява МПС, на основание чл.343г, вр. чл.343 НК. Съдът намери,
че в процесния случай, за постигане целите на наказанието не се налага лишаване
от право обвиняемия да управлява МПС за определен срок. От събраните по делото
доказателства се установява, че П.Л. е дългогодишен водач на МПС, през който
период същият е санкциониран само веднъж за нарушение на ЗДвП, за което следва
да се счита реабилитиран. Предвид на изложеното следва изводът, че Л. не е
нарушител на ЗДвП, процесното деяние се явява единствен, изолиран случай в
живота му, който не е резултат от системно незачитане на правилата за движение
по пътищата. От друга страна, съдът отчете и обстоятелството, че възможността
да управлявам МПС е от изключителна необходимост за обвиняемия Л. с оглед
придвижването му и това на съпругата му,
предвид посочените по-горе заболявания.
Относно
разноските:
С оглед признаването на обвиняемия П.С.Л. за виновен в
извършването на престъпление по чл.343, ал.1, б.“б“, вр. с
чл.342, ал.1 НК, вр. с чл.16, ал.1, т.1, чл.20, ал.1, чл.21, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.189, ал.3 от НПК, съдът възложи в негова
тежест направените по делото разноски в общ размер на 662,73 лв. за
възнаграждения на вещите лица по изготвените експертизи.
Водим от горните мотиви съдът постанови решението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: